Старите корени

Високо в Рила планина, насред разредения въздух и вечните песни на вятъра, гордо се извисяваше величествен връх. Вековни гори застилаха подножието му със зелен килим, а на самия връх растеше едно-единствено дърво. Беше самотен бор, който сякаш се бе родил от камъка и небето. Неговите корени се вплитаха в скалите като жива паяжина, а клоните му се протягаха, сочейки към безкрайния хоризонт. Имаше нещо специално в това дърво – нещо, което го отличаваше от останалите. Човек го усещаше, когато го доближи (поне навремето беше така). То беше пазител и врата към върха. Всеки, който се изкачваше, изтощен от стръмния път, трябваше да се хване за ствола му, да стъпи на корените му и само така можеше да измине оставащите няколко метра от стръмния чукар. Но усилията си заслужаваха – пред очите на всеки се разкриваха спиращи дъха гледки – необятно море от планини, златни изгреви, пурпурни залези и бляскави звездни нощи, които запечатваха вечни картини в съзнанието. Дървото беше свидетел на всяка ус...

Какви са били симптомите на грип в миналото Най-ранната информация, която открих, е поместена в книгата „Лекар“ от 1897 година, чийто автор е Д-р И. П. Любенов, а статията е озаглавена „Грип (инфлуенца или епидемична и заразителна хрема)“. ВАЖНО! Следва текст, който съдържа осъвременена информация от исторически документ от 1897 година и не представлява съвременен медицински съвет. Винаги се консултирайте с лекар за всякакви здравословни проблеми. Под думата „грип“ се разбирали две почти еднакви епидемични болести. Първата засягала повече децата и епидемията се срещала всяка година през есента и зимата. Тогава грипът се придружавал с кашлица и затова се наричал още „епидемичен бронхит“ (повечето хора са го знаели като „салгън“). Втората болест, която отдавна се нарича „инфлуенца“, е истинският грип, който се появявал веднъж на няколко години. Той не зависел нито от климата, нито от годишните времена и се разпространявал твърде бързо на големи пространства. През 1580 година се е случил...

Какво е Секновение Секновение се отбелязва на 29 август (11 септември по стар стил) и е народното име на християнския празник „Отсичане на главата на свети Йоан Кръстител“. Името произлиза от „сека“, „сеча“, „режа“, „отсичам“ и е пряко свързано с евангелското събитие – отсичането на главата на свети Йоан по заповед на цар Ирод. Затова в народните обичаи денят е свързан със символиката за „сечене“ и „рязане“. Каква е историята на празника Секновение В Библията се разказва как свети Йоан през целия си живот изобличавал беззаконията и пороците и проповядвал покаяние. Затова, когато Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон и взел жената на брат си, свети Йоан не останал безучастен и го изобличил, въпреки че бил наясно с последствията. Ирод имал две възможности – да остави жената на брат си и да се покае, или да хвърли свети Йоан в тъмницата. Не му трябвало много време да избере втория вариант. Иродиада (жената на Ирод и бивша жена на брат му Филип) силно желаела смъртта на светеца, но цар...

В минали времена, когато горите били големи, а селата – малки, единствената светлина и топлина идвала от слънцето, а зимите били дълги, студени и жестоки. Студът е пронизвал костите, а снегът е затрупвал всичко живо, притискайки го с месеци под дебелата си завивка. По онези времена е живеел стар дървар. Никой не знаел името му, но всички го наричали дядо Добри, защото често правил добрини на хората и никога не отказвал да помогне на някой в беда. По цял ден той обикалял гората и събирал дърва, за да преживее селото дългата зима. А тя вече наближавала. Една вечер, докато вървял в гората обратно към селото, оставяйки самотна диря от стъпки в подранилия сняг , чул странен шум – нещо тихо стъпвало покрай него. Усетил докосване по рамото, а като се обърнал, видял на светлината на изгряващата луна фигурата на жена, облечена в бяло, която стъпвала боса в снега и бързо се отдалечавала между дърветата. Дядо Добри оставил наръча с дърва на земята и тръгнал да следва стъпките на самодивата . Изля...

