Българският вампир – проклятие от отвъдното

Той няма да дойде в елегантен костюм. Няма да те погледне с въздействащ поглед, който да разтупти сърцето ти и да накара коленете ти да омекнат. Не  той ще дойде, невидим за очите, като древно проклятие  ще те изтръгне от скръбта и ще те пренесе в ужаса…

Вампирът в българските вярвания

Българският вампир е чисто народен образ – роден от страха, суеверието и вярата, че душата може да се отклони от своя път.

Според българските предания, човек може да стане вампир ако не е намерил покой след смъртта си – след непогребана смърт, проклятие, самоубийство, нечист живот, ако е непокръстен или ако е починал от внезапна смърт и е оставил недовършени дела.

Също се вярва, че човек може да се превърне във вампир, ако някой прескочи трупа му. Друга причина за вампирясване може да е неправилно извършен погребален обред. Дете, заченато в забранен период (период на пост) също е предразположено към вампирясване. Вампирите по-често са мъже, но сред тях има и жени (вампирици).

Вампирът не е непременно злодей, но е нечист дух, останал между света на живите и отвъдното. Често е описван като зъл дух, който изсмуква живота от хора и добитък, но в други случаи той просто търси прошка или помощ, за да намери покой.

Как изглежда вампирът

В българския фолклор вампирът не е просто зловеща сянка. Той е човешка душа, която след смъртта не намира покой и се завръща сред живите, най-често със зли намерения. Първите 40 дни след смъртта, той често е невидим и се проявява чрез странни звуци, миризми и болести. Това обикновено става в стария му дом, където вдига шум през нощта, чупи покъщнината, тормози близките си и домашните животни.

С времето придобива тяло, понякога без кости – като кожен мех, който при убождане може да се пръсне. Когато се материализира напълно, той придобива вида на тялото, което е обсебил (често това е тялото на починалия, но има случаи, в които вампирът избира чуждо тяло, например от друг пресен гроб).

Тялото му е с бледа кожа, очите му са силно зачервени, гърбът му е силно окосмен, има дълги нокти или липсват такива. По време на материализиране на вампира, разлагането на трупа спира или значително се забавя.

Как се разпознава вампир

Живите вампири са хора със съмнителен външен вид. Освен с гореизброените физически белези, те са мълчаливи и нямат сянка. Около тях винаги витае смърт, болести по животните, кошмари в селото, суша. Обикновено излизат през нощта (особено около полунощ) или около душниците (дните за възпоменание на мъртвите).
  • Неспокойствието на животните издава присъствието им.
  • Ако варено яйце се търкаля по пода и спре внезапно, под него има вампир.
  • Ако черно куче мине през гробище и залае конкретен гроб – в него има вампир. 
Вампирът често се връща в селото, в което е живял и обикаля местата, които е обичал.

Как се залавя вампир

Това става с помощта на вампирджии – специално обучени хора. Те ловят вампири с „вълшебно буре“, в което има икони, чесън и тамян. Затваря се, когато вампирът влезе вътре.

Как се унищожава вампир

Обичайните вярвания са, че вампирите се убиват с метален прът или дървен кол в сърцето, поръсване със светена вода, молитва. Друг начин е тялото им да бъде изгорено, а пепелта да се разпръсне в река. Също разпространен начин е отрязването на главата. Срещу тях помагат чесън и тамян.
Славяните са се подсигурявали допълнително, като им режели главата и я поставяли между краката (за да не могат да си я намерят), режели им ходилата (за да не могат да избягат), режели им ръцете (за да не сторят нещо някому), затискали ги с камъни, овързвали ги във въжета.

Вампирът в българския фолклор - какви са разликите със западните представи

За разлика от вампира в западните представи, този в българската митология не изгаря на слънце. Той избягва слънчевата светлина, защото става видим и уязвим. Освен това, той не се страхува от сребро - то не играе роля в традиционните български вярвания, за разлика от желязото.

Пиенето на кръв, така характерно за западния вампир, е нещо, което се споменава за вампира в българския фолклор, но не се набляга на него. Причината е, че в нашите легенди пиенето на кръв е по-често метафорично и символизира изпиването на жизнената сила, дори душата на човек. Но също има предания, в които той пие кръв от хора и животни, а също и мляко.

Вампирите в България - мит или истина

В България е имало вампири - или поне в това са вярвали българите през Средновековието. Причината да мислим така са множеството „вампирски гробове“, открити из цялата страна - Созопол, Дебелт, Перперикон, Пловдив, Велико Търново и други. Те са свидетелство за старите вярвания, че след смъртта си човек може да възкръсне и да се върне като вампир. Това е причината тези погребения да бъдат извършвани по по-специфичен начин, като например:
  • с нож или камък в устата
  • с дървен или метален кол в сърцето
  • с гвоздеи, забити по тялото
  • със завързани ръце
  • с поставяне на предмети, които „задържат душата“
  • чрез заливане с вар или изгаряне
Всички тези практики са имали за цел да „задържат душите“ на нечисти, некръстени, грешни или злонамерени хора. Тези гробове не са доказателство за съществуването на вампири, а свидетелство за едни отминали вярвания в тежки времена на болести и епидемии. Те са изключително ценни за археологията, фолклора и туризма и са „живо“ доказателство за страха от „невидимото“, а дали той е основателен - за нас остава загадка.

Вампирът в наши дни

Изключително трудно е да се пише за митично създание, издигнато в култ по целия свят. Особено когато са му придадени свръхчовешки способности, за които мнозина мечтаят. Но в процес на писането осъзнах, че не е нужно да се съревновавам с холивудските сценаристи, за да ви покажа значимостта на вампира от българската митология.

Неговото превъзходство над страховете ни спрямо образа, изграден в западната култура, е нещо, което всеки от нас вижда в даден момент от живота си. Всеки, присъствал на погребение е свидетел на това колко старателно се спазва този ритуал. С какво внимание се изпълнява всеки елемент от него и нищо не се пропуска. Мнозина са били свидетели на странни явления през първите 40 дни от погребението.

Това, че този страх, роден в древни времена, продължава да ни държи и днес със същата сила, означава, че той със сигурност е основателен. Основната символика на вампира в българската митология е „страха от смъртта без покой“. Няма страх без причина. Може би този страх ни напомня, че единственият начин да постигнем вечен покой е да живеем пълноценно и осъзнато тук и сега.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.

Популярни публикации от този блог

Магия чрез предмети – практики от фолклора

Магия за любов – тайни и ритуали от фолклора

Ритуали за защита на дома