Старите корени

Когато дошъл ред да създаде жената, Господ извикал при себе си един ангел. Казал му, че е решил, че е време да даде на Адам другар, с когото мъжът да си приказва и да не се чувства самотен. За целта възложил на ангела важна задача - да отиде при Адам, да го издебне докато спи, да му извади едно ребро от лявата страна и да го донесе. Изрично го предупредил да внимава да не събуди мъжа докато спи. Ангелът се поклонил и тръгнал да изпълнява заръката.  Отишъл при Адам, издебнал го да заспи и изключително внимателно и предпазливо извадил едно ребро от мъжа, без той да усети. Доволен от свършената работа, ангелът се върнал при Създателя, но когато стигнал пред вратата видял, че и Той спял. Решил да не го събужда и зачакал пред вратата.  Надушил дяволът, че се случва нещо без негово знание и се изкатерил по стълбата водеща към небесното царство. Отишъл при ангела и го попитал защо стои на вратата на Божиите покои, а той отвърнал, че се бои да не събуди Всевишния. Дяволът видял реброт...

История на Богородичните пости Богородичните пости, известни още като Успенски пости, имат дълбока духовна и историческа основа в православната традиция. Те се правят в чест на Пресвета Богородица, започват на 1 август и продължават 14 дни. В края им се отбелязва празникът  Успение Богородично (15 август) . Постът е установен в ранната християнска епоха – вероятно още през IV–V век, но официално се споменава в писмени извори от VI век. Първоначално не е имал строго определена форма и продължителност. Различните християнски общности постели по различен начин в чест на Богородица. През 1166 г. на Цариградския събор, свикан от патриарх Лука Хрисоверг, е прието Богородичният пост да трае 14 дни и това е останало непроменено до днес. Защо се спазват Богородични пости? Постите символизират вътрешно пречистване – на тялото – чрез въздържание и на душата – чрез молитва и покаяние. Това е символично вървене по стъпките на Богородица, която според преданието се е подготвяла с пост и молитва...

История на празника Преображение Господне Преображение Господне е свързано с едно от най-ключовите събития в живота на Иисус Христос, описано в Евангелията на Матей (17:1–9), Марко (9:2–8) и Лука (9:28–36). Според разказа, Иисус извел трима свои ученици на високата планина Тавор (в Израел). По време на молитва лицето Му засияло като слънце, а дрехите Му заискрели в бяла светлина. Появил се облак, който закрил всички и от небето се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение – Него слушайте!“ Това е моментът, в който пред учениците се разкрива божественият произход на Иисус Христос, скрит в човешкия Му образ. Каква е символиката на празника Преображение Господне? Преображението разкрива божествената същност на Христос. Това символизира, че зад човешкото се крие божественото . То може да се разкрие само ако човек има силна вяра и получи духовно прозрение. Засияването на Иисус Христос представя моментът на просветлението . То е в резултат на достигането до божестве...

Църковна история на празника Успение Богородично Успение на Пресвета Богородица (15 август), наричан още Голяма Богородица, е един от 12-те големи християнски празника и е посветен на смъртта, възнесението и прославата на Божията Майка – Дева Мария. След Възнесението на Иисус Христос, Богородица е живяла в Йерусалим и се е грижила за апостолите и вярващите. Когато настъпил краят на земния й живот, архангел Гавриил й се явил с маслинова клонка и й казал, че след три дни ще си отиде. Същият този архангел навремето й съобщил благата вест, че ще роди Спасителя на света. Пресвета Богородица и този път се зарадвала на известието и се приготвила за пътя си към небесния свят. Земният й път приключил, а Иисус Христос сам взел душата й. След погребението й в Гетсиманската градина, гробът останал празен – тялото й възкръснало по подобие на Иисус Христос. Затова църквата не говори за „смърт“ (както при останалите светци), а за „успение“ – заспиване в Господа, което е по-меко, светло и пълно с над...

Постенето според народните традиции – ограничение или начин на живот? В тази статия няма да откриете меню по дни, грамажи и калории. В нея ще откриете начин на живот . Начин, дълбоко свързан с корените и традициите ни. Носещ удоволствие от живота, чувство за пълноценност и принадлежност. Храненето според народните традиции е едновременно автентично, ползотворно и пълноценно . Лишенията в него са съобразени с естествените нужди на тялото и това е доказано от съвременната наука. Благодарение на този режим, в миналото хората са приемали повече калории, но са имали по-изваяни тела. Как е възможно това? Ще се опитам да отговоря на този въпрос по изчерпателен начин. В тази статия ще откриете информация за различните видове пости според християнската традиция, за основните храни и физическа активност , необходими за здравословен начин на живот, както и за някои от най-избягваните продукти в ежедневието, като хляб, захар и сол . Надявам се информацията, която събрах за вас, да ви е полезна. ...