Какво е бродник В старите български вярвания, бродникът е душата на човек, който след смъртта си не е намерил покой - така той нито е жив, нито напълно мъртъв. Той се скита между световете, вечно търсещ и бродещ и оттам произлиза наименованието му. Бродникът е лутаща се сянка, останала без дом, без гроб и без молитва. Появява се тихо, често без да бъде забелязана, но оставя след себе си студ, страх, болести и нещастие. Заселва се в стари къщи, изоставени места , стои на кръстопът или в незатворени гробове. Вярвало се е, че бродникът търси глас - който да го оплаче, свещ - която да освети пътя на душата му, ритуал – който да затвори вратата за него към света на живите, молитва – която да го успокои. Как се става бродник В миналото се е вярвало, че ако човек бъде застигнат от внезапна смърт, без да е изчистил съвестта си или без да е изплатил дълговете си, душата му ще остане в този свят и ще се превърне в бродник. Най-честите случаи включват: Покойници , на които не е правено опело и н...

Какво е кинетоза Прилошаването по време на пътуване, било то с автомобил, автобус, влак, самолет или лодка, е неприятно преживяване, през което много хора преминават.  Кинетозата, наричана още „морска болест“ е била позната и в миналото. Макар че тогава хората са имали значително по-уседнал начин на живот и не са пътували толкова много, симптомите й често са се проявявали по време на път с каруца, карета, на кон по неравните пътища, а също и когато са се качвали на лодка или гемия. Наричали са състоянието си „въртоглавие“ или „лош вятър“, а морската болест за тях е била „морски яд“ или „люлееща напаст“. Отдавали са го на уроки и зли сили, а лечението е включвало билки, ритуали с вода, прикадяване с тамян и шепнене на заклинания. В тази статия ще откриете както съвременните така и старите методи за справяне с кинетозата. Едни биха ги нарекли традиционни, други – нетрадиционни, за мен са стари методи според българските традиции и вярвания. Какви са симптомите на кинетозата Кинетозата...

Как е възникнала нуждата от защита от лошата енергия В миналото хората са си обяснявали с магия невидимото зло, идващо под формата на болести, нещастия, внезапна смърт, злополуки, безплодие, завист и страх. Когато не е имало лекарства и хората не са разполагали с резултатите от съвременните психологически наблюдения, децата са се разболявали от „уроки“, добитъкът е умирал от „направена магия“, а бракът е бил несполучлив, защото „някой е заключил любовта“. Тогава на помощ са се притекли ежедневните предмети и леснодостъпните билки, които започнали да служат като щит срещу нещастието. Те били тайното оръжие срещу хората с тайно знание. Тези вярвания са се запазили и до днес, което е повод за много хора да вярват, че има причина за това. Кои са предметите за защита от лоша енергия Сол Този минерал е едно от най-мощните средства за защита. За целта се разпръсва по ъглите на дома, носи се в малка торбичка, слага се в джоба или под прага на входната врата. Защитава от зли духове, магии, нега...

Каква е историята на червения конец Вярванията, свързани с него не са уникални само за България, но у нас те са дълбоко вкоренени и преплетени с народните обичаи. От историческа гледна точка червеният конец присъства в обредите още от тракийски и славянски времена – когато червеният цвят е бил считан за символ на живот, кръв и защита . В езическите практики се е вярвало, че конецът свързва човека със сили от отвъдното, предците и природата. Първата роля на червения конец е била използването му като средство за магическа защита . Употребата му за тази цел се среща и в други култури и това кара хората да вярват, че защитната му сила е универсална. У нас тази сила става по-специфична и характерна за региона, когато червеният конец започва да се използва като основна съставна част от мартеницата. Какво представлява червеният конец и как се изработва Той е проста на вид, но силна на символика нишка, използвана като амулет за защита . На пръв поглед изглежда обикновен, но носи дълбоката симв...