Български традиции: Питка за дете – благословия с любов

Корени на ритуала питка за дете

Погачата за дете се прави на 40-тия ден след раждането на бебето. Корените на този ритуал водят към древните езически времена, когато предците ни са живеели в почит и уважение към природата и нейните сили. Тогава всяко дете се е смятало за дар от боговете. Появата му на бял свят е означавала, че душата му е преминала успешно през тайнствения праг на раждането. Затова е било необходимо то да бъде прието и благословено със специален ритуал.

С идването на християнството ритуалът се вплита в новата вяра – 40-тия ден съвпада с първото извеждане на детето в църква и отслужването на специална молитва за майката, но магията на питката остава – от древните времена до днес.

Символика на питката за дете

Хлябът е бил свещеното сърце на всяка българска къща – символ на живот, плодородие, изобилие и закрила. Месенето на питка за дете не е обикновено готвене - то е магичен акт, в който се влагат желания за здраве, щастие и светло бъдеще. Смята се, че думите, изречени по време на месене, влизат в хляба, а после и в душата на детето.

За майката на детето 40-тия ден е своеобразно „преосвещаване“. Този период е бил време на изолация, в който тялото й е било уязвимо, а домът – затворен. Питката е символ, че майката се връща към света, а детето вече може да бъде показано на общността. На този ритуал присъстват само жени – защото той е в чест на женската енергия, плодовитост и ролята на жената за продължаването на рода.

Какво се прави питката за дете и в какъв ред се дават парчетата

• Питката се меси рано сутрин, преди изгрев, на чисто място.
• Майката трябва да е с измити ръце и чисто сърце. Ако има лоши мисли, тревоги или здравословен проблем, трябва да отстъпи месенето на бабата или на друга роднина. (Замесването е желателно да се извърши в тесен семеен кръг. Повече хора = повече притеснение)
• Брашното трябва да е пшенично, качествено и да се пресее три пъти. Пресяването се прави за здраве, лекота и благословия.
• Водата за питката е желателно да е от извор и/или да е осветена.
• В някои краища в питката се слагат паричка, мед, орех – за благополучие, сладък живот и мъдрост.
• По време на месенето се наричат наум добри неща за детето, не се говори.
• Върху питката може да се направи украса от тесто – кръст, цветя, слънце, венци – всичко, което носи благоденствие.
• Присъстващите жени трябва да са омъжени или такива с добър живот. Вярва се, че тази енергия ще се предаде на детето.
• Питката се разчупва, не се реже. Това се прави от най-възрастната жена, често над главата на детето или на прага на дома. Докато питката се разчупва, детето се благославя.
• Първото парче от питата се оставя за Бог и Пресвета Богородица – за да закрилят детето.
• Второто парче е за детето – то се дава на майката, която символично го дава на детето, поставяйки парчето близо до него.
• Първото и второто парче се поставят до икона в дома, някъде на високо място, в люлката на детето или до него за през нощта, а на следващия ден се дават на птиците, за да понесат молитвите към небето. В някои краища парчетата се изсушават и се пазят в продължение на години - като талисман за късмет и защита. Според някои обичаи парчето на детето се суши, а после се стрива на трохи и се добавя в първата каша, с която то се захранва.
• Третото парче е за жената, която разчупва питката. Обикновено това е най-възрастната, уважавана жена в семейството или сред близките. Тя може да е баба, свекърва, кръстница или близка роднина.
• След това се раздава парче на всяка от жените, а тя изрича своето наричане за детето. Този, който раздава, предава благословията, затова не се оставя гостите сами да си чупят.
• Майката последна взима парче - за да не откъсне от късмета на детето.

Какво не се прави на този ден

• Не се канят мъже на ритуала. Това е изцяло женски празник.
• Не се оставя питката без благослов – всеки трябва да изрече добри думи и пожелания.
• Не се меси с яд, обида и завист в сърцето – вярвало се е, че това ще урочаса детето.
• Не се дава парче от питката на жена в траур. В някои краища дори не е позволено да се кани.
• Не се връща парче питка – взетото парче символизира поетата отговорност за детето и неговото щастие.
• Не трябва да пада на земята дори троха от питката. Ако случайно се изпусне парче или паднат трохи, те се дават на животни или се изгарят в огъня, за да не отнесе злото част от благословията.

