Старите корени

За смисъла на даровете по свещените места и границата между уважение и навик Има места, пред които човек инстинктивно снижава глас. Планински извор в сянката на скала, пещера с дъх на влага, скална ниша в тихата гора, стара икона, докосната от хиляди ръце. На такива места често ще видиш монети – хвърлени, подредени, забравени. Но малцина си задават въпроса защо ги оставяме и доколко е редно това. Тази статия е покана да се върнем назад – към смисъла. Да проследим как се е родил обичаят за даряване, какво е означавал някога и как можем днес да го спазваме така, че да не вредим нито на мястото, нито на традицията. В търсене на отговори Като човек, който много обича да пътува из България, много често се озовавам на места, пред които дъхът ми спира от възхищение. Антични крепости, дълбоки пещери, високи върхове, магически природни форми, величествени човешки творения – различни по вида и произхода си места, но с общи черти. Една от тях е неоспоримата им красота, а друга… наличието на монет...

Времето като валута и корените на обмяната Още преди да съществуват монети, банкноти и банки, хората по нашите земи са търгували. Търговията не е била с пари, а с време, труд и нужда. Бартерът е бил първата форма на обмяна – жито срещу сол, добитък срещу оръдие, услуга срещу защита. Стойността не е била изписана върху знак, а е живеела в самата вещ и в доверието между хората. Солта е била ценност, защото е съхранявала живота – неслучайно най-древните центрове на търговия по нашите земи, като праисторическата Солница край Провадия , са били съсредоточени около добива й. Житото се е ценяло, защото е гарантирало бъдещето. Добитъкът тогава е бил мярка за богатство и сигурност. В тези времена валутата не е била предмет, а смисъл. С появата на първите монети – тракийски, гръцки, по-късно римски – обмяната се улеснява. Стойността вече се събира в малък метален знак. Върху този знак се появява нещо ново – лицето на владетеля, символът на властта. Монетата започва да говори не само за цена, а и...

В сърцето на Родопите, над буйните води на река Арда, се издига Дяволският мост – архитектурен шедьовър от XVI век, чиято история е преплетена с мистика и древни предания. История на Дяволския мост Дяволският мост (известен още като Шейтан кюприя – от турски, „дяволски мост“) край Ардино е средновековен мост, построен между 1515 и 1518 година. За негов създател се смята майстор (уста) Димитър от село Неделино (днес град Неделино), който го е построил по нареждане на султан Селим I. Мостът е изграден върху основите на по-стар, вероятно римски мост. Това е спестило огромен обем труд и време, тъй като основите (фундаментите) са били вече положени. За основен материал е използван местен камък (вероятно дялан гнайс). Използвана е техника на каменна зидария, като за свързващ материал е положен изключително здрав, водоустойчив хоросан. Конструкцията на моста е трисводеста, с олекотяващи отвори, което е белег на високо инженерно майсторство. Изграждането на сводовете е било най-трудната част. ...

Забравеният образ на един мъдър пазител Когато в края на годината снегът покрие земята като бяло було, в съзнанието на малки и големи изниква познатият образ на Дядо Коледа – онзи усмихнат белобрад старец с червен кожух и чувал с подаръци. Оказва се, че в българската традиция този образ е различен – той е много по-древен и носи духа на нашите земи много преди да се появят рекламите на Кока-Кола. В старите народни вярвания Дядо Коледа е стар, мъдър стопанин на зимата. Той не обикаля земята с летящи елени и не влиза през комина. Той е по-скоро пазител и наблюдател – знае кой какво е свършил през годината, кой е помагал и кой е грешил. Кои са корените на българския Дядо Коледа В народните разкази той е свързван с Дядо Мраз (съветски/руски образ, който влиза в българската култура след Втората световна война), със стария домашен дух Стопан , но и със самия Коляда – древно славянско божество на новото слънце. Кой е Коляда Коляда бележи раждането на светлината след най-дългата нощ и символ...

