Български празници: Стефановден (27 декември)

Стефановден е последният светъл празник от годината. Той затваря коледния кръг и осветява прага на новата година. Носи благодарност за изминалото свято време и благославя новия годишен път. В българския народен календар това е ден за помирение, почит и вяра.

Свети Стефан Първомъченик – венецът на вярата

Стефановден е посветен на паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик (Първомъченик).

Кой е Свети Стефан

Свети Стефан е избран от апостолите за един от седемте дякони на Христовата църква. Неговата мисия е била да служи на бедните и да поддържа общността. Бил надарен с изключителна мъдрост, силно слово и дар да твори чудеса, което го превърнало в яростен проповедник на новото учение.

Мъченичество и символ

Заради откритото си изповядване на вярата, Стефан е обвинен в богохулство. Пред съда (синедриона) той не се поколебал, а още по-смело заявил своята истина. Затова бил изведен извън Йерусалим и убит с камъни.

Любопитен факт

Името Стефан произлиза от гръцката дума „стефанос“, което означава „венец“ или „корона“. Той наистина заслужава своя „венец“ – венеца на мъченичеството и вечната слава.

Свети Стефан е символ на непоклатимата вяра, твърдостта и способността да простиш на враговете си дори ако стоиш на прага на смъртта.

Смисълът на Стефановден – край и начало

На Стефановден се почита не само паметта на светеца, но и важен преход в народния календар.

Този ден е едновременно религиозен (почит към свети Стефан) и духовен – той бележи „затварянето на годината“ в народното съзнание, прекратявайки коледното „свято време“. Това е и обществен преход от празничното безвремие към делничния живот и труда, както и семеен момент за утвърждаване на роднинските връзки чрез гостуване и помирение.

Традиции и обреди – семейната трапеза и гостуването

Стефановден е семеен празник, който се отличава с радост и гостоприемство.

Трапезата

Тъй като Рождественския пост вече е приключил, трапезата е блажна и изобилна.

• Основно ястие – традиционно се сервира свинско месо – свинско с кисело зеле или свинска пача (често наричана „стефановденска пача“).
• Хлябът – приготвя се баница или обредна пита. Хлябът се разчупва от най-възрастния в дома с благословия за здраве, сполука и изобилие през новата година.
• Напитки – празникът традиционно се полива с домашно вино и ракия.

Гостуването у младоженци

Най-важният обичай е гостуването – особено при младо семейство, което се е венчало през изминалата година.

Според обичая кумът и деверът, като най-важните хора в новия семеен живот, отиват на гости при младоженците с подаръци. Този ритуал символизира приемането на новото семейство в общността и укрепва техните кумски връзки, които в миналото са били свещени.

Прибиране/закриване на Коледа

В някои райони, Стефановден е денят на „закриване“ – прибират се коледните украси, сурвачките и остатъците от празничните хлябове, за да започне новата година на чисто.

Поверия и забрани – за да е лека годината

На този ден народната мъдрост препоръчва определено поведение, което да предначертае добрата и спокойна година.

Основно поверие

Старите хора казвали: „Какъвто си на Стефановден, такава ще ти е годината.“

Затова бъдете спокойни, мили и най-вече гостоприемни, защото който гостува на Стефановден, носи благословия.

Забрани

• Не се карайте и не спорете! Вярва се, че кавгите на този ден „се запечатват“ за цялата година, носейки раздор.
• Не се отказва помощ на нуждаещ се. Помагащите на този ден ще бъдат благословени.
• Не се работи тежка работа, за да не бъде „тежка“ и трудна годината. Забранено е да се шие и плете.

Гадаене

• Обръща се внимание на първия гост (полазник), който влиза в дома – неговата доброта и късмет се пренасят върху цялото семейство.
• Гадае се и по това дали хлябът ще се разчупи „на хубаво“ или по сънищата в нощта срещу празника.
• Гадае се за бъдещия любим с ритуали като пеене на пръстени.
• Ако на Стефановден има много сняг или е студено, се очаква богата реколта и щедра година, особено за лозята.

Кой празнува имен ден

Стефановден е един от най-празнуваните именни дни в България, носейки силното значение на „венец“ и „твърдост“.

На този ден празнуват:

• Стефан, Стефка, Стефана, Стефания – имена, които идват от гръцкото стефанос (венец, корона).
• Стоян, Стоянка, Стоимен, Стоилка – имена, свързани с идеята за „стоене“ или „твърдост“, символизираща твърдостта във вярата на свети Стефан.
• Стамен, Стамена, Станимир, Станимира – които също означават „твърд“, „постоянен“.
• Венцислав, Венцислава, Венец – които са пряк превод на значението на името.
• Славка, Славчо, Славея – свързани със „слава“.

☺ Любопитно

Иконографският символ

На повечето икони и стенописи свети Стефан е изобразен, държейки в ръцете си умален модел на храм (църква). Този символ не означава, че е бил строител, а подчертава неговата роля като първи дякон и служител на църквата. Храмът символизира както мястото на неговото служение, така и духовните основи на християнската общност, за която той е дал живота си.

Стефановден в наши дни – минало и настояще

В миналото Стефановден е бил строга граница. Той е давал ясно усещане за ред, отговорност и преход. Празниците приключвали, песните стихвали, а хората се връщали към ежедневието си, носейки благословията от святото време.

Днес празникът често се възприема предимно като имен ден и удобен трети почивен ден след Коледа. Акцентът се измества от строгия обред към семейно-приятелското събиране. Смисълът му като духовен край на празничния цикъл постепенно избледнява.

Въпреки това, съвременният Стефановден ни напомня за нещо универсално – да затвориш старото с мир, да благодариш за изминалото и да тръгнеш напред с чиста мисъл и твърдост. Така празникът остава жив – не само в календара, а и в начина, по който започваме новия си път.

За още празници виж Календар на предстоящите празници или разгледай всички публикации за още любопитни теми.