Български традиции: Народни обичаи при раждане

Как старите хора са гледали на раждането?

От миналото до наши дни раждането винаги се е смятало за свещен акт. Той се извършва на границата между „този“ и „онзи“ свят, затова в българската традиция родилката и детето са смятани за благословени, но същевременно и уязвими. Това е причината нашите предци да обвържат процеса на раждането с множество обичаи, които имат за цел да запазят живота на майката и детето и да осигурят добър път в живота на новороденото. Често бременността се е пазела в тайна, а раждането е ставало „на скрито“. Обградени от амулети за защита от магии и зли сили, майката и детето са прекарвали първите 40 дни в пълна изолация, а единственият посредник между тях и външния свят е била бабата.

Народни вярвания и забрани по време на бременността

В миналото бременната жена, както и цялото и семейство, са имали грижата да предпазят бъдещото дете от уроки, болести и лоши белези. Затова стриктно са се спазвали неписани правила:

• Не се краде и не се яде скришом – има поверия, че ако бременната открадне нещо или се храни тайно, това може да „затвори“ късмета, здравето или ума на детето. Други вярват, че то ще се роди лакомо или ще има ненаситен апетит. Според трети - детето може да се роди с петна по кожата, наричани „белег от крадене“ или „огнен знак“, особено ако майката се е уплашила по време на „престъплението“ и е докоснала тялото си.
• Не се гледа към уплашено животно – вярвало се е, че това ще прехвърли страха върху плода и детето ще се роди със „заешко сърце“.
• Не се прескачат въжета и огради – според забраната това ще доведе до увиване на пъпната връв около врата на детето.
• Не се ядат двойни храни (например яйце с 2 жълтъка, 2 слепени череши и др.) – това вярване е било свързано с риск от раждане на близнаци, което в миналото се е смятало за голямо изпитание.
• Не се яде или пие от спукан или счупен съд – смятало се е, че така ще се роди дете с недъг.
• Не се прескачат животни (особено котки) – според вярванията, ако тази забрана бъде нарушена, бъдещото дете ще е с по-интензивно окосмяване.
• Не трябва да се изричат лоши думи – за да не се роди дете с лош характер или да не проговори дълго време.
• Косата на родилката не трябва да е сплетена или вързана – за да не се затрудни раждането.
• Да не се кърпят или шият дрехи, облечени от бременната – за да не се „зашие“ устата на детето.
• Сладко, кисело, солено – ако майката си похапва сладко – ще е момиче, ако предпочита кисело или солено – ще е момче.
• Гадаене по формата на корема – ако е остър и щръкнал напред, се очаква момче. В останалите случаи ще е момиче.
• Ритуал с яйце за леко раждане – в миналото се е пускало яйце в пазвата на родилката, което падало на земята. Това било символично пожелание за леко раждане – както яйцето се е плъзнало леко, така да се роди детето.
• Предпазване от уроки – понякога родилката е носила червен конец, чесън или метален предмет, за да предпази себе си и детето от уроки (в Перник всички деца са предпазени от уроки, затова е необяснимо, че са сред градовете с най-ниска раждаемост в България).

Ритуали след раждането

Прекъркване над огнището

Това е ритуал, при който детето е било „премятано“ над жаравата различен брой пъти, за да бъде пречистено и закалено от огъня. В някои краища броят на тези премятания е зависел от пола на детето, а в други – от символиката на числото. Най-често се е правело три пъти, по-рядко седем, а още по-рядко девет. При липса на огнище, бебето е било премятано през прага или през масата, а в някои краища просто е било подхвърляно нагоре. Най-често това се е извършвало от бабата (акушерката). Целта е била детето да бъде закалено и защитено.

Богородична пита (Повойница)

Този обреден хляб се е замесвал и изпичал веднага след раждането. Това е малка пита, която често е била намазвана с мед. Тя се е правила в чест на Пресвета Богородица, която е помогнала за лекото раждане и за това детето да се роди живо и здраво. Затова едно парче се е оставяло за нея, а останалата част от питата се е разделяла между семейството.

Откуп за съня на бебето

След раждането се случвало в дома да дойде гост, но той не бил допускан до стаята, в която е бебето. Когато си тръгвал, той трябвало да остави символичен дар от себе си – конец от дрехата или монета, които после се оставяли до бебешкото креватче. Това се е правило, защото се вярвало, че ако си тръгне без да остави нищо, гостът може неволно да „открадне“ съня на бебето и то да плаче нощем. Затова тези предмети са се оставяли като „откуп“ за съня.

Бабина молитва

В деня след раждането или преди изписването, бабата или близка жена отивала в църква, за да се прочете „Бабина молитва“ за здраве. Взимала се светена вода (с която се прави първото къпане на детето) и свещ (палела се е на детето при болест, безпокойство и безсъние).

