Български празници: Мишинден (27 октомври)

Какво е Мишинден?

Мишинден (познат още като Мишкинден, Мишляци, Мишовина, Поганшляк, Поганци и др.) е малко познат традиционен български празник с езически корени, посветен на мишките. Основната цел на празника е те да бъдат умилостивени, за да не правят пакости и да не унищожат храната, дрехите и покъщнината на хората през зимата. В народните вярвания те често били възприемани като „зли духове“, затова борбата срещу тях често била осъществявана с помощта на специални магически ритуали.

Така наречените „Миши празници“ обикновено траят три дни и започват на деня на свети Нестор (27 октомври), но в някои краища на страната ги отбелязват от деня на Света Екатерина (24 ноември) или в дните около Трифоновден (1,2 и 3 февруари).

В миналото на Димитровден (26 октомври) окончателно е спирала полската работа – нивите били обработени и зърното било прибрано, а това карало мишките да се насочат от нивите към домовете и хамбарите на хората.

Връзката на Мишинден със свети Нестор

Не е случайност, че Мишинден се празнува на денят на свети Нестор. Според една легенда свети Нестор, който е бил благословен лично от свети Димитър, влязъл в битка с непобедимия дотогава гладиатор Лий. Когато светецът пронизал с копието си корема на езичника, оттам изскочили първите мишки (а според някои вярвания – змиите или къртиците). Така този ден е останал в народните вярвания като ден за борба с мишките и защита от мишата напаст.

Традиции, обичаи и народни вярвания на Мишинден

• Не се използват остри предмети – не се реже, шие или плете, за да не пакостят мишките с острите си зъби.
• Не се бърка в съдове и хамбари за храна – за да не се завъдят там мишки.
• Правят се „миши хлебчета“ – в някои краища хората все пак бъркали в делвата с брашното, за да направят специални хлебчета с формата на мишки. Месенето преминавало в пълно мълчание, за да не чуят мишките къде е брашното. После питките се намазвали с мед и се хвърляли из двора с вярването, че мишките ще се заситят и ще останат извън къщата през цялата зима.
• „Замазват се очите и устата“ на мишките – най-възрастната жена от дома замазвала дупките на мишките и ъглите на дома с кал, глина или тор. Това се е правело със затворени очи, като са се изричали заклинания по три пъти, за да „хване магията“.
• Зашиват се устата на мишките – въпреки забраната за шиене, в някои краища се е изпълнявал ритуал, който имал за цел да „зашие устата на мишките“. За целта жените пришивали червен конец към полите си.
• Прави се „Мишкина сватба“ – за този ритуал се залавят две мишки. Те се поставят в кошница, накичват се като младоженци и се организира символична селска сватба – с процесия, трапеза и музика. След „сватбата“ хората изпращат „младоженците“, като ги пускат по течението на реката или някъде в полето извън селото. Това се прави с вярването, че останалите мишки ще ги последват.

👀 Любопитно

Според една легенда, когато дяволът влязъл в църква, се пръснал от миризмата на тамян. Тогава от тялото му изскочили всички земни твари, включително мишките.

Мишинден в наши дни

В наши дни Мишинден е почти забравен празник, както е забравена връзката на човека със земята и реколтата. В съвременния живот остава страхът от глад и бедствия, но факторите за това вече са други. В България има немалко места, които наричаме „откъснати от цивилизацията“. Това ги прави по-обвързани с „корените“ и вероятно там на този ден все още има хора, които спазват забраните и поддържат традициите живи. А те трябва да се пазят, защото ни учат на мъдрост.

В действителност този древен български празник съдържа изключително мъдра философия за отношението на хората към злото и опасността, а също и към враговете ни. Мишинден не е просто селски обред за прогонване на гризачи – той е урок по древна психология и дипломация. Вместо хората да се впуснат в безрезултатна и изтощителна борба с нашествениците, те са предпочели да изберат стратегическия път на умилостивяването. Те са успели да погледнат на мишката не като обект на унищожение, а като на сила, която трябва да бъде почетена и насочена. Така древните българи, освен че са обезоръжавали противника, са съумявали да превърнат страха в празник – акт, достоен за възхищение и до днес.

Може да ти е интересно: Календар на предстоящите празници.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.