Български магии: Ритуали за дъжд по време на суша

Как са възникнали древните ритуали за дъжд по време на суша?

В миналото хората често разбирали какво ще е времето, според поведението на животните. Понякога за целта използвали и специални дни и знаци, за да знаят кога да очакват дъжд и кога предстои суша. Тези наблюдения несъмнено им помагали, но нищо не било в състояние да ги предпази от продължителни дъждове или засушаване (освен змея, разбира се). В такива моменти на помощ идвали древните практики. Ритуалите, чието начало е толкова древно, че не може да бъде проследено, били тяхната надежда. Вярвали, че тяхната молба ще достигне чак до небето, а то ще я уважи.

Времето е сито, което задържа най-ценното. Така тези ритуали за дъжд са се запазили до днес.

ПЕПЕРУДА

Наричан още Пеперуга, Пеперлюда, Перунига, Додола, Дудул, Вай Дудула, Вай Гугу, Ой Люле, Росоманка, Войданка, това е най-характерният и повсеместен обичай за дъжд в България, както и на Балканите (при румънците е „Папаруда“, при южните славяни и албанците – „Додола“, при гърците – „Пирпируна“). Обикновено се провежда през юли. Изпълнява се от момиче на възраст между 7 и 12 години, наричано Пеперуда или Пеперуга (което е чисто – физиологично и нравствено), съпроводено от група деца (предимно момичета). Пеперудата е гола или облечена в бяла или зелена дреха. По тялото е окичена е със зеленина и цветя (орехови листа, бъз, пелин, комунига). На главата й се поставя венец от пресни билки, често от бъз и пелин. Символизира пречистена връзка с природата, плодородие, живот. Водата, с която се полива детето е „жертва“ към природните духове, за да се върне дъждът.

Как се извършва ритуалът Пеперуда за дъжд?

Децата обикалят от къща на къща и пеят песни с молба за дъжд. Пеперудата танцува или подскача по определен начин, наподобяващ движение на пеперуда. Стопаните на всяка къща поливат пеперудата с вода – за да повикат дъжда. После дават дарове на децата (брашно, боб, мас, хляб, яйца, пари – каквото имат). В някои региони има забрана да се дават яйца, за да не дойде градушка. Песните са символични и заклинателни, а след тях се прави наричане, например:

„Както се лее водата, така да се сипе дъжда,

да напои земята, берекет да роди! Дай Боже!“

Венецът се хвърля в течаща вода и се казва, например:

„Както водата влачи венеца, така да се лее дъждецът.“

В някои райони на мъжете е забранено да гледат ритуала „Пеперуда“. Смята се, че това би развалило магическата му сила.

Произход, значение и различия на Пеперудата:

Ритуалът „Пеперуда“ има корени в древните езически вярвания, свързани с култа към плодородието и природните стихии. Подобни обичаи се срещат и в други балкански народи, но в България се е съхранил най-добре. Макар и по същество да се изпълнява по сходен начин, в различните региони има различни вярвания за произхода му.

• Пеперудата в народните вярвания е символ на възраждане, живот и промяна. Свързана е със земята и природата. Лекотата и плавните движения на пеперудата наподобяват дъжда и вятъра, които се носят над нивите. В някои села се е вярвало, че пеперудата носи плодородие и напояване, особено когато се появи след суша.
• Додолата, според вярванията, е дух на дъжда, често представян като млада жена или природна нимфа. В някои легенди е съпруга или сестра на бог Перун (славянския бог на гръмотевиците, аналог на св. Илия в християнската традиция).

Освен ритуала „Пеперуда“, в българската народна традиция съществуват още няколко обреда и действия, свързани с предизвикване на дъжд или умилостивяване на природата, особено при суша.

ГЕРМАН

Този ритуал, известен още като Калоян, Калян, Калойца, Скалоян, Йене, се изпълнява след пеперудата, особено в Северна България. За него се изработва от глина малка човешка фигура с ясни мъжки белези. Това също е вид магия чрез предмети, но в случая фигурата се използва за друго. Нарича се Герман (известен още като „мъжът на пеперудата“) и символизира дух на дъжда или мъжко божество.

