Български магии: Захващане на мълчание

Какво е „захващане на мълчание“

В българския фолклор това е малко познат, но много интересен ритуал. Някога се е вярвало, че в определен момент, мълчанието има силата да „запечата“ късмета. Така човек можел да се предпази или да усили магическото действие на ритуал, извършен преди това. Ритуалът може да се извърши както от баба-знахарка, така и от самия човек, стига да знае какво прави. Според фолклорното вярване думите имат сила – могат да развалят късмета, да „изплашат“ щастието или да предизвикат злото. Така с мълчанието се издига защитна стена, през която лошото не може да проникне чрез думите. Имало случаи, в които хората в миналото смятали за особено необходимо да изпълнят този ритуал.

Как и кога се изпълнява?

• След сън за любим човек: Ако си сънувал някой, когото искаш да „повикаш“ в живота си, след като се събудиш, не трябва да говориш, докато не извършиш определен ритуал (например пиене на вода от три кладенеца или сресване на косата със специален гребен).
• След гледане (гадаене) на китка или пръстен (обикновено по празници като Еньовден или Бъдни вечер): Не трябва да говориш, докато не видиш „първия мъж“, който срещнеш, за да разбереш дали ще се сбъдне гадаенето (дали това ще е човекът за теб).
• За уплашени деца: Бабите правят „захващане на мълчание“ с вода, възел или залък хляб, за да спре детето да плаче и да забрави за това, от което се страхува.
• При събиране на билки: При вълшебни билки като росен, жълт кантарион и еньовче има обичай да не се говори по време на брането, за да не „избяга“ силата на тревата.
• Когато човек е урочасан: За да не се „разнесе урока“, бабата или баячката казва „захващам мълчание“ и мълчи докато завърши баенето.

Как протича ритуалът на практика:

1. Начален обреден момент

В началото се избира точен момент, например след сън, след баене, след събиране на билки, или при внезапно появил се страх и уплаха. Тогава, ако има присъстващи, те също трябва да запазят мълчание.

2. Изговаря се заклинание

Най-често това е „Захващам мълчание!“, но може да бъде и „С мълчание заключвам!“ или „Мълча, за да ми е на добро!“ Този момент се счита за запечатване на късмета или на съдбата.

3. Действие с предмет (по избор според ритуала)

Има няколко основни предмета, които могат да бъдат използвани за този ритуал:

• Вода: Налива се „мълчана вода“ – тя се налива от три извора и се носи в пълно мълчание. После с тази вода се мие лицето или се бае.
• Възел: Завързва се на възел около кръста червен конец или пояс, като се изричат думите: „Да се стегне злото“ или „Да се върже страхът“. През това време човекът стои мълчалив.
• Хляб/залък: Дава се залък хляб на дете или на възрастен човек след силен уплах, като се прави наричане: „Нека с този залък запечатам злото“.

4. Продължителност на мълчанието

Мълчи се според ритуала:

• При сън: След сън трябва да мълчиш, докато стигнеш до първия кладенец, или докато срещнеш човек по пътя.
• При уплаха: До разплитане на възела след изричане на ритуалните думи.
• При гадаене: До изгрев или до срещане на определен знак (например среща с човека, който е бил причина за гадаенето).

5. Прекратяване на мълчанието

За да е завършен ритуалът, накрая трябва да се изрекат думи, като: „Бог да даде добро!“, „Да е на берекет!“, „Отвързвам мълчанието!“

👀Любопитно:

• Хората в някои региони вярвали, че първата дума след мълчанието има изключителна сила — с нея можеш да наречеш късмет или да разболееш враг, затова често първата дума е благословия.
• Вярва се, че ако срещнеш бял кон, крава или сърна, трябва да запазиш мълчание до първия човек, когото срещнеш. След това трябва да изговориш думите за прекратяване на мълчанието и животното ще ти донесе късмет.

Захващане на мълчание в наши дни

В днешно време този ритуал е почти забравен. Защото е забравена силата на думите. Ако нещо хубаво не се споделя, то е заради страх от уроки, а не заради страха от самите думи. В миналото хората са лекували с думи. Днес ни се налага да правим скъпоструващи изследвания и процедури. После ни се налага да закупим скъпоструващи лекарства и да се надяваме на добър резултат. Това е силата на словото, която днес подценяваме. Ако можехме да говорим, когато трябва, да мълчим, когато трябва, да слушаме, когато и когото трябва, нямаше да носим тежкия товар на празните и негативно заредените думи. А днес те са в изобилие.

Представете си как човек от миналото сяда пред компютъра, отваря пост в социалните мрежи и започва да чете коментарите. Той ще започне да търси смисъла във всяка дума и да изпитва чувствата и настроенията, които тя носи. Как ли би се почувствал? Според мен – точно както и ние. Ще е психически натоварен, изтощен, обезнадежден. Единствената разлика е, че той ще го осъзнава, а ние – не. Защото думите все още притежават своята сила. Съзнанието ни днес може да го отрича, но подсъзнанието – не. Някъде дълбоко в нас всяка една лоша дума руши, а всяка добра - поправя. Приемете това като нещо, върху което да помислите. Сами преценете оттук нататък колко и какви думи да поемате и отдавате. Дори си направете експеримент – изолирайте се от думите за поносим за вас период от време. Ако в края на периода се чувствате по-добре, значи това е лекарството ви срещу стреса и нямате нужда от друго. След това заповядайте отново в блога „Старите корени“ – тук всяка дума е премерена и подбрана специално за вас.

Според вас, притежават ли думите собствена сила?

Ако искате още от поредицата "Български магии", може да прочетете и: Мълчаливи баяния - силата на неизречените думи.