Народни вярвания: Мръсните дни (25 декември – 6 януари)

Какво и кога са Мръсните дни

Мръсните дни (Поганни дни, Некрестени дни, Мръсници) започват на Коледа (25 декември) и траят до Йордановден (6 януари). В българската традиция тези 12 дни са най-страшното време през годината. В миналото това е бил период на строги забрани, а ритуалите за защита са били задължителни, защото злото е дебнело отвсякъде – от залез до първи петли.

В народните вярвания Мръсните дни са времето, когато човечеството стои „между два свята“. Те символизират прехода между старата година и новото начало. Това е период, когато редът е разклатен и злите сили се промъкват сред хората. Казват, че през тези дни излизат караконджули, таласъми, вампири, върколаци, бродници, самодиви и русалки, които бродят нощем и вършат пакости и злини.

Това е време, когато нищо ново не бива да се започва – нито работа, нито път, нито дори венчавка. Вярвало се е, че тогава всеки щастлив повод може да завърши с нещастие и всяка светла радост – да бъде помрачена.

По време на Мръсните дни са били използвани всички начини за защита, а всички средства за битката срещу злото са били позволени.

Защо Мръсните дни са 12

Исус Христос е роден на 25 декември, а според църковната традиция първите 40 дни след раждането са се смятали за „мръсни“ или „нечисти“. Изхождайки от този факт, е логично Мръсните дни да траят до Сретение Господне (2 февруари), когато Младенецът е бил представен пред Бога в Йерусалимския храм.

Народът обаче е възприел като най-тежко времето, през което Исус Христос не е бил кръстен – периодът от раждането Му на Коледа (25 декември) до кръщението Му в река Йордан на Йордановден (Богоявление) на 6 януари. Тогава целият свят е в междинно (некръстено) състояние, а водата е неосветена. През този междинен хаос границата между световете е тънка, позволявайки на демонични същества да бродят по земята.

Едва с Христовото Кръщение се възстановява космическия ред – водата се освещава, а злите сили биват окончателно прогонени.

Мръсните дни в народното съзнание

По време на Мръсните дни страхът е вилнял във всяко неосветено петънце от света и е връхлитал в мислите на хората след всеки залез. Историите, родени тогава, оставили дълбоки и зловещи следи в народния фолклор, които и до днес са способни да ни пренесат в ужаса, който са изпитвали нашите предци.

Като храбри войни, те не са се оставяли на силите на мрака, а са се въоръжавали със светлина и са влизали в пряка битка с тъмните сили. Макар и тази битка на пръв поглед да изглеждала неравна, фолклорът свидетелства как с вяра и непримиримост старите българи са оказвали успешна съпротива на злото и са успявали година след година да го връщат там, откъдето е дошло.

В тази война хората си служели прости средства като огън, желязо, чесън и тамян. Била необходима силна воля за спазване на строги забрани. Важно било и знанието за изпълнението на древните ритуали. Така, със сила и мъдрост, народът ни от стари времена е надвивал злото.

Поверия и забрани през Мръсните дни

В народните вярвания това са дните, когато злото се разхожда между хората – караконджули, вампири и таласъми дебнат в тъмното, а домът трябва да бъде защитен. За да се предпазят, хората спазвали десетки поверия и забрани, които се предават от векове.

Народни вярвания

• Хората вярвали, че дете, родено по време на Мръсните дни, може да стане змей, змеица или караконджул, ако не се извърши специален обред за „отвоюването“ или „откупването“ му за човешкия свят. В други случаи такова дете може да бъде надарено с изключителни способности.
• Хората наблюдавали животните, защото вярвали, че те по-добре усещат „чуждото“ присъствие. Ако кучето лае към тъмното или кравата се движи неспокойно, нечистите сили са наблизо.

