Български традиции: Силата на огъня във фолклора

Ролята на огъня в българския фолклор

Огънят заема важно място в българския фолклор и е натоварен с голяма символика. В миналото той е бил възприеман като дар от боговете или пряка връзка с тях. Божественият му произход подсказва за огромната му сила и така в народните вярвания огънят се появява с две лица – едното създава, а другото руши. Винаги се е вярвало, че пламъкът е нещо повече от светлина и топлина, че той е жив – понякога загрижен, а понякога жесток. Той може да стопли и нахрани, но и да изгори и унищожи. Затова към него винаги са се отнасяли със страхопочитание – като към същество, което е част от дома и като такова трябва да получава нужното уважение.

Божественият произход на огъня

В зависимост от мястото на възникването му, огънят е бил определян като „небесен“ или „земен“, като всеки от тях е носил своята сила и символика. Небесният и земният огън са като два близнака – единият е дар от Бога, а другият е сила, дадена на човека да пази, топли и пречиства.

Небесен огън

• Слънцето – най-големият небесен огън, източник на светлина, топлина, живот и плодородие. Без него и земята и душата „изстиват“.
• Мълнията – небесният огън на божествата, наричан още „жив огън“. Вярвало се е, че където падне гръм, там мястото придобива особена сила, защото е белязано от небето. Така от една страна мълнията е дар, затова хората събирали отломки от ударено дърво и ги пазели като амулети, но от друга страна е наказание – ударен дом или човек се смятали за „поразени“ от Бога (или свети Илия).

Земният огън

• В домашното огнище – там той не е само средство за готвене, а пазител на дома и семейството. Вярвало се е, че една къща е дом, само когато в нея гори семейното огнище. Огънят се е гасял само в случай, че човек от семейството почине. След това се е палел отново по „свещен“ начин, за да се възобнови животът в дома.
• В обредите – огънят се е използвал в различни ритуали, целящи пречистване и здраве за хората, закрила на животните и плодородие на земите. Част от тези обреди са съхранени и се изпълняват и до днес.
• Жив огън - това е огън, възникнал на земята, но чрез триене на дърво в дърво или удряне на кремък, повтаряйки по този начин Божествената искра. В народните вярвания той е възприеман като огън с особено голяма сила.

Огънят като пазител

В миналото огнището е било сърцето на традиционната българска къща, а огънят е бил най-силния домашен пазител.

• Вярвало се е, че духовете на предците обитават огнището или бдят около него, затова поддържането на огъня е било важен знак на почит към тях. Те от своя страна са предпазвали семейството от злини и нещастия.
• Мястото край огнището е било свещено – това е било мястото за раждане и посвещаване. Там се е слагало новороденото, а първата му храна се е приготвяла на него.
• Огънят е бил пазител на рода и дома, затова той е бил предаван от поколение на поколение, а при смяна на дома се е взимал въглен от старото огнище и се е слагал в новото (това е един от многото ритуали за защита на дома).

Огънят като средство за пречистване

Огънят е мощно средство за прогонване на злото и болестите. Това вярване е дало начало на много от древните ритуали, които се практикуват и днес:

• Нестинарство – древен танц върху жарава, традиция, вписана в ЮНЕСКО. Този народен обичай, предаван по наследство, се прави в чест на светците Константин и Елена – покровители на вярата, силата, дома и християнските семейства. Ритуалът се изпълнява с цел получаване на закрила и благоденствие.
• Прескачане на огън – на много от големите празници, като Сирни Заговезни (Прошка), Еньовден (24 юни), Младенци (9 март, 40 мъченици), Ивановден (7 януари), Петровден (29 юни), Гергьовден (6 май), се преминава през огъня и дима, за да изгори злото и човек да излезе пречистен от огъня.
• Палене на „жив“ или „нов“ огън – този огън се пали чрез триене на дърво в дърво. Смята се за особено силен, тъй като е „новороден“. В някои краища на празници като Младенци се прескача именно така запален огън за здраве.
• Горене на Бъдник – голямо, специално отсечено и осветено дърво, което гори в огнището през цялата нощ на Бъдни вечер. Той пречиства лошите мисли, давайки надежда, че годината ще бъде добра.

Огънят и магията

Тази стихия, която е една от най-силните, е имала важна роля в българските магии и вярвания. В магическите ритуали огънят е играел три основни роли – пречистваща, разкриваща и наказваща.

