Български празници: Димитровден (26 октомври)

История на свети Димитър

Свети великомъченик Димитрий е роден в Солун през III век. Баща му бил градоначалник и тайно изповядвал християнската религия. Заедно с благочестивата му съпруга, той превърнал една от стаите в дома си в олтар с икони на Спасителя и Пресвета Богородица, където тайно се молели по време, когато из цялата страна християните били преследвани и избивани. Бог отговорил на молитвите им и ги дарил със син, когото нарекли Димитрий. Радостта им била споделена от целия град, а градоначалникът направил щедри дарения за бедните.

Когато Димитрий поотраснал, родителите му го въвели в тайнствата на християнската вяра, а той я приел с цялото си сърце. Тогава те извикали свещеник, който го кръстил.

След смъртта на родителите си, Димитрий наследил голямо богатство, а съимператорът Максимиан Херкулий, оценявайки доброто образование и високата интелигентност на младежа, го назначил на същия пост, на който преди това бил баща му – управител на Солун. Възложена му била задача да преследва и убива всеки човек, вярващ в християнството. Димитрий не само, че не изпълнил заповедта, но и започнал лично да прославя името Му, превръщайки се в апостол на християнската вяра.

През есента на 306 година източният император Галерий, който бил гонител на християните, се връщал от поход, а войската му трябвало да мине през Солун. Като узнал това, Димитрий раздал половината от богатството си на бедните, а другата половина дал на верния си слуга Леп. Още с влизането си в Солун императорът разпитал хората дали са верни слуховете за Димитрий, а после повикал и самия него. Димитрий не само не отрекъл слуховете, но и смело се обявил за християнин, за което бил хвърлен в тъмница. На 26 октомври 306 година в тъмницата нахлули войници и го убили с копия по време на неговата молитва. Християни, които успели да се промъкнат тайно в килията, взели тялото му и го погребали.

Леп успял да вземе кървавите дрехи и пръстена на Димитрий, с които успял да извърши много чудеса, но един ден копията на императора застигнали и него. След години, когато гоненията над християните били прекратени, над гроба на Димитрий бил изграден малък храм. Той изцелил много хора – един от тях бил илирийски велможа на име Леонтий. В знак на благодарност той съборил малкия храм и вдигнал на негово място много по-голям, а мощите на свети Димитър били прехвърлени в сребърен ковчег и положени в новата църква. От тях потекло миро, затова светецът бил наречен мъченик свети Димитрий Мироточиви.

Свети великомъченик Димитрий многократно е спасявал Солун от вражески нападения, затова е почитан от хората като покровител.

Традиции и обичаи на Димитровден

Свети Димитър е смятан за господар на зимата и студа. В народните вярвания той носи първия сняг, затова денят основно се свързва с прехода от топлия към студения сезон.

• Прави се обща трапеза – цялото семейство се събира по традиция на богата празнична трапеза. Традиционно се слага овче месо, питки, тиквеник, варена царевица, ябълки и орехи. Кани се свещеник, който благославя храната и дома.
• Ден за сватби – правят се Димитровденски сватби, тъй като денят се счита за особено благоприятен. Периодът от Петковден (14 октомври) до Коледни заговезни (14 ноември) е бил предпочитан за сключване на брак, тъй като тогава вече е приключил активният селскостопански сезон и хората са разполагали с повече свободно време.
• Начало на „Сиромашкото лято“, известно още като „Циганско лято“ – започва от Димитровден (26 октомври) и трае до Никулден (6 декември).
• Бял овен за нов дом – в миналото около Димитровден приключвали строежите на нови къщи. Собствениците колели бял овен, благославяли го и го раздавали на цялото село. С тази традиция се е освещавал дома, а краят на строителния сезон свързвал всички строители с този празник.
• Празник на занаятчиите (еснафите) – освен строителите, на този ден празнуват зидарите, дърводелците, ковачите и други занаятчии, чиято дейност спира до пролетта, обикновено до Гергьовден (6 май). На този ден работниците и чираците получавали дължимото и решавали дали да останат при стопанина или да потърсят друг. Затова казват: „На Димитровден всеки сам на себе си е господар.“
• Гадае се по първия гост (полазник) – традицията е популярна за много от големите празници и в различните региони се гледат различни дни. Първият гост в дома определя каква ще е годината – ако е добър човек, то и годината ще е добра.
• Момите следели кой пръв ще ги покани на хорото или на празничната трапеза – вярвало се е, че с този човек ще се задомят.
• На места са се палели обредни огньове, които да предпазят хората от зли сили през зимата.

Поверия на Димитровден

С идването на Димитровден, идва и снегът. Затова повечето поверия на този ден били свързани с гадаене каква ще е предстоящата зима и какво ще е плодородието през следващата година.

• Ако листата на дърветата вече са опадали, зимата ще подрани.
• В нощта срещу Димитровден овчарите хвърляли гегата си в кошарата. Ако на сутринта овцете лежат върху нея на куп, зимата ще е тежка.
• Ако на Димитровден вали дъжд, ще вали на всеки голям празник през годината.
• Ако около Димитровден не завали, следващата година ще е суха.
• Вярва се, че в нощта срещу Димитровден небето се отваря и над заровеното имане пламва син пламък. Такова поверие има и за Еньовден (24 юни).
• В някои краища свети Димитър се възприема като брат-близнак на свети Георги – единият носи зимата, а другият – лятото.

Забрани на Димитровден

Забраните на този ден са се спазвали стриктно, защото се е вярвало, че ако човек ги наруши, зимата ще е тежка за него и за семейството му.

• Този ден, както и следващите го „Миши празници“, започващи от Мишинден (27 октомври) и продължаващи три дни до 29 октомври, са свързани със строги забрани за работа, които имали за цел да предпазят хората, реколтата и домовете от зли сили и мишки.
• Не се извършва никаква домакинска работа – пране, чистене, шиене, тъкане, предене, плетене от жените и тежък физически труд от мъжете.
• Не се бърка в делвата с брашното или в кацата със зелето, не се загребва жито от хамбара и не се рони царевица – за да не се завъдят мишки.
• Животните не се продават или местят – за да не се „разпилее“ благоденствието на дома.
• Не се започва ново начинание – обречено е на трудности.
• Не се изнасят предмети от дома и не се дават заеми – това може да донесе недоимък.

Кои имена празнуват на Димитровден?

На Димитровден (26 октомври) имен ден празнуват всички, носещи името на свети великомъченик Димитър Солунски и неговите производни:

Димитър, Димитра, Димитрина, Димитри, Димитрий, Димо, Дима, Димчо, Димко, Димка, Диман, Димана, Митко, Митка, Митьо, Митре, Митра, Дичо.

Димитровден в наши дни

Днес празникът все още пази дълбокия си смисъл. Той е символ на промяната и прехода и се възприема като затваряне на една страница и отваряне на друга. Напомня ни, че е време за равносметка, за почивка, за благодарност и за сплотеност. Той е едно доказателство за това, че когато човек е работил упорито, ще посрещне трудностите с лекота. За трудолюбивите хора той е една дълго чакана и заслужена награда. За останалите той е поука, че без труд няма сполука.

Може да ти е интересно: Календар на предстоящите празници.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.