Стаята на бебето

Първите 40 дни след раждането на детето са били смятани за „нечисти“ дни, когато майката и новороденото са уязвими. Затова в стаята често са се слагали амулети за защита като нож, въглен, чесън, червен или син конец, за да държат настрана караконджули или таласъми, които можели да го отнесат и да се пази от уроки и болести. Въпреки тези защити, бебето не се е оставяло само в стаята, а вратата не се е заключвала, за да не се „затвори“ пътят на детето.

До главата на момчето са се оставяли предмети като брадва, нож и книга - за да е силен и умен, а до главата на момичето – гребен, хурка и вретено – за да е красива и сръчна домакиня. Това се е правело във време, когато ролите на мъжете и жените в обществото са били ясно разграничени.

Първото къпане на бебето

Обикновено то се е извършвало от бабата, която в народната традиция се е почитала като опитна жена (акушерка). То се е извършвало веднага след раждането или скоро след това, защото хората са вярвали, че водата има пречистваща и магическа сила.

Във водата за къпане се е слагала част от светената вода, взета от църквата, здравец, босилек, чемшир и цветя – за здраве, красота и дълъг живот. В някои краища са пускали и сребърна монета във водата - за благополучие, яйце (по възможност червено) – за здраве, мед (захар) – за сладък живот и сламка от метла – за да измете злините и болестите.

Някои баби са пеели на детето и са наричали – за да е животът му лек като песен. След това водата се е изливала на тайно място, където не ходят хора, или под плодно дръвче, а легенът (ваната, коритото) се е оставял с дъното нагоре. Бабата е пришивала на дрехите на детето червен конец или синьо мънисто, а на лявата ръка му е връзвала червен или син конец.

Кръщаване на детето

В българската традиция по отношение на именуването на детето съществуват правила, които са тясно свързани с почитта към предците. Те са свързани и с вярването, че добродетелите на тези хора ще бъдат прехвърлени на техните наследници. Така първородното момче е било кръщавано на дядото по бащина линия, а първородното момиче – на бабата по бащина линия. Второто дете се е кръщавало на дядото или бабата по майчина линия.

В наши дни често се използва само първата буква от името на дядото или бабата, като по този начин се запазва традицията и същевременно му се придава по-модерно звучене.

В миналото често се е случвало много деца от семейството да не оцелеят. Тогава за новороденото се е избирало „грозно“ или необичайно име, за да не го познаят злите сили или да се прекъсне родова орисия.

След именуването на детето, след 40-тия ден се е правело и неговото Свето Кръщение в църквата. То се е смятало за най-силната защита от болести и митични създания като караконджули и самодиви.

40-тия ден на дете

Това е важен ден в българската традиция, защото бележи края на „Мръсните дни“ – времето, в което майката се е смятала за „нечиста“ и е особено податлива на влиянието на духове и зли сили. На този ден тя отново става част от общността, като за целта трябва да посети църква заедно с бебето и да й бъде прочетена „Очистителна молитва“. Този ритуал пречиства майката и „представя“ детето пред Господ. След това тя вече има право да напуска дома и да кани гости.

В същия ден се приготвя питка за дете / погача за дете, за която ви разказахме подробно в друга статия. Най-важното нещо за питката е, че трябва да бъде замесена с много любов. Така никога няма да сгрешите рецептата.

👀 Любопитно

Осоляване на бебе

Този зловещо звучащ ритуал е бил широко практикуван в миналото. Най често детето е било натривано леко със сол, в която понякога добавяли билки. В някои случаи солта е била „четена“ (прекадявана и благославяна), преди да се използва върху бебето. Друг начин за „осоляване“ е бил детето да се увие в кърпи, натрити обилно със сол. По-рядко то направо било слагано в солена постеля или корито със сол, където било държано от един до три дни.

Вярвало се е, че солта „подсушава“ бебето, прави кожата му здрава и предпазва от обриви, инфекции и болести. Освен това тя се е смятала за една от най-силните магически защити срещу митични същества и уроки. Било е известно, че солта пази храната от разваляне, затова се е вярвало, че ще предпази и живота на детето. Във времена на липса на съвременна медицина и козметика, „осоляването“ се е смятало за най-добрия начин детето да бъде здраво, издръжливо и дълголетно.

Обичаите при раждане в наши дни

Част от тези традиции се пазят и практикуват и до днес. Такива са Светото Кръщение, питката за дете, пазенето в тайна на бременността и раждането, изолацията през първите 40 дни от раждането, кръщаването според традицията. Други от ритуалите са забравени или вече не се практикуват по една или друга причина – все пак времената се менят и ние с тях. Остава само да сме благодарни, че българските традиции, колкото и странни да изглеждат понякога, са онова, което ни е съхранило като нация и ни е направило такива, каквито сме. Дори да не ги спазваме, редно е да ги знаем, защото те са неизменна част от нашата същност – още от раждането ни.

Може да ти е интересно: Български традиции: Спазване на пости.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.