Български магии: Ритуали при пълнолуние

Народни вярвания за пълнолунието

За българите от миналото Луната не била просто небесно тяло, а жива сила – „женска планета“, която влияе върху човека, природата и съдбата.

Те вярвали, че по време на пълнолуние границата между видимия и невидимия свят става тънка като воал. Тогава духовете чуват молитвите им, а изречените думи придобиват особена сила. Това правело този момент особено подходящ за наричания, клетви и пречистване през време, което има силата на накара мислите да се материализират.

Пълната луна е смятана за символ на изобилие, плодородие и завършеност. Тя можела да направи водата лековита, а пътя – осветен. Но старите хора предупреждавали и за друго – както Луната расте и се смалява, така и късметът на човек може да се обърне. Затова се е вярвало, че магиите в нощта на пълнолуние могат да донесат както добро, така и зло.

От Родопите до Добруджа се разказвали истории за жени, които „можели да говорят с Луната“ – питали я за бъдещето, здравето и любовта. Някои хора пък я избягвали, защото вярвали, че „който я гледа дълго, може да изгуби съня си или ума си“.

Така пълнолунието се превърнало в символичен момент на избор – дали ще потърсиш светлината или ще повикаш сенките. В този момент човек показвал истинската си воля, защото, както казват старите хора:

„Луната нито дава, нито взема – тя само осветява онова, което носиш вътре в себе си.“

Ритуали за здраве при пълнолуние

Темата за здравето е неразделна част от народната магическа традиция. Старите хора са вярвали, че по време на пълнолуние „и болестта се показва, и лекът се намира“. Тогава светлината на Луната осветява не само земята, но и човешкото тяло – показвайки къде то има нужда от лек. А старите хора казвали:

„Както се пълни месецът, така да се пълни и човекът със здраве.“

Лунна вода за здраве

Лунната вода е имала множество приложения в миналото. За целта на един от най-практикуваните ритуали за здраве, се наливала вода в глинен съд, която се оставяла навън за през нощта – да се „огледа“ Луната в нея. На сутринта водата се прецеждала през сито, в което имало билки – най-често лайка, здравец и мента. От тази вода се е отпивала глътка, с думите:

„Да ми даде месецът сила и чистота, както свети над водата.“

С останалата вода се измивали лицето, ръцете и болните места.

Билкови ритуали при пълнолуние

Понякога, въпреки забраните (в народните вярвания по това време витаели нечисти сили), жените излизали през нощта и тихо събирали росата от тревата с чиста кърпа. Тази роса се е използвала за лек – за очи, кожни болести и умора.

Освен това те събирали и лунни билки, от които правели отвари. Най-използвани били жълтият кантарион, мащерката и риганът. Казвало се е, че „когато билката види Луната, става двойно по-силна.“

Лечебен ритуал със свещ и огледало

При болест или слабост се е палела бяла свещ пред огледало, така че лунната светлина да се отразява в огледалото. Човекът гледал в отражението си и казвал:

„Да се върне животът в очите ми, както Луната свети в нощта.“

Вярвало се е, че така ще се възвърне вътрешната сила – особено в случаи на изтощение, страх или безсъние.

Ритуал за здраве на дете

Понякога майките извеждали децата си по време на пълнолуние, повдигали ги към небето и казвали:

„Да расте бяло и здраво като месечината.“

Това се е правело само веднъж годишно, най-често през летните месеци, когато въздухът бил топъл и чист. Смятало се е, че Луната „ще благослови“ детето и ще му даде дълъг живот.

Лунна молитва за изцеление

В нощта на пълнолунието болният излизал навън и шепнел молитва към Луната:

„Месечинко бяла, светла, мила

вземи ми болката и дай ми сила.

Да оздравея, да проходя,

да се свърши с таз неволя.“

След това се прекръствал три пъти и влизал у дома без да говори до сутринта, за да не се „разпилее силата“.

В народните вярвания Луната е лечителката на тъмнината – тя осветява без да изгаря и лекува без да причинява болка.

„Където не стига Слънцето, Луната праща утеха“ – гласи старо родопско поверие.

Ритуалите за здраве при пълнолуние напомнят, че душата и тялото се лекуват заедно – стига човек да допусне светлината в себе си.

