Пазено знание: Вълчи празници – страхът от Куцулан и Мрата

Защо се празнуват Вълчите празници

В българския календар не се почитат само светците. В него има място както за доброто, така и за злото, защото старите хора са вярвали, че всяка висша сила заслужава уважение. Пример за това са така наречените Вълчи празници или Вълчи дни, започващи на 11 ноември, в които народът отдава нужната почит към зверовете, които са погубили не един или два човешки живота.

Това е времето, когато човекът „заключва“ острите предмети, митичният Куцулан повежда глутницата в търсене на своите жертви, а зловещата Мрата сее зарази – един от най-мистичните и страховити периоди в българската традиция.

Символика на вълка

Вълкът е символ на вечната борба и неизбежното съжителство между човека и дивата природа, между цивилизованото и неукротимото. Той е едновременно демон и тотем – звяр, издигнат в култ.

Почитта към вълка има изключително древни корени, които са свързани с тракийските култове и с прабългарската традиция. Смята се, че вълкът е бил тотемен символ на управляващия род Дуло и е бил свързван с качества като сила, храброст и свобода, а тази връзка устояла на времето и по-късно била пренесена в хайдушките песни.

С настъпване на християнството, образът на вълка се демонизира. Разпространяват се легенди, според които Бог е създател на кучето, а Дяволът – на вълка. Затова в някои предания той носи белези на своя създател – той е куц или еднокрак, свързан с нечистите сили, зимата и смъртта.

Кога са Вълчите празници

Вълчите празници бележат прехода от есен към зима и от зима към пролет. Те отбелязват началото и края на периода, през който доминира хищникът. В някои краища наричат цялата зима „вълче време“, възприемайки я за период, през който границата между нашия свят и отвъдното изтънява, а вълците „бесуват“.

• Есенно-зимен празник – съвпада с Мратинските дни (Мратинци). Това е времето, когато вълците се чифтосват. Започва след Архангеловден, обикновено от свети Мина (11 ноември) до Вълча Богородица (Въведение Богородично, 21 ноември). Смята се, че народът е прикрепил празника към силата на светците, защото свети Мина и Архангел Михаил се считат за „господари на вълците“, които могат да ги пускат и прибират.
• Зимно-пролетен празник – съвпада с Трифонци (Трифунци) и обичайно се празнува между 1 и 3 февруари, когато вълците раждат малките си. Той е предупреждение за хората, че както вълчиците пазят малките си, така и човекът трябва да пази дома и семейството си. (Понастоящем вълците се раждат предимно през април, но в миналото зимите са започвали по-рано.)

Празниците траят 3, 5, 7, 9 или 10 дни, като броят им е строго определен във всеки дом, за да бъде „платена“ сметката към звяра.

Обичаи и Забрани по време на Вълчите празници

Традициите през Вълчите празници са свързани с това хората и добитъкът да се предпазят от хищниците и болестите, което е изисквало извършването на специални обреди и спазването на строги забрани.

Строги забрани

• Не се работи с остри предмети – ножици, игли, куки, гребени и вретена. Жените ги връзвали или затваряли, за да стоят заключени и челюстите на вълците през годината.
• Не се тъче или преде вълна – за да не се „заплете“ вълкът в стадото и да не го „изяде“.
• Думата „вълци“ не се произнася – особено вечер. Използвали са се алтернативни думи като „душмани“, „зверове“, „сиви“ или „братя“.
• Не се излиза след залез слънце – защото тогава Куцулан обикаля и може да „куци“ (парализира) човек.
• Забранява се интимната близост – вярвало се е, че дете, заченато през този период, ще носи белезите на Куцулан – ще е недъгаво, слабо или болнаво, с труден характер и под влияние на проклятието.
• Пепелта от огнището не се изхвърля навън – хората вярвали, че вълците ядат въглените и така се плодят.

Обреди за омилостивяване

Обредни хлябове

Жените месели специални безквасни пити, които мажели с мед или кал, а след това ги хвърляли на покрива или в гората, като „дар“ за вълка. Понякога върху тях изобразявали Куция вълк или ограждение с овце, около което обикаляли вълци – за да бъде „плячката“ заключена за хищника.

Мратиняк (жертвоприношение)

На 14 ноември, Филиповден (наричан Мратиняк или Мратиньок), а понякога и на друг ден от Мратинците, се е извършвало обредно жертвоприношение за умилостивяване на Мрата (зъл дух, демон или олицетворение на болест, която застигала хора и животни). 

На прага на дома се е колило черно пиле или петел, като се е внимавало тялото да остане отвън, а главата да е вътре в къщата. Черният цвят не е случаен – в народните вярвания той „поглъща“ злото и така жертвата (в случая пилето) го взема върху себе си.

Прагът символизира границата между вътрешния свят (дома, семейството, защитения свят) и външния свят (където е злото). С този акт се е вярвало, че домът ще се „запечата“ и злото няма да може да премине през прага. Жертвоприношението се правело с думите:

„Не те колим ние, коли те Мратиняка.“

Така, приписвайки акта на насилие на Мратиняка, хората показвали, че не искат зло, а само мир и защита.

