Български митични същества: Бродник

Какво е бродник?

В старите български вярвания, бродникът е душата на човек, който след смъртта си не е намерил покой - така той нито е жив, нито напълно мъртъв. Той се скита между световете, вечно търсещ и бродещ и оттам произлиза наименованието му. Бродникът е лутаща се сянка, останала без дом, без гроб и без молитва. Появява се тихо, често без да бъде забелязана, но оставя след себе си студ, страх, болести и нещастие. Заселва се в стари къщи, изоставени места, стои на кръстопът или при незатворени гробове. Вярвало се е, че бродникът търси глас - който да го оплаче, свещ - която да освети пътя на душата му, ритуал – който да затвори вратата за него към света на живите, молитва – която да го успокои.

Как се става бродник?

В миналото се е вярвало, че ако човек бъде застигнат от внезапна смърт, без да е изчистил съвестта си или без да е изплатил дълговете си, душата му ще остане в този свят и ще се превърне в бродник. Най-честите случаи включват:

• Покойници, на които не е правено опело и не е палена свещ.
• Самоубийци или хора, загинали по особено жесток начин.
• Починали без погребение или близки, които да ги оплачат.
• Забравени души на хора, починали в чужбина или в гората, без никой да знае.
• Прокълнати души на хора, които за починали с клетва на уста.

Как се разбира, че наблизо има бродник?

Не е задължително да видиш бродника, за да се изплашиш. Понякога е достатъчно само да усетиш присъствието му. А то се усеща:

• Необясними шумове нощем, шум от стъпки.
• Усещане за прокрадващ се студ, необяснима тежест или безпричинен страх.
• Бледи сенки, забелязани с периферното зрение. Когато се обърнеш към тях – те изчезват.
• Сънуване на починал човек, който те вика при себе си или се оплаква от нещо.

Защо хората се страхуват от бродника?

Усещането за чуждо присъствие е плашещо, но истинските страхове на предците ни са били от това, което бродникът е можел да им направи. А бродниците съвсем не са безобидни.

• Причинява болести – често необяснимо и внезапно появили се. Такива са треска, безсъние, усещане за слабост и отпадналост. Вярва се, че той отнема жизнената сила на човек, като „дърпа“ енергията му по време на сън. Може да накара човек да линее без ясна медицинска причина.
• Всява страх – често обикаля къщи и дворове, под формата на сянка, вятър или шум. Плаши както хората, така и добитъка.
• Привързва се – това е бил един от най-големите страхове на хората – да не станат негов приемник или спътник. Бродникът може да се „залепи“ за човек (особено ако го е срещнал късно вечер или на кръстопът), да се засели в къща и редовно да посещава човека, към когото се е привързал, в съня му.
• Отмъщава – основната цел на душа с незавършена задача или непростена обида. Старите хора са знаели, че той може да наказва роднини, които са го изоставили, забравили или погребали без чест. Другият страх бил, че може да „извика“ някой и да го отведе при себе си чрез внезапна смърт или тежка болест.

Как да се предпазим от бродник?

Българският фолклор пази няколко действия и ритуали, които в миналото са се използвали както за защита, така и за трайно спасение от бродници.

Предпазни действия срещу бродник:

• Погребение според традицията – със свещ, опело, молитва и подаване на храна.
• Изливане на вода пред прага – това се е правело когато човек се прибира от гробища, за „да не влезе и мъртвият с него“.
• На гроба не се яде – вярвало се е, че това ще „привърже душата“ на покойния към живия.
• Слага се желязо под възглавницата – метални предмети като нож, кука или пирон са били ясен знак за бродниците, че са нежелани.

Ритуали при съмнения за присъствие на бродник

• Преливане – върху гроба се е четяла молитва и ритуално се е преливало вино.
• Подаване – раздавало се е хляб, жито, свещи за упокой.
• Нощна молитва – четяла се е три пъти над гроба, за да бъде освободена душата.

Съществуват ли бродниците днес?

В контекста на митично създание, не съм сигурен дали бродниците съществуват. И аз, както и много други хора, съм усещал „странно присъствие“ нощем, виждал съм изчезващи сенки, чувал съм стъпки и дори шепот в ухото. Но винаги съм си обяснявал подобни явления с прекомерна умора и липса на сън – състояния, на които съм се подлагал често. Когато мозъкът е уморен, той ни дава сигнали, които често разчитаме неправилно. Това е честа причина за вярата в свръхестественото и трябва да я вземаме предвид, когато анализираме дадена ситуация.

В съвременния контекст бродникът ни напомня за важността на отношението към мъртвите. Състоянието на гробищните ни паркове често е покъртително, а това само показва колко сме се отдалечили от корените си. Една лопатка е около 5 лв. (2,5 €), едни ръкавици са 3 лв. (1,5 €) и остава само човек да отдели 20 минути от времето си. Но за някои от нас, като че ли, това е непосилно. Наистина ми е трудно да го приема. Надявам се, когато някои хора го видят „черно на бяло“, да осъзнаят колко е нелепо и да се вземат в ръце. Това, че човек не вярва в съществуването на бродници, не е основание да пренебрегва задълженията към близките си, макар и вече отишли си от този свят. Освен към тях, това е дълг към народните традиции и християнската вяра.

Традициите са това, което ни съхранява като нация. Те са доказателство за един минал живот, в който на хората никой не им е бил длъжен. Сами са вършели задълженията си със страх от възмездие и вяра за благословия. Това е било обединителното звено, което в момента е скъсано. Надявам се някой ден да го поправим.

А вие имали ли сте усещане за чуждо присъствие?

Докато се чудите дали бродникът ще ви посети довечера, предлагам ви да се разсеете с нещо по-разведряващо. В блога има страхотни статии за тази цел, като например: Вампир, Таласъм, Караконджул, Змей, Самодиви, Русалки, Ламя, Хала и още няколко добри и зли духове от фолклора.

Ако пък смятате, че ще ви се стори прекалено разведряващо, използвайте етикетите в края на статията за още любопитни теми.