Български магии: Обладаване и прогонване на бесове

Какво е обладаването от дух (бесове)

В българските народни вярвания, обладаването от дух се свързва с проникването на чужда, нечиста сила в човека – най-често бесове, зли духове, демони или блуждаещи сенки, останали „между световете“. Вярвало се е, че ако човек не се пази, нечистото може да „влезе“ в него и да поеме контрол над волята му. Тези вярвания са силно повлияни от православната християнска традиция, където бесовете са синоним на демони или паднали ангели.

Обладаният човек остава „пленен“ в собственото си тяло, докато чужд глас говори и действа чрез него.

Как са разбирали, че някой е обладан

В старите български вярвания съществували няколко ясни признака, които карали близките да се усъмнят, че в човека е влязла нечиста сила.

Физически симптоми

Те често се изразявали в подувания, гадене, повръщане, остри болки, повишена телесна температура и нарушен сън, причинен от усещане за тежест или задушаване.

Рязка промяна в поведението

Когато спокоен човек станел избухлив, агресивен или неразпознаваем, това обикновено било свързвано с обладаване. Понякога той бил обзет от необяснима тъга, униние и апатия. Казвали, че бесът „обръща нрава“.

Неразбираема или странна реч

Обладаните често започвали да говорят с „друг глас“ – по-дебел, по-тънък или неестествен.

Непоносимост към свещени предмети

Обладаният не можел да гледа икона, кръст или светена вода и често реагирал на тях със страх, гняв и дори болка. Ако пък влезел в храм, изпадал в ужас или започвал да богохулства и да сее проклятия. Това поведение е било един от най-сигурните знаци.

Свръхсила

Бесовете били смятани за силни същества и това обяснявало непривичната сила на обладаните, която проявявали – можели да дърпат, блъскат и удържат няколко души наведнъж.

Припадъци и треперене

Народът си обяснявал проявите на тези симптоми с опитът на нечистото да надделее над човешкото тяло. Наричали ги „разтрисане от беса“.

Страх от вода и огън

В някои села вярвали, че когато е обладан, човекът избягва огъня и водата – защото имат пречистваща сила и „парят беса“.

Тези тълкувания са били опит за обяснение на необяснимото. Не всеки болен е бил смятан за обладан, както и не всяка рязка промяна в поведението е била основание за издаване на обществена присъда. Единствено когато проявленията били чести и необясними, хората започвали да изпитват съмнение. А когато признаците били повече от един, това обикновено се е смятало за сигурен знак, че човекът има нужда от помощ.

Какви магии водят до обладаване

В българските вярвания човек рядко се оказва обладан „случайно“. Смятало се е, че нечистата сила влиза в теб по три основни начина: черна магия, нарушен обред и собствена слабост във вярата.

Проклятие, хвърлено на кръстопът

Това се е смятало за една от най-силните форми на черна магия. Вярвало се е, че ако някой те прокълне на място, където се пресичат пътища, граници или „три дяла земя“, думите му отиват направо към духовете на нощта. Те можели да се „закачат“ за човека и да го обладаят.

Магия чрез предмет на човека

Нокти, коса, конец от дреха, отпечатък от стъпка – ако такива предмети попаднели в ръцете на човек, който знае тъмните думи, той можел да ги „наговори“, след което да ги скрие на нечисто място (гроб, корен, усойно място).

Смятало се е, че така бесът намира път към човека.

Магия, скрита под прага или под леглото

Прагът е бил смятан за граница между домовете на хората и света на духовете, а мястото под леглото се е смятало за уязвимо. Ако там е била поставена „наговорена“ кърпа, шепа пръст, вързан конец или кост, това е можело да донесе раздор, неспокойство, а при по-силна магия – обладаване.

Магия, правена след полунощ (нощна магия)

Според народните вярвания, колкото по-дълбока е нощта, толкова по-близо са бесовете. Магията след полунощ се е правила без свидетели, често с огледало, свещ или черна вода. Когато в нея били намесени тъмни същества, те тръгвали след човека, за когото е направена магията.

Магия със страх или сянка

Имало поверие, че ако някой настъпи сянката ти, докато изрича проклятие, или вземе вода, в която си се огледал, може да „привърже“ към теб нечист дух.

