Митични създания: 7 същества от фолклора, които ще ви ужасят

Българският фолклор не се изчерпва със самодиви, змейове и караконджули. В сянката на популярните създания съществува цяла галерия от мистични, страховити и често забравени духове и чудовища. Те са обитавали народното въображение векове наред, предавани от уста на уста – понякога като предупреждение, друг път като обяснение за необяснимото.

В тази класация ще ви запозная със 7 слабо познати, но изключително любопитни създания от българския митологичен свят.

1. Устрел – духът на нероденото

Устрелът е може би едно от най-зловещите създания във фолклора. Смята се, че това е душата на неродено или убито новородено дете, особено ако е било погубено нарочно. В народните вярвания устрелите излитат от гробовете нощем и се вселяват в телата на живи хора или добитък, предизвиквайки болести, безсъние и нещастия. Също така се вярва, че устрел се „изпуска“ от хора, които гледат завистливо или хвалят прекалено (особено когато хвалят дете без да кажат „да не му е уроки“). Най-често поразява млади жени и бременни, тъй като се смятат за „по-открити към света“.

Жените, изгубили дете, били съветвани да извършат ритуали за умиротворяване, като оставят храна на гроба, палят свещи в полунощ или ушият малка кукла от червен конец. В някои случаи устрелът не търси отмъщение, а просто иска да бъде „чут“.

Той е невидим дух. Може да живее в сянката или тялото на човек или да се носи във въздуха като „черна сянка“. Може да е белег зад ухото или в окото на човек. Животните (особено котките и кучетата) могат да го забележат. Тогава котката ще го следи с поглед, а кучето ще го лае.

Може да се изгони чрез баене, светена вода, молитва или специален ритуал с восък и ножица.

Символика: опасност, която не се вижда; страх; проклятие; духовно замърсяване; нарушен енергиен баланс.

„Който не се пази от злото, устрелът го намира.“

2. Страхил – мъртвият закрилник

Според някои легенди, Страхил войвода, загинал по времето, когато турците извършвали зверства из земите ни, не намерил покой и се превърнал в дух-закрилник. Той се явява нощем, облечен във войнишки дрехи, с пушка на рамо и с поглед, който пронизва страха. Влиза в съня на невинните и ги напътства и вдъхновява. Крадците и насилниците ги наказва като ги гони през нощта, докато не се покаят.

В някои краища на Родопите се вярва, че неговият дух се появява около стари чешми или изоставени манастири. Той не говори, а само гледа – и този, когото погледне, трябва да преразгледа делата си. Има много легенди за спасение, в които хора, които били в опасност се молели на Страхил войвода. Спасението им идвало по чудодеен начин и това засилило вярата в неговата защита. Ритуали, в които хората се молят на Страхил войвода да ги покровителства, се извършват и днес.

Символика – надежда; възмездие.

„Страхил не се плаши от буря, а бурята се плаши от Страхил.“

3. Глувчо – невидимият крадец на слуха

Глувчо е зъл дух, който се появява най-често в гори, пещери или усамотени полета. Вярва се, че ако шумно се смееш или говориш високо на свято място, кълнеш или богохулстваш, Глувчо може да ти „вземе слуха“ – ще получиш внезапно оглушаване или шум в ушите без видима причина. Името му произлиза от думата „глух“. Според преданията е глух за добрите думи и чува само лошите.

Според народни разкази от Северна България, човек, който обиди природата – изсече дърво без разрешение или замърси извор – може да бъде посетен от този дух и да „глувяса“ (внезапна загуба на слуха). Единственият начин да си върне слуха е ритуал с мълчание и миене със светена вода в продължение на три дни.

Символика: олицетворява наказанието за злословие, клетви и нечисти мисли.

„Който не слуша съвет, Глувчо му става другар.“

4. Юда – злокобната сестра на бурите

Макар името да напомня на библейския персонаж, в българския фолклор Юда (Юдата) е антипод на добрата вещица. Тя е мрачно и зловещо същество, подобно на самодива, но злокобно. Описват я като огромна, грозна, влачеща се фигура с дълги рошави коси и зли очи. Гласът й хипнотизира или плаши добитъка.

Свързва се с бури, градушки и болести. Често идва като сянка в облаците преди буря. Отвлича деца и се смее, когато някой умре по несправедлив начин. Вярва се, че ако лечителка прекрачи определени табута, се превръща в Юда. За защита от нея се използват: палене на огън, светена вода, молитви и кръстен знак, шум от чанове.

