Български митични същества: Вампир

Разказ за вампира

Той няма да дойде в елегантен костюм. Няма да те погледне с въздействащ поглед, който да разтупти сърцето ти и да накара коленете ти да омекнат. Няма да забележиш дългите му кучешки зъби, изпаднала в дълбоко любовно опиянение от въздействието му. Не-е-е, той ще дойде, невидим за очите, като древно проклятие, ще те изтръгне от скръбта и ще те пренесе в ужаса…

Ритмичното хлопане те изважда от унеса и те води към кухнята. Проклетата вратичка на кухненския шкаф! Беше ти обещал да я поправи. Едно от многото неща, които все казваше че ще поправи и все отлагаше. Е, не може да се отрече, че доста други неща вършеше навреме, но точно за тази вратичка го бе молила поне сто пъти. И всеки път успяваше да се измъкне – било то заради „милите очи“, които ти правеше или заради целувките, с които те обсипваше, в опит да те забаламоса. Тези спомени повдигат съвсем леко крайчеца на устните ти в отчаян опит за усмивка, след което избухваш в плач и се хвърляш на дивана. Изминали са десет дни, откакто го няма. Всичко наоколо ти напомня за него и имаш чувството, че всеки момент ще влезе през вратата. Сърцето ти е свито на топка, но тази надежда, тя не те оставя дори за миг. Облива прясната ти рана със солената вода от сълзите ти и не ти дава възможност да забравиш. Да го оставиш там, където животът е решил да го остави. Да му позволиш да намери покоя, който търси и да продължиш живота си. Какъв живот ще е, ако него го няма?

Изминали са шест месеца, а скръбта още те стиска за гърлото с безжалостния й захват. Безсъние, изпълнено със странни шумове и привидения е изцедило жизнеността ти до последната капка. Чувстваш се като бледо копие на себе си. Решаваш, че е време да се вземеш в ръце и излизаш да си поемеш въздух. Разхождаш се с блуждаещ поглед в близкия парк. Очите още го търсят. И за твое най-голямо изумление - го намират! Стои там, под дървото, и гледа към теб. Изглежда точно така, както когато идваше в  сънищата ти през последните месеци. Започваш да се питаш дали и това не е сън, но преди да се осъзнаеш, сърцето ти вече те тегли, а краката ти те носят към него. Хвърляш се отгоре му и заридаваш неутешимо. В един момент рязко се отдръпваш. Мозъкът ти крещи, че нещо не е наред. Сърцето ти го потвърждава. Топлият му поглед сега е мрачен и студен. Меката му кожа сега е бледа и ледена. Не сте се виждали от шест месеца, а той не обели нито дума. Това не можеше да е той. Инстинктивно тичаш към близката църква, обляна в сълзи. Палиш свещ, изричаш молитва и се прибираш вкъщи. Дълго тършуваш в куфара с инструменти и сякаш невидима сила ти пречи да откриеш това, което търсиш. Взимаш това, което наричаш „отвертката с хиксче“ и се насочваш към вратичката на кухненския шкаф. Затягаш винта на пантата и в този момент те връхлита неописуемо чувство на облекчение. Ярка светлина пробива черните облаци на скръбта, надвиснали над теб. Поглеждаш нагоре и го виждаш за последен път – устремен към светлината. Сърцето ти се отваря и там грижливо полагаш споменът за него. Завинаги.

Как се става вампир – произход и вярвания

Според българските предания, човек може да стане вампир след непогребана смърт, проклятие, самоубийство, нечист живот, ако е непокръстен или ако е починал от внезапна смърт и е оставил недовършени дела. Също се вярва, че човек може да се превърне във вампир, ако някой прескочи трупа му. Друга причина може да е неправилно извършен погребален обред. Дете, заченато в забранен период (период на пост) също е предразположено към вампирясване. Вампирите по-често са мъже, но сред тях има и жени (вампирици).