Пречистване

• Когато човек е имал подозрения, че е бил омагьосан чрез предмет (дреха, коса, конец, възел), е хвърлял предмета в огъня. Вярвало се е, че магията е „изгаряла“ заедно с него.
• Друг път се е кадяло с билки или тамян, което прогонвало злите сили и пречиствало човека и неговия дом.
• С прескачането на огън човекът е оставял болестите и злото зад гърба си.
• На болни от страх или уроки баячките приготвяли вода, в която слагали живи въглени или се капел разтопен восък. Тази вода се пиела или с нея се миели ръцете и лицето.
• Пламъкът се използвал за топене на олово в ритуал, познат като леене на куршум. Той помагал да се разбие уплахата.

Разкриване

• Вярвало се е, че магьосническите предмети не горят или горят по особен начин. Когато човек подозирал някой, че е магьосник, той хвърлял негов съмнителен предмет в огъня и така се разкривала истината.
• лечители и баячки гледали как пукат въглените и как се разгарял огъня. Така гадаели какво ще е бъдещето.
• Ако човек се чудел дали друг говори или мисли за него, хвърлял щипка сол в огъня. Ако се чуело силно пукане, това означавало „Да“.

Наказание

• Вярвало се е, че мълнията е божествено наказание, затова поразените от нея се считали за „нечисти“ или „греховни“.
• Огънят е имал силата да наказва зли същества като вампири, върколаци, караконджули и бродници, които се появявали най-често в периода на Мръсните дни. В такива дни хората палели огън на кръстопътища, за да изгорят злите същества, ако минат оттам.
• Огънят бил използван и за проклятия – както от вещици и баячки, така и от обикновени хора. Те вярвали, че клетвата, изречена пред пламъка на свещ или кибритена клечка, ще „изгори“ човекът, към когото е насочена.

Какви са били забраните, свързани с огъня?

Тъй като огънят в българската традиция е свещен, около него имало много забрани и табута, които хората спазвали с особена строгост, за да не го разгневят.

Забрани, свързани с домашното огнище

• Не се плюе в огъня – това се е смятало за голям грях. Вярвало се е, че „оскверняването“ на огнището ще доведе до пресъхване на устата или че човекът ще заприлича на змей.
• Не се рита жарта или пепелта – било е равносилно на това човек да рита благополучието и хляба на дома.
• Огънят не се гаси с вода (освен при пожар) – хората вярвали, че това ще „удави“ късмета им и ще донесе беди. Затова огънят просто се е оставял да изгори сам (тук става въпрос за огън извън дома).
• Домашното огнище не се оставя да изгасне – особено през зимата и на празници. Според вярванията така ще изгасне и силата на дома.
• Не се изнася огън от къщата след залез – така човек можел да изнесе късмета и здравето на рода.
• Не се дава огън назаем – за да не си дадеш късмета.

Забрани, свързани с обредния огън

• Огънят не се прескача без благослов – ако някой го прескочи на шега, вместо здраве, може да си навлече болест.
• Не се хвърля боклук в обредния огън – това се възприема като обида към пречистващата му сила. Позволено е да се хвърлят само билки и символични предмети.
• Обредният огън не се гаси принудително – оставя се да догори сам, за да „довърши магията“.

Силата на огъня в наши дни

В миналото във всяка къща е имало огнище. То е било мястото, където семейството се събира, думите се преплитат с пукота на жаравата, усмивките изглеждат още по-весели в сенките на играещия огън, а топлината се разлива, обгръщайки всички. Днес пламъкът в българския дом бавно угасва. Сега има модерни средства за отопление, домове с друг тип архитектура, екологични норми и понятия като „фини прахови частици“ и „въглероден отпечатък“. По този начин се губи един невидим мост към миналото. Когато няма огнище, няма и древен пазител, който да ни напомня, че домът е нещо повече от четири стени и покрив.

И все пак традицията може да бъде съхранена. Огънят не е само наръч дърва, хвърлени в камината. Той е в запалената свещ, около която се е събрало семейството, по време на празник. Той е в традиционните обредни огньове, запалени на големите празници. Той е дори в най-малката искра, която пази традицията жива. Ако пазим тази искра, пламъкът никога няма да изчезне – той ще остане в сърцата ни, ще се предава чрез обичаите ни и ще топли и лекува душите ни.

Може да ти е интересно: Български традиции: Спазване на пости.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.