Старите корени

Какво представляват магиите за обиране на плодородие В минали времена, когато селото живеело „на ръба на нивата“, плодородието е било въпрос не просто на труд, но и на съдба. Тогава хората вярвали, че то може да бъде „откраднато“ по начин, невидим за очите, но видим за душата. Само дума, жест или малък ритуал били достатъчни да отнемат плодовете на дългогодишния им труд. Магиите за обиране на чуждо плодородие били едни от най-страховитите, защото можели да обрекат семейство или цяло стопанство на глад. Обикновено тези ритуали се правели тайно, по тъмно, често от завист или заради стара вражда. В народните вярвания всяка нива има „душа“, всяко стадо има „късмет“, а всяка къща – „берекет“. И ако знаеш как, можеш да ги изтеглиш към себе си. Най-популярните ритуали за обиране на плодородие „Отмъкване“ на първата плодоносна пролетна вода Вярвало се, че първата вода , която тръгне по ручея напролет, носи цялата сила на плодородието през годината. Завистливият човек отивал призори, пълнел мен...

Три дяла земя – тайното място, където магиите тежат тройно В българските народни вярвания земята не е просто пръст. Тя е памет, сила и живо същество, което чува, помни и отвръща. Затова в миналото много магии и ритуали се правели „на три дяла земя“ – тайно място, където светът сякаш се разделя на три и всяка част носи своя сила. Там думите се чуват по-силно, а желанията, добри или лоши, пускат корен по-бързо. В тази статия ще ви разкажем какво представлява това мистично място, какви обреди се извършват там и защо народът е вярвал, че магиите, направени там, тежат тройно. Какво означава „три дяла земя“ В старите вярвания „три дяла“ е мястото, където се срещат три граници – три ниви, три имота, три пътя или пресечна точка, в която земята сякаш се разделя на три равни части. Вярвало се е, че подобно място не принадлежи на хората, а на трите свята едновременно: Горният свят – светът на небесните сили; Средният свят – светът на хората, животните и видимото (светът на живите); Долният свят...

Какво е обладаването от дух (бесове) В българските народни вярвания, обладаването от дух се свързва с проникването на чужда, нечиста сила в човека – най-често бесове, зли духове , демони или блуждаещи сенки, останали „между световете“. Вярвало се е, че ако човек не се пази, нечистото може да „влезе“ в него и да поеме контрол над волята му . Тези вярвания са силно повлияни от православната християнска традиция, където бесовете са синоним на демони или паднали ангели. Обладаният човек остава „пленен“ в собственото си тяло , докато чужд глас говори и действа чрез него. Как са разбирали, че някой е обладан В старите български вярвания съществували няколко ясни признака, които карали близките да се усъмнят, че в човека е влязла нечиста сила. Физически симптоми Те често се изразявали в подувания, гадене, повръщане, остри болки, повишена телесна температура и нарушен сън, причинен от усещане за тежест или задушаване. Рязка промяна в поведението Когато спокоен човек станел избухлив, агресиве...

Живата вода по изгрев - силата на първите лъчи Когато нощта се разсее и първият слънчев лъч погали земята, светът за миг затаява дъх. В този кратък миг, преди птиците да запеят своите магически песни, а хората да се потопят в безкраен поток от думи, водата се събужда . Старите българи вярвали, че тогава тя е най- чиста, най-силна и най-жива – видяла е изгрева и е поела от свежия дъх на новия ден. Тази вода е много повече от течност – тя е скрит ритуал за обновление и един от най-древните български обичаи за здраве и берекет. Как водата става „жива“ В някогашните български села, особено в Странджа и Родопите, жените ставали още по тъмно, за да посрещнат изгрева. Те излизали с медно менче или глинено гърне и мълчаливо отивали до близкия извор, кладенец или река, за да извършат този древен и забравен във времето ритуал. Тайните на живата вода Неслучайно мъдрите българки са използвали тишината на утрото – за този ритуал мълчанието е било от ключово значение. Жените наливали първата во...

Народни вярвания за пълнолунието За българите от миналото Луната не била просто небесно тяло, а жива сила – „женска планета“, която влияе върху човека, природата и съдбата. Те вярвали, че по време на пълнолуние границата между видимия и невидимия свят става тънка като воал. Тогава духовете чуват молитвите им, а изречените думи придобиват особена сила. Това правело този момент особено подходящ за наричания, клетви и пречистване през време, което има силата на накара мислите да се материализират. Пълната луна е смятана за символ на изобилие, плодородие и завършеност. Тя можела да направи водата лековита, а пътя – осветен. Но старите хора предупреждавали и за друго – както Луната расте и се смалява, така и късметът на човек може да се обърне. Затова се е вярвало, че магиите в нощта на пълнолуние могат да донесат както добро, така и зло. От Родопите до Добруджа се разказвали истории за жени, които „можели да говорят с Луната“ – питали я за бъдещето, здравето и любовта. Някои хора пък я из...