Митични създания: Вампирът от българския фолклор

Той няма да дойде в елегантен костюм. Няма да те погледне с въздействащ поглед, който да разтупти сърцето ти и да накара коленете ти да омекнат. Няма да забележиш дългите му кучешки зъби, изпаднала в дълбоко любовно опиянение от въздействието му. Не-е-е, той ще дойде, невидим за очите, като древно проклятие, ще те изтръгне от скръбта и ще те пренесе в ужаса…

В миналото

Разказ за един вампир

Ритмичното хлопане те изважда от унеса и те води към кухнята. Проклетата вратичка на кухненския шкаф! Беше ти обещал да я поправи. Едно от многото неща, които все казваше че ще поправи и все отлагаше. Е, не може да се отрече, че доста други неща вършеше навреме, но точно за тази вратичка го бе молила поне сто пъти. И всеки път успяваше да се измъкне – било то заради „милите очи“, които ти правеше или заради целувките, с които те обсипваше, в опит да те забаламоса. Тези спомени повдигат съвсем леко крайчеца на устните ти в отчаян опит за усмивка, след което избухваш в плач и се хвърляш на дивана. Изминали са десет дни, откакто го няма. Всичко наоколо ти напомня за него и имаш чувството, че всеки момент ще влезе през вратата. Сърцето ти е свито на топка, но тази надежда, тя не те оставя дори за миг. Облива прясната ти рана със солената вода от сълзите ти и не ти дава възможност да забравиш. Да го оставиш там, където животът е решил да го остави. Да му позволиш да намери покоя, който търси и да продължиш живота си. Какъв живот ще е, ако него го няма?

Изминали са шест месеца, а скръбта още те стиска за гърлото с безжалостния й захват. Безсъние, изпълнено със странни шумове и привидения е изцедило жизнеността ти до последната капка. Чувстваш се като бледо копие на себе си. Решаваш, че е време да се вземеш в ръце и излизаш да си поемеш въздух. Разхождаш се с блуждаещ поглед в близкия парк. Очите още го търсят. И за твое най-голямо изумление - го намират! Стои там, под дървото, и гледа към теб. Изглежда точно така, както когато идваше в  сънищата ти през последните месеци. Започваш да се питаш дали и това не е сън, но преди да се осъзнаеш, сърцето ти вече те тегли, а краката ти те носят към него. Хвърляш се отгоре му и заридаваш неутешимо. В един момент рязко се отдръпваш. Мозъкът ти крещи, че нещо не е наред. Сърцето ти го потвърждава. Топлият му поглед сега е мрачен и студен. Меката му кожа сега е бледа и ледена. Не сте се виждали от шест месеца, а той не обели нито дума. Това не можеше да е той. Инстинктивно тичаш към близката църква, обляна в сълзи. Палиш свещ, изричаш молитва и се прибираш вкъщи. Дълго тършуваш в куфара с инструменти и сякаш невидима сила ти пречи да откриеш това, което търсиш. Взимаш това, което наричаш „отвертката с хиксче“ и се насочваш към вратичката на кухненския шкаф. Затягаш винта на пантата и в този момент те връхлита неописуемо чувство на облекчение. Ярка светлина пробива черните облаци на скръбта, надвиснали над теб. Поглеждаш нагоре и го виждаш за последен път – устремен към светлината. Сърцето ти се отваря и там грижливо полагаш споменът за него. Завинаги.

Как се става вампир – произход и вярвания

Според българските предания, човек може да стане вампир след непогребана смърт, проклятие, самоубийство, нечист живот, ако е непокръстен или ако е починал от внезапна смърт и е оставил недовършени дела. Също се вярва, че човек може да се превърне във вампир, ако някой прескочи трупа му. Друга причина може да е неправилно извършен погребален обред. Дете, заченато в забранен период (период на пост) също е предразположено към вампирясване. Вампирите по-често са мъже, но сред тях има и жени (вампирици).

Вампирът като невидим дух

В българския фолклор вампирът не е просто зловеща сянка. Той е човешка душа, която след смъртта не намира покой и се завръща сред живите, най-често със зли намерения. Първите 40 дни след смъртта, той често е невидим и се проявява чрез странни звуци, миризми и болести. Това обикновено става в стария му дом, където вдига шум през нощта, чупи покъщнината, тормози близките си и домашните животни.

Материализиране

С времето придобива тяло, понякога без кости – като кожен мех, който при убождане може да се пръсне. Когато се материализира напълно, той придобива вида на тялото, което е обсебил (често това е тялото на починалия, но има случаи, в които вампирът избира чуждо тяло, например от друг пресен гроб). Тялото му е с бледа кожа, очите му са силно зачервени, гърбът му е силно окосмен, има дълги нокти или липсват такива. По време на материализиране на вампира, разлагането на трупа спира или значително се забавя.

Как са го разпознавали?

Живите вампири са хора със съмнителен външен вид. Освен с гореизброените физически белези, те са мълчаливи и нямат сянка. Около тях винаги витае смърт, болести по животните, кошмари в селото, суша. Обикновено излиза през нощта (особено около полунощ) или около душниците (дните за възпоменание на мъртвите). Неспокойствието на животните издава присъствието му. Ако варено яйце се търкаля по пода и спре внезапно, под него има вампир. Ако черно куче мине през гробище и залае конкретен гроб – в него има вампир.

Залавяне на вампир

Това става с помощта на вампирджии – специално обучени хора. Те ловят вампири с „вълшебно буре“, в което има икони, чесън и тамян. Затваря се, когато вампирът влезе вътре.

Как се унищожава вампир?

Обичайните вярвания са, че вампирите се убиват с метален прът или кол в сърцето, поръсване със светена вода, молитва. Друг начин е тялото им да бъде изгорено, а пепелта да се разпръсне в река. Също разпространен начин е отрязването на главата. Срещу тях помагат чесън и тамян. Славяните са се подсигурявали допълнително, като им режели главата и я поставяли между краката (за да не могат да си я намерят), режели им ходилата (за да не могат да избягат), режели им ръцете (за да не сторят нещо някому), затискали ги с камъни, овързвали ги във въжета. 

Вампирът в българската митология - разликите

За разлика от вампира в западните представи, този в българската митология не изгаря на слънце. Той избягва слънчевата светлина, защото става видим и уязвим. Освен това, той не се страхува от сребро - то не играе роля в традиционните български вярвания. Пиенето на кръв, така характерно за западния вампир, е нещо, което се споменава за вампира в българския фолклор, но не се набляга на него. Причината е, че в нашите легенди пиенето на кръв е по-често метафорично и символизира изпиването на жизнената сила, дори душата на човек. Но също има и предания, в които пие кръв от хора и животни, а също и мляко.

В наши дни

Изключително трудно е да се пише за митично създание, издигнато в култ по целия свят. Особено когато са му придадени свръхчовешки способности, за които мнозина мечтаят. Но в процес на писането осъзнах, че не е нужно да се съревновавам с холивудските сценаристи, за да ви покажа значимостта на вампира от българската митология. Неговото превъзходство над страховете ни спрямо образа, изграден в западната култура, е нещо, което всеки от нас вижда в даден момент от живота си. Всеки, присъствал на погребение е свидетел на това колко старателно се спазва този ритуал. С какво внимание се изпълнява всеки елемент от него и нищо не се пропуска. Мнозина са били свидетели на странни явления през първите 40 дни от погребението. Това, че този страх, роден в древни времена, продължава да ни държи и днес със същата сила, означава, че той със сигурност е основателен. Основната символика на вампира в българската митология е „страха от смъртта без покой“. Няма страх без причина.

А вие вярвате ли в съществуването на вампири?