Български магии: Ритуали за дъжд по време на суша

В миналото

В миналото хората често разбирали какво ще е времето, според поведението на животните. Понякога за целта използвали и специални дни и знаци, за да знаят кога да очакват дъжд и кога предстои суша. Тези наблюдения несъмнено им помагали, но нищо не било в състояние да ги предпази от продължителни дъждове или засушаване (освен змея, разбира се). В такива моменти на помощ идвали древните практики. Ритуалите, чието начало е толкова древно, че не може да бъде проследено, били тяхната надежда. Вярвали, че тяхната молба ще достигне чак до небето, а то ще я уважи.

Времето е сито, което задържа най-ценното. Така тези ритуали за дъжд са се запазили до днес.

ПЕПЕРУДА

Наричан още Пеперуга, Пеперлюда, Перунига, Додола, Дудул, Вай Дудула, Вай Гугу, Ой Люле, Росоманка, Войданка, това е най-характерният и повсеместен обичай за дъжд в България, както и на Балканите (при румънците е „Папаруда“, при южните славяни и албанците – „Додола“, при гърците – „Пирпируна“). Обикновено се провежда през юли. Изпълнява се от момиче на възраст между 7 и 12 години, наричано Пеперуда или Пеперуга (което е чисто – физиологично и нравствено), съпроводено от група деца (предимно момичета). Пеперудата е гола или облечена в бяла или зелена дреха. По тялото е окичена е със зеленина и цветя (орехови листа, бъз, пелин, комунига). На главата й се поставя венец от пресни билки, често от бъз и пелин. Символизира пречистена връзка с природата, плодородие, живот. Водата, с която се полива детето е „жертва“ към природните духове, за да се върне дъждът.

Ритуал:

Децата обикалят от къща на къща и пеят песни с молба за дъжд. Пеперудата танцува или подскача по определен начин, наподобяващ движение на пеперуда. Стопаните на всяка къща поливат пеперудата с вода – за да повикат дъжда. После дават дарове на децата (брашно, боб, мас, хляб, яйца, пари – каквото имат). В някои региони има забрана да се дават яйца, за да не дойде градушка. Песните са символични и заклинателни, а след тях се прави наричане, например:

„Както се лее водата, така да се сипе дъжда,

да напои земята, берекет да роди! Дай Боже!“

Венецът се хвърля в течаща вода и се казва, например:

„Както водата влачи венеца, така да се лее дъждецът.“

В някои райони на мъжете е забранено да гледат ритуала „Пеперуда“. Смята се, че това би развалило магическата му сила.

Произход, значение и различия:

Ритуалът „Пеперуда“ има корени в древните езически вярвания, свързани с култа към плодородието и природните стихии. Подобни обичаи се срещат и в други балкански народи, но в България се е съхранил най-добре. Макар и по същество да се изпълнява по сходен начин, в различните региони има различни вярвания за произхода му.

• Пеперудата в народните вярвания е символ на възраждане, живот и промяна. Свързана е със земята и природата. Лекотата и плавните движения на пеперудата наподобяват дъжда и вятъра, които се носят над нивите. В някои села се е вярвало, че пеперудата носи плодородие и напояване, особено когато се появи след суша.
• Додолата, според вярванията, е дух на дъжда, често представян като млада жена или природна нимфа. В някои легенди е съпруга или сестра на бог Перун (славянския бог на гръмотевиците, аналог на св. Илия в християнската традиция).

Освен ритуала „Пеперуда“, в българската народна традиция съществуват още няколко обреда и действия, свързани с предизвикване на дъжд или умилостивяване на природата, особено при суша.

ГЕРМАН

Този ритуал, известен още като Калоян, Калян, Калойца, Скалоян, Йене, се изпълнява след пеперудата, особено в Северна България. За него се изработва от глина малка човешка фигура с ясни мъжки белези. Това също е вид магия чрез предмети, но в случая фигурата се използва за друго. Нарича се Герман (известен още като „мъжът на пеперудата“) и символизира дух на дъжда или мъжко божество.

