Полунощник – злият дух на нощта

Полунощникът е митично същество от българския фолклор – зъл нощен дух, чийто свят започва, когато нашият заспи. В българските народни представи той е тайнствено същество, което наказва хората, нарушили реда на времето — онези, които работят, шият, тъкат, пеят или вършат друга работа в малките часове на нощта.

Като един пратеник на „невидимия свят“, той не прощава на дръзналите да прекрачат без страх границата между деня и нощта. Времето, когато той се появява, се нарича „разпътно време“ – тогава пътищата се „оплитат“ и понякога водят в грешна посока.

Кога се появява Полунощникът

„Не чукай, не тъчи, не перай след полунощ – щом камбаната удари 12 пъти, нещо друго обикаля земята…“

Полунощникът идва точно след полунощ, когато и последният камбанен звън заглъхне. Вярва се, че тогава се разтварят вратите между световете.

Според поверията, времето между 12 и 3 часа през нощта е „време на нечисти сили“ – време, в което дори най-големите смелчаци са стояли кротко край огнището, без да издават звук.

Полунощникът често се среща край кръстопътища, където се събират и други зли същества, като караконджули, бродници и върколаци.

Как изглежда Полунощникът и как се усеща присъствието му

Полунощникът рядко се вижда с очи, но винаги се усеща:

• Тежък въздух в стаята.
• Необясними сенки по стените.
• Шум от стъпки, когато няма никого.
• Свещта изгасва без причина.
• Студ, който минава по гърба.

Когато все пак се яви, описанията го рисуват като висока черна фигура, без лице, със сянка, по-дълга от тялото. В други предания той е жена с разпусната коса и бели дрехи, която влиза през ключалката.

Какво прави Полунощникът

Полунощникът не говори. Той не те предупреждава. Ако неволно си го повикал чрез неспазване на забраните, той действа:

• Парализира човека, до степен да не може да се помръдне.
• Причинява кошмари, в които човек вижда духове, сенки, или умира от страх.
• Задавя онзи, който е пял или работил след полунощ.
• Състарява ръцете на жената, която шие в забраненото време.
• Причинява безплодие или загуба на разум, ако се наруши ритуално мълчание.
• Ако си късметлия – просто ще те обърка или заблуди.

Кои действия могат да го „призоват“

Особено опасни нощем са следните занимания:

• шиене, тъкане, предене
• пране
• пеене на глас
• свирене с уста
• тупане на черги
• вдигане на шум
• свирене на инструмент

Считало се е, че тези действия „събуждат“ онези, които трябва да спят – душите, сенките, бродниците… и Полунощника.

Как да се предпазим от Полунощник

Старите хора са казвали: „Пази дома си след полунощ така, както би пазил съня на дете.“ Народът е знаел как да се предпази:

• Пазене на тишина – да не се говори след полунощ.
• Да има запалена свещ в къщата – особено в дните около Еньовден или зимното слънцестоене.
• Желязо под възглавницата – нож, кука или игла.
• Сребърна монета до прага или под леглото.
• Молитва или песен наум – никога на глас.

Полунощникът в наши дни

Полунощникът е повече от зъл дух от фолклора. Той е символ на граница – между труда и почивката, между светлината и тъмнината, между позволеното и забраненото. 

Той пази реда, който някога е поддържал цялото село – кога се работи, кога се мълчи, кога се отдаваш на сън, на мисъл и на вяра. Той е кармата, която застига онези, които не спазват правилата. Той е начинът да възпиташ у децата страх и уважение – нещо, което днес заклеймяваме и резултатът е налице. Той е онова странно усещане у нас понякога, което съзнанието ни не може да обясни.

Но старите хора могат и затова често ни казват: „Не се свири в стаята вечер.“

Може да ти е интересно: Полуденица – злият дух на лятното слънце – „сестрата“ на Полунощника.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.