Старите корени

Българският фолклор не се изчерпва със самодиви, змейове и караконджули. В сянката на популярните създания съществува цяла галерия от мистични, страховити и често забравени духове и чудовища. Те са обитавали народното въображение векове наред, предавани от уста на уста – понякога като предупреждение, друг път като обяснение за необяснимото. В тази статия ще ви запозная със 7 слабо познати, но изключително любопитни създания от българския митологичен свят, които са способни да ви ужасят. 1. Устрел – духът на нероденото Устрелът е може би  едно от най-зловещите  създания във фолклора. Смята се, че това е душата на неродено или убито новородено дете, особено ако е било погубено нарочно. В народните вярвания устрелите излитат от гробовете нощем и се вселяват в телата на живи хора или добитък, предизвиквайки болести, безсъние и нещастия. Също така се вярва, че устрел се „изпуска“ от хора, които  гледат завистливо или хвалят прекалено  (особено когато хвалят дете без...

Тя ще се появи пред теб в цялата си прелест и ще те омае с вълшебната си песен. Ще поиска да отидеш с нея към собствената си гибел, а ти ще го направиш без капка колебание. А може би няма... Разказ за русалката Измина близо година от битката ти с ламята , а ти едва вчера стана от леглото. Дългото ти възстановяване се дължеше на това, че въпреки нечовешките ти усилия, не успя да отсечеш и трите й глави наведнъж. Две от тях паднаха, а тази, която остана, ти нанесе дълбоки и тежки рани. Все пак отряза и нея, преди другите две да поникнат отново. Това отприщи реката и върна живота в селото, а съселяните ти те издириха и се грижеха за теб през тези месеци. Едно е сигурно. Някой ден за теб щяха да се носят легенди. Дори вече се носеха. Стоиш умислен на трикракия стол на мегдана и наблюдаваш как кипи животът в селото. Хората минават покрай теб, усмихват ти се, поздравяват те, тупат те по рамото – ти си техният герой и те те уважават. Но долавяш още нещо в погледа им. Нещо дълбоко прикрито. Ст...

Разказ за вампира Той няма да дойде в елегантен костюм. Няма да те погледне с въздействащ поглед, който да разтупти сърцето ти и да накара коленете ти да омекнат. Няма да забележиш дългите му кучешки зъби, изпаднала в дълбоко любовно опиянение от въздействието му. Не-е-е, той ще дойде, невидим за очите, като древно проклятие, ще те изтръгне от скръбта и ще те пренесе в ужаса… Ритмичното хлопане те изважда от унеса и те води към кухнята. Проклетата вратичка на кухненския шкаф! Беше ти обещал да я поправи. Едно от многото неща, които все казваше че ще поправи и все отлагаше. Е, не може да се отрече, че доста други неща вършеше навреме, но точно за тази вратичка го бе молила поне сто пъти. И всеки път успяваше да се измъкне – било то заради „милите очи“, които ти правеше или заради целувките, с които те обсипваше, в опит да те забаламоса. Тези спомени повдигат съвсем леко крайчеца на устните ти в отчаян опит за усмивка, след което избухваш в плач и се хвърляш на дивана. Изминали са десет ...

Тя ще дойде от отвъдното, за да пресуши водоемите и да всява страх и ужас. Дъхът й ще те изгори, а погледът й ще те вкамени. Ако я победиш, ще разкриеш тайните, които пази. Поне така се говори, защото не познаваш човек, който я е победил… Разказ за ламята – в очакване на битката Крачиш бодро из гората, а мечът ти весело подрънква в такт със стегнатата ти стъпка. Слънцето се прокрадва между клоните, за да погали ярко очертаните мускули по тялото ти. Чувстваш се достатъчно силен, за да носиш цялата тежест на отговорността, която си поел пред твоите съселяни, преди да тръгнеш на този поход с неясен край. Кръвта, която кипи във вените ти, не е обикновена и ти го знаеш. Ти си избраният. Или поне така са те накарали да мислиш твоите съселяни, докато са те увещавали да поемеш по този път. Знаеш, че никой от тях не би го направил. Започват да се прокрадват съмнения в главата ти „Дали наистина съм избраният или просто ме изпратиха като жертвено агне?“. Много скоро ще разбереш. Тези мисли започв...

