Български магии: Силата на клетвата в българския фолклор

Клетвите в миналото – магическата сила на речта

В най-древните времена хората вярвали, че думите могат да променят реалността. Това е основа на така наречената заклинателна реч – думи, изречени с намерение и сила. Тази идея съществува в почти всички култури. Например, египетските жреци произнасяли думи, с които „съживявали“ статуи на богове. Шаманите в Сибир изговаряли формули, за да повлияят на времето или здравето. В Библията светът е създаден с думи: „Да бъде светлина!“ Но както има фрази, които лекуват, сътворяват и благославят, така има и такива, които разболяват, разрушават и насаждат злото. Така се ражда клетвата – като тъмната страна на словото, противоположност на благословията.

Клетвите възникват и от нуждата хората да изразят силна, неизказана болка, за която няма действие, само думи. Когато някой е бил безсилен да отмъсти или защити себе си, е изричал клетва – дума, която „отмъщава вместо него“. Това я прави духовно оръжие на безсилния.

Клетвата – силата на мрачните слова

В традиционните общества се е вярвало, че светът е изтъкан от връзки – между хора, духове, предци, природа. Клетвата разкъсва тези връзки, нарушава хармонията, и затова е възприемана като нещо страшно. Особено когато идва от майка, свещеник или старейшина – техните думи били свързани с духовен авторитет. Постепенно обществата започват да забраняват определени думи – особено онези, за които се вярва, че носят нещастие. Така възникват табуирани клетви, които не се изричат на глас, а се намекват, шепнат или заменят с „мек вариант“ (например: „Да ти се не види!“, вместо по-силно проклятие).

Старите корени на клетвата

В България клетвите идват от древните вярвания на траките, езическите ритуали и по-късно – християнските канони, които ги забраняват, но и непряко ги признават (чрез понятието за „грях с дума“ и „проклятие“).

Народът ни е живял в тежки времена, често без възможност за справедливост. Затова клетвата се е превърнала в последен вик, форма на магия и проклятие, предадено през рода. В нашия фолклор клетвата не е просто израз на гняв. Тя е духовно оръжие, натоварено със силата на думите и вярата на народа. Казана в момент на ярост, болка или отчаяние, клетвата се е възприемала като нещо, което наистина може да се сбъдне.

Силата на клетвата в българския фолклор

„Да не видиш бял ден! Да ти пресъхне майчината кърма! Да се обърне хлябът на пепел в ръцете ти!“

Това не са просто думи. В българската традиция те са магия. Клетва. Заклинание. Вярвало се е, че клетвата може:

• Да съсипе добруването на човек;
• Да пресече рода му;
• Да предизвика болест или смърт;
• Да го отдели от близките му;
• Да го обрече на вечно неспокойствие.

Затова в миналото думите са били изричани внимателно. Народът казвал:

„Не кълни, че думата ти ще се върне върху тебе!“

ВИДОВЕ КЛЕТВИ В БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР

1. Родова клетва

Същност на родовите клетви

Това са клетви, отправени към цял род или фамилия. Ако тези клетви бъдат изречени между близки роднини, тогава се смятат за най-силните и най-страшните. Нарушават естествения ред и природната свързаност – любовта между роднини – и затова се вярва, че тегнат „до девето коляно“.

За най-силна се смята майчината клетва. Вярва се, че няма по-тежка клетва от тази на майката, насочена към нейното дете, защото тяхната връзка е най-силна и свещена. Родовите проклятия могат да възникнат между членове на семейството и рода, но могат да дойдат и от външен за семейството човек, който проклина целия род. Това често е предаден или обиден човек, който има за цел да навреди за отмъщение.

Родови клетви се срещат често в народни песни и предания. Тези клетви често били възприемани като магии – създаващи невидима мрежа, от която човек не можел да избяга. За щастие обаче, народът е измислил начини за противодействие.

Разваляне на родова клетва чрез откуп

Откупът е символично връщане на дълг, който предците са оставили „неизплатен“ – към човек, Бог или съдба.

