Митични създания: Русалките – магичните водни духове на България

Тя ще се появи пред теб в цялата си прелест и ще те омае с вълшебната си песен. Ще поиска да отидеш с нея към собствената си гибел, а ти ще го направиш без капка колебание. А може би няма...

В миналото

Разказ за русалката

Красива жена с бяла коса - интерпретация на русалка от българския фолклор.
Измина близо година от битката ти с ламята, а ти едва вчера стана от леглото. Дългото ти възстановяване се дължеше на това, че въпреки нечовешките ти усилия, не успя да отсечеш и трите й глави наведнъж. Две от тях паднаха, а тази, която остана, ти нанесе дълбоки и тежки рани. Все пак отряза и нея, преди другите две да поникнат отново. Това отприщи реката и върна живота в селото, а съселяните ти те издириха и се грижеха за теб през тези месеци. Едно е сигурно. Някой ден за теб щяха да се носят легенди. Дори вече се носеха. Стоиш умислен на трикракия стол на мегдана и наблюдаваш как кипи животът в селото. Хората минават покрай теб, усмихват ти се, поздравяват те, тупат те по рамото – ти си техният герой и те те уважават. Но долавяш още нещо в погледа им. Нещо дълбоко прикрито. Страх, срам, не знаеш точно, но го усещаш. Накрая спираш един съселянин и след дълги молби и увещания, накрая той решава да ти сподели. Разбираш, че има място на реката, където водата затихва. Който е отишъл, не се е върнал. Много хора от селото сънуват – едни – вода, други – пееща жена. Не смеят да ти кажат, защото едва си се възстановил, а и не искат да жертваш отново живота си. Проклинаш късмета си. Питаш се каква е вероятността, от цяла България, да има още една ламя точно в твоето село. Да нямат някакво котило? Видяло се е, ще има битка. Препасваш меча (струва ти се понатежал) и се отправяш към мястото. Слънцето вече залязва когато пристигаш. Сядаш и започваш да чакаш търпеливо. Свечерява се и въпреки зловещите горски звуци, не усещаш никакъв страх. Със сигурност се дължи на безстрашната ти кръв, но вероятно и билките, с които те лекуват местните, имат своя принос за това. 

Дух на жена в бяла дреха се носи по водата - интерпретация на русалка от българския фолклор.
Тъкмо когато клепачите ти натежават под натиска на изтощеното ти тяло, чуваш песен. Тя прониква в теб и гали всичките ти сетива. Отваряш очи и поглеждаш към мястото, където реката затихва. За твое изумление, вместо очакваната ламя, виждаш приказнокрасиво създание. Тя събира в едно всичките ти представи за женска красота и нежност. Изумително същество с дълга коса, спускаща се нежно върху почти голо тяло, обгърнато от ефирен бял воал, подобен на мъгла, което сякаш се носи над водата. Усещаш как песента й те тегли към нея и ако беше някой друг, със сигурност щеше да се оставиш да те отведе където поиска. Но ти долавяш недоловимото. Една нотка тъга, чиято дълбочина кара сълзите ти да потекат. Усещаш в нея крещящ зов за помощ и отправяш молитва към небето. Ти слушаш песента на русалката, тя слуша твоята молитва, а около вас цари гробна тишина. Последните ти сили те напускат и се оставяш на милостта на съдбата в прегръдките на нощта. На сутринта се събуждаш от бодрите звуци на течащата река. Водата е по-чиста от всякога. Селото е спасено още веднъж.

Какво представляват русалките?

В българските вярвания русалките не са сладките сирени от детските книги. Не са красиви жени с рибешки опашки. Те са нещо много по-зловещо – духове на млади жени, починали ненавременно – от любовна мъка, болест или насилие. Появяват се около Русалската седмица, след Петдесетница (петдесетият ден след Великден) до Еньовден. Тогава се смята, че портите към отвъдното се отварят и сред нас ходят нечисти сили. Тогава има строги забрани за домакинската работа и ходенето на открито.

Характерни черти на русалките от българския фолклор:

  • Дълги, разпуснати коси – често мокри или светещи на лунна светлина
  • Облечени в ефирни бели дрехи или голи, обвити в мъгла
  • Живеят край извори, реки, езера или пещери.
  • Пеят омагьосващо и танцуват в кръг – така увличат мъжете и ги „отнасят“ със себе си.
  • Имат поведение, подобно на самодивите и затова често хората ги бъркат. Съществената разлика е в произхода им – русалката е душа на починала жена, докато самодивата е родена от планината, вятъра или слънцето и няма човешки произход (освен в изключително редки случаи).

