Български традиции: Заговезни

Какво са Заговезни?

Заговезни са християнска традиция – дни от годината, през които за последен път се яде „блажна храна“ преди започване на пост. Най-големите заговезни през годината са Месни и Сирни заговезни, които се празнуват съответно осем и седем седмици преди Великден и също като него са подвижни празници и се падат в неделя.

Други такива дни, предшестващи постите преди голям празник, са Петрови заговезни (преди Петровден), Богородични заговезни (преди Успение Богородично) и Коледни заговезни (преди Рождество Христово). Те са своеобразна подготовка на тялото и духа за предстоящите пости, някои от които са особено строги и продължителни. Свързани са с прогонването на злите сили и надеждата за здраве и плодородие през предстоящата година.

Месни заговезни

Денят, известен още като Месопустна неделя, се празнува винаги в неделния ден, непосредствено след Голяма Задушница, осем седмици преди Великден. Това е последният ден, в който е позволено да се яде месо, преди началото на постите. Този ден е първата стъпка към подготовката за най-дългия и строг пост през годината – Великденския пост. През цялата следваща седмица, наречена Сирна неделя, са позволени само млечни продукти и яйца.

Традиции на Месни заговезни:

• По традиция семействата си ходят на гости, носят се дарове – месни продукти, обреден хляб, вино. Според обичая младите семейства гостуват на своите кумове или на родителите от страната на булката.
• Приготвя се голяма трапеза, включваща традиционни ястия – варена кокошка или петел, сарми с месо, свинско със зеле, баници с месо или мас.
• В храмовете се четат откъси от Евангелието, посветени на Страшния съд. Целта е напомняне на християните за важността на добродетелите и последствията от греховете.
• Организират се веселия, които по време на постите са строго забранени.

Сирни заговезни

Сирни заговезни, наричан още Прошка, Сирница, Поклади, Прощални заговезни, е един от най-големите зимно-пролетни християнски празници в България. Той бележи окончателния край на храненето с животински продукти и началото на Великденския пост, който трае 49 дни. Празнува се в неделя, а датата е подвижна – винаги е седем седмици преди Великден. Различните имена на този празник са свързани с обичаите, характерни за този ден – заговяване със сирене и млечни продукти, взаимно опрощаване и палене на огньове (клади) за духовно пречистване. В съботата преди Сирни заговезни се играят Кукерските игри, които имат за цел да прогонят злите духове, зимата и студа, и да създадат празнична атмосфера, която да продължи в танци и веселие.

Традиции на Сирни заговезни

• Прошка – на този ден по-младите членове на семейството посещават по-възрастните, целуват им ръка и казват: „Прощавай!“. Отговорът винаги е: „Простено да ти е, Господ да прощава!“. Смисълът е, че за да може Бог да прости, първо човекът трябва да е простил и да е простен (да е с чиста съвест пред Бог). Този ритуал е съществена част от духовното пречистване, затова без прошка постът не може да бъде започнат.
• Празнична трапеза – тя трябва да е богата, но да не включва месо. Най-често се приготвят тестени изделия със сирене, извара или кашкавал, варени яйца, различни видове гювеч, чушки със сирене и яйце, мляко с ориз (сутляш), риба (в някои райони) и бяла халва.
• Хамкане – бабата или най-възрастният човек в къщата завързва парче бяла халва или цяло варено яйце на червен вълнен конец и го завърта над масата. Всички, най-вече децата, се опитват да хванат парчето с уста, докато държат ръцете си зад гърба. Вярва се, че който успее да хване парчето, ще е здрав и щастлив през цялата година.
• Палене на огньове (клади) – в различните краища на селото отделните махали се съревновават кой ще запали по-голям огън. За него често са се използвали царевична шума (мамуляк) и черешова кора. В огъня са се хвърляли и билки, димът от които прогонвал злите сили. Според вярванията земята, осветена от този огън, ще бъде пощадена от природните стихии.
• Правят се люлки – на тях младите се люлеят за здраве.
• Прескача се огън – това е ритуал за пречистване от злото и греховете преди поста. Изпълнява се на много от големите празници в България.
• Туйкане (Стрелкане) – младите ергени изстрелват (туйкат) с лъкове от леска запалени стрели, направени от меко дърво (най-често дрян), към дворовете на момите, които са си избрали. Девойките стоят в трепетно очакване, докато родителите им са в готовност за гасене на пожари.
• Ритуалът Гора (Зора) – на широка поляна момичетата, обърнати на изток, пеят песни на любовна тематика и призовават момците. Те идват и всички заедно се хващат на голямо хоро, посрещайки изгрева. Този ритуал е символично посрещане на пролетта и изпращане на зимата.
• Последен ден за сватби и веселие – по време на предстоящите Великденски пости празненствата са забранени.

