Народни рецепти: Слънцезащита

Как са се предпазвали от слънцето хората в миналото

В българския фолклор слънцето е било почитано като върховно божество и централен елемент в митологичния свят на предците ни. Неговата сила е била приемана като всеобхватна – даваща живот, здраве, плодородие и прогонваща злото. Хората са вярвали, че слънцето не е само физически обект, но и същество с разум, душа и чувства, способно да благославя или наказва. В традиционния български бит хората са имали дълбоко уважение към природата, включително и към слънцето. То е било символ на зараждането, растежа и обновлението. Затова се изпълнявали множество ритуали и обреди (на дни като Еньовден), насочени към осигуряване на неговата благосклонност. Народната медицина отдавала голямо значение на слънчевата енергия като средство за изцеление. Къщите са били строени с лице на изток, за да бъдат огрявани от първите слънчеви лъчи, носещи благоденствие. В продължение на дълги години хората трупали знания, научавайки се да използват практични, природосъобразни и символично заредени методи за защита от слънцето.

Подходящо облекло

Дори и в съвремието, това е един от най-ефективните и широко използвани методи. Традиционното българско облекло е било съобразено с климатичните условия и често е включвало:

• Дълги ръкави и крачоли: Дори през лятото хората са носили дрехи, които покриват голяма част от тялото, за да предпазят кожата от директните слънчеви лъчи. Материите са били естествени – лен, памук, коноп, които са дишащи и помагат за регулиране на телесната температура. Бялата риза с дълги ръкави не е била само за стил – тя е била естествена бариера срещу слънцето.
• Шапки и забрадки: Мъжете са носели различни видове шапки (сламени, от филц), а жените – забрадки или кърпи, които покриват главата, врата и част от раменете. Това е предпазвало както от слънчев удар, така и от изгаряне на кожата на лицето и шията. В съвременния свят шапките с широка периферия са отлично решение за дамите, но в миналото, предвид начина на живот, не са били практични.
• Широки дрехи: Свободните широки дрехи осигуряват по-добра циркулация на въздуха и предотвратяват прегряване.

Поведенчески практики

• Избягване на силните часове: Селскостопанската работа и други дейности на открито са били планирани така, че да се избягва директното излагане на слънце между 11:00 и 16:00-17:00 часа, когато слънцето е най-силно. По това време хората са почивали, обядвали са и са извършвали дейности на закрито или на сянка.

Постройки и архитектура

В миналото хората не са използвали хиперинверторни климатици, вентилатори с режим за сън и овлажняващи уреди с йонизиращ и охлаждащ ефект. Вместо това са използвали задълбочените си познания за естествените материали и техните свойства.

• Дебели стени: Изградени от камък или кирпич, дебелите стени са осигурявали добра изолация, поддържайки прохлада през лятото.
• Малки прозорци: По-малките прозорци, особено на южната страна, са ограничавали проникването на пряка слънчева светлина. Дървените кепенци осигурявали допълнителна защита.
• Стрехи и чардаци: Широките стрехи и изнесените чардаци са осигурявали сянка на фасадите на къщите, предпазвайки стените и вътрешните помещения от прекомерно нагряване.

НАТУРАЛНИ СРЕДСТВА ЗА СЛЪНЦЕЗАЩИТА

Рецептите с тези средства са безценни, защото са резултат от многовековни наблюдения, опит и практическо приложение, предавано от поколения на поколения. Защитата от слънцето не се е определяла с изследвания на UV лъчи и определяне на SPF фактори, а на принципа проба-грешка. Където понякога пробата е била болезнена, а грешката – фатална. Разбира се, съвременните препарати за слънцезащита са ефективни, леснодостъпни и базирани на научни изследвания. Но народните методи могат да бъдат отлично допълнение, а понякога и пълноценен заместител, особено когато сте далече от градската среда.

1. Масло от семе на малини – народен щит от природата

Маслото от малина е с естествен фактор за защита (SPF между 28-50 за UVB лъчи и 6-8 за UVA лъчи). То е с високо съдържание на антиоксиданти (витамин Е, витамин А, полифеноли), есенциални мастни киселини (Омега-3, Омега-6) и фитостероли.

