Лазаровден – смисъл, символика и тайни на лазаруването

Когато пролетта окончателно разчупи ледовете на зимата и земята започне да мирише на живот, българското село притаява дъх в очакване на красивия пролетен обичай лазаруване. Когато заехтят първите стъпки на лазарките, то оживява с ритъма на техните песни.

Лазаровден, който винаги се пада в съботата точно осем дни преди Великден, е величествен момент на един дълбок преход – както в природата, която се пробужда за нов живот, така и в социалния живот на общността.

В миналото този ден е бил от изключителна важност за девойките и техния житейски път. Може би ви е интересно да разберете защо едно наглед просто обикаляне по къщите е било толкова съдбоносно? Нека да погледнем отвъд пъстрите носии, за да открием скритите пластове на този древен ритуал.

Лазаруването е било задължително

В традиционното българско общество лазаруването, освен за забавление, се е правило и по задължение. То е служело като ясен знак, че девойката вече е преминала от детството към зрелостта.

Момичетата, които тепърва навлизат в този период от живота, след успешното завършване на ритуала вече се признават за моми. Девойка, която не е лазарувала, е губела правото си да създаде семейство, а семейството е било най-висшата ценност.

Старите хора казвали:

„Ако не си лазарувала, не си мома.“

Чрез лазаруването се е осъществявало въвеждането на девойките в обществото. Публичното представяне пред цялото село е позволявало на момичето да се „момее“ – да носи специфични накити, да завързва любовни връзки и да бъде искана за съпруга.

Йерархия и роли на Лазаровден

Макар отстрани лазаруването да изглежда като спонтанна веселба, то се подчинява на строга (почти военна) дисциплина. Обучението започва още от началото на Великите пости под ръководството на водачката (буенека), наричана още кума. Групата на лазарките се състои от минимум 14 момичета, разпределени в прецизна структура:

• Поялици (певици) – две групи по три момичета, които пеят по домовете, и други две групи по три, които пеят по пътищата и нивите. Първата певица в редицата се нарича „предница“. „Средница“ е тази, която носи отговорност за събирането на парите. „Задница“ е последната в редицата, която „затваря“ енергийния кръг.
• Шеталици – две девойки, които танцуват една срещу друга. Едната от тях („танчерица“) води ритуалното хоро.
• Другарки – останалите моми, които придружават групата.

Дисциплината е била жизненоважна – вярвало се е, че ако групата пропусне дори една къща, беда ще сполети нейните стопани.

В различните краища на България структурата на групата и самият обред имат свои особености – различен брой участнички, различни местни названия и специфични песни. Смисълът остава същия – посвещение, благословия и признание.

Магията на лазарските песни

Лазарските песни не са просто песни, а магически формули. Те се подбират внимателно според социалния статус на домакина – има специални благословии за овчаря, за търговеца, за младата невяста или за малкото дете.

Песните са едновременно защита и благословия, специално подбрана за всеки човек. Магията им не свършва дотук – чрез силата на изреченото слово лазарките помагат на пролетта окончателно да победи зимата.

Венецът на лазарката

Всяка лазарка изплита за себе си венец от свежи пролетни клонки и цветя – обикновено от върба, чемшир, здравец, иглика, теменуга, като всяко от тях крие различна символика:

• Върба – възраждане и жизнена сила.
• Чемшир – вечност и устойчивост.
• Здравец – здраве и плодовитост.
• Пролетни цветя – младост и красота.

Кръглата форма на венеца символизира слънцето и кръговрата на живота.

Тъй като лазаруването е обред на посвещение, венецът се явява своеобразна „корона“ – знак за признание на моминството.

Древни вярвания, свързани с водата, правят венеца част от интересен гадателски обред на Лазаровден. В някои краища след обикалянето по къщите венците се пускат по вода в близката река. Чиито венец изплува най-напред или се отдели от останалите, тази мома ще се задоми първа. Вярва се, че водата „знае“ и „отнася“ желанията на момите за любов и семейство.

Лазаруването е осигурявало защита

Днес митичните същества са само в книгите, филмите и блогове като „Старите корени“, но в миналото те са били съвсем реална част от народните вярвания на предците ни. Страхът от змея е бил широко разпространен, затова и защитата от него е била жизнено необходима.

