Старите корени

Когато дойде обедната жега, въздухът затрепери над нивите, а пойните птички замлъкнат, тогава по нашите земи се появява едно от най-неуловимите митични създания в българските поверия – Полуденицата . Старите хора разказват, че тя обикаля полето по пладне, когато слънцето е най-жарко.

Полунощникът е митично същество от българския фолклор – зъл нощен дух, чийто свят започва, когато нашият заспи. В българските народни представи той е тайнствено същество, което наказва хората, нарушили реда на времето — онези, които работят, шият, тъкат, пеят или вършат друга работа в малките часове на нощта.

Ако чуеш вой, по-злокобен от този на вълк , ако тяло без сянка пресече пътя ти, ако усетиш присъствието на древно и нечисто зло, може би си срещнал върколака.

В старите български вярвания, бродникът е душата на човек, който след смъртта си не е намерил покой - така той нито е жив, нито напълно мъртъв. Той се скита между световете, вечно търсещ и бродещ и оттам произлиза наименованието му. Бродникът е лутаща се сянка, останала без дом, без гроб и без молитва.

Когато чуем „митични същества“ в съзнанието ни обикновено изникват представи за ужасяващи създания , които ни дебнат от всеки тъмен ъгъл, готови да ни разкъсат или да вземат душата ни.  В българския фолклор не липсват такива, но има и добри същества, които са някъде там, за да ни пазят.

Българският фолклор не се изчерпва със самодиви, змейове и караконджули. В сянката на популярните създания съществува цяла галерия от мистични, страховити и често забравени духове и чудовища. Те са обитавали народното въображение векове наред, предавани от уста на уста – понякога като предупреждение, друг път като обяснение за необяснимото.

Тя ще се появи пред теб в цялата си прелест и ще те омае с вълшебната си песен. Ще поиска да отидеш с нея към собствената си гибел, а ти ще го направиш без капка колебание. А може би няма...

Той няма да дойде в елегантен костюм. Няма да те погледне с въздействащ поглед, който да разтупти сърцето ти и да накара коленете ти да омекнат. Не  –  той ще дойде, невидим за очите, като древно проклятие  –  ще те изтръгне от скръбта и ще те пренесе в ужаса…

Тя ще дойде от отвъдното, за да пресуши водоемите и да всява страх и ужас. Дъхът й ще те изгори, а погледът й ще те вкамени. Ако я победиш, ще разкриеш тайните, които пази. Поне така се говори, защото не познаваш човек, който я е победил…

Тя ще дойде на черен облак, точно когато най-малко очакваш. Ще разкъса небесата, ще скрие слънцето, ще изпие реките. Тя не е просто чудовище, а древна сила, въплъщение на хаоса и природния гняв. И идва, за да те унищожи…

Змеят те е видял. Той знае, че си красива. Ще дойде в съня ти, ще вземе душата ти и ще я завлече в неговия свят. Дали ще я върне – това зависи само от него.

Всяка народна култура има своите сенки – онези невидими сили, които надничат зад ъгъла, шепнат от тъмното и ни напомнят, че светът не се изчерпва само с онова, което виждаме. Понякога тези сенки се раждат от човешкия страх, друг път – от вината, неспазените обети и нарушените граници.

Когато слънцето залезе и тишината обгърне планинската гора, някъде там, в сенките на вековните дървета, започва танцът на самодивите. Те са изящни, красиви, ефирни, нежни, но… смъртоносни. Бродят нощем в гъстите гори, пеят омагьосващи песни, а дългите им коси блестят, отразявайки лунната светлина.

Караконджулът е зъл дух или демон – нощно митично същество от българския фолклор, което броди из села и пусти пътища по тъмно, най-често около Коледа и Нова година . Наименованието му означава „черно същество“ или „черен демон“.