Видове откуп:

• Дарение към църква или манастир;
• Подаяние на бедни или сираци;
• Засаждане на дърво в името на рода;
• Пускане на хляб или монета в река;
• Раздаване на хляб и свещи.
• Казва се: „Откуп давам – клетвата да си иде.“

Типичен обред:

Приготвят се 7 или 9 самунчета хляб. Пали се свещ за „непознатите грехове на рода“. Хлябът се раздава на бедни/непознати хора, без да се иска нищо в замяна.

Произнася се:

„Чиято дума тежи над нас – с хляб да я омекотя.

С милост да платя дълг, който не зная, но нося.

Откуп давам, клетво, пусни ни.“

Разваляне на родова клетва чрез покаяние и молба за прошка

Този метод се прилага, когато се знае кой е проклел, или когато душата усеща, че нещо тежи неосъзнато, но дълбоко.

Извършват се различни ритуали, които могат да се съчетаят:

• Постене 3,7 или 40 дни за „пречистване“.
• Посещение на гроб на прародител, палене на свещ и изричане на думите:

„Каквото сторено е – да се изговори. Каквото заключено е – да се отвори. Простете и простени да бъдем.“

• Изповед (църковна или пред огледало) с искрени думи на прошка.
• Завързване и развързване на възел (върху дреха или конец).
• Измиване на ръцете с мълчана вода при изгрев.
• Прекадяване на дома с билки (пелин, бъз) и тамян.

Разваляне на родова клетва чрез разчупване на родова връзка

Има баби, които вярват, че родова клетва се разваля, когато:

• Трето поколение пререже родовата нишка – символично или чрез съзнателно отказване от нещо (например от името или наследството).
• Новородено в рода се нарича с „ново име“, което не носи тежест.

2. Клетви от обида и болка

Тези клетви произтичат от силна емоция – гняв, предателство, изоставяне. Произнасят се в момент на афект, но въпреки това се смятат за действащи.

Примери:

• Съпруга към съпруг – при изневяра или насилие.
• Работник към работодател, който го е изгонил.
• Клетва от излъган човек: „Да ти гори сърцето, както моето гори!“

3. Магически клетви / Заклинателни клетви

Това са целенасочени клетви, използвани като форма на черна магия. Те се изричат в ритуален контекст, често с помощта на предмети (възли, сол, восък, вода) и дори в определени дни.

Примери:

• Клетва над гроб – много тежка, често се смята, че свързва живия с душата на мъртвия;
• Клетва, произнесена от болен човек над негов предмет или лична вещ: „Да не намериш покой, както и аз не намирам!“

4. Клетви чрез „лоша дума“ (незавършена клетва)

Това са непълни, намекнати клетви, които се изричат уж неволно, но носят отрицателен заряд. Наричат ги и „лоши думи“. Често срещани в ежедневието.

Примери:

„Ще видиш ти...“

„Няма да ти се върне на добро...“

„Бог да те съди!“ (между клетва и благословия)

5. Божии клетви / клетви пред свети неща

Когато клетвата се изрича в присъствието на икона, кръст, църква или над Евангелие, тя се възприема като най-непрощаващата – защото въвлича Бог като свидетел.

Примери:

„Кълна се в гроба на майка ми – да ме удари Бог, ако лъжа!“

„Да ми изгори ръката, ако не е вярно!“

Тези клетви често са с двойно лице – и обещание, и проклятие.

РИТУАЛИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ КЛЕТВА  В БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ

1. Посипване с пепел и сол

При съмнение, че някой е прокълнат (особено дете или млад човек), бабите извършвали обред със сол, пепел и молитва. Солта "попива" злото, а пепелта го "връща" в земята.

Ритуал:

Вечер се посипва прагът с малко сол и пепел. Произнася се: „Който зло е рекъл, на себе си да го върне!“

2. Отмиване на клетвата с мълчана вода

Мълчана вода е вода, донесена в пълно мълчание – обикновено рано сутрин от девойка. Вярвало се е, че тя има пречистваща сила.