В онези древни времена, още преди светът да познае белотата , зимата не беше приказка, а сурова и безмилостна стихия. Земята се втвърдяваше като камък, леденият вятър режеше като стъкло, а денят и нощта, в натежалите от умора очи, бяха безкрайни. Хората работеха без да имат миг покой. Дори когато пръстите им посиняваха от вледеняващия студ, те продължаваха да цепят коравите дънери, да месят хляб, който сякаш никога не стигаше, да чистят прагове и дворове и да бдят над добитъка в мразовитите обори. Нямаше нищо, което да спре колелото на работата и да дари покой на света. От това непрестанно усилие, тежка, сива мъгла започна да се натрупва в сърцата им. Умората не беше само в телата – тя се свиваше в ъглите на душите им като сянка , която никой не може да отърси. Така, година след година, погледите ставаха все по-тежки, а мислите – все по-мрачни. Създателят, който бдеше отгоре, видя този мрак, който се стелеше като есенна мъгла, обгръщайки света като чудовище, готово да го задуши. Тогава...

Три дяла земя – тайното място, където магиите тежат тройно В българските народни вярвания земята не е просто пръст. Тя е памет, сила и живо същество, което чува, помни и отвръща. Затова в миналото много магии и ритуали се правели „на три дяла земя“ – тайно място, където светът сякаш се разделя на три и всяка част носи своя сила. Там думите се чуват по-силно, а желанията, добри или лоши, пускат корен по-бързо. В тази статия ще ви разкажем какво представлява това мистично място, какви обреди се извършват там и защо народът е вярвал, че магиите, направени там, тежат тройно. Какво означава „три дяла земя“ В старите вярвания „три дяла“ е мястото, където се срещат три граници – три ниви, три имота, три пътя или пресечна точка, в която земята сякаш се разделя на три равни части. Вярвало се е, че подобно място не принадлежи на хората, а на трите свята едновременно: Горният свят – светът на небесните сили; Средният свят – светът на хората, животните и видимото (светът на живите); Долният свят...

Какво са Побити камъни Побитите камъни са едно от най-мистичните и необясними места в България – пустинен пейзаж, в който древни каменни стълбове пазят минали тайни като антични стражи, които не помръдват от векове. Някои от каменните стълбове са кухи, а други – плътни. Височината им е различна, като някои от тях достигат до 7 метра. На широчина достигат до 3 метра. Подредени са, сякаш нарочно, на групи от редове или кръгове. Пейзажът напомня на древно мегалитно светилище, но тук няма човешка намеса – всичко е дело на природата. Макар историята им да започва преди около 50 милиона години , когато мястото е било дъно на море, първите сведения за Побити камъни се появяват през XIX век. Начинът им на образуване и до днес е предмет на спорове, като това, което е сигурно, е че са изцяло творение на природата. Основната научна хипотеза е, че са образувани от карбонатно циментиране около газови емисии в древното морско дъно (конкреции). Наричат ги още „Дикилиташ – това е старото им турско наи...

Символика и значение на първия сняг В българския фолклор първият сняг се свързва предимно със здравето, плодородието и прогнозата за предстоящата зима. Той е символ на прехода към зимния сезон, който най-често е посрещан с радост и усмивка – особено от децата. В народното съзнание той е магическо бяло, пухкаво одеяло, което пази корените на дърветата и семената от измръзване през студената зима. Той е миг на спокойствие, който носи усещане за преход и надежда за по-добро бъдеще. Символ на чистота и здраве В миналото първата снежна покривка често се е приемала за „лековита“ – затова хората са миели лицето си със сняг или са се търкаляли в него, за да са здрави през цялата година. Символ на грижа и защита Неслучайно снегът се нарича „покривка“, „завивка“ или „одеяло“. Той символизира майчината грижа на природата, която слага топло було над спящата земя. Символ на дар и благословия Често първите снежинки са били смятани за дар от светци – например свети Димитър или свети Никола. Така той ...