Наместникът - пазителят на дома

В някои краища избирали Наместник. Обикновено той бил най-възрастният, най-мъдър или „чист“ човек от семейството. Неговата задача била да пази дома от злото и да следи за стриктното спазване на забраните. По време на Мръсните дни той не трябвало да се весели, да се докосва до чужди хора, да напуска дома без нужда или да говори без основателна причина. В края на периода Наместникът пръска дома със светена вода и чупи парче хляб над огнището. С това обявява, че редът е върнат, а домът отново е чист.

Забрани през Мръсните дни

• Не се излиза след залез – вярвало се е, че в тъмнината дебнат зли същества и никой не е в безопасност до пропяването на първи петли. Ако излизането е било наложително, човек взимал със себе си средства за защита като чесън, желязо и сол.
• Не се преде и не се тъче – защото нишката можела да улови злото и да го внесе в къщата.
• Не се пере – по време на Мръсните дни прането е било строго забранено, тъй като се е смятало, че дрехите, изпрани с „некръстена“ вода, са можели да навредят на здравето на децата. На Йордановден всички дрехи трябвало да бъдат изнесени навън и напръскани със светена вода. Това е било символичното им пречистване, защото са се смятали за „замърсени“ от злото през 12-те дни.
• Не се изхвърля боклук – за да не се изхвърли късметът от дома.
• Не се изхвърля пепелта от огнището – вярва се, че злото ходи по нея, затова се събира до Йордановден, след което се използва за лечение и различни обредни практики през годината. Наричали я поган пепел.
• Не се дава нищо назаем – не се дава нито сол, нито хляб, нито огън. Така се опазва благоденствието на семейството.
• Не се правят сватби, кръщенета и погребални обреди – защото тези дни не носят благословия.
• Спазва се сексуално въздържание – вярва се, че ако дете е заченато през този период, то ще се роди недъгаво или ще се превъплъти в зъл дух след смъртта си.
• Не се започва нова работа – смята се за обречена на неуспех.
• Не се тръгва на дълъг път – защото ще е изпълнен с опасности заради нощните същества.
• Не се казва името на караконджула – вярва се, че ако го повикаш, ще дойде.

Ритуали за защита и гадаене през Мръсните дни

Ритуали за защита на дома

• Чесън, сол, въглени, билки и железни предмети на вратите и прозорците – хората ги слагали, за да отблъскват злото.
• Чесън в дрехата – вярвало се, че ароматът му прогонва злите сили, затова често в дрехата била пришивана скилидка чесън.
• Кръст с катран – обикновено се рисувал на вратата. Изричала се е и молитва за допълнителна защита.
• Прекадяване с тамян – за да се пречисти домът.
• Почитане на домашния дух – на Бъдни вечер и Нова година се оставяли трохи от хляб и орехови ядки за пазителя на дома (таласъм, Стопан) – да е благосклонен и да предпазва семейството.
• Червен конец на дръжките на вратите – за защита от всяко зло. Червена кърпа също вършела работа.
• Поддържане на огъня – той не е трябвало да угасва, защото светлината е най-силното средство срещу мрака.
• Защита с глог и хвойна – хората вярвали, че бодлите и миризмата на тези растения ще попречат на злото да влезе, затова ги слагали на вратата, комина и прозорците.

Ритуали за защита на селото

• Коледуване – един от най-важните ритуали, който освещава и благославя къщите и хората. С посещенията си по домовете в нощта срещу Коледа коледарите носят светлина и словесна магия, които пазят селото от злото.
• Сурвакане – на Нова година (Васильовден) сурвакарите обикалят домовете. Чрез сурвакницата (дрянова клонка) и благословията те дават надежда, че лошото вече е отминало.
• Русалии и маскарадни игри – тези карнавални игри (Сурвакари, Русалии, Джамалии) се провеждат в някои райони, а целта на маскираните дружини е да прогонят злите духове и да излекуват болестите. Участниците издават само животински звуци или спазват мълчание, тъй като са „на границата между световете“.

