Български магии: Еньовден и магията на билките

Какво е Еньовден?

Еньовден е един от най-мистичните и почитани празници в българския фолклор. Вярва се, че в този ден билките имат най-голяма сила, слънцето „играе“ или „трепти“, а земята се отваря за тайни и чудеса. Това е ден за лечебни магии, любовни наричания и гадаене за здраве и съдба.

Младо семейство минава под венец от билки - отбелязване на Еньовден.
Еньовден се чества на 24 юни и е посветен на раждането на Йоан Кръстител (Иван Предтеча), откъдето идва и другото му име в някои райони – Иванден. В народния календар обаче той е известен като деня, в който границата между земния и отвъдния свят е най-тънка. Това е времето, когато Слънцето достига своята най-висока точка и започва да "мре" или "тръгва назад", а денят постепенно намалява. Тази преходност прави нощта преди Еньовден изключително силна и изпълнена с поверия. Еньовден е празник на живота, плодородието и здравето. Той е силно свързан с природата и нейната сила. Чрез ритуалите и поверията хората са търсили начин да се свържат с тези природни сили, да осигурят здраве за себе си и своите близки, както и да предпазят дома и стопанството си от зло.

Защо магиите на Еньовден са толкова силни?

  • Слънцето на Еньовден изгрява „по особен начин“ – ако видиш изгрева, ще бъдеш здрав през цялата година.
  • Билките, набрани преди изгрев, „говорят“ – тоест имат лечебна и магическа сила.
  • Това е граница между пролетта и лятото, между света на хората и мистичния свят.

Магии и ритуали с билки

Вярва се, че на Еньовден всички билки имат най-голяма лечебна сила, особено ако са набрани рано сутрин, преди изгрев слънце. Според преданията тогава самодиви, русалки и други свръхестествени същества обикалят по поляни и гори, където оставят своята магия върху растенията.
  • Набиране на билки - жени, млади момичета и билкари излизат още преди зазоряване, за да съберат билки. Според поверията лечебната им сила е най-голяма точно в този момент, преди росата да е изсъхнала. Събират се 77 и половина вида билки, тъй като се смята, че толкова са болестите, които могат да бъдат излекувани. Половинката е тайна билка, която ще помогне срещу "незнайната болест".
  • Правене на венци - от набраните билки се сплитат еньовски венци. През тях се провират за здраве всички членове на семейството, включително и домашните животни. След това венците се окачват на портата, на вратата на къщата или в обора, за да пазят от зли сили и болести.
  • Еньовска роса - росата на Еньовден се смята за изключително лековита. Хората се "къпят" в нея, като се търкалят по тревата рано сутрин, за да бъдат здрави през цялата година. Вярва се, че тази роса може да излекува кожни болести и други неразположения.

Любовни и гадателски магии

  • Прави се магия за любов - момите скриват билки под възглавницата (обикновено босилек), за да сънуват бъдещия си жених.
  • Сънищата в нощта срещу Еньовден се смятат за пророчески.
  • Съществува поверие, че в нощта срещу Еньовден, там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, разкривайки тайната му.
  • В гърне с вода се пускат пръстени – сутринта се „вадят“ с наричане от гадателка.
  • Вярва се, че който си намокри очите от Еньовската роса, ще види истината.
  • Билки за гадаене - някои билки се използват за гадаене, особено от млади момичета, които искат да разберат кога ще се омъжат или кой ще е бъдещият им съпруг. Един от най-популярните ритуали е този с мълчана вода – вода, която е донесена от извор без да се проговори нито дума по пътя, и в която се потапят билки. На сутринта се гадае по състоянието им.
  • Еньовски огън - в някои райони се палят огньове, през които се прескача за здраве. Остатъците от билките, които не са влезли във венците, често се изгарят в тези огньове, за да се усили тяхната магическа сила.
  • Извършват се обреди за предсказване на здравето през годината и за осигуряване на добра реколта.

Защита и пречистване

  • Къпане в утринна роса – срещу болести и уроки.
  • През деня се опушва с билки – особено вратига, пелин и бял равнец.
  • Венецът от билки се хвърля в река в края на деня – за да отнесе злото.

