Старите корени

Когато дошъл ред да създаде жената, Господ извикал при себе си един ангел. Казал му, че е решил, че е време да даде на Адам другар, с когото мъжът да си приказва и да не се чувства самотен. За целта възложил на ангела важна задача - да отиде при Адам, да го издебне докато спи, да му извади едно ребро от лявата страна и да го донесе.

Богородичните пости, известни още като Успенски пости, имат дълбока духовна и историческа основа в православната традиция. Те се правят в чест на Пресвета Богородица, започват на 1 август и продължават 14 дни. В края им се отбелязва празникът  Успение Богородично (15 август) .

Преображение Господне е свързано с едно от най-ключовите събития в живота на Иисус Христос, описано в Евангелията на Матей (17:1–9), Марко (9:2–8) и Лука (9:28–36). Според разказа, Иисус извел трима свои ученици на високата планина Тавор (в Израел).

Успение на Пресвета Богородица (15 август), наричан още Голяма Богородица, е един от 12-те големи християнски празника и е посветен на смъртта, възнесението и прославата на Божията Майка – Дева Мария.

В тази статия няма да откриете меню по дни, грамажи и калории. В нея ще откриете начин на живот . Начин, дълбоко свързан с корените и традициите ни, носещ удоволствие от живота, чувство за пълноценност и принадлежност.

Свети Иван Рилски живеел в едно село, където работел като говедар. Един ден на полето завалял проливен дъжд. Пастирът набързо събрал стадото, превел го през реката и се прибрал в селото. Но в бързината не преброил говедата и така се оказало, че кравата на собственикът на къщата, в която живеел, липсвала. На всичко отгоре била и бременна.

Според съвременния български календар неделя е седмият ден от седмицата, но според християнската традиция, тя се счита за първия – защото е денят на Христовото Възкресение, което я прави най-свещения ден от седмицата.

В миналото съботата е носела особена тежест. Тя не е била просто ден за почивка. Тя е била ден на покоя, душите и мълчанието . За този ден се е вярвало, че тогава се отваря порталът към отвъдното. Неслучайно точно събота е отредена за Задушниците – дните, в които почитаме мъртвите и си спомняме за тях.

Петък е колкото очакван, толкова и странен ден. Едно е сигурно – в миналото хората със сигурност не са го очаквали с такова нетърпение. Те са били еднакво натоварени през всеки от дните. За животните не е имало почивен ден. Зреенето на плодовете не се е забавяло до понеделник.

Четвъртък е специален ден според българските поверия. Това е денят на семейството, на рода и на силата на думите . Старите хора вярвали, че казаното в четвъртък има особена тежест – думите могат да те благословят, но и да те прокълнат. Затова на този ден се е избягвало изричането на клетви . Вместо това думите са се използвали за семейни наричания и за разрешаване на спорове.

Сряда е денят в средата на работната седмица. Това е ден, който е отреден за срещи, размисъл и баланс . В миналото се е вярвало, че сряда е денят, когато съдбата те среща с хора, които носят важни знаци в живота ти. В този ден не е учудващо да срещнеш човек, когото не си виждал от години, или да чуеш новина, която ще промени мисленето ти.

Вторник не е просто вторият ден от седмицата. Според старите български вярвания това е денят, в който силите на предизвикателството се събуждат.

Понеделник е първият ден от седмицата и от векове се смята за особено важен в българската народна традиция. Нашите предци са вярвали, че както започнеш понеделника, така ще ти върви през цялата седмица . Затова енергията, с която човек започва този ден, е изключително важна.

В българския фолклор това е малко познат, но много интересен ритуал. Някога се е вярвало, че в определен момент, мълчанието има силата да „запечата“ късмета. Така човек можел да се предпази или да усили магическото действие на ритуал, извършен преди това. Ритуалът може да се извърши както от баба-знахарка , така и от самия човек, стига да знае какво прави.

Свети Илия, наричан още Тесвитец (от родното му място Тишбе / Тесва), е живял през IX век преди Христа, по времето на израилския цар Ахав и царица Йезавел. Вярвал в Бог и имал силно развито чувство за справедливост. Не можел да се примири с това, че хората почитали езически богове. Прекарвал дните си в молитви към Бог – да вразуми човечеството и да му покаже правилния път към вярата. Хората били привързани към материалния свят и земните блага, а душите им били опустели.

Пещера Дяволското гърло стои сгушена в Родопите, обвита с мистерии от векове. Намира се в Западни Родопи, в Триградското ждрело. В близост са село Триград и град Девин. Образувала се е преди около 175 000 години като пропастна пещера (от потъващи води).

Света Марина е живяла през III век в град Антиохия (днешна Турция). Била е дъщеря на езически жрец. Когато била на 12 години, се заслушала в думите на един проповедник и така се зародила любовта й към Бог. Много искала да приеме християнската вяра, но нямало свещеник, който да я кръсти. Щом разбрал за това, баща й се отрекъл от нея.

Използването на етерични масла за подобряване на физическото, емоционалното и духовното здраве е практика с корени от древността. Доказателствата за това датират от около 3500 г. пр. Хр. в египетската култура.

„Попадийка“, „Буля“, „Невеста“ – в българския фолклор невестулката има много имена, често свързани с „невеста“ или „булка“ („попова булка“, „байнова булка“). Едно от обясненията за това е народно предание за млада и мързелива снаха, която била прокълната от свекърва си да се превърне в такова животно, за да остане завинаги „невеста“ и вечно да „преде“ (да се движи бързо).

В българския фолклор слънцето е било почитано като върховно божество и централен елемент в митологичния свят на предците ни. Неговата сила е била приемана като всеобхватна – даваща живот, здраве, плодородие и прогонваща злото. Хората са вярвали, че слънцето не е само физически обект, но и същество с разум, душа и чувства, способно да благославя или наказва.

В най-древните времена хората вярвали, че думите могат да променят реалността . Това е основа на така наречената заклинателна реч – думи, изречени с намерение и сила. Тази идея съществува в почти всички култури.

Имало време, когато болестта не се лекувала само с треви, а с вяра, слово и ритуал. Всяка болест имала своята причина, често скрита в лош поглед, нарушена забрана или неизпълнен ритуал. Затова хората се пазели – не само от студа и глада, но и от лошата дума, от урока, от незнайния дух, който може да се навърта край огнището.

В свят, в който всеки търси награда, понякога тя се крие там, където никой не иска да се наведе. Прочети тази притча, вдъхновена от стари мъдрости и нови уроци за това какво значи да бъдеш с чисто сърце. В едно царство, не много далеч от нашето, живеели хора работливи, но с навици не дотам добри. Всеки бил зает със своето, но когато се нахранил или употребял нещо, просто изхвърлял останалото – на улицата, в реката, край пътя.

В миналото, когато светът бил още млад, Бог решил да възнагради хората. Извикал ангелите, с които се съветвал, и започнали да разпределят даровете – красота, сила, мъдрост, храброст...