Старите корени

Какво е Полуденица Когато дойде обедната жега, въздухът затрепери над нивите, а пойните птички замлъкнат, тогава по нашите земи се появява едно от най-неуловимите митични създания в българските поверия – Полуденицата . Старите хора разказват, че тя обикаля полето по пладне, когато слънцето е най-жарко. Наричат я още „Полудница“ или „Обедница“ и вярват, че тя е духът на най-силната дневна светлина – пазителка на онези, които я почитат и изпитание за онези, които не уважават времето за покой. Тя е сезонен дух, свързан с жътвата и опасността от силното лятно слънце. За разлика от Жетварката , Полуденицата не е строго свързана с полето – тя може да се появи навсякъде. Името й произлиза от „полу“ и „ден“, което подчертава времето й на действие. Често е споменавана заедно със своята „посестрима“ – Полунощницата , която действа по същия начин, но през нощта. Как изглежда Полуденицата В народните представи тя е висока, бяла жена – толкова бяла, че може да заслепи слънцето. Понякога е нежна...

Какво е Полунощник Полунощникът е митично същество от българския фолклор – зъл нощен дух, чийто свят започва, когато нашият заспи. В българските народни представи той е тайнствено същество, което наказва хората, нарушили реда на времето — онези, които работят, шият, тъкат, пеят или вършат друга работа в малките часове на нощта. Като един пратеник на „невидимия свят“, той не прощава на дръзналите да прекрачат без страх границата между деня и нощта. Времето, когато той се появява, се нарича „разпътно време“ – тогава пътищата се „оплитат“ и понякога водят в грешна посока. Кога се появява Полунощникът „ Не чукай, не тъчи, не перай след полунощ – щом камбаната удари 12 пъти, нещо друго обикаля земята… “ Полунощникът идва точно след полунощ, когато и последният камбанен звън заглъхне. Вярва се, че тогава се разтварят вратите между световете. Според поверията, времето между 12 и 3 часа през нощта е „време на нечисти сили“ – време, в което дори най-големите смелчаци са стояли кротко край огнищ...

Кой е върколакът в българските вярвания Ако чуеш вой, по-злокобен от този на вълк , ако тяло без сянка пресече пътя ти, ако усетиш присъствието на древно и нечисто зло, може би си срещнал върколака. Върколакът в българските вярвания не е точно звяр. Обикновено бива свързван с вампира , но се различава по своя произход. Той често е човек, който е бил омагьосан , прокълнат или обладан – осъден да се превръща в чудовище по време на пълнолуние или в определени обредни дни. Понякога е човек, който приживе е бил лош и отмъстителен, а после загинал в гора, планина или на кръстопът – така тялото му остава непогребано и често става храна за хищниците, а душата му не намира покой. Предпочита да живее далече от хората – в запустели сгради, гъсти гори или около кръстопътища. Той е прокълната душа, обречена да броди и да вреди. В студените зимни нощи той е бил онова, което е държало не само децата, но и възрастните, далече от входната врата. Как се става върколак В народните представи върколак...

Какво е бродник В старите български вярвания, бродникът е душата на човек, който след смъртта си не е намерил покой - така той нито е жив, нито напълно мъртъв. Той се скита между световете, вечно търсещ и бродещ и оттам произлиза наименованието му. Бродникът е лутаща се сянка, останала без дом, без гроб и без молитва. Появява се тихо, често без да бъде забелязана, но оставя след себе си студ, страх, болести и нещастие. Заселва се в стари къщи, изоставени места , стои на кръстопът или в незатворени гробове. Вярвало се е, че бродникът търси глас - който да го оплаче, свещ - която да освети пътя на душата му, ритуал – който да затвори вратата за него към света на живите, молитва – която да го успокои. Как се става бродник В миналото се е вярвало, че ако човек бъде застигнат от внезапна смърт, без да е изчистил съвестта си или без да е изплатил дълговете си, душата му ще остане в този свят и ще се превърне в бродник. Най-честите случаи включват: Покойници , на които не е правено опело и н...

