Питка за дете - благословия с любов

Корени на ритуала „Питка за дете“

Погачата за дете се прави на 40-тия ден след раждането на бебето. Корените на този ритуал водят към древните езически времена, когато предците ни са живеели в почит и уважение към природата и нейните сили. Тогава всяко дете се е смятало за дар от боговете. Появата му на бял свят е означавала, че душата му е преминала успешно през тайнствения праг на раждането. Затова е било необходимо то да бъде прието и благословено със специален ритуал.

С идването на християнството ритуалът се вплита в новата вяра – 40-тия ден съвпада с първото извеждане на детето в църква и отслужването на специална молитва за майката, но магията на питката остава – от древните времена до днес.

Символика на питката за дете

Хлябът е бил свещеното сърце на всяка българска къща – символ на живот, плодородие, изобилие и закрила. Месенето на питка за дете не е обикновено готвене - то е магичен акт, в който се влагат желания за здраве, щастие и светло бъдеще. Смята се, че думите, изречени по време на месене, влизат в хляба, а после и в душата на детето.

За майката на детето 40-тия ден е своеобразно „преосвещаване“. Този период е бил време на изолация, в който тялото й е било уязвимо, а домът – затворен. Питката е символ, че майката се връща към света, а детето вече може да бъде показано на общността. На този ритуал присъстват само жени – защото той е в чест на женската енергия, плодовитост и ролята на жената за продължаването на рода.

Какво се прави на този ден?

• Питката се меси рано сутрин, преди изгрев, на чисто място.
• Майката трябва да е с измити ръце и чисто сърце. Ако има лоши мисли, тревоги или здравословен проблем, трябва да отстъпи месенето на бабата или на друга роднина. (Замесването е желателно да се извърши в тесен семеен кръг. Повече хора = повече притеснение)
• Брашното трябва да е пшенично, качествено и да се пресее три пъти. Пресяването се прави за здраве, лекота и благословия.
• Водата за питката е желателно да е от извор и/или да е осветена.
• В някои краища в питката се слагат паричка, мед, орех – за благополучие, сладък живот и мъдрост.
• По време на месенето се наричат наум добри неща за детето, не се говори.
• Върху питката може да се направи украса от тесто – кръст, цветя, слънце, венци – всичко, което носи благоденствие.
• Присъстващите жени трябва да са омъжени или такива с добър живот. Вярва се, че тази енергия ще се предаде на детето.
• Питката се разчупва, не се реже. Това се прави от най-възрастната жена, често над главата на детето или на прага на дома. Докато питката се разчупва, детето се благославя.
• Първото парче от питата се оставя за Бог и Пресвета Богородица – за да закрилят детето.
• Второто парче е за детето – то се дава на майката, която символично го дава на детето, поставяйки парчето близо до него.
• Първото и второто парче се поставят до икона в дома, някъде на високо място, в люлката на детето или до него за през нощта, а на следващия ден се дават на птиците, за да понесат молитвите към небето. В някои краища парчетата се изсушават и се пазят в продължение на години - като талисман за късмет и защита. Според някои обичаи парчето на детето се суши, а после се стрива на трохи и се добавя в първата каша, с която то се захранва.
• Третото парче е за жената, която разчупва питката. Обикновено това е най-възрастната, уважавана жена в семейството или сред близките. Тя може да е баба, свекърва, кръстница или близка роднина.
• След това се раздава парче на всяка от жените, а тя изрича своето наричане за детето. Този, който раздава, предава благословията, затова не се оставя гостите сами да си чупят.
• Майката последна взима парче - за да не откъсне от късмета на детето.

Какво не се прави на този ден?

• Не се канят мъже на ритуала. Това е изцяло женски празник.
• Не се оставя питката без благослов – всеки трябва да изрече добри думи и пожелания.
• Не се меси с яд, обида и завист в сърцето – вярвало се е, че това ще урочаса детето.
• Не се дава парче от питката на жена в траур. В някои краища дори не е позволено да се кани.
• Не се връща парче питка – взетото парче символизира поетата отговорност за детето и неговото щастие.
• Не трябва да пада на земята дори троха от питката. Ако случайно се изпусне парче или паднат трохи, те се дават на животни или се изгарят в огъня, за да не отнесе злото част от благословията.