Ритуали за любов при пълнолуние

Силата на любовта е огромна, а пълнолунието е времето, когато тази сила може да бъде насочена в правилната посока. Старите българи вярвали, че в тази нощ сърцата се „разтварят“ и думите, изречени с обич, достигат по-лесно до съдбата. Затова мнозина са прибягвали до любовни наричания, благословии и малки тайни ритуали под загадъчната лунна светлина.

„Да се видим в луната“

Една от най-разпространените практики била така нареченото лунно наричане за взаимност. Момата излизала навън с огледало или съд, пълен с чиста вода и гледала в него отражението на Луната. През това време прошепвала три пъти името на любимия си и казвала:

„Луничко ясна, свидна другарко, покажи лицето му в съня ми, донеси го при мене с обич и мир.“

След това оставяла водата или огледалото на перваза на прозореца до сутринта. Вярвало се е, че ако в съня й се яви любимият, любовта им ще се сбъдне.

Ритуал с ябълка и конец

В някои краища, особено в Северна България, девойките връзвали червен конец около ябълка, като всяко завързване било съпроводено с думите:

„Как се стяга този възел, тъй да се стегне сърцето му към моето.“

Ябълката се оставяла на лунна светлина до сутринта, а после се скривала под възглавницата. Смятало се е, че така „любовта ще узрее“ като плода.

Лунният танц на момите

В старите села, особено в района на Странджа и Родопите, момите излизали на хълма по време на пълнолуние и танцували в кръг. Пеели песни за любов и вярност, вярвайки че Луната ще ги чуе и ще им изпрати добър годеник.

Мед и Луна за сладка любов

Друг магически ритуал по време на пълнолуние бил „сладката Луна“. При него девойките намазвали устните си с мед и поглеждали към пълната Луна, шепнейки:

„Както този мед е сладък, тъй да ми е сладка любовта.“

После оставяли малко мед на прага на дома, „за да не избяга сладката любов навън“.

Магия за сдобряване на влюбени

Когато отношенията между двама влюбени били разклатени, жените търсели помощ от баячка или старица от селото, която знае заклинателните думи за помирение.

При пълнолуние старата жена прекадявала с босилек две свещи – една за него и една за нея. След това ги поставяла да горят една до друга и шепнела тайна молитва за разбирателство. После гасяла свещите в една и съща вода, която пазела през следващите три дни.

Във всички тези ритуали личи вярването, че Луната не просто свети, а „чува“. Чува копнежа, който идва от чистото сърце. Старите жени казвали:

„Ако просиш любов при пълна Луна, гледай душата ти да е пълна като нея. Защото Луната не дарява на празното.“

Ритуали за късмет при пълнолуние

Късметът – онова невидимо дихание, което води човека през целия му живот. Старите хора са вярвали, че всеки се ражда с късмет, но понякога той „заспива“ и трябва да се събуди. А най-подходящото време за това било пълнолунието – време, когато Луната озарява земята и отваря невидими пътища между желанията и сбъдването им.

Лунна вода за късмет

Една от най-почитаните практики е била правенето на лунна вода. Вечерта по време на пълнолуние се наливала чиста изворна или кладенчова вода в стъклен съд и се оставяла навън под лунната светлина. Докато Луната грее, човекът си пожелавал нещо конкретно – късмет, успех, намиране на работа, здраве, а после казвал:

„Луничко ясна, носи ми късмет, като тебе да светя и да не угасвам.“

На сутринта с тази вода се измивало лицето и се поръсвали праговете на дома за благополучие.

Монета за късмет под луната

В някои краища на Добруджа и Тракия, по време на пълнолуние хората оставяли сребърна монета на перваза, за „да я види Луната“. Вярвали, че така монетата „попива светлина и късмет“. На следващия ден тя се носела в джоба или кесията като личен талисман. В случай, че монетата се изгуби, казвали, че е „откупила беда“.

Обреден хляб за късмет на пълнолуние

В някои села домакините приготвяли кръгла пита в нощта на пълнолунието. По време на втасването на тестото, изричали:

„Да расте хлябът, да расте и късметът ми.“

След като хлябът се изпече, първото парче се оставяло на двора за „добрия дух на дома“. Вярвало се е, че така късметът ще „храни къщата“ и ще я пази през целия месец.

