Митични създания: Караконджул – нощният кошмар на Мръсните дни

Преди време, когато зимните нощи били дълги и страховити, хората се страхували от нещо повече от студа...

В миналото

Разказ за караконджула

Представи си, че посред нощ вървиш по тъмната селска улица. Наоколо няма жива душа. Единствената светлина идва от прозорците на няколко къщи, покрай които минаваш. Умората от празничната еуфория е обгърнала всички и ги е потопила в дълбок сън, а ти потъваш в мисли за предстоящите празници, за хубавите емоции, които предстои да изпиташ, за подаръците, които старателно си подготвил и за тези, които са подготвили за теб. Мекият сняг хрупа под краката ти, създавайки монотонен ритъм на мелодия, която съчиняваш в движение в главата си.

Зимният вятър пълни дробовете ти със свеж студен въздух, а лаят на няколко кучета в дворовете се опитва да задържи надалеч неканените гости от гората. Усещаш, че някъде зад теб се прокрадва сянка, сливаща се с каменните стени на къщите. Изведнъж настава гробна тишина. Кучетата замлъкват, дори лекият вятър замира. Чуваш тежки стъпки зад гърба си. Обръщаш се, но няма никого. Усещаш ясно и отчетливо как някой или нещо диша във врата ти. Вече е късно. Караконджулът е на гърба ти и ще те язди до пълното ти изтощение. А в най-добрия случай – до изгрев слънце.

Какво е караконджул?

Караконджулът е митично създание от легендите в българския фолклор, което се появява в периода между Бъдни вечер (24 декември) и Йордановден (Богоявление, 6 януари), така наречените "Мръсни дни". Наименованието му означава "черно същество", или "черен демон". Смята се, че през този период границата между Света на живите и Света на мъртвите изтънява и тогава е по-лесно за демоните да преминат в нашия свят. Той изважда наяве нашите страхове от мрака, самотата и смъртта. Затова по това време хората не излизат след залез, не перат, не чистят, и не оставят вратата отворена дори за миг.

Как изглежда?

Най - общо е описван като космато създание с рога. В отделните региони го описват с едно око и един крак, с копита, с дълъг език, а понякога с няколко глави. Скатава се в несветени или нечисти места в изоставени сгради, обори, навеси, тъмни ъгли и пещери и дебне своите жертви.

Затова се смята, че огън, чесън, тамян и светена вода са средствата, които могат да те предпазят от него.

В някои региони се вярва, че ако някой не е кръстен, или е роден по време на Мръсните дни, може сам да се превърне в караконджул след смъртта си или дори още приживе.

Ако се чудиш дали караконджулите наистина съществуват, запитай се защо присъстват в българските, сръбските, македонските, гръцките и турските вярвания.

След като знаеш това, ти би ли излязъл навън през нощта по време на Мръсните дни?

В наши дни

В наши дни, караконджул се използва най-често като обидна дума, синоним на грозен и уродлив. Обиждащият често не осъзнава, че обидата е слабост. Да, тя често попада в целта и наранява субекта, към когото е насочена, но отслабва душата на изричащия я. Докато човекът, получил обидата, има властта да я приеме или отхвърли, човекът, изрекъл я, не може да върне думите си назад. Точно като караконджула, тя се превръща в товар на гърба му и остава там с цялата си тежест до края на живота му. Или поне докато не получи прошка.

Плашили ли са ви с караконджула като малки?