Български празници: Петковден (14 октомври)

История на празника

На 14 октомври в България се чества Петковден – празник на Света Параскева, известна още като Света Петка. Историята й започва през X-XI в. от град Епиват в Тракия, където живеели родителите й, които били българи. Те били заможни и благочестиви християни. От малка Света Петка се посветила на изучаване на Светото Писание, винаги помагала на нуждаещите се и често давала дори дрехата от гърба си.

След смъртта на родителите й, света Параскева се отправила на дълго пътешествие из най-известните пустинни места, където се подвизавали светци – в районите около Египет, Ираклия, Константинопол и Палестина. В Йорданската пустиня тя прекарала 25 години, докато един ден, по време на молитва, Божи глас й наредил да се завърне в родното си място. Тя се завърнала и скоро след това починала.

След време, докато копаели гроб за неизвестен моряк, се натъкнали на нетленното тяло на света Петка. Разбрало се, че тялото е именно нейно, след като благочестив монах получил видение от Ангел Господен по време на сън. На следващия ден светите й мощи били пренесени в катедралния храм „Свети 12 апостоли“ в Епиват, а по-късно, по време на Второто българско царство, цар Иван Асен II и патриарх Василий ги положили в специално изградения храм „Света Петка Търновска“ в Търново.

След османското нашествие и падането на Търново през 1393 г., мощите са пренесени в Румъния, след това в Сърбия, а после обратно в Румъния, в катедралния храм „Сретение Господне“ в град Яш, където се намират и до днес.

Поверия и обичаи на Петковден

• Смята се, че от Петковден „зимата чука на вратата“ – задава се студено време, денят намалява и хората започват да се готвят за предстоящата зима.
• Вярва се, че света Петка закриля дома и семейството, пазейки хората от болести и уроки.
• Прави се жертвоприношение (курбан) – коли се петел или овца и се приготвя обща трапеза за семейството и съседите.
• Организират се събори и курбани – правят се общи гощавки и се канят хора от околните села.
• Меси се обреден хляб. Голямата обредна пита (кулак) е за семейството. Тя трябва да бъде прекадена с тамян и поръсена със светена вода. Слага се на масата върху мъжка риза, на която има паничка сол и чаша вино. Семейството трябва да й се поклони три пъти, преди да седне на трапезата. Замесват се и малки обредни питки, които се раздават за здраве и благополучие.
• Денят е благоприятен за сватби и годежи. Дните след него – също.
• Ако на Петковден е слънчево и топло, листата не са окапали, а овцете се скупчват – зимата ще е дълга и тежка. Ако на този ден вали – зимата ще е мека.
• Каквото е времето на Петковден (14 октомври), такова ще е на Димитровден (26 октомври) и на Архангеловден (8 ноември).
• Първият гост (полазник) на Петковден ще определи късмета и здравето на домочадието за една година напред.

Какви за забраните на Петковден?

• Не се извършва тежка работа, особено от жените. Те не бива да шият, предат или тъкат – за да не се разболеят и да не накърнят почитта към светицата. Не се пере и не се кове. Вярвало се е, че нарушаването на тези забрани може да доведе до болести по овцете или нападение от вълци над стадата и хората.
• Овчарите не се къпят – те трябва да се изкъпят преди Петковден, а после не се къпят и не сменят дрехите си докато трае заплождането на домашните животни.
• Стадата се прибират в кошарите – след този ден те вече не се извеждат на паша.
• Трапезата не се оставя неприбрана – за да не влезе студът в къщата.
• След този ден хората не трябва да ходят леко облечени, защото ще ги застигнат болести и студ.

Кой има имен ден?

На Петковден (14 октомври) имен ден имат хората, носещи имената:

Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Петко, Петка, Петкан, Петкана, Петьо, Петя, Пенко, Пенка, Пеньо, Пенчо, Кева, Петра, Петрана, както и други, основно женски имена, произлизащи от Петка, Параскева и „петък“.

Петковден в наши дни

В миналото с настъпването на Петковден се е отбелязвал краят на активната земеделска и пастирска работа. От този ден нататък хората са започвали усърдна работа по подготовката за зимата. Курбаните са били начин те да отдадат почитта си на закрилницата и са им давали надежда, че тя ще продължава да бди над тях.

Днес зимите вече не се същите и част от ритуалите, свързани с подготовката за зимата в миналото, може да ни се струват безсмислени, но това не бива да бъде причина те да бъдат забравени. Петковден пази една натрупана мъдрост за ритъма на природата, за сплотеността в обществото и за уважението към дома. Ако изгубим тази мъдрост, тя може никога повече да не се върне, за разлика от зимата.

Може да ти е интересно: Календар на предстоящите празници.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.