Подковата и светлината на Луната

Подковата е един от най-старите символи на късмет у нас. По време на пълнолуние някои хора изнасяли навън подковата, която обичайно била закачена над вратата – за да я огрее лунната светлина. След това я връщали обратно, с думите:

„Както Луната свети над нощта, тъй и късметът да свети над дома.“

Ритуал на пълнолуние за ново начало

Когато човек усетел, че късметът му го е напуснал, старите хора го съветвали да запали свещ по време на пълнолуние и да я постави на прозореца. Гледайки едновременно към пламъка и Луната, трябвало да каже:

„Както се пълни Луната, тъй да се напълни животът ми с добро.“

Вярвало се, че когато свещта догори, новият късмет вече е тръгнал.

В българските вярвания Луната е символ на промяната – тя расте, намалява, а после пак расте. Затова народът я е свързвал с възраждането и новия шанс. Старите хора казвали:

„Който се помоли на Луната, докато тя е пълна, ще получи път – стига да знае накъде иска да върви.“

Ритуали за изобилие при пълнолуние

Пълнолунието винаги е било символ на пълнота, затова хората често я свързвали с живот, храна и изобилие. В миналото често се казвало:

„Както се пълни Луната, тъй да се пълни хамбарът.“

Затова в нощите, когато греела най-ярко, мнозина бързали да извършат малки домашни ритуали, с които да привлекат благополучие, плодородие и богатство – за себе си и за дома си.

Лунен хляб за плодородие

Вечерта по време на пълнолуние домакините омесвали кръгла пита с брашно от новата реколта, без да мерят количествата – колкото „вземе ръката“. По време на месенето казвали:

„Както Луната расте и пълнее, така да расте доброто и благото в дома ми.“

Хлябът се изнасял за кратко навън, за да „го види Луната“, а на сутринта се разчупвал с думите: „Да се множи и да не свършва.“

Едно парче се е заделяло за животните, а друго – за птиците, защото „който храни живо същество, храни късмета си“.

Монети на пълнолуние за богатство

За привличане на богатство се използвали сребърни или медни монети, които се поставяли на перваза на прозореца по време на пълнолуние. Докато луната ги огрява, се казвало:

„Луничко ясна, дай на ръцете ми тежест и на кесията ми пълнота.“

На следващия ден монетите се прибирали и се носели в кесията като амулет. Вярвало се е, че докато ги пазиш, „парите ще се въртят, но няма да свършват“.

Зърното на благоденствието

В някои краища жените оставяли купичка с жито, ечемик или царевица под лунната светлина. На сутринта с това зърно са се хранели животните или се е засявало в градината. Това се е правело с вярването, че всяко зрънце „носи благослов от Луната“ и ще роди многократно.

Ритуал с лунно мляко

В Родопите и Стара планина се е вярвало, че чаша прясно мляко, оставена навън при пълнолуние, „поема бяла сила и благост“. На следващия ден от това мляко се е приготвяло масло или сирене – вярвало се е, че то ще донесе здраве и плодородие на семейството.

Наричане за изобилие при пълнолуние

По време на пълнолуние много хора и до днес правят наричания, като поднасят дланите си на светлината и казват:

„Както Луната е пълна и щедра, така и домът ми да е пълен с радост, с хляб и с любов.“

Вярва се, че най-силните думи са тези на благодарност, изречени от човек, който е оценил това, което има.

В народните вярвания когато Луната и Слънцето се „виждат добре“, всичко расте, узрява и се пълни. Затова пълнолунието се е смятало за най-подходящото време да се „посее“ мисъл за благодарност и благополучие – защото „каквото изречеш под лунната светлина, това ще поникне в живота ти като зряло жито“.

Ритуали за защита при пълнолуние

В миналото хората са имали различни начини за справяне с уроките, злото, завистта и болестите. Те са вярвали, че силата на Луната може не само да привлича доброто, но и да предпазва от злото. Тя можела да бъде използвана като „небесна ограда“, която осветява тъмнината и държи злото настрана. Някои казвали:

„Където грее Луната, там дявол не влиза.“

Прекадяване с босилек и въглен

Прекадяването бил един от най-често използваните ритуали за защита. По време на пълнолуние домакинята запалвала въглен в глинен съд, върху него поставяла босилек или тамян и обикаляла с него из къщата, с думите:

„Както димът се вдига нагоре, така и злото да се вдигне и да си иде.“

След това съдът се поставял близо до вратата, за да се „изгони лошото навън“.