Народни вярвания и легенди

Жена в зелена рокля в гората - самодива на Еньовден в българския фолклор.
  • В нощта преди Еньовден самодивите се събират на горските поляни – затова не се ходи в гората. Те танцуват своите вихрени хора (самодивски хора) и придават магическа сила на билките и росата. Вярва се, че именно самодивите "баят" на билките, докато танцуват, и по този начин усилват тяхната лечебна и магическа мощ. Затова билкарите се стремят да наберат растенията преди изгрев, за да уловят тази енергия.

Жена в зелена рокля в гората прави магия - русалка на Еньовден в българския фолклор.
  • Русалките са водни духове, често свързвани с млади жени, починали преждевременно (от любовна мъка, насилие или болест). Те се появяват по време на Русалската седмица (която завършва с Еньовден) и също имат връзка с лечебната сила на водата и билките. В някои поверия, ако болен човек остави чиста кърпа върху или до росена (вид билка, наричан още "самодивско цвете" и „русалийче“) в нощта на Еньовден, русалките и самодивите ще хвърлят върху кърпата билки, които могат да излекуват дори неизлечими болести.
  • Магьосници и врачки - поред поверията, св. Еньо (Йоан Кръстител) е покровител на вещиците, врачките и билкарките. Това означава, че на Еньовден техните способности са особено силни, а моментът е изключително подходящ за правене на магии, гадания и заклинания. Вярва се, че магьосниците могат да "крадат" плодородието от нивите, млякото от животните или меда от пчелите чрез магия.
  • Вярва се, че ако човек се обърне назад, докато бере билки, ще види „нещо, което не бива“.
  • В някои села казват, че слънцето „трепти“ на изток – и който го види, ще прогледне за тайните.

Жените-знахарки

  • „четат“ билките – наричат коя за какво да служи;
  • приготвят магични отвари в глинени съдове;
  • правят амулети от сушени цветя, зашити в торбички с червен конец.
  • правят гадания относно бъдещето

👀Интересен факт

Думата „Еньовден“ идва от народната форма на Йоан Кръстител, чийто празник в православната църква е на същия ден. В народното вярване обаче денят се свързва повече със слънцето, билките и женската магическа сила, отколкото с църковните обреди. На този ден празнуват:
Енчо, Еньо, Яна, Яница, Яни, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и всички хора с имена на билки.

В наши дни

Изгрев на слънцето на морския хоризонт, на преден план поляна от билки.
Ако случайно плановете ви за Джулай Морнинг (July Morning) са се объркали или пък обичате уединението, Еньовден е най-хубавият ден в годината за посрещане на изгрева и е точно една седмица по-рано. Джулая е символ на идеята за освобождаване от оковите на ежедневието и стремеж към личностно развитие. Еньовден не е просто празник на билките, а цял мистичен свят, в който реалността и фолклорът се преплитат. Това е време, когато хората се чувстват най-близо до природата и нейните скрити сили, както и до света на свръхестественото, търсейки защита, лек и прозрение чрез древни ритуали и вяра. В този ден слънцето ще те дари със здраве и енергия за цялата година. Споменавайки July Morning ще изразя личното си мнение, че няма такова нещо като „лош празник“. Всеки празник, било то традиционен или привнесен, цели повдигане на духа и внасяне на положителни емоции в ежедневието. Според мен причината за разделението на хората по този въпрос е, от една страна тесногръдие, от друга страна осъзнаване, че солидните пропуски в образователния процес в България водят до непознаване на собствените ни традиции и заменянето им с други. Личната ми цел е да върна българските традиции в сърцата на българите, включително в моето. Познавайки ги, ще бъдем в по-голяма хармония както със себе си, така и с околните. Докато това стане, човек трябва да почита като празник всеки ден, който го кара да се чувства по-щастлив, по-добър и по-спокоен. 

Ще изпробвате ли магията на слънцето на Еньовден?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Митични създания: Змей - влюбеният пазител в българския фолклор

Митични създания: Самодиви – магичните духове в българските гори

Митични създания: Караконджул – нощният кошмар на Мръсните дни