Смятало се е, че духът влиза от мястото, където човек е най-уязвим – през страха.

Магия, правена върху уплаха

Вярвало се е, че когато човек се изплаши силно – от гръм, животно, падане или сън – душата му се „разхлабва“.

Това е било удобен момент за тъмни магии – ако някой знаел как, можел чрез наговорена вода или предмет да изпрати бяс в уплашения човек.

Магия от завист или любовна магия

Любовните магии понякога били безобидни, а друг път можели да бъдат много опасни. Ако са направени неправилно или с тъмни намерения, те често привличали бесове, които вместо да свържат двама души, започвали да измъчват единия.

Тогава човекът страдал от безсъние и нервност, и често имал усещане, сякаш „някой го души“.

Магия, направена по време на Мръсните дни

Мръсните дни (времето между Коледа и Йордановден) в народните вярвания са времето, когато границата между световете е най-тънка. Вярвало се е, че магия, направена в този период, е тройно по-силна и често води до обладаване, защото тогава бесовете и без това сами обикалят да си търсят човек.

Обреди, нарушаването на които можело да доведе до обладаване

В народните вярвания обладаването често идвало, когато човек наруши някои от важните и пазени от векове обреди – особено тези, свързани с преходи, граници и нечисти времена:

• нарушаване на забраните по време на Мръсните дни;
• престъпване на обреди за защита на родилката и бебето през 40-те дни след раждането;
• преспиване върху кръстопът или в близост до гробища;
• непочитане на покойниците;
• игнориране на табута в определени дни (петъчните дни, Русалските дни, Вълчите празници);
• разрушаване на обредния ред в дома – кавги по време на празник, хвърляне на хляб, неуважение и груби думи на трапезата;
• нарушаване на забраните около сватба;
• престъпване на забрани, свързани с водата в определени дни;
• оскверняване на огъня;
• груби нарушения в църквата и неуважение към Бог.

Кои хора са смятани за най-уязвими към обладаване

В старите български вярвания бесът не влиза „където му падне“. Смятало се е, че има хора, чиято душа е по-мека, по-отворена или разклатена – именно те били най-уязвими.

Хора, изпитващи силен страх, тъга или мъка

Старите хора казвали, че „където душата се е пукнала, там бесът се промъква“. Смятало се е, че човек, преживял силна уплаха, смърт на близък, тежко разочарование или дълъг период на тъга, е като „отворен прозорец“ за нечистото.

Сами и самотни хора

Вярвало се е, че човек, който няма близки или живее отделно от общността, няма достатъчна духовна защита (освен монасите, разбира се). В миналото селският живот е бил колективен и всеки, който е странял от общността, се е смятал за по-уязвим, а тя е била първият защитен механизъм срещу злото.

Млади жени в преходни моменти

Първият цикъл, дните преди сватбата, първите 40 дни след раждането – това са периоди, в които според вярванията женската енергия е силна, но нестабилна. Именно тази нестабилност привличала духовете.

Хора, които често нарушават обреди

Който не спазва традициите на празници, не спазва забрани или върши „нечисти дела“ след залез, в очите на старите хора е бил изложен на повишен риск.

Наричали ги „хора без страх от нищо“, което според народа значело „без защита“ (нямаш ли страх, значи не се пазиш).

Работливи, но изтощени хора

Физическото изтощение също е било смятано за опасно – особено ако човек работел продължително време без почивка и отделял малко време за сън. Тогава казвали, че „тялото отслабва, духът се разхлабва, а бесът се закача“.

Хора, които са били обект на магия или проклятие

Такива хора са се смятали за лесна мишена за бесовете, тъй като защитата им се е смятала за отслабена.

Проклятието прави човека „кротък за беса“ – казвали баячките.

Хора с „родова слабост“

Някои родове били наричани „измъчени“, защото в различните поколения е имало случаи на самодивско омайване, урочасване, случаи на „нощни страхове“ или обладавания. Такива хора били смятани за по-податливи на обладаване.

Деца до 7 години

Детската душа е неукрепнала. Вярвало се е, че до седмата година човек още „не е заключен“ и лесно може да бъде изплашен или докоснат от невидими сили. Затова на децата се връзвали червени конци и се давали амулети.