Когато чуем „митични същества“ в съзнанието ни обикновено изникват представи за ужасяващи създания , които ни дебнат от всеки тъмен ъгъл, готови да ни разкъсат или да вземат душата ни. В българския фолклор не липсват такива, но има и добри същества, които са някъде там, за да ни пазят. И често, както добрите дела остават неразгласени, така и тези създания остават скрити от нас. Но това, че не ги виждаме, не означава, че те не са там. Добри вълшебни помощници в българските приказки Обикновено помощникът се появява след акт на доброта – когато главният герой нахрани гладен, помогне на слаб и безпомощен човек (или същество), или не се поддаде на алчност. Помощниците са изпитание за душата. Трябва да притежаваш добродетели като състрадание, скромност и смелост. Само тогава ще си достоен за тяхната помощ.  Понякога помощникът ще положи усилия и сам ще те намери, защото ти си „избраният“. В българските народни приказки героят често не е сам – до него застават вълшебни помощници, които му...

Българският фолклор не се изчерпва със самодиви, змейове и караконджули. В сянката на популярните създания съществува цяла галерия от мистични, страховити и често забравени духове и чудовища. Те са обитавали народното въображение векове наред, предавани от уста на уста – понякога като предупреждение, друг път като обяснение за необяснимото. В тази статия ще ви запозная със 7 слабо познати, но изключително любопитни създания от българския митологичен свят, които са способни да ви ужасят. 1. Устрел – духът на нероденото Устрелът е може би  едно от най-зловещите  създания във фолклора. Смята се, че това е душата на неродено или убито новородено дете, особено ако е било погубено нарочно. В народните вярвания устрелите излитат от гробовете нощем и се вселяват в телата на живи хора или добитък, предизвиквайки болести, безсъние и нещастия.  Също така се вярва, че устрел се „изпуска“ от хора, които  гледат завистливо или хвалят прекалено  (особено когато хвалят де...

Тя ще се появи пред теб в цялата си прелест и ще те омае с вълшебната си песен. Ще поиска да отидеш с нея към собствената си гибел, а ти ще го направиш без капка колебание. А може би няма... Какво е русалка В българските вярвания русалките са едно от най-загадъчните и двойствени същества – едновременно красиви и страшни, добри и смъртоносни. Те не са сладките сирени от детските книги. Не са и красиви жени с рибешки опашки. Те са нещо много по-зловещо – духове на млади жени, починали ненавременно – от любовна мъка, болест, удавяне или насилие. Появяват се около Русалската седмица , след Петдесетница (петдесетият ден след Великден) до Еньовден . Тогава се вярва, че портите към отвъдното се отварят и сред нас ходят нечисти сили. През този период има строги забрани за домакинската работа и ходенето на открито. Тези митични водни същества живеят в реки, езера и морета или в пещери, които са близо до вода.  Как изглеждат русалките Имат дълги, разпуснати коси – често мокри или светещи н...

Той няма да дойде в елегантен костюм. Няма да те погледне с въздействащ поглед, който да разтупти сърцето ти и да накара коленете ти да омекнат. Не  –  той ще дойде, невидим за очите, като древно проклятие  –  ще те изтръгне от скръбта и ще те пренесе в ужаса… Вампирът в българските вярвания Българският вампир е чисто народен образ – роден от страха, суеверието и вярата, че душата може да се отклони от своя път. Според българските предания, човек може да стане вампир ако не е намерил покой след смъртта си – след непогребана смърт, проклятие, самоубийство, нечист живот, ако е непокръстен или ако е починал от внезапна смърт и е оставил недовършени дела. Също се вярва, че човек може да се превърне във вампир, ако някой прескочи трупа му. Друга причина за вампирясване може да е неправилно извършен погребален обред. Дете, заченато в забранен период (период на пост ) също е предразположено към вампирясване. Вампирите по-често са мъже, но сред тях има и жени (вампирици). Ва...