• Приложение: Слагат се няколко капки върху чиста кожа преди излизане. Може да се комбинира с масло от моркови за по-добър ефект.

Препоръчва се използването му в комбинация с доказан продукт за слънцезащита. Може да се използва и като част от ежедневната грижа.

2. Масло от моркови

Морковите са богати на бета-каротин, който подпомага естествената защита на кожата срещу UV лъчите. Маслото от семена на моркови (етерично масло) е по-концентрирано и се смята, че има SPF между 38-40. То е богато на антиоксиданти, витамин А (под формата на бета-каротин) и други съединения с ползотворен ефект. Мацерираното (инфузираното) масло от моркови е по-често срещан продукт, който се получава чрез накисване на настъргани моркови в мазнина (базово масло). То също съдържа полезни съставки, но има нисък SPF 4-6.

Маслото от моркови подобрява тена, хидратацията и подхранването на кожата. Допълнителна полза от него е противовъзпалителният ефект.

• Рецепта: 1 настърган морков се накисва в 1 ч.л. зехтин или кокосово масло. Оставя се да престои 1-2 часа и се прецежда. Полученото масло се нанася на тънък слой върху кожата преди излагане на слънце.

⚠Внимание: не дава пълна защита, но помага за усилване на естествения тен без изгаряне.

3. Други масла със защитно действие

Тези масла не са част от традиционните средства за защита от слънцето, но са натурални средства с доказано полезни свойства.

• Масло от пшеничен зародиш: Притежава SPF около 20. То е отличен източник на витамин Е, К, В и холин, хидратира кожата и предотвратява увреждането от свободните радикали.
• Масло от авокадо: Има SPF около 15. Богато е на мононенаситени мазнини, които създават защитен слой върху кожата, и е пълно с хранителни вещества, които успокояват и подхранват сухата и увредена кожа.
• Какаово масло: SPF между 6 и 15.
• Кокосово масло: SPF около 6-10. Известно е със своите овлажняващи и антибактериални свойства.
• Зехтин: SPF около 6-8. Богат на антиоксиданти, които помагат в борбата със свободните радикали.
• Масло от ший (карите): Предлага SPF между 5 и 6. Това е отлично хидратиращо и подхранващо масло, което помага за възстановяване на кожната бариера.
• Бадемово масло: SPF около 5.
• Масло от жожоба: SPF около 4. Стабилно масло, което е близко до естествения себум на кожата.

⚠Важно предупреждение: Никое от гореизброените народни средства не може да осигури същата надеждна и широкоспектърна защита като комерсиалните слънцезащитни продукти, които са формулирани и тествани съгласно строги стандарти. Използвайте народните средства като допълнение към вашата слънцезащитна рутина – за хидратация, подхранване, успокояване на кожата и борба със свободните радикали. За ефективна защита от слънцето, особено през лятото и при престой на открито, винаги използвайте качествен слънцезащитен крем SPF 30 или по-висок, нанасяйте го обилно и повтаряйте нанасянето на всеки 2 часа или след къпане/изпотяване.

ГРИЖА ЗА КОЖАТА СЛЕД СЛЪНЦЕ

1. Отвара от бял равнец

Белият равнец има противовъзпалителни и слънцезащитни свойства

• Рецепта: Слагат се 2 с.л. бял равнец в 300 мл вода. Вари се 10 минути, оставя се да изстине и се прецежда. Използва се за обтриване на кожата преди или след слънце.

2. Народен еликсир със зехтин и восък (или мед)

Тази смес се е използвала като универсален мехлем за защита на кожата, включително от вятър и слънце.

• Рецепта 1: 1 част пчелен восък се прибавя към 3 части зехтин. Разтапят се на водна баня, изстудява се и се нанася тънко по откритите части. По желание се добавя капка лавандула или лайка.
• Рецепта 2: 1 с.л. мед се разтваря в 1 с.л. зехтин. Загрява се леко и се нанася върху изтощена от слънцето кожа, задължително вечер – не преди излагане на слънце.

