Старите корени

Има дни, в които народът ни почита светци, а има и такива, в които се покланя пред самия живот. Такъв е Бабинден – празникът на жената, която помага на новия живот да прекрачи прага на този свят. Денят на бабата-акушерка , на майчинството и на продължението на рода. Кога се празнува Бабинден Бабинден се отбелязва на 8 януари по нов стил. В някои краища на България по стария календар празникът се е чествал и на 21 януари, но днес 8 януари е утвърдената дата. Това е ден, дълбоко свързан с раждането, плодовитостта и женската сила – останка от много по-древни вярвания, вплетени по-късно в християнската традиция. В старите народни вярвания първо се ражда светлината (на Коледа ), след това светът се пречиства (на Зимен Кръстовден и Йордановден ), отдава се почит на кръстителя ( 7 януари – Ивановден , Събор на св. Йоан Кръстител) и тогава идва време за почит на тази, която помага на живота да се роди. Коя е „бабата“ в народните вярвания „Бабата“ не е просто възрастна жена. В старите времен...

На 7 януари народът отбелязва Ивановден. Това е денят на Свети Йоан Кръстител – Предтечата, който кръщава Христос във водите на река Йордан. Празникът идва веднага след Богоявление и продължава силата на водата , благословията и пречистването. Но Ивановден е и нещо повече – той е ден за чест, памет и духовно обновление. Кой е Свети Йоан Кръстител според вярата и народа В църковната традиция Свети Йоан е пророкът, който подготвя хората за идването на Христос. Той е гласът в пустинята, който призовава към покаяние и чистота на душата. В народните представи Йоан е строг, но справедлив закрилник. Вярвало се е, че той пази хората от зло, от лоши думи и от неправда. Затова и името Иван носи особена сила – смятало се е, че човек с това име трябва да бъде честен, устойчив и да държи на думата си. Ивановден – продължение на светата вода След Йордановден водата все още е „жива“. Народът вярвал, че и на Ивановден тя има пречистваща сила и помага както на тялото, така и на душата. Денят не е за ...

Зимен Кръстовден – пречистващата сила на 5 януари Докато празничните светлини на Коледа и Нова година бавно изгасват, в нощта срещу Богоявление българският календар ни поднася възможност за духовно пречистване и подготовка, за да влезем в новия годишен кръг с чисто сърце. На 5 януари отбелязваме Зимен Кръстовден (познат още като Попова Коледа или Водокръщи) – един от най-мистичните и силни дни в народните вярвания. Това е денят, който разделя Мръсните дни от светлината на предстоящите Йордановден и Ивановден , и се възприема като време за пречистване, защита и подготовка. В народното съзнание това е денят, в който водата започва да „чува“ молитвите, болестите и злите сили отслабват, а човек може да се предпази за цялата година. Нека се потопим в традициите, които правят този ден толкова специален. Символика на Зимния Кръстовден Според традициите, празникът бележи края на Мръсните дни – периодът от Рождество Христово до Йордановден, в който се вярва, че по земята бродят зли сили ...

Когато водата проговори На 6 януари водата говори. Така са вярвали хората от стари времена – че в този ден всяка река, извор и кладенец носят особена сила. Йордановден, Богоявление, Водици – един празник с много имена, но с едно дълбоко послание: пречистване, обновление и начало. Това не е просто християнски празник, нито само народен обичай. Йордановден стои на границата между старото и новото, между земното и небесното, между видимото и невидимото. В този ден Христос влиза във водите на река Йордан, но много преди това нашите предци са вярвали, че водата тогава се „отключва“, че светът се подрежда наново, а хаосът от Мръсните дни окончателно си отива. Затова и празникът е познат с няколко имена – всяко от които разкрива различен пласт от неговия смисъл. Богоявление – денят, в който Бог се явява на хората. Йордановден – денят на светената вода и мъжката сила. Водици – празникът, в който водата става жива, лековита и свята. В следващите редове ще надникнем отвъд календара и ще ...

Има дни, които не са просто дата в календара, а истински праг. Тогава старото си отива с достойнство, а новото още не е стъпило твърдо на земята. Такъв е 1 януари – време за официалния старт на годината, но и мистичен момент за раждането на надеждата. В българската традиция това е ден, който преплита няколко смисъла – колкото далечни, толкова и близки. Нова година, Васильовден и Сурва са доказателство, че българското сърце е достатъчно голямо да пази старото и да приеме новото. История на празника – среща на три свята Пътят на 1 януари до нашето съвремие е белязан от наслояването на три различни пласта: Гражданското начало – Новата година като официален старт на летоброенето се налага сравнително късно. В древността новият живот е започвал през пролетта. Християнската вяра – на този ден Българската православна църква почита паметта на Свети Василий Велики – един от най-значимите мислители и защитник на бедните. В народното съзнание той е стопан на годината и пазител на дома. Езическа...

Стефановден е последният светъл празник от годината. Той затваря коледния кръг и осветява прага на новата година. Носи благодарност за изминалото свято време и благославя новия годишен път. В българския народен календар това е ден за помирение, почит и вяра. Свети Стефан Първомъченик – венецът на вярата Стефановден е посветен на паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик (Първомъченик). Кой е Свети Стефан Свети Стефан е избран от апостолите за един от седемте дякони на Христовата църква. Неговата мисия е била да служи на бедните и да поддържа общността. Бил надарен с изключителна мъдрост, силно слово и дар да твори чудеса , което го превърнало в яростен проповедник на новото учение. Мъченичество и символ Заради откритото си изповядване на вярата, Стефан е обвинен в богохулство. Пред съда (синедриона) той не се поколебал, а още по-смело заявил своята истина. Затова бил изведен извън Йерусалим и убит с камъни. Любопитен факт Името Стефан произлиза от гръцката дума „стефанос“...

Коледа – времето, в което светът спира, за да се роди светлината Статията, която четете, е едно пътешествие назад във времето. Коледа е много повече от един християнски празник – тя е мост, който свързва хилядолетни езически вярвания с най-светлото събитие в християнството. Нека заедно да разкрием как се е родил празникът, който всички обичаме, и кои са неговите дълбоки, стари корени. Езическите корени на Коледа – Крачун и раждането на Новото Слънце Преди да стане един от най-големите християнски празници, Коледа е била дълбоко вкоренена в езическите вярвания на старите българи. Времето около 25 декември е било свещено – момент, в който светът сякаш „спира“, за да се роди отново светлината. Крачун, Корочун или Божич  – нашите предци са наричали този период по различен начин. Той е представлявал цял цикъл от обреди, отбелязващи зимното слънцестоене – най-дългата нощ, след която денят започва да расте. За старите българи това е било ново начало и победа на светлината над мрака. Празн...