Старите корени

Има един тих момент в началото на пролетта, от който всичко започва да се променя. Все още не е Великден, пролетните цветя не са разцъфнали, но земята започва да диша по друг начин. Този момент започва с Лазаровден .

Когато пролетта окончателно разчупи ледовете на зимата и земята започне да мирише на живот, българското село притаява дъх в очакване на красивия пролетен обичай лазаруване . Когато заехтят първите стъпки на лазарките, то оживява с ритъма на техните песни.

Още от ранни зори Трифоновден носи особено усещане. Земята е тиха, лозята спят, а той пристъпва между редовете, носейки обещание за грозде, вино и берекет. С нож в ръка и с вяра в сърцето, лозарят прави първия разрез, за да събуди плодородието и да покани добрата година.

Има дни в народния календар, които се отбелязват тихо и се пазят дълбоко в паметта на рода. Петльовден , отбелязван на 20 януари (2 февруари по стар стил), е точно такъв ден – тих, силен и защитен. Това не е просто обичай, а обред за оцеляване , роден в тежки времена и запазен като заклинание за живот.

Има дни, в които народът ни почита светци, а има и такива, в които се покланя пред самия живот. Такъв е Бабинден – празникът на жената, която помага на новия живот да прекрачи прага на този свят. Денят на бабата-акушерка , на майчинството и на продължението на рода.

На 7 януари народът отбелязва Ивановден. Това е денят на Свети Йоан Кръстител – Предтечата, който кръщава Христос във водите на река Йордан. Празникът идва веднага след Богоявление и продължава силата на водата , благословията и пречистването. Но Ивановден е и нещо повече – той е ден за чест, памет и духовно обновление.

Докато празничните светлини на Коледа и Нова година бавно изгасват, в нощта срещу Богоявление българският календар ни поднася възможност за духовно пречистване и подготовка, за да влезем в новия годишен кръг с чисто сърце.

На 6 януари водата говори. Така са вярвали хората от стари времена – че в този ден всяка река, извор и кладенец носят особена сила. Йордановден, Богоявление, Водици – един празник с много имена, но с едно дълбоко послание: пречистване, обновление и начало.

Има дни, които не са просто дата в календара, а истински праг . Тогава старото си отива с достойнство, а новото още не е стъпило твърдо на земята. Такъв е 1 януари – време за официалния старт на годината, но и мистичен момент за раждането на надеждата. В българската традиция това е ден, който преплита няколко смисъла – колкото далечни, толкова и близки. Нова година, Васильовден и Сурва са доказателство, че българското сърце е достатъчно голямо да пази старото и да приеме новото.

Стефановден е последният светъл празник от годината. Той затваря коледния кръг и осветява прага на новата година. Носи благодарност за изминалото свято време и благославя новия годишен път. В българския народен  календар това е ден за помирение, почит и вяра. Стефановден е посветен на паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик (Първомъченик).

Статията, която четете, е едно пътешествие назад във времето. Коледа е много повече от един християнски празник – тя е мост, който свързва хилядолетни езически вярвания с най-светлото събитие в християнството. Днес това е ден, който очакваме с нетърпение, защото носи със себе си светлина, радост и надежда за ново начало. Нека заедно да разкрием как се е родил празникът, който всички обичаме, и кои са неговите дълбоки, стари корени.

С настъпването на най-чаканата нощ в годината, човек може да усети как светът около него притихва. Вятърът спира да шепне, снегът замлъква, а небето сякаш се навежда по-близо до земята. Дори най-черните облаци се оказват разпръснати, а тайните сенки на мрака се скриват в народния календар, заслепени от светлината на тази тиха и свята нощ.

На Никулден, който се празнува на 6 декември , отбелязваме паметта на свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той е един от най-почитаните светци в християнството – покровител на бедните, децата, моряците, пътешествениците, рибарите, търговците, банкерите, пивоварите и фармацевтите, защитник на несправедливо осъдените и помощник на разкаялите се.

Свети Андрей е първият апостол , призован да последва Исус Христос, заради което е наречен Първозвани . Преди да се превърне в „ловец на човеци“ (библейска метафора за привличане, убеждаване и спасяване на хора), той е бил рибар от Витсаида и ученик на Йоан Кръстител. Неговата съдба се променила на брега на река Йордан, когато чул думите на Предтечата: „Ето Агнецът Божий!“ и незабавно тръгнал след Христос.

Мръсните дни (Поганни дни, Некрестени дни, Мръсници) започват на Коледа (25 декември) и траят до Йордановден (6 януари) . В българската традиция тези 12 дни са най-страшното време през годината. В миналото това е бил период на строги забрани, а ритуалите за защита са били задължителни, защото злото е дебнело отвсякъде – от залез до първи петли.

Има дни, в които народът не празнува шумно, а се вслушва – в паметта, в словото, в искрата, която никога не угасва. Денят на народните будители е точно такъв – тих пламък, който гори в душата на България.

В българския календар не се почитат само светците. В него има място както за доброто, така и за злото, защото старите хора са вярвали, че всяка висша сила заслужава уважение. Пример за това са така наречените Вълчи празници или Вълчи дни, започващи на 11 ноември , в които народът отдава нужната почит към зверовете, които са погубили не един или два човешки живота.

На 11 ноември Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Мина, заедно със светите мъченици Виктор и Викентий (и Стефанида, според някои източници).

На 8 ноември Православната църква празнува Събор на свети архангел Михаил и другите небесни безплътни сили. Това е ден за почитане на светеца като водач на небесните сили, защитник на справедливостта и „душевадец“ в народните вярвания . В българската традиция този ден е известен още като Архангеловден.

Заговезни са християнска традиция – дни от годината, през които за последен път се яде „блажна храна“ преди започване на пост . Най-големите заговезни през годината са Месни и Сирни заговезни , които се празнуват съответно осем и седем седмици преди Великден и също като него са подвижни празници и се падат в неделя.