Свети Иван Рилски живеел в едно село, където работел като говедар. Един ден на полето завалял проливен дъжд. Пастирът набързо събрал стадото, превел го през реката и се прибрал в селото. Но в бързината не преброил говедата и така се оказало, че кравата на собственикът на къщата, в която живеел, липсвала. На всичко отгоре била и бременна. Когато чорбаджията се прибрал, веднага разбрал и нахокал младият говедар. Свети Иван Рилски казал, че ще му върне кравата срещу отплата. Тогава собственикът обещал да му даде новороденото теле. Свети Иван Рилски тръгнал да търси кравата и стигнал до придошлата река. Огледал се, но никъде не видял животното. Осъзнал, че реката е прекалено дълбока, за да я прекоси. Тогава той свалил връхната си дреха, хвърлил я в реката, прекръстил се, седнал на нея и така преплувал на отсрещния бряг - все едно бил на сал. Не след дълго той открил кравата, а до нея била малката й мъжка рожба. Взел телето на ръце, а кравата го последвала по пътя към селото. Като стигнали ...

Неделя - седмият ден от седмицата Според съвременния български календар неделя е седмият ден от седмицата, но според християнската традиция тя се счита за първия – защото е денят на Христовото Възкресение, което я прави най-свещения ден от седмицата. В миналото неделя е бил ден, в който светът се е усещал по друг начин. Светлината на деня е ставала по-мека, улиците – по-тихи, времето течало по-бавно, хората били по-смирени. Това е бил ден, отреден за почивка още от сътворението и всеки се съобразявал с това, защото на този ден небето се отваряло – както за молитви, така и за наказания. Наименованието „неделя“ произлиза от старославянска дума със сходно изписване, която буквално означава „ден без работа“. Думата е съставена от отрицателната частица „не“ и коренът „дело“ („не-дело“, тоест не се вършат дела). Стари поверия за неделя Извършването на тежка работа в неделя е било грях, а наказанията били свързани с болести и нещастия. Неделя е бил ден за срещи, празненства и ритуали . Би...

Сряда - шестият ден от седмицата В миналото съботата е носела особена тежест. Тя не е била просто ден за почивка. Тя е била ден на покоя, душите и мълчанието . За този ден се е вярвало, че тогава се отваря порталът към подземния свят. Неслучайно точно събота е отредена за Задушниците – дните, в които почитаме мъртвите и си спомняме за тях. Събота е била и ден за равносметка на стореното през седмицата – доброто и лошото. Тя е била отредена за постигане на вътрешен мир. И макар днес да я свързваме предимно с излизания, пазаруване и филми, тя притежава едно по-дълбоко, мистично значение. Това е ден, обвит в тишина, спомени и загадъчност. Наименованието „събота“ идва от еврейската дума „шабат“, което означава „почивка“. Това е бил свещен ден за почивка и поклонение в юдаизма. Английското наименование произлиза от „Денят на Сатурн“, а в скандинавските езици произлиза от „ден за къпане“ или „ден за измиване“ (свързано е с викингска традиция) Стари поверия за събота На този ден не се започв...

Петият ден от седмицата Петък е колкото очакван, толкова и странен ден. Едно е сигурно - в миналото хората със сигурност не са го очаквали с такова нетърпение. Те са били еднакво натоварени през всеки от дните. Животните не са почивали през почивните дни. Зреенето на плодовете не се е забавяло до понеделник. В традиционната българска култура дните от седмицата са имали специално значение, свързано най-вече със забраните и поверията за конкретния ден. В по-близкото минало петък е бил денят, в който младите хора са се събирали вечер и са разпространявали българските традиции, обичаи, легенди и предания чрез песните от българския фолклор. Днес това е денят, в който човек се откъсва от работата и търси начини за забавление и почивка. Наименованието „петък“ идва от старобългарски и означава просто „пети ден“ от седмицата. Стари поверия за петък Петък е бил ден за пост и въздържание . Това е денят на разпъването на Христос. На този ден се е смятало за грях да се яде месо. В миналото се е вяр...