Лунна вода с билки за защита

За защита от уроки се е приготвяла лунна вода с билки. За целта най-често били използвани розмарин, мащерка или лайка. Те се оставяли да престоят накиснати във вода под лунната светлина. На сутринта с тази вода хората миели лицето си и пръскали дома.

Червеният конец и лунната нишка

Червеният конец е най-популярният български амулет. По време на пълнолуние жените усуквали нов червен вълнен конец, като през това време го държали на лунната светлина и изричали:

„Да ме пази Луната, да не ме стига злото, да не ме гледа завистливо око.“

Този конец се връзвал на лявата ръка или се закачал на вратата, за да предпазва дома или човека от уроки.

Сянката на ножа

В някои райони на Стара планина съществувал стар обред за пресичане на страх и лоша енергия. На перваза на прозореца се поставял остър нож с острие, насочено към небето, така че да „хване“ лунната светлина. Смятало се е, че по този начин ножът „реже злото във въздуха“ и не допуска болести, уплаха и злини да влязат в къщата.

Защита на детето

Майките оставяли пелена или дрешка на детето под лунната светлина, но само за кратко. После я прибирали и казвали:

„Да види Луната детето ми, но да не му вземе съня, само здравето да му свети.“

Вярвало се е, че така Луната „благославя“, но не „взема“.

Сол на прага

Прагът е смятан за свещено място в българските вярвания – той е границата между външния свят и домашното огнище. Затова при пълнолуние хората посипвали малко сол върху прага, с думите:

„Сол и светлина – да не влезе тъмнина.“

На сутринта солта се измитала и изхвърляла в течаща вода, за да „отнесе злото надалеч.“

И макар че ритуалите били различни, всички те се изпълнявали с вярата, че чистото сърце и доброто намерение са най-силната защита.

„Който не мисли зло, зло не го стига“ – казвали старите.

Луната само усилва онова, което вече живее в човека – ако в теб има светлина, тя ще я направи още по-ярка.

Ритуали за пречистване при пълнолуние

Старите хора са вярвали, че когато Луната е пълна, тя не само осветява земята, но и поглъща мъката, страха и нечистото. Това е времето, когато човек може да се освободи от тежестта и да започне на чисто. Това е време за пречистване – чрез вода, огън, билки и молитва.

Лунна баня

Най-популярният ритуал бил пречистването с вода, оставена под лунна светлина. В голям съд се наливала изворна вода, която се оставяла навън, докато Луната стои високо. В нея често се слагали по няколко листа босилек, здравец или роза. На сутринта човекът се измивал с тази вода, без да се подсушава, и казвал:

„Както се чисти водата под Луната, така да се очисти и душата ми от зло, страх и болест.“

Вярвало се е, че с това се отмиват болестите, умората и лошият късмет.

Пречистване с огън и свещ

По време на пълнолуние се е палела бяла свещ, която се е поставяла на прозореца. Пламъкът символизирал огъня, който изгаря всичко нечисто. Човекът гледал свещта и си представял как в него изгарят тъмните мисли и тревогите. След това свещта се е оставяла да доизгори, а останалият восък се заравял в земята с думите:

„Да си иде с мрака, да остане светлината.“

Пречистване с билков дим

Баячките използвали дима на билките за пречистване на хора и места. Най-често се използвали мащерка, пелин или хвойна. По време на пълнолуние димът се пускал да премине около човека, докато той казвал:

„Да изгори зло и завист, да остане само благост.“

След ритуала било препоръчително да се излезе под лунна светлина и да се поеме дълбоко въздух – както новороденото поема „нов живот“.

Лунен вятър

Старите хора вярвали, че вятърът по време на пълнолуние има пречистваща сила. Тогава човек е трябвало да излезе навън, да се обърне към Луната и докато вятърът минава край него, да каже:

„Вятре, вземи ми грижата, дай ми лекота.“

Вярвало се е, че ритуалът помагал на човека да освободи сърцето си от натрупаната тежест.

Молитва за вътрешна чистота

Най-дълбокият ритуал бил онзи, за който не били нужни думи – просто да стоиш под лунната светлина, да мълчиш и да благодариш в мислите си.

„Който мълчи пред Луната, тя го чува най-добре“ – казвали старите хора.

