Български традиции: Монетата – дарът, който тежи на земята
За смисъла на даровете по свещените места и границата между уважение и навик Има места, пред които човек инстинктивно снижава глас. Планински извор в сянката на скала, пещера с дъх на влага, скална ниша в тихата гора, стара икона, докосната от хиляди ръце. На такива места често ще видиш монети – хвърлени, подредени, забравени. Но малцина си задават въпроса защо ги оставяме и доколко е редно това. Тази статия е покана да се върнем назад – към смисъла. Да проследим как се е родил обичаят за даряване, какво е означавал някога и как можем днес да го спазваме така, че да не вредим нито на мястото, нито на традицията. В търсене на отговори Като човек, който много обича да пътува из България, много често се озовавам на места, пред които дъхът ми спира от възхищение. Антични крепости, дълбоки пещери, високи върхове, магически природни форми, величествени човешки творения – различни по вида и произхода си места, но с общи черти. Една от тях е неоспоримата им красота, а друга… наличието на монет...