Старите корени

Какво е Мишинден? Мишинден (познат още като Мишкинден, Мишляци, Мишовина, Поганшляк, Поганци и др.) е малко познат традиционен български празник с езически корени, посветен на мишките. Основната цел на празника е те да бъдат умилостивени, за да не правят пакости и да не унищожат храната, дрехите и покъщнината на хората през зимата. В народните вярвания те често били възприемани като „ зли духове “, затова борбата срещу тях често била осъществявана с помощта на специални магически ритуали. Така наречените „Миши празници“ обикновено траят три дни и започват на деня на свети Нестор (27 октомври), но в някои краища на страната ги отбелязват от деня на Света Екатерина (24 ноември) или в дните около Трифоновден (1,2 и 3 февруари). В миналото на Димитровден (26 октомври) окончателно е спирала полската работа – нивите били обработени и зърното било прибрано, а това карало мишките да се насочат от нивите към домовете и хамбарите на хората. Връзката на Мишинден със свети Нестор Не е случайност,...

История на свети Димитър Свети великомъченик Димитрий е роден в Солун през III век. Баща му бил градоначалник и тайно изповядвал християнската религия. Заедно с благочестивата му съпруга, той превърнал една от стаите в дома си в олтар с икони на Спасителя и Пресвета Богородица , където тайно се молели по време, когато из цялата страна християните били преследвани и избивани. Бог отговорил на молитвите им и ги дарил със син, когото нарекли Димитрий. Радостта им била споделена от целия град, а градоначалникът направил щедри дарения за бедните. Когато Димитрий поотраснал, родителите му го въвели в тайнствата на християнската вяра, а той я приел с цялото си сърце. Тогава те извикали свещеник, който го кръстил. След смъртта на родителите си, Димитрий наследил голямо богатство, а съимператорът Максимиан Херкулий, оценявайки доброто образование и високата интелигентност на младежа, го назначил на същия пост, на който преди това бил баща му – управител на Солун. Възложена му била задача да пре...

История на празника На 14 октомври в България се чества Петковден – празник на Света Параскева, известна още като Света Петка. Историята й започва през X-XI в. от град Епиват в Тракия, където живеели родителите й, които били българи. Те били заможни и благочестиви християни. От малка Света Петка се посветила на изучаване на Светото Писание, винаги помагала на нуждаещите се и често давала дори дрехата от гърба си. След смъртта на родителите й, света Параскева се отправила на дълго пътешествие из най-известните пустинни места, където се подвизавали светци – в районите около Египет, Ираклия, Константинопол и Палестина. В Йорданската пустиня тя прекарала 25 години, докато един ден, по време на молитва, Божи глас й наредил да се завърне в родното си място. Тя се завърнала и скоро след това починала. След време, докато копаели гроб за неизвестен моряк, се натъкнали на нетленното тяло на света Петка. Разбрало се, че тялото е именно нейно, след като благочестив монах получил видение от Ангел Г...