Как се изпълнява ритуала Герман?

Фигурата се поставя върху керемида, дървена бухалка или в ковчеже на сянка, понякога с малки дарове. Окичва се с цветя и се оплаква като мъртвец. Песнопенията около него често включват мотиви за смърт и погребение – вярвало се е, че смъртта на Германа ще доведе до „оплакване от небето“ и ще завали дъжд. След това ритуално го погребват, за да „плаче земята“. Смъртта на Германа и неговото погребение символизират магическа саможертва за плодородие. След няколко дни (на третия, деветия или четиринайсетия) куклата се изравя и се хвърля във вода. Това е архаичен ритуал с препратка към митологията.

КРЪСТОНОШЕНИЕ

Този обичай, известен още като Покръсти, Скръсти, Литии, Богомолство, Черкуване, Молебен за дъжд, е характерен за Македонската област, Средна Западна България и части от Тракия. Това е религиозен молебен за дъжд, който се извършва от свещеник и църковно настоятелство, често с участието на цялото село. Това е християнски ритуал, но с дълбоки корени в по-древни, езически практики. Изпълнява се с вяра, пост и процесия с кръст.

Как се изпълнява Кръстоношение?

Хората вярват, че чрез носене на кръста извън църквата и в обредна процесия, ще измолят Божията милост и дъжд. За целта на ритуала се извършва подготовка. Първо се назначава постен ден – обикновено в сряда или петък. След това се обявява обществен пост – всички в селото не ядат, не работят и не говорят излишно. Свещеникът извършва служба в църквата – молебен за дъжд. После от църквата се изнася голям дървен кръст (понякога и икона на свети Илия или Богородица). С кръста начело, хората обикалят селото, нивите, изворите, границите на землището. Кръстът често се носи от млад мъж или невръстно дете – „чист“ човек. На определени места се спира за молитва, пеят се религиозни и обредни песни. Освещава се вода от река, извор или кладенец – вярва се, че тя ще донесе дъжд, ако се поръси върху нивите. В някои села се хвърля кръст във вода (подобно на Йордановден) с вярата, че това ще „раздвижи“ природата.

Понякога обредът се извършва в комбинация с Пеперуда и/или Герман, друг път – самостоятелно. Кръстоношението се прави най-често между Великден и Петровден (29 юни).

ДРУГИ РИТУАЛИ ЗА ДЪЖД

• Водоноска / Кумичене – този обичай е тясно свързан с пролетните момински игри и често се изпълнява около Гергьовден или други пролетни празници. В някои райони обаче е известен и като ритуал за дъжд. При него, момичета избират "кумица" (лидерка) и отиват на река или извор. Там пълнят стомни или котли с вода, като често спазват мълчание по пътя (мълчана вода). Върху водата се пускат цветя или се хвърлят монети, а след това водата се разнася по домовете или момичетата се поливат една-друга. Символиката на водата тук е пряка – призоваване на влагата и плодородието. Самото поливане и плискане с вода е имитация на дъжд.
• Пушене и кадене – в някои села се палят огньове и се опушва с билки. Това е един от ритуалите за късмет, чрез който се прогонват злите сили, включително тези, които „държат“ дъжда.
• Разбиване на камък – в някои села се троши голям камък, вярвайки, че вътре се крие „затвореният дъжд“ – с разбиването му, небето ще се „отключи“.
• Извеждане на змия или жаба – в някои райони (особено в Северозападна България), хората хващали жаба или змия, поставяли я в съд с вода и обикаляли нивите или селото. Песнопенията били заклинателни, а животното „извиквало“ дъжда.
• Заравяне на мъртви животни (особено жаби или змии) – това е по-архаичен и рядък ритуал, който се е изпълнявал в някои части на България. Включва заравянето на умрели животни, свързани с водата, с цел духът им да я „призове“. (❗Днес подобен ритуал може да ви навлече глоба и обществено порицание!)
• Побиване на кръст / Оброк - макар и по-общо свързани с оброчните практики, оброците (религиозни обещания) често са давани именно с молба за дъжд или за предпазване от бедствия като суша и градушка. При този ритуал селяните се събират на определено свято място (често оброчище или извън селото) и извършват молебен, курбан или просто оставят дарове. Понякога се побива и нов кръст. Това е колективна молитва и жертвоприношение към светец-покровител (често св. Илия, св. Георги, св. Спас и др.), който се смята за господар на небесните стихии.