Ритуал:

Фигурата се поставя върху керемида, дървена бухалка или в ковчеже на сянка, понякога с малки дарове. Окичва се с цветя и се оплаква като мъртвец. Песнопенията около него често включват мотиви за смърт и погребение – вярвало се е, че смъртта на Германа ще доведе до „оплакване от небето“ и ще завали дъжд. След това ритуално го погребват, за да „плаче земята“. Смъртта на Германа и неговото погребение символизират магическа саможертва за плодородие. След няколко дни (на третия, деветия или четиринадесетия) куклата се изравя и се хвърля във вода. Това е архаичен ритуал с препратка към митологията.

КРЪСТОНОШЕНИЕ

Този обичай, известен още като Покръсти, Скръсти, Литии, Богомолство, Черкуване, Молебен за дъжд, е характерен за Македонската област, Средна Западна България и части от Тракия. Това е религиозен молебен за дъжд, който се извършва от свещеник и църковно настоятелство, често с участието на цялото село. Това е християнски ритуал, но с дълбоки корени в по-древни, езически практики. Изпълнява се с вяра, пост и процесия с кръст.

Ритуал:

Хората вярват, че чрез носене на кръста извън църквата и в обредна процесия, ще измолят Божията милост и дъжд. За целта на ритуала се извършва подготовка. Първо се назначава постен ден – обикновено в сряда или петък. След това се обявява обществен пост – всички в селото не ядат, не работят и не говорят излишно. Свещеникът извършва служба в църквата – молебен за дъжд. После от църквата се изнася голям дървен кръст (понякога и икона на св. Илия или Богородица). С кръста начело, хората обикалят селото, нивите, изворите, границите на землището. Кръстът често се носи от млад мъж или невръстно дете – „чист“ човек. На определени места се спира за молитва, пеят се религиозни и обредни песни. Освещава се вода от река, извор или кладенец – вярва се, че тя ще донесе дъжд, ако се поръси върху нивите. В някои села се хвърля кръст във вода (подобно на Йордановден) с вярата, че това ще „раздвижи“ природата.

Понякога обредът се извършва в комбинация с Пеперуда и/или Герман, друг път – самостоятелно. Кръстоношението се прави най-често между Великден и Петровден (29 юни).

ДРУГИ РИТУАЛИ ЗА ДЪЖД

• Водоноска/Кумичене – този обичай е тясно свързан с пролетните момински игри и често се изпълнява около Гергьовден или други пролетни празници. В някои райони обаче е известен и като ритуал за дъжд. При него, момичета избират "кумица" (лидерка) и отиват на река или извор. Там пълнят стомни или котли с вода, като често спазват мълчание по пътя (мълчана вода). Върху водата се пускат цветя или се хвърлят монети, а след това водата се разнася по домовете или момичетата се поливат една-друга. Символиката на водата тук е пряка – призоваване на влагата и плодородието. Самото поливане и плискане с вода е имитация на дъжд.
• Пушене и кадене – в някои села се палят огньове и се опушва с билки. Това е един от ритуалите за късмет, чрез който се прогонват злите сили, включително тези, които „държат“ дъжда.
• Разбиване на камък – в някои села се троши голям камък, вярвайки, че вътре се крие „затвореният дъжд“ – с разбиването му, небето ще се „отключи“.
• Извеждане на змия или жаба – в някои райони (особено в Северозападна България), хората хващали жаба или змия, поставяли я в съд с вода и обикаляли нивите или селото. Песнопенията били заклинателни, а животното „извиквало“ дъжда.
• Заравяне на мъртви животни (особено жаби или змии) – това е по-архаичен и рядък ритуал, който се е изпълнявал в някои части на България. Включва заравянето на умрели животни, свързани с водата, с цел духът им да я „призове“. (❗Днес подобен ритуал може да ви навлече глоба и обществено порицание!)
• Побиване на кръст / Оброк - макар и по-общо свързани с оброчните практики, оброците (религиозни обещания) често са давани именно с молба за дъжд или за предпазване от бедствия като суша и градушка. При този ритуал селяните се събират на определено свято място (често оброчище или извън селото) и извършват молебен, курбан или просто оставят дарове. Понякога се побива и нов кръст. Това е колективна молитва и жертвоприношение към светец-покровител (често св. Илия, св. Георги, св. Спас и др.), който се смята за господар на небесните стихии.

