Старите корени

В сърцето на Родопите, над буйните води на река Арда, се издига Дяволският мост – архитектурен шедьовър от XVI век, чиято история е преплетена с мистика и древни предания. История на Дяволския мост Дяволският мост (известен още като Шейтан кюприя – от турски, „дяволски мост“) край Ардино е средновековен мост, построен между 1515 и 1518 година. За негов създател се смята майстор (уста) Димитър от село Неделино (днес град Неделино), който го е построил по нареждане на султан Селим I. Мостът е изграден върху основите на по-стар, вероятно римски мост. Това е спестило огромен обем труд и време, тъй като основите (фундаментите) са били вече положени. За основен материал е използван местен камък (вероятно дялан гнайс). Използвана е техника на каменна зидария, като за свързващ материал е положен изключително здрав, водоустойчив хоросан. Конструкцията на моста е трисводеста, с олекотяващи отвори, което е белег на високо инженерно майсторство. Изграждането на сводовете е било най-трудната част. ...

В онези древни времена, още преди светът да познае белотата , зимата не беше приказка, а сурова и безмилостна стихия. Земята се втвърдяваше като камък, леденият вятър режеше като стъкло, а денят и нощта, в натежалите от умора очи, бяха безкрайни. Хората работеха без да имат миг покой. Дори когато пръстите им посиняваха от вледеняващия студ, те продължаваха да цепят коравите дънери, да месят хляб, който сякаш никога не стигаше, да чистят прагове и дворове и да бдят над добитъка в мразовитите обори. Нямаше нищо, което да спре колелото на работата и да дари покой на света. От това непрестанно усилие, тежка, сива мъгла започна да се натрупва в сърцата им. Умората не беше само в телата – тя се свиваше в ъглите на душите им като сянка , която никой не може да отърси. Така, година след година, погледите ставаха все по-тежки, а мислите – все по-мрачни. Създателят, който бдеше отгоре, видя този мрак, който се стелеше като есенна мъгла, обгръщайки света като чудовище, готово да го задуши. Тогава...

Какво са Побити камъни Побитите камъни са едно от най-мистичните и необясними места в България – пустинен пейзаж, в който древни каменни стълбове пазят минали тайни като антични стражи, които не помръдват от векове. Някои от каменните стълбове са кухи, а други – плътни. Височината им е различна, като някои от тях достигат до 7 метра. На широчина достигат до 3 метра. Подредени са, сякаш нарочно, на групи от редове или кръгове. Пейзажът напомня на древно мегалитно светилище, но тук няма човешка намеса – всичко е дело на природата. Макар историята им да започва преди около 50 милиона години , когато мястото е било дъно на море, първите сведения за Побити камъни се появяват през XIX век. Начинът им на образуване и до днес е предмет на спорове, като това, което е сигурно, е че са изцяло творение на природата. Основната научна хипотеза е, че са образувани от карбонатно циментиране около газови емисии в древното морско дъно (конкреции). Наричат ги още „Дикилиташ – това е старото им турско наи...

Защо тези места са опасни В българския фолклор съществуват някои общи поверия и забрани, свързани с определени места, които през зимните месеци е желателно да бъдат избягвани. Зимата се смята за време, когато границата между светът на живите и отвъдното е най-тънка. Дивите, необитавани и отдалечени места (като стари гори, запустели стопанства, поляни, пещери, върхове, проходи и водоеми) се асоциират с повишена опасност от среща с митични създания, зли духове или свръхестествени сили. На тези места обикновено се е избягвало да се ходи без нужда, особено нощем или когато времето е лошо. 8-те забранени места според фолклора Тези места често са свързвани с духове, митични същества, магически практики, древни пазители и нечисти сили , които използват времето, когато границата между световете е тънка, за да покрият с тъмнината си някоя светла човешка душа. 1. Пусти и изоставени сгради Според поверията ходенето в запустели къщи, обори и хамбари през зимата, особено по време на Мръсните дни (...

Символика и значение на първия сняг В българския фолклор първият сняг се свързва предимно със здравето, плодородието и прогнозата за предстоящата зима. Той е символ на прехода към зимния сезон, който най-често е посрещан с радост и усмивка – особено от децата. В народното съзнание той е магическо бяло, пухкаво одеяло, което пази корените на дърветата и семената от измръзване през студената зима. Той е миг на спокойствие, който носи усещане за преход и надежда за по-добро бъдеще. Символ на чистота и здраве В миналото първата снежна покривка често се е приемала за „лековита“ – затова хората са миели лицето си със сняг или са се търкаляли в него, за да са здрави през цялата година. Символ на грижа и защита Неслучайно снегът се нарича „покривка“, „завивка“ или „одеяло“. Той символизира майчината грижа на природата, която слага топло було над спящата земя. Символ на дар и благословия Често първите снежинки са били смятани за дар от светци – например свети Димитър или свети Никола. Така той ...

Белоградчишките скали - непоклатимите древни пазители Белоградчишките скали са разположени в Северозападна България, около град Белоградчик и съседните села. Тази система от скални групи, обявена за природна забележителност през 1949 година, се простира на две области – Видин и Монтана, като дължината им е около 30 километра. Те стоят там от стотици милиони години като непоклатими древни пазители, слушайки всяка дума и следейки всяка стъпка. Затова не е чудно, че в червените им гънки и в тайните им процепи се пазят множество приказни истории и зловещи тайни. Легенда за камъните на греховната любов Най-популярната легенда е свързана с невъзможната любов на Витиня и Лука. Някога, в древността, на двата най-високи скални върха над долината се издигали два манастира – мъжки и девически. Те били построени там не само за да бъдат по-близо до Бога, но и да са по-далече от светските изкушения. В девическата обител живеела послушница, на име Вита, която калугерките наричали сестра Витиня. Красо...

Връх Мусала – пътят към небето и легендите на Рила Макар и най-високият в България, връх Мусала (2925 метра) умело пази своите тайни, покривайки с мистично одеяло оголените си скали. В тази статия ще се заслушаме в шепота на вятъра на върха , за да чуем какво ще ни разкаже. Рила е красива, величествена, внушителна, впечатляваща и определено – доста изморяваща. Разстоянията са измамни, но пък разкриват приказни картини, които завинаги остават в сърцето. Първенецът Мусала изглежда на една ръка разстояние от небето, а въздухът е толкова чист, че можеш да видиш България като на длан. Неслучайно името „Мусала“ се свързва с арабското musalla – „място за молитва“, защото тук човек наистина се чувства близо до Бога. Пътят към високия връх, докосващ небето, е осеян с легенди. Тук всеки камък и всяка капка вода разказва своята история. А дали вятърът ще иска да я сподели с теб – зависи дали си готов да я чуеш. Как се стига до върха Най-популярният маршрут: от Боровец до Ястребец с лифт Най-л...