3. Бабина отвара с лайка и невен – за след слънце

Ако слънцето вече е оставило следа, време е за тази отвара. Бабите вярвали, че невенът „вдига болката от кожата“, а лайката носи благословена мекота.

• Рецепта 1: 2 с.л. сух невен, 1 с.л. лайка и 300 мл вода. Ври 10 минути, оставя се да изстине. Прецежда се и се нанася с памук върху зачервената кожа.
• Рецепта 2: 1 с.л. лайка и 1 с.л. невен се заливат с 300 мл. вряла вода. Оставя се да преседи 15 минути и се прецежда. Изчаква се да изстине и се обтрива кожата нежно или се използва като основа за домашен крем. Рецептата е подходяща и за бебета с раздразнена кожа.

4. Компреси със сурово прясно мляко или айрян

Приложими при първи симптоми на изгаряне.

• Приложение: Памучен плат, потопен в хладно мляко, се поставя върху изгорялата зона за 10-15 минути. Повтаря се 2-3 пъти дневно.

5. Компрес с листа от лапад или зеле

Това е стар селски лек за изгорена или прегрята кожа.

• Приложение: Използват се свежи, добре измити листа от лапад или прясно зеле. Смачкват се леко с точилка или ръка, за да пуснат сок. Поставят се директно върху зачервената кожа, като се фиксират с ленена кърпа. Имат успокояващо, охлаждащо и противовъзпалително действие.

6. Хидрозол (цветна вода) от лавандула или роза

Тези води успокояват кожата и могат да се използват като охлаждащ спрей през деня.

• Рецепта: 1 ч.л. сушена лавандула или розов цвят се накисва в 200 мл преварена вода за 1-2 часа. Прецежда се и се пресипва в спрей бутилка. Съхранява се в хладилник.

7. Охлаждаща маска с кисело мляко и краставица

Когато комбинираш 2 продукта с неизброими ползи за здравето, получаваш истински цяр.

• Рецепта: 2 с.л. кисело мляко се разбъркват с 1 с.л. настъргана краставица и капка масло от лавандула (по желание). Нанася се на изгорелите зони и се оставя за 15 минути. Изплаква се с хладка вода. Тази рецепта се използва и за направата на маска за лице.

8. Паста от хума (глина)

Българската хума е известна с благотворното си въздействие върху косата и кожата. А сега ще ви запозная с нейното приложение при слънчеви изгаряния или обриви.

• Рецепта: Смесва се хума на прах с хладка вода или отвара от лайка, до получаване на паста. Намазва се тънък слой върху кожата и се оставя да изсъхне 10-15 минути. След това се изплаква с хладка вода. Хумата „изтегля топлината“ и успокоява раздразнената кожа.

9. Отвара от дъбова кора

Използва се при слънчеви обриви и възпалена кожа – има стягащо и защитно действие.

• Рецепта: 1 с.л. дъбова кора се вари в 250 мл вода в продължение на 10 минути. След охлаждане се прецежда и се използва за обтриване на кожата или за компреси.

10. Отвара от цветовете на бъз (черен бъз) като спрей за охлаждане и защита

Цветовете на черния бъз не се ползват само за чай – с тях се приготвя нежна вода за лице и тяло при силно слънце.

• Рецепта: 2 с.л. сух цвят от бъз се запарват в 300 мл преварена вода в продължение на 20 минути под капак. Охлажда се и се прецежда. Използва се за обтриване или като лек спрей. Успокоява, избистря тена и има слаба естествена защита.

11. Пача трева (пача трън) – сок за обгаряния и защита от слънце

В народната медицина е използвана при обриви, прегряване и зачервяване на кожата - особено по лицето.

• Приложение: Стъблата на прясна пача трева се смачкват. Полученият сок се нанася внимателно на проблемните зони. Има охлаждащ и лечебен ефект, подобен на алое вера, но по-слабо познат.

12. Розова вода с пчелен прашец за освежаване и защита

Тази рецепта се предава в билкарски среди като естествен щит за кожа, склонна към изгаряния.