Как се приготвя питка за дете – традиционна рецепта

Необходими продукти:

• 1 кг бяло пшенично брашно (пресято три пъти за лекота и чистота)
• 1 кубче прясна мая (или 2-3 пакетчета суха – зависи дали е 7 или 10 гр)
• 1 ч.л. захар
• 1 ч.л. сол
• 400 мл хладка вода или смес от вода и прясно мляко
• 3 с.л. олио или разтопено масло
• 1 яйце
• 1 с.л. мед (за сладък живот)
• По желание: 1 паричка (обвита във фолио), орех, сушено грозде, семки – за късмет

Съвет: За да не мирише питката на мая, добавете малко оцет в тестото.

Приготвяне:

1. В малка купичка с топла вода се разтваря захарта и се добавя маята (на кубче). Размачква се и се оставя да шупне (така се активира маята). Ако ползвате суха мая на дрожди, те се смесват директно в брашното. 
2. В голяма тава се прави „кладенче“ от брашното и в него се излива активираната мая (ако е използвана такава) и останалата вода от рецептата (някои хора използват мляко). 
3. Добавят се и останалите съставки от рецептата. 
4. Меси с чисти ръце, като се нарича, например:

„Да растеш здраво, щастливо, обичано!“

Втасване:

Остави тестото покрито с кърпа на топло място около 1 час – докато удвои обема си.

Оформяне и украса:

• Оформя се кръгла питка – като слънцето, земята и колелото на живота.
• Скрива се паричката (ако се слага).
• Украсява се с усукани ленти, малки топченца или символи от тестото – кръст, цветя, сърце.

Печене:

• Питката се намазва с жълтък, смесен с капка мляко или масло.
• Пече се в предварително загрята фурна на 180°C за около 40 минути, докато стане златиста и започне да ухае на дом и радост.

Разчупване:

След като изстине, питката не се реже, а се разчупва – обредно и с любов.

👀Любопитно:

В много български краища се вярва, че на третата нощ след раждането идват орисници – невидими жени, които определят съдбата на новороденото. В някои региони се оставя питка или част от празничната храна за тях – в знак на почит. Така се е формирала и традицията на наричането - всяка жена, за която се откъсне парче от питката, изрича добро пожелание, както някога са правили орисниците.

Ритуалът „Питка за дете“ в наши дни

Питката за 40-тия ден на бебето е широко практикуван и почитан ритуал в наши дни. В съвременното ежедневие, от щастливо събитие, този ритуал може да се превърне в същинска катастрофа, затова ще си позволя да отправя някои препоръки към читателите. Може би не съм достатъчно компетентен да говоря за бременността, тъй като съм мъж, но съм сигурен, че тя е дълъг и изтощителен процес, изпълнен с много вълнения и притеснения. Раждането е съпроводено от изключителен стрес за всяка майка и 40-дневния период често е крайно недостатъчен за възстановяването й.

Затова в деня на този ритуал всички приятели и роднини трябва да проявят достатъчно търпение, разбиране и смиреност. Нежеланото вмешателство по повод правилното изпълнение на ритуала е често срещана и крайно вредна практика. Искайки да помогнат, много често хората не осъзнават, че могат да обидят или изнервят допълнително майката. Те често забравят, че това е нейният ден. По традиция тя е човекът, който определя какво да се прави и какво – не.

Колкото до самия ритуал – при него няма правилно и грешно. Идеята е детето да бъде обсипано с любов и позитивизъм. Дали в питката има 2 грама сол, вместо 5, дали покривката е червена, а трябва да е бяла, дали ще меси майката или свекървата – по такива въпроси изобщо не трябва да има дразги и спорове. В случая може да се изкаже мнение, но не е редно то да се натрапва. Не забравяйте, че майката знае най-добре от какво се нуждае детето й. Колкото и добре да я познавате, това е първият път, в който я виждате като майка. А за нея това е първият път, в който трябва да се покаже като такава.

Затова неглижирайте всички несъответствия спрямо вашите разбирания и се концентрирайте върху това да дарите детето със спокойствие и любов, а на майката отдайте заслужените поздравления и уважение така, както древната традиция повелява.

„Старите корени“ желаят здраве и благоденствие на всички новородени и техните майки!

Може да ти е интересно: Легенда за създаването на жената от опашката на дявола.

Също така може да използваш етикетите в края на статията за още любопитни теми.