Митични създания: Добрите същества в българската митология

Когато чуем „митологични същества“ в съзнанието ни обикновено изникват представи за ужасяващи създания, които ни дебнат от всеки тъмен ъгъл, готови да ни разкъсат или да вземат душата ни. В българския фолклор не липсват такива и вече ви представих една част от тях. Но има и такива, които са някъде там, за да ни пазят. И често, както добрите дела остават неразгласени, така и тези създания остават скрити от нас. Но това, че не ги виждаме, не означава, че те не са там.

В миналото

1. Добри вълшебни помощници в българските приказки

Обикновено помощникът се появява след акт на доброта – когато главният герой нахрани гладен, помогне на слаб и безпомощен човек (или същество), или не се поддаде на алчност. Помощниците са изпитание за душата. Трябва да притежаваш добродетели като състрадание, скромност и смелост. Само тогава ще си достоен за тяхната помощ. Понякога помощникът ще положи усилия и сам ще те намери, защото ти си „избраният“. В българските народни приказки героят често не е сам – до него застават вълшебни помощници, които му помагат да преодолее препятствията, да намери истина, да победи злото или да се спаси. Те са символи на добрата съдба, мъдростта или възнаграждението за добротата.

Най-често срещани са:

• Змей-пазител – в предишен пост вече ви запознах с произхода и същността на змея, като тогава преобладаваха лошите му черти. Също така уточнихме разликата между змей, дракон, ламя и хала. Змеят-пазител, като притежател на човешки черти, може да е мъдър и добър. Ако получи това, което иска (обикновено девойка от селото), той ще закриля всички от всякакви природни бедствия. Ще влиза в битки със същества като халата и ламята и ще ги побеждава.
• Юнак-закрилник – често велик, добър, мълчалив герой, който ще се появи в момент на беда – ако бъдеш нападнат, ако влезеш в битка или когато се изгубиш. Той ще премахне заплахата, ще те пренесе през непроходими земи и понякога ще жертва себе си, за да те спаси.
• Тримата братя-юнаци или други фантастични „синове на съдбата“ – братя, които се появяват от нищото и ти помагат в изпитанията. Те са олицетворение на един образ с три страни – единият е смел, другият е умен, третият е с чисто сърце. Символизират съюз на качества, нужни за успех. Помагат, като всеки от тях преодолява различно изпитание.
• Говорещо животно – кон, птица, вълк, таралеж, който разбира хората и им помага. То ще те предупреди за опасности, ще те пренесе на невъзможни разстояния или ще го видиш да говори с други магични същества, за да ти помогне. Тук много от вас ще направят аналогия със „Златната рибка“, която е широко застъпена в българската литература, но тя не е част от българската митология и фолклор. Най-известната й версия идва от руската народна приказка, преразказана от Александър С. Пушкин „Приказка за рибаря и златната рибка“ (1835 г.). Историята й има по-древни корени – мотивът за вълшебно същество, което изпълнява желания е широко разпространен в славянските, арабските и азиатските традиции.
• Магичен предмет – кърпичка, пръстен, меч, който оживява или води героя. Той е дар или награда за изпитание, през което си преминал. Отваря заключени врати, изпълнява желания, води към невидими места или истини.
• Невидим помагач – дух, юнак, или безследно изчезнал човек, който се появява при нужда. Ще се яви в ключов за теб момент – битка, кръстопът, опасност. Често може да е духът на починал роднина или друг закрилник от отвъдното.

2. Самодиви (самовили) с човешко сърце 

Те са едни от най-познатите и същевременно най-мистичните същества в българския фолклор.

Вече ви запознах с тъмната им страна и само загатнах за положителната. Тези създания са представяни като изключително красиви, високи и слаби жени с дълги златисти или руси коси, облечени в бели ефирни дрехи. Лицата им сияят, а движенията им са грациозни, почти неземни. Обикновено са боси, а краката им понякога не докосват земята.

Живеят в труднодостъпни и свещени места – високи планини, поляни, близо до извори или реки. Често се появяват в групи, особено при танц (хоро), който има магическа сила – мястото, където са играли, се смята за свещено или опасно, ако човек стъпи там без разрешение.

Според фолклора, силата им се крие в косите или в самодивската им риза. Ако някой мъж открадне ризата на самодива, тя губи силите си и става негова „робиня“ – мотив, познат в много легенди и песни.

Макар често да са възприемани като опасни и отмъстителни, самодивите имат и положителна страна. Те могат да те излекуват, закрилят или да ти помогнат, особено ако подходиш към тях с уважение. Не е изключено дори да се влюбят в теб.

Как ще ти помогнат самодивите:

• Ще излекуват раните и болестите ти – в народните песни и приказки често лекуват ранени момци или болни деца с билки, които само те познават.
• Ще те дарят със знание и сила – ако си избран, ще ти разкрият тайни за природата, билките или предстоящи събития.
• Ще ти покажат пътя и ще те спасят – ако се изгубиш в гората, самодивите могат да се явят като светъл образ и да те изведат.
• Ще те закрилят – ако за теб се пеят епични песни и си герой като Крали Марко, те ще ти помагат в битки, дарявайки те със сила и пророческа мъдрост.