След ритуала хората са пръскали с кръвта прага на дома и ъглите на къщата, за защита. После птицата се е сготвяла и изяждала от семейството, без да се изнася храна навън, за да не е напразна жертвата.

Вярвало се е, че този очистителен и предпазен ритуал ще донесе здраве и спокойствие през дългите зимни месеци.

Митичните образи на страха – Куцулан и Мрата

В народните вярвания Вълчите празници са свързани със страховити митични създания, които правят нощите особено опасни.

Куцият вълк (Куцулан, Куцуланин, Натлапан, Кривльо)

Това е най-страшният и почитан образ, водачът на глутницата. Той винаги върви последен и според вярванията, само той има право да яде и хора. В някои райони (особено в Западна България и Родопите) вярвали, че Куцулан е самият Мратиняк, а в други – че е негов помощник или пратеник на смъртта. Последният ден от Вълчите празници е посветен на него – това е най-опасният ден, в който той може дори да се превърне в човек.

В народните представи той е куц мъж, облечен в черни дрехи. Има дълга пръчка или тояга, с която чука по къщите и носи болести. Понякога е получовек-полувълк, с кучешки зъби и покрит с козина. Може да става невидим, но кучетата и котките усещат присъствието му.

Мрата – Черната кокошка на Смъртта

През така наречените Мратински нощи или Мратинци (11–21 ноември, а според някои източници 11-16 ноември) дебнела Мрата (Мратиняк, Мратиня, Мрата-баба). Тя е представяна като едра черна кокошка с големи очи или като зъл дух, който носи „кокошата болест“, а понякога и тежки, незнайни болести, водещи до лудост и смърт. Жертвата „мратиняк“ е била пряко насочена към нейното умилостивяване.

В народните представи тя е слаба, куца жена, с покривало на главата, което скрива очите й. Ходи невидима нощем, но кучетата я усещат и вият. Влиза в дома през прага или през комина. Понякога идва в съня на човека – „да пита дали е направил мратиняка“. Затова огнището никога не се гаси, а жертвоприношението се извършва на прага, който е свещен.

Вълча Богородица

Вярва се, че Богородиците са три сестри – Голямата, Малката и Вълчата. Последната е господарката (наричана още Вълча майка и Баба Вълчица), която има власт над вълците и може да им заповядва кога да нападат и кога да се прибират. Тя е майка на зверовете, но и пазителка на хората. Вярвало се е, че ако я почиташ, вълците ще те подминат, но ако я оскърбиш, ще ти отмъстят през зимата.

👀 Любопитно

Вълчите празници не са се родили от скука или суеверие, а като магическа защита срещу истинска и постоянна заплаха.

• Исторически сведения от началото на ХХ век показват, че ежегодно са загивали около 3% от домашните животни заради нападения от вълци.
• Въпреки, че липсва обобщена статистика за броя на жертвите сред хората, народният фолклор и местните легенди са изпълнени с разкази за нападения, които са се случвали през лютите зими и по време на епидемии от бяс сред хищниците.
• Най-много разкази за срещи с вълците има от хора, преживели лютата зима в края на 1953 и началото на 1954 година. Тогава река Дунав е замръзнала напълно за 66 дни, а по замръзналия лед вълчи глутници са преминавали от Румъния и заедно с местните хищници са нападали стада и хора. Тогава пътищата били непроходими, а на хората им се налагало да пътуват с шейни, теглени от коне. Това ги е излагало на опасности, които понякога се оказвали фатални.

Вълчите празници в наши дни

Вълчите празници са ярък пример за това как езическите вярвания и християнството се преплитат в българската традиция.

Те не са само спомен за борбата с хищника, а урок за това как българинът се е справял с враговете си – почитайки силата им, без да я подценява. Те са едно напомняне, че понякога човек трябва да отстъпи. Трябва да познава себе си и добре да умее да преценява собствените си възможности.

В миналото това е било време, когато човекът е бил физически и емоционално изтощен от активния летен сезон, есенната беритба и подготовката за зимата. Това е било време, когато той е имал нужда да „се затвори“ – да остави настрана всички дейности и да обърне внимание на семейството си. Това е било време на тишина и равносметка, през което домът се е превръщал във вътрешна крепост, както срещу природата, в лицето на студа, мрака, глада и вълците, така и срещу митични същества като Куцулан, Мрата и всяко друго зло, което бродело по това време в мислите на хората.

Вълците са напомняне и живо доказателство за силата на единството и ако в наши дни трябва да извлечем нещо от тази традиция, то това е именно онази мъдрост, която ни учи, че обединението прави силата.

Може да ти е интересно: Пазено знание: Защита от слънцето с народни средства.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

Разгледай новите календари на Store.bg за 2026 година. Красиви и удобни, те ще ти напомнят за най-важните дни през годината.
Използването на този линк няма да ги оскъпи, но ще помогне за развитието на Старите корени.