Публикации

Български традиции: Бъдни вечер (24 декември)

-
Изображение
С настъпването на най-чаканата нощ в годината, човек може да усети как светът около него притихва. Вятърът спира да шепне, снегът замлъква, а небето сякаш се навежда по-близо до земята. Дори най-черните облаци се оказват разпръснати, а тайните сенки на мрака се скриват в народния календар, заслепени от светлината на тази тиха и свята нощ. Бъдни вечер – в очакване на Коледното чудо Бъдни вечер се отбелязва на 24 декември , в навечерието на Рождество Христово. В православието празникът бележи краят на Коледните пости , когато християните приемат Светото Причастие и посрещат Рождеството с чисто сърце. В народните вярвания това е преходна нощ между старото и новото време, когато тъмнината на нощта е най-силна, но в нея вече се ражда първата искра на светлината. Настъпването на нощта бележи края на зимното слънцестоене, след което денят започва да расте, а нощите стават по-къси. Затова и самото име на празника идва от думата „бъда“ – да бъдеш, да се раждаш, да започваш. В този смисъл Бъдн...
Публикуване на коментар
Прочети повече »

Български легенди: Дяволският мост

-
Изображение
В сърцето на Родопите, над буйните води на река Арда, се издига Дяволският мост – архитектурен шедьовър от XVI век, чиято история е преплетена с мистика и древни предания. История на Дяволския мост Дяволският мост (известен още като Шейтан кюприя – от турски, „дяволски мост“) край Ардино е средновековен мост, построен между 1515 и 1518 година. За негов създател се смята майстор (уста) Димитър от село Неделино (днес град Неделино), който го е построил по нареждане на султан Селим I. Мостът е изграден върху основите на по-стар, вероятно римски мост. Това е спестило огромен обем труд и време, тъй като основите (фундаментите) са били вече положени. За основен материал е използван местен камък (вероятно дялан гнайс). Използвана е техника на каменна зидария, като за свързващ материал е положен изключително здрав, водоустойчив хоросан. Конструкцията на моста е трисводеста, с олекотяващи отвори, което е белег на високо инженерно майсторство. Изграждането на сводовете е било най-трудната част. ...
Публикуване на коментар
Прочети повече »

Български митични същества: Полуденица

-
Изображение
Какво е Полуденица Когато дойде обедната жега, въздухът затрепери над нивите, а пойните птички замлъкнат, тогава по нашите земи се появява едно от най-неуловимите митични създания в българските поверия – Полуденицата . Старите хора разказват, че тя обикаля полето по пладне, когато слънцето е най-жарко. Наричат я още „Полудница“ или „Обедница“ и вярват, че тя е духът на най-силната дневна светлина – пазителка на онези, които я почитат и изпитание за онези, които не уважават времето за покой. Тя е сезонен дух, свързан с жътвата и опасността от силното лятно слънце. За разлика от Жетварката , Полуденицата не е строго свързана с полето – тя може да се появи навсякъде. Името й произлиза от „полу“ и „ден“, което подчертава времето й на действие. Често е споменавана заедно със своята „посестрима“ – Полунощницата , която действа по същия начин, но през нощта. Как изглежда Полуденицата В народните представи тя е висока, бяла жена – толкова бяла, че може да заслепи слънцето. Понякога е нежна...
Публикуване на коментар
Прочети повече »

Пазено знание: Дядо Коледа в народните вярвания

-
Изображение
Забравеният образ на един мъдър пазител Когато в края на годината снегът покрие земята като бяло було, в съзнанието на малки и големи изниква познатият образ на Дядо Коледа – онзи усмихнат белобрад старец с червен кожух и чувал с подаръци. Оказва се, че в българската традиция този образ е различен – той е много по-древен и носи духа на нашите земи много преди да се появят рекламите на Кока-Кола. В старите народни вярвания Дядо Коледа е стар, мъдър стопанин на зимата. Той не обикаля земята с летящи елени и не влиза през комина. Той е по-скоро пазител и наблюдател – знае кой какво е свършил през годината, кой е помагал и кой е грешил. Кои са корените на българския Дядо Коледа В народните разкази той е свързван с Дядо Мраз (съветски/руски образ, който влиза в българската култура след Втората световна война), със стария домашен дух Стопан , но и със самия Коляда – древно славянско божество на новото слънце. Кой е Коляда Коляда бележи раждането на светлината след най-дългата нощ и символ...
Публикуване на коментар
Прочети повече »

Български легенди: Тишината на снега

-
Изображение
В онези древни времена, още преди светът да познае белотата , зимата не беше приказка, а сурова и безмилостна стихия. Земята се втвърдяваше като камък, леденият вятър режеше като стъкло, а денят и нощта, в натежалите от умора очи, бяха безкрайни. Хората работеха без да имат миг покой. Дори когато пръстите им посиняваха от вледеняващия студ, те продължаваха да цепят коравите дънери, да месят хляб, който сякаш никога не стигаше, да чистят прагове и дворове и да бдят над добитъка в мразовитите обори. Нямаше нищо, което да спре колелото на работата и да дари покой на света. От това непрестанно усилие, тежка, сива мъгла започна да се натрупва в сърцата им. Умората не беше само в телата – тя се свиваше в ъглите на душите им като сянка , която никой не може да отърси. Така, година след година, погледите ставаха все по-тежки, а мислите – все по-мрачни. Създателят, който бдеше отгоре, видя този мрак, който се стелеше като есенна мъгла, обгръщайки света като чудовище, готово да го задуши. Тогава...
Публикуване на коментар
Прочети повече »