Русалиите – танцът на древните воини

Навън е ранно лятно утро. Въздухът тежи от зеленина, а селото стои на границата между два свята. Чуват се тъпан, стъпки, звън на метал и звънчета.

Мъжка дружина, облечена в бяло, с венци от пелин и зелени клонки, преминава мълчаливо през дворовете. Те не се усмихват. Не говорят. Не се кръстят. Те само… танцуват.

Наричат ги русалии.

Произход на русалиите

Корените на обичая вероятно са многопластови. Някои изследователи свързват името с античните Розалии – празници на цветята и мъртвите в римската традиция. Други виждат следи от древни тракийски воински съюзи. Трети подчертават славянските вярвания в демонични женски същества.

Едно е сигурно – обичаят съдържа пластове, по-стари от християнството, но вплетени в християнския календар около Петдесетница и Свети Дух.

Един обичай, две лица

Русалийските игри са характерни за Северна и Югозападна България като в двата района се наблюдават някои различия в обичая.

Северна България

За този регион е характерно русалийските игри да се провеждат в седмицата след Петдесетница, наречена Русалска седмица или Русалска неделя. Тя е свързана с вярванията, че тогава излизат русалките, затова игрите имат за цел да излекуват „русалските болести“ и същевременно действат като магия за плодородие.

Танците са съпроводени с гусла, кларинет и тъпан, а участниците са „въоръжени“ с криваци (тояги) от леска или ясен. Тези тояги са специални – според вярванията в тях е „затворена“ магическата сила на ватафа и се пазят през цялата година на специално място, за да не загубят силата си.

Югозападна България

В този край русалийските игри са свързани с Мръсните дни и прогонването на злите сили (караконджули, таласъми) и се провеждат във времето между Коледа и Йордановден. И тук тъпанът определя ритъма, но традиционния духов инструмент е зурната. Дружината е въоръжена със саби, а ватафът – с брадва.

Русалии и русалки – какво е общото между тях

В народните вярвания Русалската неделя е време, в което излизат русалките – митични същества, сродни на самодивите. Те обитават води, гори и поляни и имат способността да разболяват хората. Народът говори за „русалска болест“ – внезапна парализа, глухота, умопомрачение, отпадналост.

Именно тогава се появяват русалиите. Те не са митични същества. Те са хора от плът и кръв, които влизат в обреден съюз, за да се противопоставят на опасната сила. Ако русалките са носителки на хаос, русалиите са въплъщение на реда.

Това не е битка с оръжия, а сблъсък на сили.

Русалската неделя – време разделно

Периодът след Петдесетница се възприема като опасен. Границата между света на живите и отвъдното изтънява. Не се спи на полето. Не се ходи сам край вода. Не се работи тежка работа. Тогава селото очаква русалиите.

Русалийската дружина обикаля през цялата седмица. Те са отделени от домовете си и живеят заедно. Това е време на изпитание, в което наглед обикновен танц се превръща в обет.

Организация и йерархия

Русалийската дружина има строга структура.

Ватафът

Това е водачът. Най-опитният. Понякога е наричан балтаджия и по традиция носи брадва. В някои райони той се счита и за лечител, познавач на билки и заклинания. Често ролята му се предава по наследство или по приемственост.

Дружината

Подбрани мъже – силни, издръжливи, с добро име. Те носят бели ризи, пояси, венци от пелин (билка, използвана за защита срещу самодиви и русалки), звънчета по дрехите или калпаците и саби или тояги.

Дружината има и знаме – обикновено бяло, понякога със зашити билки.

Това е орден със свои правила.

Магическият танц

Основното им „оръжие“ е танцът. Под звуците на музикален съпровод, русалиите изпълняват рязък, динамичен танц с високи подскоци. Така звукът от звънците плаши злите сили.

Групата влиза във всеки дом, където с танц и наричане благославят семействата за здраве и благоденствие. Вярва се, че техните игри гонят болестите от домовете и земята.

Лечебният момент

Когато лекуват болен, се нареждат в кръг, а той се поставя в средата. Русалиите го обикалят и прескачат, като през това време го докосват с тоягите или със зелени клонки. Ватафът може да използва вода и билки (пелин, здравец).

В някои регионални описания се разказва, че по време на кулминацията един от русалиите пада „замаян“ – знак, че е поел болестта. Това вярване подчертава жертвения елемент на обреда, макар да не е универсално засвидетелствано навсякъде.

Битките

Когато две дружини се срещнат, танцът често се превръща в битка. В миналото (преди XIX век) тези битки често са били кървави, а понякога дори фатални. Вярвало се е, че две дружини не могат да споделят един и същи път. Жертвите от такива битки са били погребвани в „русалийски гробища“.

През XX век битките стават по-символични, като се приема, че загубилите трябва да минат под кръстосаните саби на победителите.

Етичен кодекс и забрани

Да бъдеш русалия е чест, но и тежест. По време на обиколката важат строги правила:

• мълчание извън обредните думи;
• пълно въздържание;
• отделяне от семейството;
• на места – въздържане от кръстене и влизане в църква по време на обреда.

Смятало се е, че ако човек пресече пътя на дружината или ги обиди, може да бъде „ударен“ от силата им. Те носят защита – но и опасност.

Воинският пласт

Оръжията, строят, строгата дисциплина, мълчанието и отделянето от обществото напомнят за древни мъжки съюзи – полувоенни, полумагически. Русалиите действат като защитна гвардия на селото. Те са воини, но вместо срещу човешки враг, воюват срещу невидима заплаха. Затова и танцът им не е весел. Той е напрегнат, отсечен и решителен.

Защо русалиите са важни?

Те показват как традиционната общност разбира болестта – не само като физическо страдание, но и като нарушено равновесие между световете. Показват и нещо още по-силно – че когато общността се изправи срещу хаоса, смелостта ще надвие болестта, а ритъмът ще прогони злото.

Русалиите са спомен за време, когато танцът е бил защита, а мъжката дружина – страж на живота.

Русалиите днес

В автентичния си лечебен вид обичаят почти е изчезнал.

В Северна България, особено по дунавските села, тази традиция все още се пази.

В Югозападна България (Петричко) русалийските игри се съчетават със станчинарското шествие. Станчинарите са по-характерни за този край, а русалиите се присъединяват на по-късен етап (в началото на 20-ти век). Това, което ги обединява, е всеобщия карнавален празник Сурва.

Фолклорни възстановки като фестивала в Жеравна, също съхраняват паметта за ритуала.

В миналото русалийските игри са се правели с лечебна цел, а с течение на времето са се превърнали в начин за събиране на средства за нуждите на общността – нови училища, читалища, църковни храмове, а в размирно време – за оръжия.

Това е прекрасен пример за това как съхраняването на традицията може да се превърне в универсален лек за обществото. Така русалийските игри се превръщат в наследство, а на нас се пада нелеката задача да докажем, че сме достойни за него.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.