Публикации

Показват се публикации с етикета Български фолклор

Гонене на змей – забравен ритуал срещу суша и болести

Изображение
В старите времена природата е била почитана като жива сила, а за човека е било жизнено важно да живее в равновесие с нея. Тогава зад всяка продължителна суша, тежка болест или необяснимо бедствие се е криела могъща сила, която носела наказание или изпитание. Хората вярвали, че за техните несгоди е виновен змеят .

Пейкуване – забравеният пролетен обичай от Тетевенско

Изображение
В народните вярвания за всяка дума има място, а за всеки обичай – причина. Затова и пейкуването остава завинаги в българските традиции като важен обред, съхранен в паметта на хората от Тетевенския край.

Трифоновден (1 февруари)

Изображение
Трифоновден – празникът на лозята, виното и народната мъдрост Още от ранни зори Трифоновден носи особено усещане. Земята е тиха, лозята спят, а той пристъпва между редовете, носейки обещание за грозде, вино и берекет.

Ритуали на прага на дома от традициите и фолклора

Изображение
Прагът на дома – място с „душа“ В народната традиция прагът е мястото, където се решава дали нещо ще бъде допуснато в дома или ще остане отвън. Затова именно там са се извършвали ритуали, свързани с преход, защита и промяна на съдбата.

Прагът на дома в народните вярвания

Изображение
Прагът – границата между световете Има място в дома, което не е нито вътре, нито вън. Място, което не е просто дърво или камък, а граница, пазител и свидетел . Това е прагът.

Петльовден (20 януари) – скритият смисъл на празника

Изображение
Има дни в народния календар, които се отбелязват тихо и се пазят дълбоко в паметта на рода. Петльовден , отбелязван на 20 януари (2 февруари по стар стил), е точно такъв ден – тих, силен и защитен. Това не е просто обичай, а обред за оцеляване , роден в тежки времена и запазен като заклинание за живот.

Обичаят Сивуйница – прогонването на Мръсните дни

Изображение
Има нощи, в които тишината е по-скоро опасност, отколкото благословия. Нощи, в които според старите хора светът е „отворен“, а границата между видимото и невидимото е тънка. Тогава идва Сивуйницата – древен женски обред за прогонване на Мръсните дни и за възстановяване на реда в дома и общността. Обичаят е характерен за Западна България и Родопите. В някои райони Сивуйницата е тиха и магична. Извършва се  само от жени с ясно разпределени роли. На други места в обреда могат да участват повече хора от селото, които начело със Стопана прогонват злото със силен шум. Какво са Мръсните дни В народните вярвания Мръсните дни обхващат времето от Коледа (25 декември) до Йордановден (6 януари) . Това е период, в който по земята бродят нечисти сили – караконджули , таласъми и всякакви други страшни твари. Чрез тях болестите и безредието по-лесно навлизат в света на хората. Те използват времето, когато водата все още не е осветена и светът е в състояние на хаос. Затова през тези дни хорат...

Монетата – дарът, който тежи на земята

Изображение
За смисъла на даровете по свещените места и границата между уважение и навик Има места, пред които човек инстинктивно снижава глас. Планински извор в сянката на скала, пещера с дъх на влага, скална ниша в тихата гора, стара икона, докосната от хиляди ръце. На такива места често ще видиш монети – хвърлени, подредени, забравени. Но малцина си задават въпроса защо ги оставяме и доколко е редно това. Тази статия е покана да се върнем назад – към смисъла. Да проследим как се е родил обичаят за даряване, какво е означавал някога и как можем днес да го спазваме така, че да не вредим нито на мястото, нито на традицията. В търсене на отговори Като човек, който много обича да пътува из България, много често се озовавам на места, пред които дъхът ми спира от възхищение. Антични крепости, дълбоки пещери, високи върхове, магически природни форми, величествени човешки творения – различни по вида и произхода си места, но с общи черти. Една от тях е неоспоримата им красота, а друга… наличието на монет...

Магията на Кукерите

Изображение
Има дни от годината, в които селото оживява, а селският площад се превръща в сцена на епична битка между доброто и злото. Въздухът звъни от чанове, земята трепери под тежки стъпки, а страховити маски плашат, но също и пазят. Това е времето на кукерите. Време, в което старите корени оживяват и ти напомнят, че колкото по-голямо е злото, толкова по-шумно ще бъде прогонено. Кои са кукерите Кукерите по стара традиция са мъже (днес все по-често участват и жени), които обличат ритуални костюми , поставят страховити маски и опасват кръста си с тежки чанове . Те се появяват около Нова година и Сирни Заговезни – тогава, когато според народните вярвания светът е най-уязвим. Често ги виждаме просто като маскирани фигури, но в народното съзнание те са нещо повече – те са воини, пазители и посредници, които стоят между старото и новото, между хаоса и реда, между злото и плодородието. Под грозните си маски, те носят светлината на новия ден. Маските – лицето на отвъдното Кукерската маска има дълбо...

