Български традиции: Магията на Кукерите

Има дни от годината, в които селото оживява, а селският площад се превръща в сцена на епична битка между доброто и злото. Въздухът звъни от чанове, земята трепери под тежки стъпки, а страховити маски плашат, но също и пазят. Това е времето на кукерите. Време, в което старите корени оживяват и ти напомнят, че колкото по-голямо е злото, толкова по-шумно ще бъде прогонено.

Кои са кукерите

Кукерите по стара традиция са мъже (днес все по-често участват и жени), които обличат ритуални костюми, поставят страховити маски и опасват кръста си с тежки чанове. Те се появяват около Нова година и Сирни Заговезни – тогава, когато според народните вярвания светът е най-уязвим.

Често ги виждаме просто като маскирани фигури, но в народното съзнание те са нещо повече – те са воини, пазители и посредници, които стоят между старото и новото, между хаоса и реда, между злото и плодородието. Под грозните си маски, те носят светлината на новия ден.

Маските – лицето на отвъдното

Кукерската маска има дълбоко значение и символика. Тя е лице, което не принадлежи на човек. Очите са огромни, зъбите са изострени, а цветовете – силни и контрастни. Често има животински черти – рога, муцуна, клюн.

Според поверието злите сили не могат да разпознаят човека зад маската. Те се плашат от грозното, от непознатото, от онова, което не подлежи на ред. Затова маската е защита – колкото по-страшна, толкова по-силна.

Чановете – гласът на земята

Когато кукерите тръгнат, първо ги чуваш, а после ги виждаш. Първоначално чуваш хаотичен шум, но после той прераства в ритъм, който разклаща земята. Тежките чанове отекват и в най-закътаните ъгли, където злото може да се скрие.

В народните вярвания звукът на кукерите има огромна сила. Той прогонва злото, събужда спящата земя и я подготвя за нов живот. С всяка стъпка те не просто вървят – те „отварят“ годината за плодородие.

Ритуалът – победа над хаоса

Кукерските игри често включват сцени на заораване, сватба, раждане и смърт. Някои го виждат като театър за забавление, но всъщност това е магичен разказ за живота.

Обикновено в игрите са вплетени различни персонажи – кукер, баба, цар, придворни, поп, лекар, мечкар, бръснар и други. Те не говорят – те играят, а публиката участва активно в действието.

Често можеш да видиш смях, закачки и понякога груб хумор, но зад тях стои древна идея – редът трябва да бъде възстановен. Зимата трябва да си отиде, злото трябва да се прогони, а светлината трябва да бъде посрещната с магически танц.

Как страшното носи добро

В българската традиция доброто невинаги е красиво. Понякога то идва с рога, зъби и оглушителен шум. Кукерите са точно такива – страховити пазители, носители на светлината. Те не молят злото да си тръгне. Те го карат да се страхува и само да избяга.

Регионални особености – една традиция, много лица

Макар смисълът на кукерските игри да е общ – прогонване на злото и призоваване на плодородие – във всяка част на България те носят своя облик, свои имена и своя магия.

Шоплук – сурова сила и тежък звън

В Шопския край кукерите са масивни, облечени в кожи, с огромни чанове, които се чуват отдалеч. Маските често са строги и страховити, с изразени зъби и рога.

Тук ритуалът е тежък и земен – стъпките са бавни, силни, сякаш самата земя трябва да бъде събудена от зимния си сън. Шумът е внушителен – той е знак, че за злото няма място, където да се скрие.

Тракия – плодородие и живот

В Тракийската низина кукерските игри са по-обагрени и богати на символи. Костюмите често са украсени с пъстри конци, цветя и допълнителни знаци за плодородие.

Тук ритуалът ясно разказва историята на земеделеца – заораване, сеитба, сватба, продължение на рода. Магията е по-мека и насочена към живота и изобилието.

Странджа – древна и тиха сила

В Странджа традицията носи по-дълбока, почти мистична атмосфера. Маските са по-опростени и мрачни, а движенията – ритуални и съсредоточени.

Тук кукерите гонят злото, същевременно пазейки границата между световете. Вярва се, че в тези земи старите сили никога не са си тръгвали напълно.

Локални разновидности на кукерските обичаи

Дервиши

В някои райони (например около Пазарджик) кукерските игри включват фигури, наричани дервиши (думата е с персийски произход и означава „монах“ или „бедняк“ – използва се в смисъла на човек, който ходи от врата на врата). Те нямат общо със суфистките аскети в ислямската традиция. Те са наследници на древна българска традиция – групи, които обикалят домовете или мегдана, гонят злото и танцуват ритуално хоро за здраве и плодородие.

