Старите корени

За смисъла на даровете по свещените места и границата между уважение и навик Има места, пред които човек инстинктивно снижава глас. Планински извор в сянката на скала, пещера с дъх на влага, скална ниша в тихата гора, стара икона, докосната от хиляди ръце. На такива места често ще видиш монети – хвърлени, подредени, забравени. Но малцина си задават въпроса защо ги оставяме и доколко е редно това. Тази статия е покана да се върнем назад – към смисъла. Да проследим как се е родил обичаят за даряване, какво е означавал някога и как можем днес да го спазваме така, че да не вредим нито на мястото, нито на традицията. В търсене на отговори Като човек, който много обича да пътува из България, много често се озовавам на места, пред които дъхът ми спира от възхищение. Антични крепости, дълбоки пещери, високи върхове, магически природни форми, величествени човешки творения – различни по вида и произхода си места, но с общи черти. Една от тях е неоспоримата им красота, а друга… наличието на монет...

Има дни от годината, в които селото оживява, а селският площад се превръща в сцена на епична битка между доброто и злото. Въздухът звъни от чанове, земята трепери под тежки стъпки, а страховити маски плашат, но също и пазят. Това е времето на кукерите. Време, в което старите корени оживяват и ти напомнят, че колкото по-голямо е злото, толкова по-шумно ще бъде прогонено. Кои са кукерите Кукерите по стара традиция са мъже (днес все по-често участват и жени), които обличат ритуални костюми , поставят страховити маски и опасват кръста си с тежки чанове . Те се появяват около Нова година и Сирни Заговезни – тогава, когато според народните вярвания светът е най-уязвим. Често ги виждаме просто като маскирани фигури, но в народното съзнание те са нещо повече – те са воини, пазители и посредници, които стоят между старото и новото, между хаоса и реда, между злото и плодородието. Под грозните си маски, те носят светлината на новия ден. Маските – лицето на отвъдното Кукерската маска има дълбо...

Има дни, в които народът ни почита светци, а има и такива, в които се покланя пред самия живот. Такъв е Бабинден – празникът на жената, която помага на новия живот да прекрачи прага на този свят. Денят на бабата-акушерка , на майчинството и на продължението на рода. Кога се празнува Бабинден Бабинден се отбелязва на 8 януари по нов стил. В някои краища на България по стария календар празникът се е чествал и на 21 януари, но днес 8 януари е утвърдената дата. Това е ден, дълбоко свързан с раждането, плодовитостта и женската сила – останка от много по-древни вярвания, вплетени по-късно в християнската традиция. В старите народни вярвания първо се ражда светлината (на Коледа ), след това светът се пречиства (на Зимен Кръстовден и Йордановден ), отдава се почит на кръстителя ( 7 януари – Ивановден , Събор на св. Йоан Кръстител) и тогава идва време за почит на тази, която помага на живота да се роди. Коя е „бабата“ в народните вярвания „Бабата“ не е просто възрастна жена. В старите времен...

На 7 януари народът отбелязва Ивановден. Това е денят на Свети Йоан Кръстител – Предтечата, който кръщава Христос във водите на река Йордан. Празникът идва веднага след Богоявление и продължава силата на водата , благословията и пречистването. Но Ивановден е и нещо повече – той е ден за чест, памет и духовно обновление. Кой е Свети Йоан Кръстител според вярата и народа В църковната традиция Свети Йоан е пророкът, който подготвя хората за идването на Христос. Той е гласът в пустинята, който призовава към покаяние и чистота на душата. В народните представи Йоан е строг, но справедлив закрилник. Вярвало се е, че той пази хората от зло, от лоши думи и от неправда. Затова и името Иван носи особена сила – смятало се е, че човек с това име трябва да бъде честен, устойчив и да държи на думата си. Ивановден – продължение на светата вода След Йордановден водата все още е „жива“. Народът вярвал, че и на Ивановден тя има пречистваща сила и помага както на тялото, така и на душата. Денят не е за ...