Бабинден (8 януари)

Изображение
Има дни, в които народът ни почита светци, а има и такива, в които се покланя пред самия живот. Такъв е Бабинден – празникът на жената, която помага на новия живот да прекрачи прага на този свят. Денят на бабата-акушерка , на майчинството и на продължението на рода. Кога се празнува Бабинден Бабинден се отбелязва на 8 януари по нов стил. В някои краища на България по стария календар празникът се е чествал и на 21 януари, но днес 8 януари е утвърдената дата. Това е ден, дълбоко свързан с раждането, плодовитостта и женската сила – останка от много по-древни вярвания, вплетени по-късно в християнската традиция. В старите народни вярвания първо се ражда светлината (на Коледа ), след това светът се пречиства (на Зимен Кръстовден и Йордановден ), отдава се почит на кръстителя ( 7 януари – Ивановден , Събор на св. Йоан Кръстител) и тогава идва време за почит на тази, която помага на живота да се роди. Коя е „бабата“ в народните вярвания „Бабата“ не е просто възрастна жена. В старите време...

Ивановден (7 януари)

Изображение
На 7 януари народът отбелязва Ивановден. Това е денят на Свети Йоан Кръстител – Предтечата, който кръщава Христос във водите на река Йордан. Празникът идва веднага след Богоявление и продължава силата на водата , благословията и пречистването. Но Ивановден е и нещо повече – той е ден за чест, памет и духовно обновление. Кой е Свети Йоан Кръстител според вярата и народа В църковната традиция Свети Йоан е пророкът, който подготвя хората за идването на Христос. Той е гласът в пустинята, който призовава към покаяние и чистота на душата. В народните представи Йоан е строг, но справедлив закрилник. Вярвало се е, че той пази хората от зло, от лоши думи и от неправда. Затова и името Иван носи особена сила – смятало се е, че човек с това име трябва да бъде честен, устойчив и да държи на думата си. Ивановден – продължение на светата вода След Йордановден водата все още е „жива“. Народът вярвал, че и на Ивановден тя има пречистваща сила и помага както на тялото, така и на душата. Денят не е за ...

Зимен Кръстовден (5 януари)

Изображение
Зимен Кръстовден – пречистващата сила на 5 януари Докато празничните светлини на Коледа и Нова година бавно изгасват, в нощта срещу Богоявление българският календар ни поднася възможност за духовно пречистване и подготовка, за да влезем в новия годишен кръг с чисто сърце. На 5 януари отбелязваме Зимен Кръстовден (познат още като Попова Коледа или Водокръщи) – един от най-мистичните и силни дни в народните вярвания. Това е денят, който разделя Мръсните дни от светлината на предстоящите Йордановден и Ивановден , и се възприема като време за пречистване, защита и подготовка. В народното съзнание това е денят, в който водата започва да „чува“ молитвите, болестите и злите сили отслабват, а човек може да се предпази за цялата година. Нека се потопим в традициите, които правят този ден толкова специален. Символика на Зимния Кръстовден Според традициите, празникът бележи края на Мръсните дни – периодът от Рождество Христово до Йордановден, в който се вярва, че по земята бродят зли сили ...

Богоявление, Йордановден и Водици (6 януари)

Изображение
Когато водата проговори На 6 януари водата говори. Така са вярвали хората от стари времена – че в този ден всяка река, извор и кладенец носят особена сила. Йордановден, Богоявление, Водици – един празник с много имена, но с едно дълбоко послание: пречистване, обновление и начало. Това не е просто християнски празник, нито само народен обичай. Йордановден стои на границата между старото и новото, между земното и небесното, между видимото и невидимото. В този ден Христос влиза във водите на река Йордан, но много преди това нашите предци са вярвали, че водата тогава се „отключва“, че светът се подрежда наново, а хаосът от Мръсните дни окончателно си отива. Затова и празникът е познат с няколко имена – всяко от които разкрива различен пласт от неговия смисъл. Богоявление – денят, в който Бог се явява на хората. Йордановден – денят на светената вода и мъжката сила. Водици – празникът, в който водата става жива, лековита и свята. В следващите редове ще надникнем отвъд календара и ще ...