Български празници: Ивановден (7 януари)

На 7 януари народът отбелязва Ивановден. Това е денят на Свети Йоан Кръстител – Предтечата, който кръщава Христос във водите на река Йордан. Празникът идва веднага след Богоявление и продължава силата на водата, благословията и пречистването. Но Ивановден е и нещо повече – той е ден за чест, памет и духовно обновление.

Кой е Свети Йоан Кръстител според вярата и народа

В църковната традиция Свети Йоан е пророкът, който подготвя хората за идването на Христос. Той е гласът в пустинята, който призовава към покаяние и чистота на душата.

В народните представи Йоан е строг, но справедлив закрилник. Вярвало се е, че той пази хората от зло, от лоши думи и от неправда.

Затова и името Иван носи особена сила – смятало се е, че човек с това име трябва да бъде честен, устойчив и да държи на думата си.

Ивановден – продължение на светата вода

След Йордановден водата все още е „жива“. Народът вярвал, че и на Ивановден тя има пречистваща сила и помага както на тялото, така и на душата.

Денят не е за тежка работа, а за срещи, гостувания и сплотяване.

Хората често казвали:

„Какъвто си на Ивановден, такъв ще бъдеш през цялата година.“

Затова хората се стараели да бъдат добри, приветливи и с чисти мисли.

Обичаи и народни вярвания

Ивановден е празник на побратимяването и кумството. Според традицията кумовете се посещават с дарове (хляб, вино, месо, баница), а отказът да приемеш гост на този ден се е смятал за лош знак. В много краища кумът се приема като втори баща, а Ивановден е денят за почит към него.

За този ден се вярва, че:

• не бива да се караш – думите „се лепят“ за цялата година;
• водата „помни“ и измива старата тежест;
• празникът затваря кръга на Мръсните дни и поставя началото на по-светло време. Те свършват на Йордановден с Великия Водосвет, затова Ивановден се смята за първия „светъл“ ден от годината.

Трапезата не е показна, но е споделена – достатъчно е да има хляб, вино и топли думи.

Обредното къпане на Ивановден

Народната традиция за обредно къпане в студената януарска вода обикновено е свързана с Йордановден (Водици) и Великия Водосвет. Тогава водата се пречиства и придобива лечебни свойства, а хората се къпят за сила, здраве и плодородие.

Проучването ни показа, че в някои райони такова къпане по стара традиция се извършва и на Ивановден – тогава имениците и младоженците, сключили брак през годината, се събират край близката чешма или водоем и се къпят за здраве и плодородие. Ритуалът се прави както в Северна България (например в село Караисен, обл. Велико Търново), така и в Южна България (например в гр. Карлово, където ритуалът се нарича „Къпанак“).

Имената и тяхната сила

На Ивановден имен ден празнуват:

• Иван, Иванка, Ивана, Ивайла, Ивайло, Ива, Иванета, Иванина, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Ивон, Ивона, Йоан, Йоана, Йоанна, Йото, Йонка, Жан, Жана, Ваня, Ваньо.

Името Иван е едно от най-разпространените български имена и носи смисъла на Божия благодат. В народното съзнание това е име на устойчивост – като корен, който не се вижда, но държи дървото изправено.

По данни на НСИ на този ден празнуват над 300 000 души.

Скритият смисъл на празника

Ивановден не е шумен като Коледа и не е величествен като Богоявление. Той е тихият ден след чудото – моментът, в който човек остава сам със себе си и решава какъв ще бъде нататък.

Това е ден за вътрешна равносметка:

• какви думи ще носиш;
• каква чест ще пазиш;
• каква вода ще оставиш след себе си.

Поверие за времето от старите хора

Старите хора казвали, че ако на Ивановден времето е ясно, годината ще бъде честна и подредена. Ако е мъгливо – ще има изпитания, но и възможност човек да покаже силата си.

Ивановден в наши дни

Ивановден е празник на името, на думата и на вътрешната чистота. Това е ден, който носи светлина насред суровата зима. В миналото често се случваше на този ден водоемите да са замръзнали, а гостите да си проправят път сред снежните преспи.

Може би това е нещото, което липсва на днешния Ивановден – истинското лице на зимата. Старите именици често свързват празника с онова красиво „бедствие“, което сплотяваше хората. Колкото по-студена беше зимата, толкова по-топли бяха домовете – изпълнени със смях, разкази за зимните неволи, топлина от огнището и чести наздравици с домашно вино.

Днес зимите са по-меки, но празникът е все толкова светъл. Нека празнуващите на този ден да носят името си с чест – като дума, която не се нарушава, и като памет, която се предава.

Честит Ивановден!

За още интересни статии виж Календар на предстоящите празници или разгледай всички публикации.