Ритуали за гадаене

• Мръсните дни траят 12 дни – колкото са и месеците през годината. Затова се е вярвало, че времето през всеки от дните показва какво ще е времето през всеки от месеците през новата година.
• Сънищата през Поганите дни са се смятали за пророчески. Момите слагали хляб под възглавницата си, за да сънуват бъдещия любим.
• Домакините наблюдавали огъня – ако от него хвърчат искри, годината ще е богата.

Ритуали в края на периода

• Първо Велико Водоосвещение/Водокръст/Водици/Зимен Кръстовден (5 януари) – това е първата част на ритуала, който прекратява хаоса. На този ден свещеникът освещава водата, пускайки в нея кръст. С тази светена вода той обикаля домовете и ръси, прогонвайки злите сили и нечистите дни.
• Пиене на светена вода – всеки трябва да отпие от кръстената вода, за да изгони злото от себе си и да се предпази от болести.
• Совойница/Сивуйница – ритуалът се нарича така, защото се вярва, че совите – птиците на нощта – са вестители на тъмните сили, а ритуалът символично ги отпраща далеч от селото. Изпълнява се в навечерието на Йордановден или на самия ден. Тогава хората излизат навън с тенджери, хлопки, дървени лъжици, железа – всичко, което дрънчи и вдига силен шум. Обикалят дворовете, като викат, тропат и хлопат, за да изплашат злите сили и да ги прогонят. Наместникът на дома върви най-отпред, носейки запалена факла, за да изгони мрака. Жените хвърлят сол и пепел, за да пресекат пътя на злото. Децата скачат и пеят наричания за здраве и берекет. След обиколката всички се прибират, палят тамян и наричат:
  
  „Да си идат, що са чужди! Да остане, що е чисто!“
  
  
• Второ Велико Водоосвещение/Йордановден/Богоявление/Водици/Водокръщи (6 януари) – с ритуалите на този ден се отбелязва окончателният край на некръстения период и прогонването на злите духове. Местният свещеник извършва ритуално хвърляне на кръста, а хората се къпят във водоемите за здраве. Отслужва се тържествено богослужение, наречено Велик Водосвет. Обновява се светената вода в храмовете, а хората взимат от нея и я носят в домовете си – за пречистване и защита. 

👀 Любопитно

В някои краища хората оставяли изронена слънчогледова пита на прага на дома. Вярвало се е, че караконджулът ще се спре, за да преброи дупките на питата, а докато го направи, ще пропеят петлите и той ще изчезне.

Мръсните дни в наши дни

В миналото мръсните дни са били време на изпитание. Те не са били просто суеверие, а са смятани за реална заплаха и само силата на единството на общността е можела да въдвори ред в хаоса. Ключът към победата над злото се е криел в споделянето на знания и в ритуалите, изпълнявани едновременно от цялата общност. Това е давало както физическо, така и психологическо предимство на човека пред всеки тип заплаха.

Днес, когато Великото Водоосвещение на Йордановден приключва периода на хаоса, вярата в свръхестественото вече е намаляла. Все повече, доскоро необясними явления, намират своето научно обяснение. Това значително намалява напрежението и страха покрай такива дни, но и създава разединение на общността и разделение на вярващи и невярващи в злите сили.

Така всеки сам започва да се бори срещу „своите демони“ без да може да разчита на подкрепата на околните и това постепенно се превръща в „нова традиция“, която се разпростира далеч извън пределите на Мръсните дни – засяга всеки ден от годината.

Мръсните дни не са просто суеверие. Те са еталон за единство и подкрепа. Те са вечен урок за силата на общността, за единомислието и за ценностите. Те са мракът и хаосът в ежедневието, който може да бъде победен само с помощта на светлината и чистотата на старите корени.

Може да ти е интересно: Народни вярвания: Животните, които предсказват времето.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

Разгледай новите календари на Store.bg за 2026 година. Красиви и удобни, те ще ти напомнят за най-важните дни през годината.
Използването на този линк няма да ги оскъпи, но ще помогне за развитието на Старите корени.