Зимен Кръстовден – пречистващата сила на 5 януари Докато празничните светлини на Коледа и Нова година бавно изгасват, в нощта срещу Богоявление българският календар ни поднася възможност за духовно пречистване и подготовка, за да влезем в новия годишен кръг с чисто сърце. На 5 януари отбелязваме Зимен Кръстовден (познат още като Попова Коледа или Водокръщи) – един от най-мистичните и силни дни в народните вярвания. Това е денят, който разделя Мръсните дни от светлината на предстоящите Йордановден и Ивановден , и се възприема като време за пречистване, защита и подготовка. В народното съзнание това е денят, в който водата започва да „чува“ молитвите, болестите и злите сили отслабват, а човек може да се предпази за цялата година. Нека се потопим в традициите, които правят този ден толкова специален. Символика на Зимния Кръстовден Според традициите, празникът бележи края на Мръсните дни – периодът от Рождество Христово до Йордановден, в който се вярва, че по земята бродят зли сили ...

Когато водата проговори На 6 януари водата говори. Така са вярвали хората от стари времена – че в този ден всяка река, извор и кладенец носят особена сила. Йордановден, Богоявление, Водици – един празник с много имена, но с едно дълбоко послание: пречистване, обновление и начало. Това не е просто християнски празник, нито само народен обичай. Йордановден стои на границата между старото и новото, между земното и небесното, между видимото и невидимото. В този ден Христос влиза във водите на река Йордан, но много преди това нашите предци са вярвали, че водата тогава се „отключва“, че светът се подрежда наново, а хаосът от Мръсните дни окончателно си отива. Затова и празникът е познат с няколко имена – всяко от които разкрива различен пласт от неговия смисъл. Богоявление – денят, в който Бог се явява на хората. Йордановден – денят на светената вода и мъжката сила. Водици – празникът, в който водата става жива, лековита и свята. В следващите редове ще надникнем отвъд календара и ще ...

Когато думите пазят света Има нощи, в които тъмнината не е просто липса на светлина. Тя е време на изпитание, на преход, на отворени врати между световете. В българската традиция най-дълбоката такава нощ е нощта срещу Коледа . Тогава не всеки има право да говори. Тогава не всяка дума тежи еднакво. Затова тръгват те – коледарите . Те не са просто певци или веселяци. Те са носители на слово, което благославя, пази и „заключва“ живота за идната година. Избраните пазители Коледар не се става по желание, а по призвание и доверие от общността. Това са млади, неженени мъже – физически силни и духовно „чисти“. В народните представи те стоят на границата между старото и новото, символизирайки бъдещето и продължението на рода. Йерархията Всяка „чета“ има своята свещена йерархия: Станеник (Водач) – пазителят на реда, който носи опита на предците. Благословник – гласът на дружината, който изрича сложните наричания, имащи силата на молитва. Песнопойци – онези мъже, които чрез ритъм и мелодия изп...

Има дни, които не са просто дата в календара, а истински праг. Тогава старото си отива с достойнство, а новото още не е стъпило твърдо на земята. Такъв е 1 януари – време за официалния старт на годината, но и мистичен момент за раждането на надеждата. В българската традиция това е ден, който преплита няколко смисъла – колкото далечни, толкова и близки. Нова година, Васильовден и Сурва са доказателство, че българското сърце е достатъчно голямо да пази старото и да приеме новото. История на празника – среща на три свята Пътят на 1 януари до нашето съвремие е белязан от наслояването на три различни пласта: Гражданското начало – Новата година като официален старт на летоброенето се налага сравнително късно. В древността новият живот е започвал през пролетта. Християнската вяра – на този ден Българската православна църква почита паметта на Свети Василий Велики – един от най-значимите мислители и защитник на бедните. В народното съзнание той е стопан на годината и пазител на дома. Езическа...