Български легенди: Пещерата на свети Иван Рилски

Свети Иван Рилски живеел в едно село, където работел като говедар. Един ден на полето завалял проливен дъжд. Пастирът набързо събрал стадото, превел го през реката и се прибрал в селото. Но в бързината не преброил говедата и така се оказало, че кравата на собственикът на къщата, в която живеел, липсвала. На всичко отгоре била и бременна. Когато чорбаджията се прибрал, веднага разбрал и нахокал младият говедар. Свети Иван Рилски казал, че ще му върне кравата срещу отплата. Тогава собственикът обещал да му даде новороденото теле.

Свети Иван Рилски тръгнал да търси кравата и стигнал до придошлата река. Огледал се, но никъде не видял животното. Осъзнал, че реката е прекалено дълбока, за да я прекоси. Тогава той свалил връхната си дреха, хвърлил я в реката, прекръстил се, седнал на нея и така преплувал на отсрещния бряг - все едно бил на сал. Не след дълго той открил кравата, а до нея била малката й мъжка рожба. Взел телето на ръце, а кравата го последвала по пътя към селото. Като стигнали реката свети Иван Рилски отново прострял връхната си дреха над водата. Седнал, както бил с телето на ръце, и преплувал до другия бряг. Кравата била изплашена от бурната вода, но любовта към рожбата й я тласнала в реката и успяла да преплува до отсрещната страна. Когато се прибрал, говедарят бил посрещнат с радост от чорбаджията, който му обещал, че след три години ще получи телето като награда. Така и станало.

Изминали три години и Иван получил обещаното теле. Той се грижил за него с любов и всеотдайност. Водил го на най-тучните пасища, споделял с него и хляба си. Станало любимец на цялото село. Изминала година и волът на беден човек от селото умрял. Тогава бедният селянин се помолил на светеца да му услужи с телето, защото нямал с какво да изоре нивата си и бил обречен на гладна смърт. В замяна щели да си поделят реколтата. Иван Рилски му го дал на драго сърце и скоро след това телето обръщало твърдата почва. Настъпило лятото, а реколтата на бедния селянин била толкова добра и изобилна, че предизвикала завист у съселяните. Едни обвинили свети Иван Рилски в кражба на семената им, а други се клели, че им е направил магия. Дори искали да го премахнат от длъжността на говедар, но когато дошло време за смяна, нямало други желаещи.

Не минало много време и починал бивола на друг сиромах от селото. Човекът отишъл и се примолил на светеца да му услужи с телето. В замяна той щял да поеме грижата за животното през цялата зима. Светецът се смилил над него и случката се повторила. Реколтата на сиромаха пращяла от изобилие, а тази на съселяните пак не била добра. Тогава те се наговорили да изгонят свети Иван Рилски от селото, защото според тях той им правел магия. Събрали се и тръгнали към него, а той, като ги видял, се изкачил на върха на голяма скала и започнал да наблюдава действията им. Нямало какво да направят – въртели се, оглеждали се и накрая си заминали. А говедата им останали без пастир. Скоро селяните се върнали и започнали да молят светеца за прошка. Той им простил, слязъл от скалата и отново поел грижите за стадото.

Не след дълго умрял волът на трети сиромах от селото. И той, както другите двама, се примолил на пастира да му даде телето. На следващата година реколтата на бедния човек била толкова изобилна, че предизвикала яростта и на едрите земевладелци. Те отишли при свети Иван Рилски и го предупредили, че ако още веднъж даде на някой телето, ще го убият.

С всеки изминал ден завистта назрявала все повече и повече в душите на съселяните. Един ден група от трийсетина души се запътила към мястото, където свети Иван Рилски пасял добитъка, с намерението да го убият. Виждайки ги отдалече, той отново побягнал на върха на голямата скала, а те нападнали телето му, заклали го и си поделили месото. После тръгнали в колона по един по пътеката към селото. Тогава светецът, който станал свидетел на всичко, отправил молитва към небето. Поискал телето да се превърне в змии и гущери и така злосторниците да не успеят да го изядат. След малко вързопите с месото се размърдали и влечугите запълзяли по селяните, хапейки ги настървено.

След тази случка, един ден светецът слязъл до селото, поговорил с брат си и като получил съгласието му, взел сина му – Лука, за да го направи монах. Селяните разбрали и заплашили брата, че ако не си вземе момчето, те ще го вземат и ще го убият. Било ги страх, че свети Иван Рилски го учи на магии. Братът отишъл при светеца и започнали спор. Свети Иван Рилски го предупредил че детето не било негово и ако го вземел, скоро след това щял да го върне, но щяло да бъде късно. Братът не го послушал, настоял и в крайна сметка взел детето със себе си.

Както вървели, спрели до една чешма. Братът оставил детето отстрани на чешмата и се навел да пие вода. В този момент отнякъде изпълзяла една змия и захапала детето по петата. След малко то вече било мъртво, а братът изпаднал в ужас. Взел детето и го занесъл обратно при свети Иван Рилски. Светецът се ядосал и напомнил, че е предупредил брат си, че детето не е негово, а Божие и не е имал право да го взима. Братът се разкаял и оставил детето при светеца, а самият той се върнал в селото. Иван Рилски изкопал църква в скалата, която кръстил „Свети Лука“ и стои там и до ден днешен. В нея той погребал детето на брат си.

Един ден светецът, както стоял на върха на голямата скала, се отпуснал и задрямал. В това време дяволът, които дълго чакал удобен момент да накаже светеца за добрините му, отишъл зад него и го бутнал от скалата. Светецът паднал тежко, но скоро след това се изправил и се помолил на Бог да освети пътя му към битката с дявола. Бог откликнал на молитвите му и свети Иван Рилски се врязал в скалата, пробил дупка в нея, излязъл на върха й и кротко седнал на мястото си. Нямало нужда от битка. Дяволът, като станал свидетел на това, се пръснал от яд.

В наши дни

Пещерата на Иван Рилски се намира недалеч от Рилския манастир. Свещената дупка, която свети Иван Рилски пробил с тялото, волята и молитвите си и до днес е изпитание за хората. Праведните преминават, а грешниците остават заклещени, докато не обещаят, че ще изпълнят някоя добрина.

Прочети още: Легенда жената и опашката на дявола.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

По мотиви от том 11 на „Българско народно творчество“, изд. Български писател, 1963 г.