🫶Отплата:

Знам, че статията стана прекалено дълга, затова за най-търпеливите и любопитни читатели ще разкрия още един ритуал, който впечатлява с неговата мистичност.

ТАЙНИЯТ РИТУАЛ "ТЪМНАТА ПЕПЕРУДА"

В някои български села, ритуалът за дъжд „Пеперуда“ е бил изпълняван и… нощем. Обикновено свързваме обреда с деня, светлината, децата и песните. Но в определени райони, най-често в Странджа и Родопите, съществува тайна нощна версия, изпълнявана от жени или вдовици, наричана на места „Тъмната пеперуда“ или „Шепнешката молитва“.

Как се извършва ритуала Тъмната пеперуда?

Прави се при тежка суша, когато дневният обред не дава резултат. Жените излизат мълчаливо през нощта, носейки чугунени съдове с вода, символизиращи облаци. Те обикалят нивите и шепнат древни слова, понякога преплетени с християнски молитви. Вярва се, че мълчанието увеличава силата на заклинанието, защото привлича духовете на водата по-неусетно, „да не избягат“. Вярва се, че ако мъж научи за нощния обред, дъждът ще се откаже да дойде.

👀Любопитно - ритуалът Мъртвешка сватба:

Много хора знаят за ритуали като Пеперуда и Герман, които се изпълняват за привличане на дъжд и до днес. Но малцина знаят, че в някои части на България, особено в миналото, съществува вярване, че ако се извърши "мъртвешка сватба" или "сватба на покойник", това също може да донесе дъжд.

Как се изпълнява ритуалът Мъртвешка сватба?

Вярвало се е, че когато някой млад човек е починал неженен/неомъжена, душата му е неспокойна и може да причини суша. Затова се организирала символична сватба на покойника. Това включвало приготвяне на сватбената трапеза, обличане на "младоженците" (най-често кукли или символични предмети) и дори изпълнение на ритуални танци и песни, характерни за сватба.

Този ритуал е изключително рядък и почти изчезнал днес, но е показателен за дълбочината на народните вярвания и връзката между живота, смъртта и природните явления в българската традиция.

Ритуалите за дъжд в наши дни

Много от изброените ритуали се практикуват и в наши дни. Това означава две неща – че продължителната суша не е прецедент по нашите земи и че ритуалите „работят“. Ако не работеха, или сушата не беше често явление, вярвам, че щяха да бъдат пресяти през ситото на времето и отнесени от вятъра на забравата. Притеснително е, че въпреки целия си напредък, днес сякаш все още разчитаме само на древните ритуали. А те се пазят от малцина – хора, толкова свързани с природата, че никога не биха й навредили. Днес те са като цветя в пустинята – редки, красиви и смирени. Искрено се надявам природата да ги чуе и възнагради. Те поне правят нещо.

Много други, уж по-близо до науката и технологиите, само вдигат рамене и казват, че не вярват в ритуали – и така остават безучастни. А съвременният свят също има своите ритуали: събиране на отпадъци, чиста енергия, велосипеди вместо коли. Това също е магия – само че с ново име. Някои от нас стоят между старото и новото, без да направят крачка нито напред, нито назад. Но сушата не пита кой в какво вярва – тя идва за всички. Затова е време да бъдем заедно – в действие, не само на думи.

Вие знаете ли други ритуали за дъжд?

Може да ти е интересно: Ритуали за защита на дома или използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.