На така наречения Дервишовден участват мъже и жени в кукерски облекла. Традиционно те се правят от кожи от дългокосместа карловска коза, а маските са пъстри и понякога блещукат (наричат се „очила“). Традицията се свързва със Сирни Заговезни и прошката. Празникът се отбелязва на много места – Боримечково, Виноградец, Карабунар, Лесичово, Церово. (източник: marica.bg)

Интересен локален обичай имат и в село Главиница (Пазарджишко). Там Дервишовден съвпада с Ивановден и се отбелязва на 7 януари. Мъжете от селото се обличат с кукерски костюми и обикалят селото, а накрая убиват ритуално камила, направена от кожи, която символизира едрата шарка. Убийството й олицетворява побеждаването на болестта, а кукерските игри продължават с танци и веселие. (източник: marica.bg)

Село Варвара (Пазарджишко) е единственото, в което дервишите излизат в нощта срещу Нова година (Васильовден) – 1 януари, когато селото отбелязва Дервишовден. Характерното за тях е, че всяка година участниците изработват нови маски. Това често е трудоемък и времеемък процес, който започва още през есента. Кукерските игри преминават под формата на фестивал, наречен „Дервиши Варвара“, който привлича посетители от цялата страна.

Джумали/Джамалари

Между Коледа и Ивановден или около Сирни Заговезни и Великден в някои райони отбелязват Джумаловден (Джамал). Поради тази причина кукерите в някои Пазарджишки села като Калугерово се наричат джумали, а в Кюстендилско – джамалари. Магическият им танц е свързан със защитата, плодородието и реколтата, и според традицията се изпълнява само от мъже.

Този празник се отбелязва и на други места – в някои села около Елин Пелин, Ловеч и Панагюрище.

Сурвакари

Освен мъжете с дрянови пръчки, които обикалят домовете в началото на Новата година и наричат за здраве и берекет, така се наричат и кукерите от Пернишкия край и Югозападна България, които отбелязват Сурва по традиционен и същевременно атрактивен начин, обикновено в дните около Нова година (по стар стил).

В Перник ежегодно се провежда Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – той е най-големият в България и на Балканите. Хиляди участници от цял свят се стичат на състезание, чиято несравнима емоция разтърсва както земята, така и социалните мрежи. Сурвакарските маски са едни от най-високите и впечатляващи, а чановете – изключително тежки. Тук общността е в центъра – всички участват, защото благословията е за всички.

Пернишкият фестивал е първият по рода си в България, като първото му издание е през 1966 година. Той обединява кукерите и сурвакарите в мащабно фолклорно събитие, което поставя България на международната фолклорна сцена.

Постепенно такива фестивали започват да се провеждат и в други населени места (например „Кукерландия“ в Ямбол) и се радват на растящ интерес през годините.

Други местни наименования

Станчинари, бабугери, сурати, старци, чауши, маскари – всички те са наименования на един общ обичай с корени, вплетени в древността, чиято мисия е да прогони злото и да привлече плодородието.

Кукерите днес – живата памет

Под една или друга форма, злото съществува и днес. То трябва да бъде прогонено, за да не ни „обсеби“. Така, макар и времената да са други, смисълът на кукерските игри се запазва. Фестивалите събират хиляди хора, а традицията се предава от баща на син. Под маските днес все по-често виждаме детски лица, а това е сигурен знак, че традицията ще се запази.

Магията на кукерите се крие в усещането, че не си сам срещу злото. Тя е онази единност, която може да сломи и прогони всяка заплаха. Тя е онази сила, която ги кара да повярват в победата още преди да са започнали битката. Тя е светлината, скрита зад страшните костюми. Тя е ритуал, който променя света.

Кукерите са надежда, че има ред, който идва след хаоса. Че ще дойде пролетта. Те винаги печелят битката със злите сили и именно това е причината винаги да пазим традицията жива – да държим злото настрана.

Когато селото оживее и чуеш звъна на чановете, спомни си – това е гласът на старите корени, който все още не е заглъхнал.

За още интересни статии виж Магията на Коледарите или избери от Всички публикации.

Резервирай настаняване в Booking.com и усети отблизо магията на кукерските фестивали.
Използването на този линк няма да оскъпи преживяването ти, но ще помогне за развитието на блога „Старите корени“.