Петрови заговезни

Това е празник, който бележи началото на летните пости, наричани Петров пост или Апостолски пост, които започват една седмица след Петдесетница и продължават до 29 юни – деня на светите апостоли Петър и Павел. Петрови заговезни е празник с духовна насоченост, затова не е свързан с толкова много обреди, както Месни и Сирни заговезни. Винаги се отбелязва в неделя, като датата е подвижна – на първата неделя след Петдесетница (Ден на Света Троица). В православната традиция този ден е известен като Неделя на всички български светии (аналогичен на Вси светии в католицизма, който се празнува на 1 ноември).

Традиции на Петрови заговезни

• Духовно пречистване – целта на този празник е духовно и телесно пречистване след светлите Великденски празници и подготовка за новия пост, който продължава между 8 дни и 6 седмици ако е по стар стил. По нов стил постът може да се падне след Петровден и така реално се пропуска (това се е случило през 2024 г, когато началото на поста е било на 01.07.2024г. а Петровден е бил на отредения за него ден – 29.06.2024 г.).
• Почит към светците – на този ден църквата приканва към почит на всички герои, дали живота си в името на вярата.
• Празнична трапеза – слага се последната празнична трапеза, на която е позволено да има месо, млечни продукти и яйца. Предстоящият пост не е толкова строг – позволена е риба, с изключение на дните сряда и петък.

Богородични заговезни

Това е денят преди Богородичния пост, който се спазва до големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица (15 август). Празникът е фокусиран върху духовната подготовка на човека и почитта към Пресвета Богородица, която е покровителка на жените, децата и дома. Винаги се отбелязва на 31 юли.

Традиции на Богородични заговезни

• Духовна подготовка – вярва се, че както Дева Мария се е подготвяла с пост и молитва за своето „успение“, така и вярващите се подготвят за неговото отбелязване.
• Богата трапеза – прави се заговезнишка пита – обреден хляб, който не се реже, а се разчупва. Приготвят се месни ястия и такива, съдържащи млечни продукти.
• Отдава се почит на Богородица – чрез посещение на храм или с молитва пред иконата й.

Коледни заговезни

Коледни заговезни (Заговелки) е денят преди последния пост от годината – големия Рождественски (Коледен) пост. Отбелязва се на 14 ноември и е ден за подготовка за предстоящите 40-дневни пости, които продължават до Бъдни вечер (24 декември). На този ден църквата почита и свети апостол Филип (Филиповден).

Традиции на Коледни заговезни

• Блажна трапеза – слага се богата трапеза, на която присъстват традиционни ястия като кокошка (или пиле) със зеле, тиквеник с много орехи, пълнени чушки с боб.
• Скриване на лъжицата – домакинята скрива лъжицата, с която е приготвяла блажните ястия и я вади отново чак на Коледа (25 декември).
• Забрана за работа с вълна – Коледни заговезни съвпада с един от дните, наречени Вълчи празници. Те се отбелязват по различно време в различните краища на страната, а също така са и с различна продължителност – 3, 5, 7, 9 или 10 дни. Най често започват след Архангеловден (8 ноември). Вярва се, че работата с вълна през тези дни може да доведе до нападение над овчите стада от вълци.

Заговезни в наши дни

В миналото заговезни са били едни от най-почитаните дни през годината. Ритуалите и празненствата са били задължителни и повсеместни, а приятните емоции – гарантирани. Обредите са били част от начина на живот, а обредните ястия са се определяли от продуктите, с които хората са разполагали според сезона.

Днес религията е отслабила своето влияние, хранителните магазини са „залети“ с всякакви продукти, а хората все по-рядко се замислят, че имат нужда от пречистване – било то физическо или духовно. Тези фактори спомагат за това тази традиция да се превърне в туристическа атракция, отколкото да остане като част от съвременните обреди. Това е една от многото български традиции, чийто смисъл постепенно е бил забравен във времето.

Днес много хора търсят начини да се справят с високите нива на стрес и тревожност. Някои посещават специалисти, други се отдават на различни духовни практики като йога, медитация и спорт, трети – просто не се справят и напрежението им се излива, оставяйки непоправими следи.

Мъдростта от миналото ни е дала ясни насоки как да се справим със стреса: веселие – пречистване – прошка – въздържание – отпразнуване на постигнатите резултати. Всеки, който успее да измине този път, ще излезе „прероден“.

Може да ти е интересно: Български традиции: Спазване на пости.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.