Хора със слаба вяра или „раздвоено сърце“

„Който не вярва в Бога, вярва в страха“ – казвали старите. И според тях именно страхът привличал бесовете най-силно.

Как се лекува обладаването

В българската традиция лечението на обладаване (екзорсизъм) се е смятало за едно от най-тежките изпитания за хората. Смятало се е, че човек не може да се справи сам с прогонването на демона и се нуждае от човек със силен дух, лечебни думи и свещени действия.

Помощ от баячка или знахарка

Баячката е била първият човек, към който хората се обръщали. Тези жени винаги били наблизо, а тяхната помощ често е била достатъчна. Те лекували тялото, като „говорили на душата“. Техниките им най-често включвали:

• Баене върху вода – баячката шепне над вода, в която има въглени, трохи хляб, сол или растения като здравец и чемшир. Водата се дава на обладания да я изпие или се излива върху главата му.
  Вярвало се е, че бесът не понася благословена вода и излиза заради нея.
• Баене с конец (често червен) – конецът се държи над главата на човека, докато баячката шепне заклинания и молитви. Когато конецът се разлюлее сам, това се счита за знак, че бесът се съпротивлява.

Баячката обикновено успявала да се справи с магии и урочасване, но при тежките случаи на обсебване е била необходима помощ от по-висша сила.

Водосвет и намеса на свещеник

В по-тежките случаи се е викал свещеник. Той четял молитви за прогонване на нечист дух, поръсвал със светена вода и поставял кръст на челото на човека.

Смятало се е, че тогава бесът реагира най-силно – с треперене, крясъци и отказ на човека да гледа икона или други осветени предмети.

В църковната традиция само свещеник има право да извършва екзорсизъм.

Прекадяване със смола и билки

Пушекът е бил смятан за очистител. Хората най-често използвали тамян, хвойна, бял равнец и борова смола.

Обладаният се обикалял три пъти, а накрая се казвало:

„Където димът мине, там бесът да си отиде.“

Използване на силни символи

За прогонване са били използвани предмети, смятани за „носещи светлина“ – кръст, икона, църковна свещ, парче хлебна кора и чесън (особено в полунощни ритуали).

Иконата се поставяла върху гърдите или главата на обладания, докато близките му държат ръцете и краката, за да не „вдигне бесът сила“.

Ритуално къпане в течаща вода

Течащата вода се е смятала за „жива“ и способна да отнесе нечистото.

Водели са обладания при река или кладенец и са го поливали три пъти от глава до пети.

Казвало се е:

„Който стои, той не беснее.“

А бесът не стои на вода.

Препасване с червен пояс или вълнен колан

Вярвало се е, че червеният цвят „реже пътя“ на нечистото.

Червеният пояс или колан се е връзвал на кръста на обладания, за да се прогони бесът, след което да се „затвори“ човекът и да не може духът да се върне.

Отрязване на магията

Когато обладаването е дошло от черна магия, трябвало да се открие и унищожи предметът, чрез който тя е направена (вързано снопче, заровена вещ, наговорен предмет).

Когато вещта се извади и изгори, се е вярвало, че бесът губи силата си и „отстъпва“.

Премахването на причината за обладаването е помагало на баенето или молитвата да подействат.

Нощно разбесняване

Това е последният и най-тежък метод, който се е правил само от най-силните баячки.

Ритуалът се е извършвал след полунощ, най-често на двора. Използвани са свещи, нож или желязо и са се използвали специални думи, изричани „назад“ (отзад-напред).

Целта е била бесът да се уплаши, да се „разплете“ и да си тръгне. Ритуалът се е смятал за опасен, защото се е случвало бесът да се нахвърли върху баячката. Затова се е правил в присъствието на повече хора.

Как се разбира, че бесът е излязъл

Според вярванията, човекът изведнъж се отпуска. Може да започне да плаче като малко дете, да изгуби съзнание или да заспи. Гласът му се връща към „нормалното“. Когато се събуди, не помни нищо – сякаш е бил на друго място или е спал много дълго време.