• Рецепта: 1 щипка пчелен прашец се добавя към 100 мл розова вода. Разклаща се добре и се нанася като освежаваща вода. Съхранява се в хладилник. Има подхранващ, антиоксидантен ефект. Подходяща за суха, изтощена кожа.

13. Отвара от змийско мляко и зехтин – за възстановяване на изгоряла кожа

Змийското мляко се ползва много внимателно, в малки концентрации, защото в противен случай може да има нежелан ефект върху кожата. Действа бързо при раздразнена кожа.

• Рецепта: 1 ч.л. сушено змийско мляко ври в 200 мл вода в продължение на 5 минути. Смесва се с 2 с.л. зехтин. Използва се само вечер, локално, при лющене и раздразнение. Да се тества предварително, билката е силна.

14. Топъл компрес от чай с невен и листа от череша

Този метод се е използвал при кожно прегряване и парене, особено при деца.

• Рецепта: 1 с.л. невен и 5-6 черешови листа се запарват в 300 мл вода за 20 минути. Прави се компрес с плат или памук – прилага се 2 пъти дневно.

15. Кисело мляко срещу изгаряния

Това е, може би, най-популярната народна рецепта. Киселото мляко се налага директно върху изгорелите участъци, особено по раменете и лицето. Самото му нанасяне осигурява незабавно охлаждане на засегнатите зони. Млечната киселина има лек ексфолиращ ефект и може да помогне за отстраняване на мъртвите клетки от повърхността на кожата, като същевременно подпомага регенерацията. Пробиотиците действат противовъзпалително. Протеините и мазнините създават тънък защитен филм, който подпомага задържането на влагата в кожата. Водното съдържание спомага за хидратирането на дехидратираната от слънцето кожа. Подходящо е за леки до умерени изгаряния. Рецептата е лесна, трудно е намирането на истинско кисело мляко.

16. Домашен лосион със зелен чай и алое вера

Макар алое да не е типична българска билка, зеленият чай и алое често се използват в съвременни народни адаптации.

• Рецепта: 1 ч.ч силен зелен чай, 2 с.л. гел от алое вера, 1 ч.л. ябълков оцет. Смесва се и се съхранява в бутилка в хладилника. Използва се като спрей или лосион след излагане на слънце.

17. Отвара от лайка с оцет – класика при слънчев удар

В народната медицина се прилага при симптоми като главоболие, зачервяване, отпадналост.

• Рецепта: 1 ч.ч. силна отвара от лайка, 1 ч.л. ябълков оцет и 1 ч.л. мед. Сместа се пие хладка, на малки глътки. Охлажда и облекчава.

⚠Внимание: Всеки човек има индивидуална поносимост и непоносимост към определени съставки. Гореизброените рецепти за изпитани и на пръв поглед безобидни, но винаги има риск и човек никога не бива да го пренебрегва. Използвайте ги в комбинация с доказани съвременни продукти и винаги изпробвайте ефекта им на малък, незабележим участък. Използвайте ги пълноценно едва след като се уверите в тяхната безопасност.

Защитата от слънцето в наши дни

В търговските обекти има изобилие от слънцезащитни средства. Това, което днес липсва, е свързаността с природата. Съвременният начин на живот ни кара да пренебрегваме редица древни практики – ценни и доказали се с времето. Вече не се съобразяваме със слънцето. Изборът на изложение на сградите е по-скоро естетически, отколкото практичен. Материалите, с които строим, се избират не заради свойствата им, а според цената и сроковете. Работното ни време е съобразено със слънцето единствено дотолкова, доколкото да се сведат разходите на компаниите до минимум. Мислим, че това ще ни се размине. Но слънцето не забавя своя отговор – нанася ни поражения като рак на кожата, слънчева алергия, хронична умора и отслабване на имунитета. Начинът ни на живот се е превърнал в провокация към неговата мощ. Станали сме изключително несъобразителни - не само към другите хора, а и към самата природа. Затова ще имаме нужда от всички възможни средства за защита – включително онези, които някога са ни били напълно достатъчни.

А вие използвате ли домашни средства за слънцезащита, или се доверявате на съвременни, утвърдени продукти?

Може да ти е интересно: Ароматерапия за душата.