Старите корени

Има места, пред които човек инстинктивно снижава глас. Планински извор в сянката на скала, пещера с дъх на влага, скална ниша в тихата гора, стара икона, докосната от хиляди ръце. На такива места често ще видиш монети – хвърлени, подредени, забравени. Но малцина си задават въпроса защо ги оставяме и доколко е редно това.

Всеки човек има нужда да се отърси от напрежението в ежедневието. Често след натоварения работен ден се отдаваме на лични задачи, домашни задължения, близки хора или прекарваме остатъка от деня на телефона, компютъра или пред телевизора. Все по-рядко се замисляме, че това не е особено здравословно.

Най-ранната информация, която открих, е поместена в книгата „Лекар“ от 1897 година, чийто автор е Д-р И. П. Любенов, а статията е озаглавена „Грип (инфлуенца или епидемична и заразителна хрема)“. ВАЖНО! Следва текст, който съдържа осъвременена информация от исторически документ от 1897 година и не представлява съвременен медицински съвет. Винаги се консултирайте с лекар за всякакви здравословни проблеми. Под думата „грип“ се разбирали две почти еднакви епидемични болести. Първата засягала повече децата и епидемията се срещала всяка година през есента и зимата. Тогава грипът се придружавал с кашлица и затова се наричал още „епидемичен бронхит“ (повечето хора са го знаели като „салгън“).

Прилошаването по време на пътуване, било то с автомобил, автобус, влак, самолет или лодка, е неприятно преживяване, през което много хора преминават.  Кинетозата, наричана още „морска болест“ е била позната и в миналото. Макар че тогава хората са имали значително по-уседнал начин на живот и не са пътували толкова много, симптомите й често са се проявявали по време на път с каруца, карета, на кон по неравните пътища, а също и когато са се качвали на лодка или гемия.

В тази статия няма да откриете меню по дни, грамажи и калории. В нея ще откриете начин на живот . Начин, дълбоко свързан с корените и традициите ни, носещ удоволствие от живота, чувство за пълноценност и принадлежност.

Използването на етерични масла за подобряване на физическото, емоционалното и духовното здраве е практика с корени от древността. Доказателствата за това датират от около 3500 г. пр. Хр. в египетската култура.

В българския фолклор слънцето е било почитано като върховно божество и централен елемент в митологичния свят на предците ни. Неговата сила е била приемана като всеобхватна – даваща живот, здраве, плодородие и прогонваща злото. Хората са вярвали, че слънцето не е само физически обект, но и същество с разум, душа и чувства, способно да благославя или наказва.