Петльовден (20 януари) – скритият смисъл на празника
.webp)
Петльовден (Петеларовден, Петловден, Петлешковден, Петелковден, Ихтим) е обреден празник, отбелязван най-вече в Източна България. Според народната традиция денят е посветен на здравето и закрилата на момчетата и носи дълбока символика, свързана с мъжеството, рода и оцеляването.
В християнския календар 20 януари е денят на свети Евтимий Търновски – велик книжовник и защитник на Търново. Така този ден съчетава духовната сила на светеца и езическата енергия на петела.
Произход и смисъл на празника
Петльовден води началото си от годините, когато османците са отнемали насилствено мъжките рожби от българските домове, за да ги направят еничари – практика, останала в народната памет като „кръвен данък“.
Според преданията, малко преди да отидат в дома й, една майка от село Еркеч (днешното село Козичино, област Бургас) заклала петел на прага на дома си, след което опръскала вратата и всичко наоколо с кръвта му. Когато дошли, османците помислили, че жената е заклала собственото си дете – след което си тръгнали ужасени и повече не стъпили в селото.
Друга версия на легендата гласи, че с кръвта майката направила кръстен знак на вратата – така османците отбелязвали домовете, през които са минали. По този начин успяла да ги заблуди, че вече са минали оттам и спасила сина си. Като разбрали за това, много хора последвали примера й и спасили и своите деца, а това се превърнало в традиция.
Така жертвата на петела заменила жертвата на детето, а пролятата му кръв отклонила злото.
Как и за кого се прави обредът
Ритуалът най-често е насочен към първородните момчета, единствените синове в семейството и болнавите или често „урочасвани“ деца. Целта не е просто здраве, а продължение на рода.
Основният ритуал
- Рано сутринта се коли петел – най-често червен или черен. Това задължително се прави на прага – на двора или на дома. В различните региони го коли най-възрастният мъж, майка на син или юноша.
- С кръвта на петела се прави кръст на вратата или портата и на челата на момчетата в семейството. Вярва се, че така домът се „запечатва“ срещу злото, а детето получава сила и защита.
Обредната трапеза
- Прави се курбан.
- Петелът се вари, след което се приготвя с ориз, булгур или кисело зеле.
- Меси се обредна пита, която се разчупва над главата на момчето.
- На трапезата се слага вино, от което се полива малко на земята – за предците.
- Трапезата е обща, събират се роднини и съседи – празникът има и силен родов характер.
- Част от храната се раздава за здраве.
Забрани и поверия
На Петльовден се спазват важни забрани:
- Не се дава нищо назаем – да не „излезе“ мъжката сила от дома.
- Не се пере и не се чисти – да не се отмие късметът.
- Денят се прекарва у дома, сред близките – за да не се разпръсне семейството.
- Всичко е насочено към запазване, затова нищо не се пилее.
Символиката на петела
В народните вярвания петелът е вестител на светлината, пазител от зли сили и символ на мъжкото начало и смелостта. С кукуригането си той прогонва мрака, затова се вярва, че стои на границата между хаоса и реда.
Жената – тайният пазител
Макар празникът да е посветен на момчетата, жената има водеща роля. Тя подготвя жертвата, храната и благословията. Петльовден напомня, че именно жената е пазителят на живота, дори когато обредът е „мъжки“.
Връзката с Бабинден
В народната традиция Петльовден често се възприема като мъжкият отговор на Бабинден. Единият празник почита раждането и женската сила, другият – опазването на вече родения живот и продължението на рода.
Петльовден днес
.webp)
В същото време денят е символ на женската сила, непримиримост и борбеност – на майчината закрила, способна да накара и най-свирепия враг да отстъпи с ужас и на женската мъдрост, която може да победи всяко оръжие.
Петльовден ни връща към времена, когато най-голямото богатство – децата и вярата – се е пазело с мъдрост.
За още интересни статии виж Календар на предстоящите празници или разгледай всички публикации.
.jpg)
.jpg)
.png)