Така мълчаливо човек изливал тревогите си в светлината, а тя ги превръщала в спокойствие.

Във всички тези ритуали Луната е огледало – тя не взема злото, а го отразява.

„Луната не чисти, ако ти не поискаш“ – гласи стара поговорка.

Пречистването по време на пълнолуние не е само обред, а вътрешен избор – човек сам решава кога и дали да остави зад себе си сенките, за да направи място за светлина.

Ритуали за вреда при пълнолуние

В миналото се е вярвало, че пълнолунието отваря врата, през която може да премине и злото. Това е било време, в което магията се „хваща“. Жените, които знаели словото на тъмните сили, наричани вещици или чернокнижници, извършвали много от своите ритуали именно тогава. Тези обреди често били извършвани с цел вреда, раздяла или отслабване на чужда сила.

Тази тема не е за насърчаване на тези практики, а за познаването им, защото, както казвали старите хора:

„Който знае за злото, по-лесно се пази от него.“

Магия с восък и косъм

За един от най-страховитите ритуали са били необходими восък, косъм и име. По време на пълнолуние вещицата палела черна или червена свещ, топяла восък и в него поставяла косъм или конец от дрехата на човека, когото искала да засегне. Докато восъкът се втвърдявал, тя изричала тайни заклинания – често в рима, шепнешком. След това восъкът се заравял на кръстопът или се пускал по река – според целта на магията.

„Връзване“ на любов или съдба

При пълнолуние са се правели и така наречените връзвания – любовни и житейски. Любовното връзване е имало за цел някой да „не може да си иде“, а житейското – човек да не успява в нищо, с което се захване.

Често се е използвал червен или черен конец, който се е връзвал на възли, докато са се произнасяли думи като:

„Да му се върже сънят и пътят, както връзвам тоя конец.“

След това конецът се е скривал на тайно място или се е заравял под прага на дома на човека.

Магия с пръст от гроб

Това бил най-опасният вид черна магия и се вярвало, че се прави само от хора, които вече са „продали душата си“. В нощта на пълнолуние се взимала пръст от гроб, смесвала се с восък или хляб и се оставяла на място, където човекът, за когото е предназначена, ще стъпи. Целта била да се „върже“ душата му със света на мъртвите. Този обред се е смятал за голям грях, защото нарушавал покоя на мъртвите.

Вярва се, че магии като тази са станали причина хората да избягват да излизат навън в полунощ при пълнолуние.

Проклятие с шепот на вятъра

Смятало се, че по време на пълнолуние вятърът „чува“. Затова някои шепнели в него думи на омраза с вярването, че той ще ги отнесе до човека, за когото са предназначени. Същите хора оставяли зад себе си купичка със сол или жито – „вятърът да им върне злото“. (Като откуп, когато злото се върне обратно към тях или за да бъде „попита“ негативната енергия и тя да не се върне при злосторника.)

В селата казвали:

„Който шепне на вятъра, сам ще чуе еха му.“

Как са се предпазвали хората?

Дори самото знание, че в нощта на пълнолунието някой може да „прави зло“, карало хората да предприемат действия за защита:

• не оставяли дрехи навън през нощта;
• не заспивали до отворен прозорец;
• поставяли нож под възглавницата или метла пред вратата;
• палели свещ и казвали: „Бог пред мен, злото след мен.“

В народните вярвания черните ритуали не били просто зли дела – те били нарушаване на реда. Затова и всяка такава магия имала своята цена.

„Който праща зло, сянката му първа ще го срещне“ – казвали старите хора.

Ритуали за раздяла при пълнолуние

Тази тема е доста противоречива. В нея има тъга, но и освобождение. Старите хора казвали, че „не всяка раздяла е зло“ – понякога тя е нужна, за да може човек да си възвърне силата и вътрешния мир.

Пълнолунието е време на завършване на цикъл. То осветява не само пътя напред, но и онова, което трябва да остане зад гърба ни. В българските вярвания именно през тази нощ могат да бъдат прекъснати невидимите връзки между хората – чувства, навици а понякога дори проклятия. В миналото казвали:

„Както се смалява Луната след пълнотата си, така да се смали и болката в сърцето.“

Ритуал за прекъсване на любовна връзка

Когато двама души били свързани, но любовта им постепенно се е превърнала в мъка, жените правели ритуал за „отпускане на душите“.