Вампирът като невидим дух

В българския фолклор вампирът не е просто зловеща сянка. Той е човешка душа, която след смъртта не намира покой и се завръща сред живите, най-често със зли намерения. Първите 40 дни след смъртта, той често е невидим и се проявява чрез странни звуци, миризми и болести. Това обикновено става в стария му дом, където вдига шум през нощта, чупи покъщнината, тормози близките си и домашните животни.

Материализиране на вампира

С времето придобива тяло, понякога без кости – като кожен мех, който при убождане може да се пръсне. Когато се материализира напълно, той придобива вида на тялото, което е обсебил (често това е тялото на починалия, но има случаи, в които вампирът избира чуждо тяло, например от друг пресен гроб). Тялото му е с бледа кожа, очите му са силно зачервени, гърбът му е силно окосмен, има дълги нокти или липсват такива. По време на материализиране на вампира, разлагането на трупа спира или значително се забавя.

Как са разпознавали дали някой е вампир?

Живите вампири са хора със съмнителен външен вид. Освен с гореизброените физически белези, те са мълчаливи и нямат сянка. Около тях винаги витае смърт, болести по животните, кошмари в селото, суша. Обикновено излиза през нощта (особено около полунощ) или около душниците (дните за възпоменание на мъртвите). Неспокойствието на животните издава присъствието му. Ако варено яйце се търкаля по пода и спре внезапно, под него има вампир. Ако черно куче мине през гробище и залае конкретен гроб – в него има вампир.

Как се залавя вампир?

Това става с помощта на вампирджии – специално обучени хора. Те ловят вампири с „вълшебно буре“, в което има икони, чесън и тамян. Затваря се, когато вампирът влезе вътре.

Как се унищожава вампир?

Обичайните вярвания са, че вампирите се убиват с метален прът или кол в сърцето, поръсване със светена вода, молитва. Друг начин е тялото им да бъде изгорено, а пепелта да се разпръсне в река. Също разпространен начин е отрязването на главата. Срещу тях помагат чесън и тамян. Славяните са се подсигурявали допълнително, като им режели главата и я поставяли между краката (за да не могат да си я намерят), режели им ходилата (за да не могат да избягат), режели им ръцете (за да не сторят нещо някому), затискали ги с камъни, овързвали ги във въжета. 

Вампирът в българската митология - какви са  разликите със западните представи?

За разлика от вампира в западните представи, този в българската митология не изгаря на слънце. Той избягва слънчевата светлина, защото става видим и уязвим. Освен това, той не се страхува от сребро - то не играе роля в традиционните български вярвания. Пиенето на кръв, така характерно за западния вампир, е нещо, което се споменава за вампира в българския фолклор, но не се набляга на него. Причината е, че в нашите легенди пиенето на кръв е по-често метафорично и символизира изпиването на жизнената сила, дори душата на човек. Но също има и предания, в които пие кръв от хора и животни, а също и мляко.

Вампирът в наши дни

Изключително трудно е да се пише за митично създание, издигнато в култ по целия свят. Особено когато са му придадени свръхчовешки способности, за които мнозина мечтаят. Но в процес на писането осъзнах, че не е нужно да се съревновавам с холивудските сценаристи, за да ви покажа значимостта на вампира от българската митология. Неговото превъзходство над страховете ни спрямо образа, изграден в западната култура, е нещо, което всеки от нас вижда в даден момент от живота си. Всеки, присъствал на погребение е свидетел на това колко старателно се спазва този ритуал. С какво внимание се изпълнява всеки елемент от него и нищо не се пропуска. Мнозина са били свидетели на странни явления през първите 40 дни от погребението. Това, че този страх, роден в древни времена, продължава да ни държи и днес със същата сила, означава, че той със сигурност е основателен. Основната символика на вампира в българската митология е „страха от смъртта без покой“. Няма страх без причина.

А вие вярвате ли в съществуването на вампири?

Може да ти е интересно: Русалките - магичните водни духове на България или използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.