Кога ще ти помогнат:

Ще ти помогнат ако си проявил доброта или милост към тях (или към природата, която те пазят), ако си с чисто и смело сърце и ако си в беда (но нямаш користни намерения).

Какво да не правиш:

Не трябва да гледаш хорото им – човек може да полудее. Не влизай в места, където са танцували (самодивски кръг), ако преди това не е извършен ритуал за пречистване. Не късай билки от поляните им без разрешение.

3. Вълшебните баби – пазителки на здравето, живота и преходите

„Вълшебните баби“ не са едно същество, а обобщено име за няколко митологични и полу-божествени женски фигури в българската народна вяра. Те са на границата между митологията и религията. Тези баби често са представени като възрастни жени със свръхестествени сили – но не плашат, а лекуват, съветват, напътстват. Облеклото им е скромно – с черни или тъмни дрехи и забрадка, а гласовете им са тихи, но авторитетни. Явяват се в сънища, на кръстопът, в труден момент, или през нощта до леглото на болния. Обикновено са стари жени, които просят хляб – ако им дадеш, ще бъдеш благословен. Някои вълшебни баби, ако бъдат почетени, се разкриват като фея, самодива или майка на змей. Даряват със съвет или вълшебен предмет. Вълшебната баба носи елементи от прабългарските шаманки, тракийската богиня на плодородието, както и християнската майка-закрилница. В нея е съсредоточена женската мъдрост, връзката с отвъдното и лечителската сила. 

Най-често срещани са:

• Богородица (Божата майка) – образът й е слят с чертите на прастарата богиня-майка. Тя често е представена като майка-закрилница, която дарява здраве, плодородие и предпазва деца. В народни приказки тя идва да преспи до болния, лекува го с билки, дори сменя съдбата му.
• Света Петка – закрилница на жените, дома и болните. Тя се явява насън и ни съветва къде да не ходим и от какво да се пазим.
• Баба Шарка – народен персонаж, свързан с шарката, който се уважава, за да не навреди. Баба Шарка не „лекува“, а се почита – за да не „дойде“. На нея се посвещават песни, ритуални хлябове и наричания.
• Бабата-акушерка/лечителка – фолклорен образ на стара, мъдра жена, свързана с билкарството и родилната помощ. Има знание за магии, билки и ритуали – наричания, баене, пречиствания. Вярва се, че ако се почете Бабинден (8 януари), бабата ще бъде благосклонна към майката и новороденото.

4. Духове-пазители на природата и дома – невидимите стражи на реда

Духовете-пазители са благосклонни, свързани с определено място същества – те не скитат и не нападат, а бдят, грижат се и поддържат баланса. Тези духове са невидими за обикновеното око, но в народните разкази се появяват като старец, човек в бяло, домашно животно или тиха сянка. За тях е важно да не се нарушава мястото им – не се мести огнище, не се строи върху стари основи без ритуал. На празници (Коледа, Гергьовден, Бабинден) често се оставя символична храна за духовете. В някои райони децата са учени да казват „Извинявай“ преди да прекрачат прага – като знак на почит към невидимия стопанин. 

Основни видове в българския фолклор са:

• Домовник / Стопан – домашен дух-пазител на дома и семейството. Живее зад огнището, в дупка на стената или под прага. Грижи се за хармонията и спокойствието на дома. Той ви пази от болести, нещастия и зли сили. Ще ви подскаже (в съня или чрез шум) за предстоящо бедствие. Ще ви донесе благополучие ако се сетите за него и вечер му оставите малко хляб или мляко. Не го гонете, защото „домът ви ще опустее“.
• Полевик – дух на полето, покровител на земеделието. Може да го събудиш ако работиш на полето по обед. Ако уважаваш земята, той ще я дари с плодородие и ще я пази от градушка или суша. Хубаво е да му оставиш малко хляб или вода – в израз на благодарност.
• Лесовик (Горски дух) – този старец с дълга брада и препасан пояс от бръшлян е пазител на гората и нейните закони. Ще ти помогне ако уважаваш природата, като те упъти ако се изгубиш, като ти покаже ценни за теб билки или като укроти някой звяр, който е решил да те нападне.
• Воден дух (Живин/Жива вода) – духове, обитаващи извори, които дават здраве. Вярва се, че има „живи“ извори, които лекуват и зареждат хората. Даряват здраве, особено при къпане на Еньовден (24 юни) или Богоявление (6 януари) и пречистват от лош късмет.

В наши дни 

През последните години като че ли по-често виждаме и изпитваме на гърба си проявленията на лошите митични същества. Природата се променя и ставаме свидетели на невиждани наводнения, градушки с размерите на топка за тенис, сняг в пустинята, суша и пожари през летните месеци, мощни и чести земетресения и вулканични изригвания, военни конфликти и пандемии. Това е сигурен знак, че лошите същества от българския фолклор са тук и вилнеят с пълна сила. Вярвам, че добрите митологични същества също са тук. Те просто чакат да видят нашите добродетели, за да влязат в битка и да ни помогнат.

Как мислите, ще открият ли в нас тези добродетели?