Български празници: Преображение Господне (6 август)

История на празника Преображение Господне

Преображение Господне е свързано с едно от най-ключовите събития в живота на Иисус Христос, описано в Евангелията на Матей (17:1–9), Марко (9:2–8) и Лука (9:28–36). Според разказа, Иисус извел трима свои ученици на високата планина Тавор (в Израел). По време на молитва лицето Му засияло като слънце, а дрехите Му заискрели в бяла светлина. Появил се облак, който закрил всички и от небето се чул глас:

„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение – Него слушайте!“

Това е моментът, в който пред учениците се разкрива божественият произход на Иисус Христос, скрит в човешкия Му образ.

Каква е символиката на празника Преображение Господне?

Преображението разкрива божествената същност на Христос. Това символизира, че зад човешкото се крие божественото. То може да се разкрие само ако човек има силна вяра и получи духовно прозрение. Засияването на Иисус Христос представя моментът на просветлението. То е в резултат на достигането до божествената мъдрост. Празникът дава надежда, че всеки човек е способен на преобразяване – чрез покаяние, вяра и духовно усилие. Денят е призив за равносметка и даване на начало на лична вътрешна промяна.

Празникът Преображение е свързан и с природна символика. Счита се, че на Преображение „времето се обръща“ – летните жеги постепенно биват изместени от есенната прохлада. Празникът бележи началото на гроздобера. Реколтата е израз на Божието благословение.

Какви са народните поверия и забрани за празника Преображение Господне?

Какво се прави:

• Посещава се църква: Празникът е велик, затова по традиция много хора присъстват на богослужение.
• Осветява се грозде: Първите зърна от новата реколта се носят в храма за освещаване. След това се раздават за здраве.
• Раздава се за починали: На този ден, освен грозде, се носят и други сезонни плодове (ябълки, круши, сливи, кайсии, праскови) и хляб. Всичко се раздава за душите на мъртвите.
• Ден за равносметка: Това е ден за вътрешно пречистване, ново начало и духовно преобразяване. Затова на този ден се мисли за поставяне на начало на промяна или за даване на прошка.
• Наблюдава се природата: Старите хора вярват, че времето на този ден вещае какво ще бъде времето през есента.

Какво не се прави:

• Не се работи тежка физическа работа: Както на всеки светъл празник и на този ден извършването на работа се смята за неуважение.
• Не се пере: На този ден трябва да се „пере“ душата, а не дрехите.
• Не се яде грозде преди празника: Изяденото грозде преди този ден носи нещастие. Първото грозде трябва да е за Бог и мъртвите.
• Ден без кавги: Лошите думи, изречени на този ден, „петнят“ душата.
• Водата спира да лекува: Има поверие, че от този ден нататък лечебната сила на водата отслабва и тя спира да лекува. (санаториумите не приемат това като повод за отмяна на резервация)

Кои имена празнуват на Преображение Господне?

На този ден не се отбелязва масово имен ден, както е на други големи празници. Все пак някои хора го отбелязват, защото името им е свързано със символиката на празника. Имената като Преображен и Преображена са редки, но съществуващи и са директно произлизащи от празника. Имената Светла, Светльо, Светозар, Светлозар, Светослав, Светослава, Светлин, Светлина, са свързани със светлината и просветлението, които празникът символизира. Името Илия, макар и свързано с основния имен ден Илинден (20 юли), също може да получи поздрави на този ден, защото пророк Илия присъства на събитието на Преображението. Важно е да уточня, че този ден не е отреден за тези имена в църковния календар. Отбелязването на имен ден на Преображение е по избор или според лична традиция.

👀 Любопитно за празника Преображение Господне

• Според някои учени и богослови, Преображението не се е случило на планината Тавор, а на планината Ермон. Ермон е била по-висока, а Тавор е била много населена и вероятно неподходяща за лично откровение. Все пак, Тавор остава символичен център за поклонение и днес там има красив православен манастир на върха.
• Вярва се, че на този ден слънцето „се обръща“ към зима, а змиите и гущерите започват да се прибират в леговищата си. Това е момент, от който опасностите в природата започват да намаляват. (надявам се и мечките да го знаят)

Празникът Преображение Господне в наши дни

На този ден в храмовете се отслужва Света литургия, а в малките населени места все още много хора се съобразяват с поверията за празника. За съжаление вече има и немалко хора, които пренебрегват значимостта и най-вече символиката на този празник. Иска ми се всеки ден да е Преображение, защото всеки ден човек трябва да поглежда първо в себе си, после назад и чак тогава да мисли за утрешния ден. Да си направи равносметка. Да се запита неща, като например: „Добре ли живея?“, „Добре ли съм живял досега?“, „Наранил ли съм някого по пътя си?“, „Какво мога да променя, за да живея по-добре?“, „Какво мога да променя, за да стана по-добър човек?“. Много хора днес не намират нито време, нито желание да си зададат тези и подобни на тях въпроси. С времето въпросите се натрупват, отговорите се изгубват и идва ден, в който е късно за равносметка. Затова трябва да се спазват народните традиции. Те са своеобразен списък с предизвикателства и успешното ни преминаване през тях ще ни направи по-добри, по-щастливи и по-пълноценни.

А вие знаете ли други поверия за Преображение Господне?

Може да ти е интересно: Календар на предстоящите празници.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.