Едно от най-силните поверия гласи, че девойка, която е лазарувала, е защитена от „змейова любов“. В народната митология змейовете са похитители на най-красивите и жизнени момичета, затова ритуалът е бил изключително важен. Така девойката е получавала усещане за сигурност и принадлежност, които буквално са й осигурявали „щит“ срещу опасните митични похитители.

Буенек – когато момите обличат мъжки дрехи

Характерен за Източна България е ритуалът буенек (буенец), който се изпълнява преди Великден. Най-често се прави в седмицата преди Лазаровден, но на някои места се извършва на самия празник.

Това е един по-стар и по-особен обред, при който ролите се сменят – водачката на групата облича премяната на наскоро омъжена млада невеста, но под нея носи мъжка риза, а на главата си слага калпак. Често тя носи и типично мъжки атрибути като кривак (овчарска тояга) или нож.

Чрез този обмен на мъжка и женска енергия се осигурява нужния баланс в магията на обреда.

Така буенекът поема ролята на младоженец (Лазар), а друго момиче влиза в ролята на булка (Лазарица).

Куклата „Лазар“

В някои селища, като село Люляково, се прави кукла „Лазар“ – дървен кръст (кръстачка от чекрък), облечен в женски дрехи, който се носи от момите като символ на митичния герой. Според народните вярвания с този ритуал се привлича плодородието.

Даровете на Лазаровден – яйцата и обредният хляб

Един от най-характерните дарове за Лазаровден, това са яйцата. Те са символ на живота, който предстои да се роди. Лазарките ги събирали в кошниците си, а после ги използвали за Великден. Така лазаруването се превръщало в подготовка за идващото Възкресение. Първото яйце се е боядисвало в червено и е носело защитна сила за дома.

Лазарската кукла е традиционният обреден хляб с квас, който се прави на Лазаровден. Стопаните са давали тези хлябове на лазарките с наричане за здраве, дълголетие и изобилие.

Даровете, които стопаните давали на лазарките, са били нещо повече от отплата за песните им. Яйцето символизира новия живот и предстоящото възраждане, а хлябът – благословията и плодородието на дома. Чрез тях общността е пожелавала на момите светъл семеен път, изпълнен с благоденствие.

Ден за празник и най-голямата Задушница

Лазаровден е показателен за това колко „широко скроена“ е българската традиция. Докато младите момичета пеят за живот, възрастните устройват Лазарска Задушница и палят свещи за онези, които са си отишли.

Обяснението се крие в християнския преход от смърт към живот (възкресението на Лазар). Вярвало се е, че на следващия ден (Връбница) „се разпускат душите на починалите“. Смъртта не е край – тя е преход, затова съботната почит към предците е била необходима подготовка за триумфа на живота.

Лазаровден и Цветница (Връбница) са свързани. Те образуват един общ преход от възкресението на Лазар от Витания към началото на Страстната седмица. Така обредното и църковното се преплитат, свързвайки миналото и бъдещето в един непрекъснат цикъл.

На Лазаровден не празнуват само лазарките

Името на празника ни отвежда към библейския Лазар от Витания, приятелят на Христос, възкресен четири дни след погребението си. Любопитен детайл е, че според преданието той живее още 30 години след това чудо и умира като епископ в Китион (днешна Ларнака на остров Кипър). Името Лазар е свързано със здравето и Божията помощ.

Имен ден празнуват:

• Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазаринка, Лазо, Ласка, Лачо, Лалка, Лъчезар, Лъчезара, Елизар и други производни имена.

Лазаровден днес

Лазаровден е надеждата, която ни напомня, че след всяка зима идва пролет. И макар днес вече да не чертае семейния път на момите, той чертае пътя на всички нас.

Празникът ни дарява с нова надежда за любов, дом, семейство и плодородие. В същото време ни учи, че най-значимите неща се случват бавно и всяко нещо има своето време на поникване, разцъфване и зреене.

Лазаровден ни разкрива как „работи“ общността – всеки човек в нея има нужда от признание, за да продължи напред, и от благословия, за да живеят всички в хармония и благополучие.

Лазаруването трябва да се съхрани като обред, защото бележи прехода към нов етап от живота. Този преход не трябва да се случва тихо, а с танци, веселие, благословия и малко магия.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.