Как се прави:

• Налива се вода от три различни извора или кладенеца.
• Преносителката не бива да говори, докато я носи.
• С водата се поливат ръцете и лицето или се напръсква къщата.
• В някои случаи във водата се слага и въглен или сребърна пара.
• Произнася се благослов: „Както тази вода е чиста, така и домът ми да е от всяко зло освободен.“ Или „Водата да отнесе злото, да го разтвори, да го изпере от душа и тяло.“

3. Гарване на восък (леене на восък)

Думата „гарвам“, използвана в някои диалекти, означава „изливам бързо гореща течност“, или „изливам нещо с магична цел“. Това мълчаливо баяние е изключително силен ритуал при съмнение за уроки или клетва. Извършва се от баячка.

Ритуал:

• Пчелен восък (обикновено от църковна свещ) се топи и се излива в съд, в който има мълчана вода. 
• Казва се: „Да се стопи злото, както се топи восъкът, да се върне, откъдето е дошло, и да не се повтаря.“
• От формата, която се получава, се „чете“ дали има клетва.
• След това восъкът се хвърля на кръстопът или в река – да „отнесе злото“.
• Често се прави 3 поредни вечери или на новолуние.
• Вярва се, че восъкът приема формата на страха или урока, и щом се види – той губи силата си.

4. Докосване до желязо

Желязото се смята за силен защитник от зли сили, включително клетви.

Приложения:

• При изречена клетва, човек хваща ръждясало желязо или нож – за да „отреже“ думата.
• В миналото се е казвало: „Хвани желязо, да не те хване клетвата.“
• Понякога бабите слагали нож под възглавницата на дете.

5. Кръстене и молитва

Когато клетвата идва от много близък човек или е съпътствана от силна болка, народът се обръща към църквата.

Практики:

• Отиване на литургия с даване на имената за „здраве и прошка“.
• Прекадяване с тамян у дома.
• В някои случаи – причестяване, ако се смята, че клетвата е била тежка и „влезнала“ в душата.
• Чете се Киприянова молитва.

6. Баяния и разваляне с билки от знаеща жена

Баячките в миналото са били най-търсените при съмнение за клетва. Те използвали магията на билките за разваляне на клетвите:

Използвани билки:

• Вратига, росен, бял равнец, пелин, трева Иван-билe.
• Тези билки се събират на Еньовден или преди изгрев, винаги с мълчание.

Обред:

• С билките се прави венец или „мост“ и човек минава под него.
• Понякога се палят на огън и човек се прекадява с дима.
• Може да се изпее или произнесе: „Както билката расте на чисто, тъй и на мен пътят да се отвори.“

7. Байсане със змийска кожа (рядко срещан)

Това е древен ритуал, използван предимно в Родопите и Странджа.

Ритуал:

• Използва се изсушена змийска кожа, завързана в кърпа.
• Кожата се върти около главата или се слага под възглавницата на болния.
• С нея се извършва „издърпване“ на злото от тялото.
• Вярва се, че змията е чисто същество, което прогонва натрупаната черна енергия.

8. Рязане на конец (разсичане на съдбовна връзка)

Този ритуал се използва при съмнение, че човек е „вързан“ (например в любовта, здравето или успеха).

Обред:

• Върху огледало или метла се поставя конец (обикновено червен или черен).
• Баячката го реже с нож или срязва с огън.
• След това конецът се заравя или изгаря.

Произнася се:

„Където е вързано, да се развърже.

Където е спряло, да тръгне.

Да си отиде с вятъра и пепелта.“

9. Три пъти „обръщане“ на думите (обратно заклинание)

Противодействието на клетва чрез обръщане на думите (наричано още раздумване или върнàне на словото) е един от най-древните и силни начини за разваляне на словесна магия в българския фолклор. То се основава на вярата, че всяка дума, изречена с омраза, може да бъде "отменена" с дума, изречена със сила и добро намерение.

Какво означава обръщане на думите?

В народните вярвания се казва:

„Каквото е речено, може да бъде отречено.“

„Черната дума ходи – докато не я спреш.“

Обръщането на клетвата се прави чрез:

• Произнасяне на нови, „чисти“ думи.
• Отказване от приетата клетва.
• Осъзнато разплитане на емоционалната й сила.

