Глогът – за здраво сърце и защита от уроки

В живота не всичко, което носи бодли, може да те нарани. Понякога може и да те предпази. Такъв е глогът. Той стои тихо до нивите, край дворовете или по хълмовете, криейки в себе си неподозирана сила, за която знаят само онези, които следват пътя на българските традиции.

Ако се заслушаш в старите разкази ще чуеш, че глогът не е обикновено дърво или храст. Той е страж. Още от древността хората вярвали, че това растение има силата да отблъсква злото, затова често са го засаждали близо до дома и са използвали трънливите му клони за защита.

Смятало се е, че бодлите му могат да спрат всяка злина.

Глогът като пазител

В народните вярвания глогът се свързва с границата между световете – между видимото и невидимото.

Там, където расте глог, злото трудно намира път към нашия свят, затова хората често са го поставяли клонка от него около вратата и прага на дома, или са го носели в себе си като амулет.

Глог се е хвърлял из нивите около дни като Гергьовден и Еньовден, за да се предпази реколтата.

Той често е бил използван от баячките в различни обреди за предпазване от уроки.

Хората често носели в себе си трън от глог – вярвали, че това ще ги предпази от магии и болести, или от същества като вампири, таласъми, караконджули, върколаци и бродници.

В миналото често се поставяли клонки от глог около новороденото дете, за да го предпазват. На по-големите деца се правели амулети от дървото, които да носят в себе си.

Вярвало се е, че ако човек премине или „се прекара“ през глогов храст, може да се освободи от лоша енергия или неконтролируем страх.

Според старите вярвания глогът трябвало да се бере рано сутринта, още преди изгрев слънце, с чисти мисли и в пълна тишина, за да запази силата си.

Лечебната сила на глога

Освен като защитник, глогът е бил дълбоко почитан и като лечител. От неговите листа, цветове и плодове се приготвяли отвари, които се използвали за:

• успокояване на сърцето;
• намаляване на тревожността;
• нормализиране на кръвното налягане;
• намаляване на безсънието;
• укрепване на организма.

Все пак трябва да се внимава, защото глогът има свойството да забавя пулса.

Може би не случайно, че народната мъдрост е свързвала глога със здравето на сърцето много преди науката да го потвърди.

Глогът и Христовият венец

В народните вярвания глогът се свързва и с един от най-силните християнски символи – трънения венец на Христос.

Според някои теории венецът е бил изплетен именно от глогови клони. Заради своите остри бодли растението се превръща в символ на страданието, но също и на спасението.

В българската традиция тази божествена връзка засилва уважението към глога. Той не се къса без причина и към него се подхожда с почит – като към нещо свято.

Глогът днес

Всички сме чували израза „От трън, та на глог“, който описва преминаването от един проблем към друг, често по-голям проблем. Този израз е достатъчно показателен за това, че в българската традиция глогът не е панацея. Той е изпитание. Първо ще те убоде, а после ще те излекува.

Така е и в живота. Докато пътят към ада е осеян с добри намерения, пътят към Рая е осеян с тръни, затова само хората със силна воля и „здрави“ сърца съумяват да го извървят.

Затова следващия път, когато срещнем тръни по пътя си, не бива да се отчайваме и да търсим заобиколен път. Те са сигурен знак, че сме на правилното място – просто трябва да преминем внимателно през тях, а когато го направим, ще се почувстваме по-силни и по-защитени.

Може да ти е интересно: Защита от лоша енергия с предмети и билки.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.