Символика: природни стихии; разруха и гибел; наказание; тъмната страна на женската енергия.

„Юдата с хубост омагьосва, с коса душата ти взема.“

5. Мора – духът на нощния ужас

Мората (Мора, Мораница, Кошмарница) е зъл женски дух от българския и славянския фолклор, свързан с едно много конкретно преживяване: сънна парализа. Народните вярвания я описват като черна сянка или дим, който влиза през процеп или ключалка и сяда върху гърдите на спящия човек. Той усеща натиск, уплаха и задух, не може да помръдне, не може да говори и често вижда кошмарни видения. Идва през нощта, най-често около полунощ.

За да се предпази от мора, човек трябва да спи с нож под възглавницата, да постави метла до вратата (защото Мората брои сламките), или да спи с кръст над леглото. Смята се е, че тя напада по-често грешни, самотни или душевно разстроени хора.

Символика: стрес; натрупано напрежение; безпомощност; потиснати мисли; вътрешна тревога, предчувствие; тъмната страна на женската енергия.

„Който не се прекръсти вечер, Мората му сяда на гърдите.“

6. Жетварка – духът на изтощената душа

Жетварката е духът на млада жена, починала по време на жетва (жътва) – от изтощение, жега или нещастие. В най-горещите дни на лятото (юли и август), ако някой върви сам през нивите по пладне, може да я срещне – бледа, красива, но с поглед, изпълнен с тъга. Вярва се, че тя съблазнява мъжете, води ги към сянка и повече не се връщат. Може да се яви и като старица с черни дрехи и сърп в последния ден на жътвата, за да прибере жертвата си.

Някои я свързват със самодивите, но жетварката е по-мрачна, свързана с жертва и страдание и образът й е по-близък до този на русалките. Появява се най-често в Тракия и Лудогорието, където жътвата е била най-тежка и най-опасна за младите жени. Вижда я само онзи, чиято душа е избрала да прибере. За да избегнеш среща с нея, не трябва да жънеш след залез и трябва да оставиш поне един стрък непожънато жито.

За да се предпазят, местните палят голям огън на нивата в края на жътвата.

Символика: преход между живота и смъртта; кръговрат на живота.

„Когато последното жито падне под сърпа, жетварката си прибира своето.“

7. Върколакът – човек през деня, звяр през нощта

Макар името да е известно от други култури, българският върколак има свои собствени характеристики. Той е дух на починал човек. Този дух е станал зъл заради неправилно погребение, проклятие или други причини. Може да се преобразява в различни животни, най-често куче или вълк. Предпочита изоставени воденици, ханове, плевници и кръстопътища, далеч от селата и градовете. Напада хора, изпива кръвта им или ги изяжда.

Легендите разказват, че върколаци стават хора, родени в събота или по време на затъмнение, такива, които са яли несъзнателно човешко месо, както и онези, които са погрешно погребани (напр. с лице надолу). Имат много общи черти с вампира и в българската митология, за разлика от западната, тези две създания не са в конфликт. Те делят един и същи свят на мрака.

Има ритуали за "отвързване" на върколак, които включват кръв, въглени и тишина в продължение на седем дни. За защита от него се използват: светена вода, чесън, пелин, кръст, икона, огън, желязо, нож, заключване с допълнително подсигуряване на вратите и прозорците.

Символика: звярът в човека; връщането към дивото; последиците от нарушаване на морални и ритуални закони; прехода и трансформацията; загубата на идентичност.

„Когато човек се озъби на Бога, става вълк сред хората.“

В наши дни

Българският фолклор е пъстър и необятен свят, в който страховитото и красивото често вървят ръка за ръка. Тези малко познати същества са част от онзи скрит пласт на народната душевност, който не просто ни разказва страшни истории, а ни изпраща предупреждения и поуки от един друг, по-близък до природата свят.

Всички тези митични създания съществуват днес в съзнанието ни под една или друга форма. Суеверията, които ни преследват, сънищата, които ни спохождат, необяснимият страх, който понякога изпитваме са живите доказателства за това. Дори бижутата и аксесоарите, които избираме в ежедневието често са съзнателен или подсъзнателен символ, който ни предпазва от злото.

Ако искате още такива разкази – споделете статията или последвайте блога. Нека заедно да съживим енергията в онези стари корени, които ни правят такива, каквито сме.

Сещате ли се за други ужасяващи създания от българския фолклор?