Обладаването в наши дни

В днешно време „обладаването“ вече не се разбира като буквално вселяване на дух в човешкото тяло, а като състояние, в което човек губи контрол над поведението си, чувствата си или връзката с реалността. Причината е, че хората все по-често търсят научно обяснение за тези състояния и в повечето случаи го намират.

Оказва се, че в ежедневието ни има немалко фактори, които могат да доведат до подобни, ако не и същите, преживявания. Много често това са важни неща, които упорито пренебрегваме – до момента, в който ефектът от тях не обсеби съзнанието ни.

Тежък и продължителен стрес

Когато човек живее дълго време под напрежение – финансово, семейно, емоционално – нервната система се изтощава. Тогава започват да се проявяват първите признаци: загуба на контрол, паник атаки, раздразнителност, внезапни нервни изблици. В такива случаи човек трябва да си обърне внимание, преди проблемът да се задълбочи.

Паник атаки и силна тревожност

Паник атаките понякога се случват без видима причина и може да предизвикат усещане за „загуба на контрол“ над собственото ни тяло. Днес има редица техники и медикаменти за потискането им, докато в миналото единственото спасение е било да се прогони духа, който ги причинява.

Тежка уплаха или травматично преживяване

След силен шок човек често може да се чувства дезориентиран, да трепери и да реагира неадекватно. В миналото това се е приписвало на „бяс, влязъл през уплахата“.

Липса на сън и хронично изтощение

Това е сериозен проблем в съвременното ежедневие, който неминуемо дава своето отражение. Когато се натрупа умора, умът започва да реагира необичайно – човек чува странни шумове, привиждат му се светлини и сенки, не може да мисли ясно, губи връзка с реалността. Затова не пренебрегвайте нуждите на организма.

Самота и емоционална изолация

Немалко хора днес смятат, че се чувстват по-добре, когато са сами. Истината е, че голяма част от тях не са оставали „сами“ в истинския смисъл на думата. Самотата има силно влияние върху човешката психика. Когато човек е сам, липсата на защита и подкрепа го кара да се поддава на все повече страхове. Започва да гледа песимистично на света около себе си и губи всякаква увереност.

Това важи в много голяма степен за съвременното ежедневие, в което човек е изградил множество зависимости. Така всяка една липса влияе негативно на цялостното му емоционално състояние.

Ако в миналото самотникът се е смятал за „лесна плячка за духовете“, то какво ли би било днес?

Злоупотреба с алкохол и вещества

Те лесно могат да причинят поведението, което старите хора описват, като например бурни изблици, неразбираема реч, „свръхсила“, халюцинации.

Докато в миналото тези състояния са били временни, днес все по-често се съобщава за необратими състояния, причинени от употребата на забранени вещества.

Това е бичът на съвремието и проблем, който въпреки опитите за контрол се задълбочава с всеки изминал ден, а случаите растат прогресивно. 

Депресивни състояния и тежки емоционални кризи

При такива състояния човек може да се затвори в себе си, да не може да се контролира, да говори несвързано или с друг тон. За хората от миналото това са били явни признаци, че „бесът се е намесил“.

Психични състояния, за които старите хора не са имали име

Епилепсия, биполярност, шизофрения, дисоциативни епизоди – всички те някога са изглеждали като тъмно, необяснимо поведение, а днес се обхващат от съвременната психопатология.

Хората са търсели отговор в духовното, защото не са имали друг начин да разберат какво се случва.

Днес тези състояния вече имат своето научно обяснение и съвременни методи на лечение.

Заключение

Науката не отнема магията от старите вярвания – тя просто дава други наименования на състояния, които са били наблюдавани още от древността. Фолклорът ни помага да разберем как хората в древността са се борили със същите страхове, с които и ние, с много по-обикновени средства, но с много по-силна вяра. В крайна сметка, силното сърце и здравият разум остават най-добрата защита срещу всеки бяс – без значение дали е зъл дух от фолклора или бич от ежедневието.

Може да ти е интересно: Български магии: Магия за любов - тайни и ритуали.
Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

Разгледай нашата селекция от книги на магическа тематика в Store.bg. С всяка направена покупка подкрепяш проекта „Старите корени“, за което благодарим.