Пример:

Клетва: „Да не видиш щастие!“ -> Обръщане: „Да се радваш и да се множи радостта ти!“

„Да ослепееш!“ -> „Да виждаш светлината ясно и далеч!“

„Да те стигне мъката!“ -> „Да върви мъката покрай теб и да не те познае!“

„Да се провалиш!“ -> „Да върви по вода и камък всяко твое дело!“

„На главата ти да падне!“ -> „Да се вдигне от главата ти и да отмине!“

Ритуал за обръщане на клетва с думи

Нужни неща:

• Мълчана вода или парче хляб.
• Огледало (по избор).
• Спокойно място, без чужди хора.

Стъпки:

• Изричаш на глас (или шепнеш) клетвата, за която имаш съмнение.

Пример: „Чух, че ми казаха: ‘Да нямаш късмет.’“

• После казваш ясно, бавно и със сила:

„Туй, що е казано, се не приема.

Думата се връща, пътят се пречиства.

Късметът ми е мой и не се дава.“

• Изричаш обратно значение:

„Да имам късмет във всяка стъпка. Да расте като корен и да се пази като в люлка.“

• (По избор) Пие се малко от мълчаната вода или се изяжда залък хляб – символично приемане на новата реалност.
• Ако се използва огледало - поглеждаш се в него и казваш:

„Виждам се чист и свободен. Нищо чуждо не стои в мен.“

10. Обред със син конец и очен камък

Този обред се използва предимно за деца, но понякога и при възрастни със съмнение за уроки или чужда злоба.

Как се прави:

• Син конец се връзва на ръката или шията.
• Очен камък (това е камък с дупка по средата, наричан още „очище“) се носи в джоба или близо до тялото.
• Вярва се, че тези предмети привличат клетвата и не й позволяват да стигне до душата.

11. Премахване на клетва с ритуална ръчичка

За този любопитен ритуал няма почти никаква информация в интернет. За него се използва малък метален амулет или обков във формата на човешка ръка (понякога със стилизирани пръсти), изработен от мед, сребро или сплав. В някои случаи прилича на амулета Хамса, макар и с балкански облик.

Ритуал:

• При преливане на вода за здраве, се използва ритуална чаша, лъжица или ръчичка, през която водата се "прецежда" три пъти.
• Смятало се, че тя улавя лошата енергия и я неутрализира.
• С нея са миели лицето на дете или болен, като водата после се изливала на кръстопът или под трендафил.
• Понякога към ръчичката са били прикрепяни сини мъниста, червен конец или сребърни монети - за засилване на ефекта.

12. Ритуал за махане на клетва с черна котка (народен обред)

Какво е нужно:

• Жива черна котка – трябва да бъде кротка, домашна (не улична и агресивна);
• Бяла кърпа (чиста, символ на пречистване);
• Мълчана вода (или светена вода);
• Парче въглен;
• Лична вещ на човека, за когото се вярва, че е прокълнат (например риза, гребен, конец).

Ритуал (тракийски или шопски вариант):

• Поставя се кърпата на земята, върху нея – вещта на човека.
• До нея се поставя паничка с вода и във водата – въглен.
• Котката се пуска сама да дойде. Ако прекрачи кърпата или близне водата – вярва се, че е поела клетвата върху себе си.
• При това се изрича (от баба или близък човек):

„Както котката премина, така и злото да си отиде.

Да излезе, да се върне откъдето е дошло.

Да не се върне в този дом до девето коляно.“

• Въгленът се хвърля на кръстопът или в река, без да се обръщаш назад.

След ритуала:

• Котката трябва да се нахрани добре и се благославя:

„Котко, вземи злото и го скрий в сенките. Да си жива и здрава, както аз искам да съм.“

• Домът се прекадява или напръсква с мълчана вода.
• Ритуалът не се повтаря често – смята се, че се прави само веднъж, при особена нужда.

Важно да знаеш:

Ритуалът не е официално църковно приет – той е част от народната магия, често свързана със стари женски практики. Работи предимно на символично и психоемоционално ниво – чрез прехвърляне на тежестта от човека към „свещеното животно“. В някои региони, черната котка се нарича и „нощен чистач“ – защото „отнася“ скритото зло.

👀Любопитно:

• Никога не повтаряй клетвата без да я обърнеш – дори в разговор. Това е все едно я засилваш.
• Обръщането действа най-добре, когато е казано от самия човек, върху когото е била насочена клетвата.
• В някои региони се вярва, че три пъти трябва да се изрече новата „дума за защита“, за да влезе в сила.
• Съвременен вариант на „дума за защита“:

"Не приемам думи, пълни с отрова.