🫶Отплата:

Знам, че статията стана прекалено дълга, затова за най-търпеливите и любопитни читатели ще разкрия още един ритуал, който впечатлява с неговата мистичност.

ТАЙНИЯТ РИТУАЛ "ТЪМНАТА ПЕПЕРУДА"

В някои български села, ритуалът за дъжд „Пеперуда“ е бил изпълняван и… нощем. Обикновено свързваме обреда с деня, светлината, децата и песните. Но в определени райони, най-често в Странджа и Родопите, съществува тайна нощна версия, изпълнявана от жени или вдовици, наричана на места „Тъмната пеперуда“ или „Шепнешката молитва“.

Ритуал:

Извършва се при тежка суша, когато дневният обред не дава резултат. Жените излизат мълчаливо през нощта, носейки чугунени съдове с вода, символизиращи облаци. Те обикалят нивите и шепнат древни слова, понякога преплетени с християнски молитви. Вярва се, че мълчанието увеличава силата на заклинанието, защото привлича духовете на водата по-неусетно, „да не избягат“. Вярва се, че ако мъж научи за нощния обред, дъждът ще се откаже да дойде.

👀Любопитно:

РИТУАЛЪТ "МЪРТВЕШКА СВАТБА"

Много хора знаят за ритуали като Пеперуда и Герман, които се изпълняват за привличане на дъжд и до днес. Но малцина знаят, че в някои части на България, особено в миналото, съществува вярване, че ако се извърши "мъртвешка сватба" или "сватба на покойник", това също може да донесе дъжд.

Ритуал:

Вярвало се е, че когато някой млад човек е починал неженен/неомъжена, душата му е неспокойна и може да причини суша. Затова се организирала символична сватба на покойника. Това включвало приготвяне на сватбената трапеза, обличане на "младоженците" (най-често кукли или символични предмети) и дори изпълнение на ритуални танци и песни, характерни за сватба.

Този ритуал е изключително рядък и почти изчезнал днес, но е показателен за дълбочината на народните вярвания и връзката между живота, смъртта и природните явления в българската традиция.

В наши дни

Много от изброените ритуали се практикуват и в наши дни. Това означава две неща – че продължителната суша не е прецедент по нашите земи и че ритуалите „работят“. Ако не работеха, или сушата не беше често явление, вярвам, че щяха да бъдат пресяти през ситото на времето и отнесени от вятъра на забравата. Притеснително е, че въпреки целия си напредък, днес сякаш все още разчитаме само на древните ритуали. А те се пазят от малцина – хора, толкова свързани с природата, че никога не биха й навредили. Днес те са като цветя в пустинята – редки, красиви и смирени. Искрено се надявам природата да ги чуе и възнагради. Те поне правят нещо.

Много други, уж по-близо до науката и технологиите, само вдигат рамене и казват, че не вярват в ритуали – и така остават безучастни. А съвременният свят също има своите ритуали: събиране на отпадъци, чиста енергия, велосипеди вместо коли. Това също е магия – само че с ново име. Някои от нас стоят между старото и новото, без да направят крачка нито напред, нито назад. Но сушата не пита кой в какво вярва – тя идва за всички. Затова е време да бъдем заедно – в действие, не само на думи.

Вие знаете ли други ритуали за дъжд?