Български празници: Андреевден (30 ноември)

История на свети Андрей Първозвани

Свети Андрей е първият апостол, призован да последва Исус Христос, заради което е наречен Първозвани. Преди да се превърне в „ловец на човеци“ (библейска метафора за привличане, убеждаване и спасяване на хора), той е бил рибар от Витсаида и ученик на Йоан Кръстител. Неговата съдба се променила на брега на река Йордан, когато чул думите на Предтечата: „Ето Агнецът Божий!“ и незабавно тръгнал след Христос.

Легендарният път на свети Андрей

След Възкресението и слизането на Светия дух, Андрей станал един от най-неуморните проповедници. Докато другите се фокусирали върху познатите земи, той поел на север, превръщайки се в апостола на Черноморския регион.

Неговите пътешествия са легендарни и включват множество проповеди, чудеса и изцеления, започващи от Тракия, продължаващи по бреговете на Черно море и достигащи чак до далечните тогава скитски земи (днешна Русия). По пътя му не липсвали премеждия, тъй като често е бил подлаган на жестоки гонения (като пребиването му до смърт от юдеите в Синоп).

Андрей е този, който ръкополага първия епископ на Византион (Константинопол) – апостол Стахий. Този акт го превърнал в духовен предшественик на православните народи, които по-късно приели християнството именно от Константинополската (Вселенската) патриаршия.

Мъченичеството в Патра

Вече на преклонна възраст, Андрей пристигнал в гръцкия град Патра, където обърнал към новата вяра много хора, включително семейството на управителя Егеат, който през това време бил в Рим.

Когато се върнал и разбрал за делата на Андрей, Егеат заповядал да го затворят в тъмница. След исторически спор между двамата, Андрей бил осъден на разпятие, като Егеат изрично наредил да не приковават светеца към кръста, а да го привържат, за да се удължи страданието му.

В продължение на два дни свети Андрей висял на кръста и проповядвал на събралото се множество. Егеат, изплашен от надигащото се недоволство, наредил да развържат светеца. Преди да успеят, мъченикът се обърнал към Бог с молбата да не допуска да го свалят от кръста – тогава лицето му засияло с небесна светлина и той предал духа си.

Няколко дни по-късно Егеат се самоубил, а съпругата му (която била излекувана от Андрей) и брат му редовно посещавали гроба на светеца до смъртта им.

Поради начина, по който умира, кръстът на свети Андрей (диагонален, под формата на буквата Х) се превръща в негов символ и е част от много национални знамена.

Свети Андрей Първозвани е пример за непоколебима вяра и безгранична енергия, оставил траен отпечатък върху християнския свят.

Традиции и обичаи на Андреевден

Андреевден се празнува на 30 ноември и е един от най-важните зимни празници в българския народен календар. Денят е посветен на Свети апостол Андрей Първозвани – един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, брат на апостол Петър. В България името му се свързва с християнската вяра, смирението и добротата.

В народните вярвания Андреевден, наричан още Едринден или Мечкинден, бележи началото на зимата, а денят започва да нараства. Народът символично го свързва с растежа и празнува, за да наедрее всичко – житото, царевицата, орехите, децата и добитъкът. Затова в навечерието на празника се вари царевица или жито, като част от него се хвърля нагоре в комина на огнището, за да расте високо и едро посевът.

На Андреевден се варят всякакви „наедряващи“ храни – жито, царевица, боб, леща, ечемик, грах и други. От всеки вид се слага по малко в една обща тенджера, а след като се свари, храната се раздава на съседите за здраве и плодородие. Нарича се „вариво“, „Андрейница“ или „Андреева каша“. Вярва се, че който хапне от нея, ще расте здрав и ще се радва на изобилие през годината.

В някои краища на България стопаните хвърлят шепа зърно в огъня, като казват:

„Да се роди толкова жито, колкото искри има!“

Това се прави, за да се осигури плодородие на нивите и здраве на добитъка през следващата година.