Избирам благословия.

Каквото не е мое – си отива."

• Народни поговорки:

„Клетва не прощава – само прошка я връща.“

„Думата не е вятър – пуснеш я, и се връща.“

„От проклетия дом – черна сянка не бяга.“

Клетвата в наши дни – от магия към психология

В миналото клетвата е била възприемана като магически акт – дума, която сама по себе си има сила. Днес психологията казва:

„Силно заредени думи могат да наранят, блокират, внушат вина или страх.“

Детето, което чува от родител:

„Нищо няма да постигнеш в живота!“ или „Нищо няма да стане от теб!“ – получава модерната форма на клетва.

Това не е суеверие – това е негативно програмиране, което оформя самочувствие и съдба.

Много хора и днес използват клетви в моменти на гняв:

„Проклет/а да си!“

„Тъпкано да ти да се връща!“

Тези думи не са просто изблик – те носят емоционално насилие, което може да остане дълбоко в паметта и психиката на другия човек. Езикът на омразата често започва с една клетва, казана от близък.

Много съвременни хора, дори и без религиозна вяра, вярват в принципа на кармата или енергийното връщане:

„Каквото изречеш – ще се върне при теб.“

Това напомня на старата фраза от фолклора:

„Клетвата се връща в къщата на клетвосъздателя.“

Затова хората вече не кълнат така открито – защото вярват във вътрешния ред на Вселената.

Клетвите в социалните мрежи

Сега клетвите често се изливат в социалните мрежи, под формата на коментари, пълни с гняв. Често ставаме свидетели на публично „проклинане“ на известни личности – политици, артисти, спортисти и други. Тези клетви често са съпроводени с пожелания за финансови загуби, физически и психически неразположения и дори фатален край. Те обикновено са моментален отговор, провокиран от „натиснат бутон“ на неразрешен вътрешен проблем. Това е модерната версия на масова клетва – понякога облечена в сарказъм, но носеща много разрушителна енергия. Това е болестно състояние на душата, породено от липса на внимание и грижа към себе си.

Какво е противодействието днес?

На първо място, това е психологическото осъзнаване. Хората трябва ясно да разберат, че думите не са „просто думи“. Трябва да се научат да ги подбират с внимание и използват с уважение. На второ място – да се научат да прощават. Прошката и отказът за мъст са добродетели, които водят до вътрешен мир и до по-пълноценен живот. Ако първите два метода не помогнат, то човек трябва да потърси помощ. Тя може да е под формата на събеседване с компетентно лице или практика за енергийно изчистване. Всеки човек има нужда от психологическа подкрепа. Понякога намираме такава в лицето на най-близките ни хора, друг път се вкопчваме в непознати. Така едно обаждане за поръчка на храна може да се превърне в едночасов монолог, изпълнен с подробности за личния живот и житейските проблеми на поръчващия. Споделянето помага, но проблемите обикновено имат по-дълбоки корени, които изискват задълбочен анализ. Не е срамно човек да потърси помощ. Срамно е да показва чрез социалните мрежи на целия свят, че е безсилен да се справи със себе си. Затова ще предложа един метод на тези, които не могат да се сдържат да изказват негативното си мнение:

Малък ритуал с огледало - за осъзнаване

• Вземете огледало и го поставете пред себе си.
• Погледнете в него и кажете всичко, което искате да кажете на другия, по начина, по който искате да го кажете.
• Ако това, което виждате ви е харесало, и ако искате да го чуете за себе си, тогава може спокойно да го споделите.

За разлика от друг човек, огледалото няма да ви излъже. То ще ви покаже такива, каквито сте. Дали харесвате това, което виждате, и дали искате да го промените – това зависи само от вас.

Извод:

Клетвата днес не е забравена – тя просто е приела нов език. И макар вече да не горим восък, думите ни все още могат да нараняват. Или да лекуват.

Може да ти е интересно: Народни рецепти: Слънцезащита или искаш още от поредицата "Български магии", например: Захващане на мълчание.