Български магии: Жива вода по изгрев за здраве и обновление

Живата вода по изгрев - силата на първите лъчи

Когато нощта се разсее и първият слънчев лъч погали земята, светът за миг затаява дъх. В този кратък миг, преди птиците да запеят своите магически песни, а хората да се потопят в безкраен поток от думи, водата се събужда. Старите българи вярвали, че тогава тя е най- чиста, най-силна и най-жива – видяла е изгрева и е поела от свежия дъх на новия ден.

Тази вода е много повече от течност – тя е скрит ритуал за обновление и един от най-древните български обичаи за здраве и берекет.

Как водата става „жива“

В някогашните български села, особено в Странджа и Родопите, жените ставали още по тъмно, за да посрещнат изгрева. Те излизали с медно менче или глинено гърне и мълчаливо отивали до близкия извор, кладенец или река, за да извършат този древен и забравен във времето ритуал.

Тайните на живата вода

Неслучайно мъдрите българки са използвали тишината на утрото – за този ритуал мълчанието е било от ключово значение. Жените наливали първата вода на деня, без да проронят дума. Наричали я „незаговорена“ или „жива“ вода, защото „тя е видяла изгрева“ и носи благослов. Вярвало се е, че в мига на утрото небето и земята се срещат, а водата е посредник между тях.

Символика на елементите в ритуала

Елементите в този ритуал са малко на брой, но носят силна символика:

• Водата – символ на връзката между небето и земята. Източник на неизчерпаема сила.
• Медното менче – символ на чистота и проводимост на енергия.
• Глиненото гърне – символ на земята, връзката с корените и паметта. Пазител на силата.
• Мълчанието – то гарантира, че водата ще поеме само чистата енергия на природата, а не „празни човешки думи“.

Приложение на живата вода 

След като жената занесяла живата вода в дома, тя веднага влизала в употреба за основните нужди на семейството и стопанството.

За здраве и лична красота

Жените и децата измивали лицето си с нея, „за да е бяло и ясно като изгрева“ и да са здрави. Вярвало се е, че тази вода измива умората от нощта и дава сили за новия ден. Всяка капка от нея се смятала за благословена и лековита, защото съдържала „магията на утрото“.

За защита на дома и берекет

• Пръскане на прага – това се е правело, за да влезе доброто и да се изгони злото. Живата вода е служела като „енергиен щит“ на входа и е предпазвала дома от зли сили.
• Цветята и градината – хората пръскали насажденията с жива вода, пренасяйки силата на изгрева в растителния свят с надежда за плодородие.
• Животните – хората пръскали животните с жива вода и им давали да пият от нея, за да са здрави и защитени. В миналото от здравето на животните е зависел поминъкът на семейството.

Живата вода и Еньовден

В някои краища се е вярвало, че живата вода трябва да „узрее“ – да натрупа сила през времето между изгрева, когато е събрана, и деня на „тройния изгрев“.

Според вярванията, когато се налива по изгрев, водата се „събужда“ и „започва да живее“ – поема слънчевата сила и „дъха на деня“. От този момент нататък тя трупа сила, която расте с времето.

Според традицията Еньовден е времето, когато билките и природата достигат най-голямата си мощ. Тогава слънцето спира за миг (лятното слънцестоене), а водата, която е стояла от предишен изгрев до този ден, е натрупала в себе си енергията от целия кръговрат на светлината – изгреви, залези, месеци.

В народните вярвания на Еньовден слънцето „играе“, появявайки се три пъти – веднъж в небето, веднъж във водата и веднъж в нейния отблясък. За да може водата да поеме тази сила, тя трябва вече да е „жива“ – тоест събудена по-рано.

На Еньовден се събират билки, но за да „проработят“, им трябва жива вода, събрана преди това. Тя е като носител на слънчевата енергия, която събужда лечебната им сила. Добавяйки тази вода към билковите отвари, хората са правили смес с голяма лечебна мощ. Те вярвали, че само капчица от нея е достатъчна за лечение на болести и пречистване на амулети, а според някои предания, дори е връщала обречени хора обратно към живота.

Водата в народната памет

В българските народни вярвания водата има душа. Тя чува, помни и лекува. Но истинското пречистване не идва само отвън. Народът казва: „Водата всичко чисти, но душата сама се мие.“ Това е мъдър начин да се каже, че макар и водата да лекува, душата може да се „измие“ само с неща като позитивно мислене, прошка, осъзнаване и любов.

Жените – пазителки на дома и живота – били пазителки на водата. Те притежавали силата да я събудят с песен, мълчание или вяра. Затова в песните самодивите и русалките са тези които ревностно пазят живата вода край изворите.

В народната памет живата вода е символ на чистота и обновление. Тя е новото начало, което всеки може да потърси в себе си.

Живата вода в наши дни

В съвременния живот терминът „жива вода“ се използва за йонизирана (алкална) вода или за такава, добита от естествени водоизточници. На нея също се приписват пречистващи и лечебни свойства. Виждаме я като източник на живот, но все по-рядко я възприемаме като носител на енергия и памет.

В миналото хората са й говорели, а тя помнела думите им. Отнасяли са се към нея с уважение и са вярвали в могъщата й сила да пречиства, лекува и съживява. Тя е била жива в истинския смисъл, защото е носила здраве и плодородие – давала е живот. Била е посредник между човека, природата и Бога.

Ако искаш да изпиташ силата й днес, достатъчно е да напълниш чаша чиста вода, да посрещнеш с нея изгрева, да й благодариш и да си пожелаеш нещо. После можеш да измиеш лицето си с нея, да полееш домашното цвете, да напръскаш прага на дома или просто да я изпиеш с благодарност. Така ще усетиш връзката, която някога хората наричали „жива“.

Може да ти е интересно: Български магии: Магия за любов – тайни и ритуали.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

Разгледай нашата селекция от книги на магическа тематика в Store.bg. С всяка направена покупка подкрепяш проекта „Старите корени“, за което благодарим.