Кога се появяват русалките?

  • Когато една душа не е намерила покой – особено ако жената е починала внезапно, без да е била оплакана по обичай.
  • След трагична любовна история – младо момиче, умряло от мъка или предателство.
  • По време на русалската седмица – когато вратите между световете се отварят и „нечистите души“ могат да се върнат.
  • Когато човек безразсъдно навлезе в свещено място – край извори, реки, езера, пещери, където „живеят“ духове като русалките.

Добри или зли са русалките?

Митологията ни ги представя като двойствени същества – могат да лекуват болести и да даряват плодородие, но и да накажат със слепота или смърт. Според легендите ако човек стъпи в „русалски кръг“, може да се побърка. За да се предпазят, хората носели пелин, чесън или вретено със син конец. Могат да бъдат умилостивени ако им се даде дар – хляб, мед, нова риза, везана кърпа. Русалките са мълчаливи и хипнотични, те не нападат от злоба, за разлика от вампириците, които са зли и отмъстителни.

Какво иска тя от теб?

  • Възмездие – ако си обидил паметта й, нарушил обред или посегнал на природата, тя ще ти донесе болест, кошмари или безумие.
  • Изкупление – русалката може да ти се яви, за да бъде разбрана и освободена – да й запалиш свещ, да се помолиш за нея, да й оставиш дар. Това са начини душата й да намери покой.
  • Да те изкуши – с песен и красота, русалката те зове – не непременно за да те убие, а да те привлече в нейния свят. Понякога това е капан, друг път – изпитание. Вярва се, че ако устоиш на чара й, ще получиш пророчески дар.
  • Да ти предаде послание – в някои легенди русалката е вестоносец – предупреждава за болест, суша или смърт, но не защото желае злото, а защото знае какво предстои.

Русалска седмица и обичаи

През Русалската седмица се извършват различни ритуали и магии за предпазване на дома и семейството:
  • Закачане на пелин, чесън и росен - на прозорците, вратите, оградите и дори върху икони се поставят стръкове пелин, чесън и понякога росен (рядко срещано лечебно растение). Вярва се, че тези растения прогонват злите сили и пазят дома от русалки.
  • Избягване на определени дейности - през Русалската седмица не се пере (особено на река), не се косат ниви и ливади, не се лови риба или къпе в река. Русалките владеят водата и природата - така се уважава техният свят, за да не се разгневят.
  • Мълчаливи и постни дни - понякога се спазват дни на мълчание или пост, особено в сряда и петък. Това е знак на смирение пред невидимия свят.
  • Русалии и ритуални обиколки - по време на Русалската неделя в някои краища на България все още се извършват специални ритуали. Мъже, облечени в бяло и с венци или калпаци на главите (закичени с билки), танцуват с мечове и гонят злите сили. Те се смятат за закрилници на селото от болести и русалски напасти. Наричат се русалии.
  • Не се излиза след залез - смята се, че русалките излизат през нощта и могат да отвлекат или разболеят човек. Затова хората избягват да се разхождат сами, особено покрай реки, извори и поляни.
  • Връзване на билкови венчета - жени и деца носят венци от билки на ръката или главата - те също служат за защита от невидимите същества.

В наши дни

Дух на жена с воал от мъгла - интерпретация на русалка от българския фолклор.
След 19-и век, чрез преводи и европейска литература, образът на русалката с рибешка опашка започва да се смесва с нашия. В съвременната поп-култура (книги, филми, анимации) западната русалка доминира, което създава впечатление, че всички русалки са „полуриби“. Русалката от нашата митология е по-близка до самодивата или вилата. Обитава гранични места, притежава магически дарби, има двойствена природа. Ритуалите за прогонването й се извършват и днес. Това означава, че дори българите днес да не вярваме в русалки, то със сигурност вярваме в мита за някогашното им съществуване. Русалката е символ на това колко е трудно човек да развива и съхранява добродетелите си. Как му е все по-лесно да извади меча, вместо да прояви разбиране. С риск да съм краен – дори как избира да убие, вместо да спаси. Просто защото е по-лесно. Нищо хубаво в този живот не идва лесно – колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-скоро ще заживеем по-добре и по-достойно. Дотогава русалките ще са някъде там и ще чакат твоя избор – дали ще ги убиеш или ще ги спасиш.

Страхуваш ли се от среща с русалките?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Митични създания: Змей - влюбеният пазител в българския фолклор

Митични създания: Самодиви – магичните духове в българските гори

Митични създания: Караконджул – нощният кошмар на Мръсните дни