Старите корени

Първият ден от седмицата Понеделник е първият ден от седмицата и от векове се смята за особено важен в българската народна традиция. Нашите предци са вярвали, че както започнеш понеделника, така ще ти върви през цялата седмица. Затова енергията, с която започваш този ден, е изключително важна. Това е бил един „тежък“ ден. Той не се е възприемал като лош, а по-скоро като силен и определящ. Наименованието „Понеделник“, означава „денят след неделя“. Какви са поверията за понеделник? Според едно от най – популярните твърдения, „Както ти започне понеделника, така ще ти върви през цялата седмица“. Често в миналото домакините са избягвали тежка работа като пране и основно почистване, за да не е „натоварена седмицата“. Вместо това, започвали деня с подреждане, приготвяне на вкусна храна или приятна среща. Мъжете пък са пестели силите си на полето, за да им стигнат за цялата седмица. Понеделник е в мъжки род и се е считал за „мъжки ден“. Денят бил отреден за планиране и започване от мъжете на н...

Какво е „захващане на мълчание“ В българския фолклор това е малко познат, но много интересен ритуал. Някога се е вярвало, че в определен момент, мълчанието има силата да „запечата“ късмета. Така човек можел да се предпази или да усили магическото действие на ритуал, извършен преди това. Ритуалът може да се извърши както от баба-знахарка , така и от самия човек, стига да знае какво прави. Според фолклорното вярване думите имат сила – могат да развалят късмета, да „изплашат“ щастието или да предизвикат злото. Така с мълчанието се издига защитна стена, през която лошото не може да проникне чрез думите. Имало случаи, в които хората в миналото смятали за особено необходимо да изпълнят този ритуал. Как и кога се изпълнява? След сън за любим човек: Ако си сънувал някой, когото искаш да „повикаш“ в живота си, след като се събудиш, не трябва да говориш, докато не извършиш определен ритуал (например пиене на вода от три кладенеца или сресване на косата със специален гребен ). След гледане (гад...

Историята на Свети Илия Свети Илия, наричан още Тесвитец (от родното му място Тишбе / Тесва), е живял през IX век преди Христа, по времето на израилския цар Ахав и царица Йезавел. Вярвал в Бог и имал силно развито чувство за справедливост. Не можел да се примири с това, че хората почитали езически богове. Прекарвал дните си в молитви към Бог – да вразуми човечеството и да му покаже правилния път към вярата. Хората били привързани към материалния свят и земните блага, а душите им били опустели. Тогава Бог донесъл суша, очаквайки хората да се разкаят и да се обърнат към него за помощ. През това време Илия заживял в пещера, където в продължение на три години врани му носели храна сутрин и вечер. След три години земята станала на камък, но хорските сърца не омекнали. Тогава Господ изпратил пророка при благочестива вдовица, която, по негова молба, му омесила пита с последното си останало брашно. Като видял вярата й, пророкът измолил от Бог брашното в делвата и маслото в гърнето й никога да ...

За пещерата Дяволското гърло Пещера Дяволското гърло стои сгушена в Родопите, обвита с мистерии от векове. Намира се в Западни Родопи, в Триградското ждрело. В близост са село Триград и град Девин. Образувала се е преди около 175 000 години като пропастна пещера (от потъващи води). В момента е благоустроена, като общият маршрут за посетители е 350 метра. Първите 150 метра са изкуствено прокопан тунел, който служи за вход, а понякога и за изход. Обичайно се излиза през стръмна обезопасена стълба, която води към естествения вход на пещерата, но някои хора предпочитат да се върнат обратно през тунела. Беседата започва пред входа и продължава в пещерата. Разказват трагичната история на двамата варненски водолази, които останали завинаги в пещерата, както и легендата за Орфей и други любопитни факти. Температурата вътре е +8°C, и е шумно, заради бученето на водата, затова е напълно възможно да не чуете цялата беседа, както стана по време на нашето посещение. Тази пещера носи особена атмосфе...

Коя е Света Марина? Света Марина е живяла през III век в град Антиохия (днешна Турция). Била е дъщеря на езически жрец. Когато била на 12 години, се заслушала в думите на един проповедник и така се зародила любовта й към Бог. Много искала да приеме християнската вяра, но нямало свещеник, който да я кръсти. Щом разбрал за това, баща й се отрекъл от нея. Когато била на 15 години, веднъж излязла на полето да наглежда овцете на баща си. Тогава оттам минал местния областен управител, който веднага бил поразен от красотата й и решил да я вземе за себе си. Казвал се Олимврий и бил жесток мъчител на християните. По пътя към близкия град тя не скрила християнските си вярвания, което още повече засилило желанието му да я направи своя жена, с цената на заплахи и мъчения. Когато стигнали в града, той принесъл жертви и поискал от нея да почете неговите богове. Тя категорично отказала и той наредил да я съблекат и да я пребият с дървени пръти. На следващия ден отново поискал от нея да даде жертва на...

Ароматерапията в миналото Използването на етерични масла за подобряване на физическото, емоционалното и духовното здраве е практика с корени от древността. Доказателствата за това датират от около 3500 г. пр. Хр. в египетската култура. Египтяните са използвали ароматни масла за балсамиране, в ритуали, за медицина и за козметика. Знанията за лечебните свойства на етеричните масла вероятно са пренесени в Европа след нахлуването на римляните през I век от н.е. Римляните също са използвали масла за хигиена, масажи и парфюмерия. Древните българи, подобно на други народи, са разчитали на познанията си за лечебните свойства на растенията. Открили са, че ароматът може да излекува както тялото, така и душата. Много ароматни билки имат доказани антисептични, противовъзпалителни и успокояващи свойства. Ползата от тях е безгранична, а приложенията - неизброими. Директно приложение на билките и смолите за ароматерапия 1. Лавандула – за спокойствие и сън Използва се, за "да е лек сънят и душата...

Корени на поверията за невестулката "Попадийка", "Буля", "Невеста" – в българския фолклор невестулката има много имена, често свързани с "невеста" или "булка" ("попова булка", "байнова булка"). Едно от обясненията за това е народно предание за млада и мързелива снаха, която била прокълната от свекърва си да се превърне в такова животно, за да остане завинаги "невеста" и вечно да "преде" (да се движи бързо). Друго обяснение е свързано с ролята й в някои обреди, например при погребение на хайдутин, когато "поповата булка" играела ролята на невеста. Смятало се е, че невестулката е особено опасна за младите булки, на които от ревност късала дрехите. БАЙНОВА БУЛКА „Байнова булка“ или „Байнова булчица“ е митично същество от българския фолклор, чието име се среща по-рядко в съвременните източници, но то е част от богатството на народните предания, особено в Родопския край. Байновата булка е тай...