Как се приготвя питка за дете – традиционна рецепта

Необходими продукти:

• 1 кг бяло пшенично брашно (пресято три пъти за лекота и чистота)
• 1 кубче прясна мая (или 2-3 пакетчета суха – зависи дали е 7 или 10 гр)
• 1 ч.л. захар
• 1 ч.л. сол
• 400 мл хладка вода или смес от вода и прясно мляко
• 3 с.л. олио или разтопено масло
• 1 яйце
• 1 с.л. мед (за сладък живот)
• По желание: 1 паричка (обвита във фолио), орех, сушено грозде, семки – за късмет

Съвет: За да не мирише питката на мая, добавете малко оцет в тестото.

Приготвяне:

1. В малка купичка с топла вода се разтваря захарта и се добавя маята (на кубче). Размачква се и се оставя да шупне (така се активира маята). Ако ползвате суха мая на дрожди, те се смесват директно в брашното. 
2. В голяма тава се прави „кладенче“ от брашното и в него се излива активираната мая (ако е използвана такава) и останалата вода от рецептата (някои хора използват мляко). 
3. Добавят се и останалите съставки от рецептата. 
4. Меси с чисти ръце, като се нарича, например:

„Да растеш здраво, щастливо, обичано!“

Втасване:

Остави тестото покрито с кърпа на топло място около 1 час – докато удвои обема си.

Оформяне и украса:

• Оформя се кръгла питка – като слънцето, земята и колелото на живота.
• Скрива се паричката (ако се слага).
• Украсява се с усукани ленти, малки топченца или символи от тестото – кръст, цветя, сърце.

Печене:

• Питката се намазва с жълтък, смесен с капка мляко или масло.
• Пече се в предварително загрята фурна на 180°C за около 40 минути, докато стане златиста и започне да ухае на дом и радост.

Разчупване:

След като изстине, питката не се реже, а се разчупва – обредно и с любов.

👀 Любопитно

Раждането на традицията

В много български краища се вярва, че на третата нощ след раждането идват орисници – невидими жени, които определят съдбата на новороденото. В някои региони на 40-тия ден се оставя питка или част от празничната храна за тях – в знак на почит. Така се е формирала и традицията на наричането - всяка жена, за която се откъсне парче от питката, изрича добро пожелание, както някога са правили орисниците.

Традицията „Питка за дете“ в наши дни

Питката за 40-тия ден на бебето е широко практикуван и почитан традиционен ритуал за здраве в наши дни. В съвременното ежедневие обаче, от щастливо събитие, той може да се превърне в същинска катастрофа.

Бременността е дълъг и изтощителен процес, изпълнен с много вълнения и притеснения. Раждането е съпроводено от изключителен стрес за всяка майка и 40-дневния период често е крайно недостатъчен за възстановяването й.

Затова в деня на този ритуал всички приятели и роднини трябва да проявят достатъчно търпение, разбиране и смиреност. Нежеланото вмешателство по повод правилното изпълнение на ритуала е често срещана и крайно вредна практика. Искайки да помогнат, много често хората не осъзнават, че могат да обидят или изнервят допълнително майката. Те често забравят, че това е нейният ден. По традиция тя е човекът, който определя какво да се прави и какво – не.

Колкото до самия ритуал – при него няма правилно и грешно. Идеята е детето да бъде обсипано с любов и позитивизъм. Дали в питката има 2 грама сол, вместо 5, дали покривката е червена, а трябва да е бяла, дали ще меси майката или свекървата – по такива въпроси изобщо не трябва да има дразги и спорове. В случая може да се изкаже мнение, но не е редно то да се натрапва. Не забравяйте, че майката знае най-добре от какво се нуждае детето й. Колкото и добре да я познавате, това е първият път, в който я виждате като майка. А за нея това е първият път, в който трябва да се покаже като такава.

Затова неглижирайте всички несъответствия спрямо вашите разбирания и се концентрирайте върху това да дарите детето със спокойствие и любов, а на майката отдайте заслужените поздравления и уважение така, както древната традиция повелява.

„Старите корени“ желаят здраве и благоденствие на всички новородени и техните майки!

Може да ти е интересно: Народни вярвания: Поверия за понеделник.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.