Митични създания: Таласъм - нощният страж на забравените места

Всяка народна култура има своите сенки – онези невидими сили, които надничат зад ъгъла, шепнат от тъмното и ни напомнят, че светът не се изчерпва само с онова, което виждаме. Нека ви представя една от най-зловещите и любопитни сенки в българския фолклор.

В миналото

Разказ за таласъма

В селото цари оживление. Рано сутринта всеки се е запътил към работата си – едни отварят дюкяните, други, впрегнали воловете, отиват на нивата, трети, нарамили брадвите, отиват за дърва. Подминава те каруца, натоварена с няколко големи камъка, устремена към близкия градеж. Дочуваш разговора на двама съселяни, минаващи покрай теб. Оживено обясняват как майсторите за пореден път се опитват да вдигнат основите на къщата, но те всеки път се срутват. И това е моментът, който предстои да промени живота ти. Ако продължиш напред, краят ти може да е фатален, затова те съветвам да се обърнеш и да бягаш…

Вграждане на сянка – архетип на жертвата

В миналото се е вярвало, че всяко голямо дело изисква жертва – но когато жертвата е човек, последиците са мистични и често ужасяващи. Например, за да бъде построена една сграда и да устои тя на времето, природата и злите сили, трябвало да се извърши тайнствен ритуал за магическото й закрепване. За него не е било необходимо непременно тяло, а душа, съдба или жизнена сила, представена чрез сянката на човек. Всеки мост, кула, воденица, църква, дори обикновена къща, трябвало да бъдат „захранени“. За майстора е било достатъчно млад мъж, жена или дете да премине покрай основите на къщата, а слънчевата светлина да хвърли сянката му върху тях. Тогава той, с помощта на заклинание, очертаване (с вар, въглен или нож) или измерване с конец, взима сянката и я вгражда в основите на сградата. Човекът, чиято сянка е вградена започва да линее и в последствие умира, превръщайки се в таласъм (дух-пазител на мястото). Понякога сянката не се взима директно, а име на човек се изрича над основата и се поставя негова вещ или дреха. Така той остава там. Завинаги.

Кой или какво е таласъмът?

Таласъмите не са зли по природа, но често проявяват гняв, защото са „вързани“ там против волята им. Те са отражение на несправедливост, вина, проклятие и забравени души, закотвени между световете. Предполага се, че думата идва от турски или арабски, където означава „талисман“ или от гръцка дума за „вълшебство, омагьосване“. Дълбоко вкоренен в народното вярване като „нечист дух“, той е свързан с изоставени постройки, тъмни воденици, плевни и долапи. Обитавал места, забравени от хората, но наситени с тайни и минала енергия. Ревностен пазител на скрити съкровища. Той може да е невидим или да приеме формата на някое от домашните животни. Може да се появи като същество с животински черти – черна козина, рога, копита, опашка.

Първо ще те изплаши, а после ще си играе със страха ти

Ако дръзнеш да нарушиш покоя на някое от забравените и обитаеми от духове места, таласъмът непременно ще се появи. Ще познаеш присъствието му по странните шумове – скърцане, тропот, зловещ смях, неразбираема реч, животински звуци. След това ще те безпокои в съня ти, докато не „таласъмясаш“. Особено ако си млада жена. Това е обсебване, при което жертвата става мрачна, разсеяна, сякаш под чужда власт. Такава връзка е страховита, болезнена и често фатална. За щастие, в древността са открили начини за противодействие и защита от тези същества.

Как да се предпазим от таласъми?

Народната мъдрост е оставила редица практики срещу таласъми:

• Поставяне на чесън, пелин или пепел от прага
• Поставяне на кръст от пепел пред вратата или издълбаването му с нож
• Палене на огън и поръсване със светена вода
• Молитви, заклинания, родови наричания, песни

Вярванията са, че светлината, словото и волята на рода са най- силната защита от невидимото зло.

Как се става таласъм?

Българският фолклор описва няколко начина човек да се превърне в таласъм. Той не е просто дух, той е „вързана човешка душа“. Има няколко основни народни обяснения за „раждането“ му:

• Неспокойна или прокълната душа на починал – човек, който е умрял внезапно, несправедливо, или е извършил непростим грях. Душата на такъв човек не може да намери покой и остава „вързана“ към определено място, превръщайки се в таласъм.
• Умишлено „връзване“ на дух към място – един от най-разпространените в митологията начини. При заравяне на имане, се е принасяла жертва – обикновено човек, чиято душа се „връзва“ магически към съкровището, за да го пази. Така той става таласъм по принуда. Вграждането на сянка също спада към този тип „връзване“.
• Дух, създаден чрез магия – според някои обредни практики, чрез специални ритуали може да се „извика“ и „върже“ таласъм за защита на дом, място или имане.

Тази връзка е едновременно символична и митологична и обяснява защо някои места „оживяват“ и започват да плашат хората.

Таласъмът – добрата страна на забравения пазител

В страховитите си представи за таласъма често забравяме, че той е жертва, а не злодей. Той не е изначално зъл. Това би трябвало да събуди в нас по-скоро състрадание, отколкото страх. Затова в немалко предания хората се опитват да му помогнат чрез ритуали, молитви или изкопаване на заровено имане, след което духът да намери покой. Забравената страна на таласъма крие вярност, защита и неизказана тъга. Неговата основна задача е да пази имота, с който е свързан от зли сили, крадци, натрапници и разруха. Предпазва дома от зли очи, предупреждава за нещастия, води хората до заровени тайни (ако го заслужават). Понякога той пази и хората, особено тези, с които има „връзка“, макар и тази връзка да е плашеща. Той може да се влюби в жена, но не за да я тормози, а защото е обвързан с нея. Тогава той ще я дарява с предмети или знания, ще я пази от зло и ще я води насън до скрити места. За съжаление тази връзка често е трагична – жената загива, изчезва или полудява, защото живият и мъртвият не могат да бъдат заедно. Това не го прави зъл, а тъжен и самотен. В дома той е добър към тези, които пазят старите обичаи. Той е символ на нещата, които сме забравили, но които още ни пазят - корените, които не сме изтръгнали съвсем.

В наши дни

В днешно време при много от новостроящите се сгради има редица проблеми. Иска ми се да вярвам, че причините за това са, че вече не се практикува „вграждането на сянка“, но подозирам, че естеството на проблема се крие в редица други причини. Иначе, дори днес, всяка сграда има свой таласъм и това е безспорно. Скърцането, тропането и останалите странни шумове посред нощ всички ги чуваме. Понякога се чудя дали „таласъмясването“ не се е превърнало в някакъв вирус? Нека си припомним описанието за таласъм – същество, което пази мястото, с което е свързано, вдига шум, плаши хората, всячески им пречи и им прави пакости (особено ако си му паркирал на „мястото“).

Шегата настрана, днес може да не вярваме в таласъми, но вечер, когато къщата скърца и тъмнината говори на свой език, някак си ни става… неспокойно. А може би, дълбоко в нас, един древен глас още шепне, че за да видиш нечия сянка, невинаги е необходима светлина.

Вие как мислите, съществуват ли таласъмите или са плод на въображението на предците ни?