Поверия на Андреевден

• Вярва се, че ако времето е студено и има сняг, другата година ще е плодородна.
• В народните предания свети Андрей е господар и покровител на мечките, затова празникът се е почитал за предпазване от нападения на мечки.
• В миналото е съществувал обичай за посещение на мечкар с мечката му в дворовете на хората. Такова гостуване се е смятало за добър знак за предстоящата реколта.

Забрани на Андреевден

• Не се работи с остри предмети – вярва се, че използването на вретено, игла или нож може да „пререже“ плодородието.
• Не се пере – за да няма градушки през лятото.
• Не се шие – за да не се „заплете“ късметът.
• Не се изнася зърно от къщата (освен традиционно приготвеното за раздаване), за да не излезе късметът.
• Не се чисти и не се мете – за да не се измете късметът.
• Не се приготвят тънки или течни ястия, а само едри, плътни и набъбващи.

Гадаене на Андреевден

Гадаене за любов с набъбващи семена

В съд с пръст или памук момите засяват или слагат да покълне жито, царевица, боб, леща или друга зърнена култура. Чийто посев покълне най-бързо, тази мома ще се омъжи първа или ще има най-голям късмет през годината.

Гадаене за любов с боб или царевица

Преди лягане момите слагат седем или девет зърна боб или царевица под възглавницата. Вярва се, че ще сънуват бъдещия си любим.

Гадаене с чехъл

Момите се събират в една стая и хвърлят по един чехъл през прага. Ако върхът на чехъла сочи навън, момата ще се задоми и ще напусне бащината къща през следващата година. Ако сочи навътре, ще остане вкъщи.

Кои имена празнуват на свети Андрей

На Андреевден имен ден празнуват:

Андрей, Андрея, Андреа, Андриан, Андриана, Андриян, Андрияна, Андро, Андрю и производните им.

Легенда за свети Андрей и мечката

Свети Андрей имал малка нива, която орял с единствения си вол (според някои предания животното е кон). Един ден дошла мечка, която нападнала и убила животното, а после избягала в гората. Свети Андрей се разярил, намерил мечката, впрегнал я в ралото и така доизорал нивата си.

Тази легенда превърнала свети Андрей в господар на мечките и така денят на светеца получил народното название Мечкинден.

Андреевден в наши дни

В съвременния ни свят, изпълнен с бързина и мигновени резултати, празникът Андреевден е много повече от народен обичай – той е философия за живота.

Урок за търпението

Този празник е напомняне, че добрите и трайни резултати изискват време и отдаденост. Както зърното набъбва бавно и сигурно, така човекът расте – физически, професионално и духовно. В този динамичен свят понякога ни се налага да забавяме темпото, колкото и да не ни се иска. Това няма да ни навреди, а ще ни даде време и възможност да затвърдим постигнатото и така да имаме здрава основа за бъдещите си успехи.

Урок за смирението

Легендата за свети Андрей и непокорната мечка е ярък житейски урок. Мечката бързо си е „намерила майстора“, макар и до този момент да се е мислела за непобедима. Същото е и с хората – когато човек прекали с гордостта и самонадеяността, често получава житейски урок, който да помни дълго след това. Смирението не е слабост, а мъдрост да познаваш и приемаш границите си.

Урок за уважението

В миналото, въпреки че мечките са правили поразии по стопанствата, хората са ги уважавали, оценявайки тяхната роля (например, че са ги пазели от вълци). Днес ние ежедневно навлизаме в тяхната територия и я разрушаваме, без да оценяваме тяхната значимост за природното многообразие и баланс. Така Андреевден ни призовава към екологично и морално уважение към природата.

Както всеки друг празник, така и Андреевден идва със своите уроци, скрити в древни символи и предания. Дали ще имаме търпението да ги научим и силата да израснем, благодарение на тях, зависи само от нас.

Виж Календар на предстоящите празници или разгледай всички публикации за още любопитни теми.