Разказ за халата Тя ще дойде на черен облак, точно когато най-малко очакваш. Ще разкъса небесата, ще скрие слънцето, ще изпие реките. Тя не е просто чудовище, а древна сила, въплъщение на хаоса и природния гняв. И идва, за да те унищожи… Оранта и сеитбата отдавна приключиха. Вече е краят на пролетта, а ти с нескрито задоволство наблюдаваш растежа на плодовете на твоя труд. Зелените житни класове леко се поклащат от вятъра, плодовете на овошките се пълнят със своя сладък сок, а пчелите събират билков прашец покрай теб с весело жужене. Камбаненият звън от близкото стадо е утихнал заради жаркото слънце, а листата от близката гора нежно ти нашепват, че е време за следобедна дрямка. Оставяш книгата до себе си, на мекия килим от майска трева, полагаш глава на везаната торба и се отпускаш в прегръдките на спокойствието.  Внезапен рев на вятъра те изтръгва от дълбокия сън. Около теб всичко е притъмняло, а огромните черни облаци насреща ти пораждат у теб едно дълбоко, първично усещане за ст...

Ти си красива и той го вижда. Ще дойде в съня ти, ще вземе душата ти и ще я завлече в неговия свят. Дали ще я върне – това зависи само от него. Разказ за змея Независимо дали твоята женственост тепърва разцъфва, или си зряла жена и ти предстои нова фаза в живота като брак или майчинство, едно е сигурно – за твоята красота се говори в цялото околие. Твоите добродетели предизвикват колкото възхищение, толкова и завист. Твоята невинност засрамва дори местния свещеник. Ти си избраната и този избор не зависи от теб. Отвличането - в прегръдките на змея Тази вечер той ще дойде в съня ти и просто ще те вземе. Ще се появи с човешки образ и ще те прегърне. Докато се осъзнаеш, вече ще е с крила, рога и змиевидна опашка, а люспестото му тяло ще те издига все по-високо в небето. Докато те носи към пещерата, летейки сред облаците, ще забележиш и пламъка в очите му. От този момент ти си негова жена. Светът ти ще се промени и никога вече няма да си същата. Ще разбереш, че любовта му е пламенна, дори р...

Всяка народна култура има своите сенки – онези невидими сили, които надничат зад ъгъла, шепнат от тъмното и ни напомнят, че светът не се изчерпва само с онова, което виждаме. Нека ви представя една от най-зловещите и любопитни сенки в българския фолклор. Разказ за таласъма В селото цари оживление. Рано сутринта всеки се е запътил към работата си – едни отварят дюкяните, други, впрегнали воловете, отиват на нивата, трети, нарамили брадвите, отиват за дърва. Подминава те каруца, натоварена с няколко големи камъка, устремена към близкия градеж. Дочуваш разговора на двама съселяни, минаващи покрай теб. Оживено обясняват как майсторите за пореден път се опитват да вдигнат основите на къщата, но те всеки път се срутват. И това е моментът, който предстои да промени живота ти. Ако продължиш напред, краят ти може да е фатален, затова те съветвам да се обърнеш и да бягаш… Вграждане на сянка – архетип на жертвата на таласъма В миналото се е вярвало, че всяко голямо дело изисква жертва – но когато...

Когато слънцето залезе и тишината обгърне планинската гора, някъде там, в сенките на вековните дървета, започва танцът на самодивите. Те са изящни, красиви, ефирни, нежни, но… смъртоносни. Бродят нощем в гъстите гори, пеят омагьосващи песни, а дългите им коси блестят, отразявайки лунната светлина. Българският фолклор изобилства от разкази за тези магични създания, които съблазняват, наказват и закрилят – понякога в една и съща легенда. Но кои всъщност са самодивите? И какви тайни носят със себе си? Самодивите се появяват, когато гората заспи, а планината замълчи Вървиш задъхан по горската пътека. След като си се отклонил от маршрута и си го разбрал доста по-късно, осъзнаваш, че няма да стигнеш навреме в селото, но поне вече си спокоен, че си на правилния път. Слънцето преваля отсрещния хълм и лека-полека настъпва непрогледен мрак. Усещаш зловещо ръмжене от близките храсти и започваш да бягаш с всички сили. Вече не усещаш пътеката под краката си. Вместо това, влизаш все по-дълбоко в гор...