На пълнолуние се взимали две свещи – една бяла и една черна. Запалвали се едновременно, а между тях се поставяла чиния с малко вода. Докато свещите горят, се казвало:

„Да се очисти между нас всичко, що е било – доброто да остане, злото да си иде.“

След като пламъците угаснат, восъкът от свещите се пускал във вода и се заравял навън – символ, че връзката е приключила.

Този ритуал не е бил от зла умисъл, а с цел освобождаване, затова често се е изпълнявал с благодарност, а не с омраза.

Ритуал за раздяла с миналото

Понякога раздялата не е с човек, а с нещо в самия теб – вина, тъга, срамна постъпка, зависимост. Старите хора вярвали, че Луната ще ти помогне да „оставиш старото“ и да продължиш напред. За тази цел на лист хартия се е пишело:

„Оставям зад себе си…“ – и се изреждали нещата, от които човек искал да се освободи. 

След това листът се е изгарял на лунна светлина, а пепелта се е пускала по вода – най-често в река или поток.

Вярвало се е, че така лунната енергия пречиства и освобождава.

Ритуал за раздяла с враг или завистник

Когато някой усещал, че е свързан с човек, който му вреди – чрез завист, лъжи или „тежка“ енергия (днес го наричаме „енергиен вампир“) – се е правел обред с нож и сол.

По време на пълнолуние се е поставяла купичка със сол, а пред нея – острието на нож. Казвало се:

„Както ножът реже солта, така да се разсече връзката между мен и (името). Да се очисти пътят ми.“

След това солта се е изхвърляла далеч от дома – „за да не се върне“.

Този ритуал не се е правил като някакъв вид отмъщение, а за разделяне на съдби, които вече не си помагат една на друга.

Ритуал за прекъсване на магия или зависимост

В някои краища на България се е вярвало, че пълнолунието може да развали магия за привързаност или болест.

Жените оставяли парче черен конец или стара гривна под лунната светлина и казвали:

„Както се къса деня от нощта, така да се скъса и това, що ме държи.“

На сутринта конецът или гривната се изгаряли, а пепелта се заравяла на кръстопът.

В народния фолклор раздялата не е край – тя е преход. Пълнолунието показва как всичко в природата се изпълва, а след това се освобождава.

„Нищо не е вечно пълно, дете“ – казвала една баба от Родопите. – „Понякога и сърцето трябва да се изпразни, за да има къде да се влее нова обич.“

Ритуалите за раздяла при пълнолуние са напомняне, че освобождаването също е форма на любов – към себе си и към живота.

Ритуали за покой при пълнолуние

Както Луната, така и човешкият живот има свой цикъл. Във време, когато бариерата между световете се вдига и душите на мъртвите могат да „преминат“ за малко към живите, те не го правят за зло, а за да ни напомнят, че животът и смъртта са две страни на един и същи кръг. Това е било време не само за магии и желания, но и за почит към мъртвите, за покой и прощаване.

„Не всяка светлина е жива – някоя свети там, откъдето няма връщане.“

Лунна свещ за душите

На пълнолуние жените палели бяла свещ на прозореца за „онези, които вече са станали светлина“. Докато пламъкът трептял, те шепнели:

„Да ви е лек пътят, души незрими. Да не страдате, да ни помните добром.“

Вярвало се е, че този ритуал ще освети пътя на близките и те няма да се лутат в тъмното. 

След като свещта догори, восъкът се заравял под плодно дърво – за да „възкръсне живот от смъртта“.

Хляб и вода за мъртвите

По време на пълнолуние, най-често през пролетта, се оставяли парче хляб и купичка с вода на перваза или на двора. Жените казвали:

„За ония, дето нямат кой да им сложи.“

Смятало се е, че Луната ще им покаже даровете и ще ги отнесе в отвъдното.

Този обичай се среща и днес в някои български села – като мълчалива благодарност към предците.

Ритуал за успокояване на душата

Ако човек е загубил близък и усеща, че не може да се освободи от болката, се е правел ритуал за прощаване.

На пълнолуние се е пишело писмо до покойния – с думи на любов, тъга и прошка. После писмото се изгаряло под лунната светлина, с думите:

„Оставям ти думите си в светлина,

за да си идеш с мир и да ме пуснеш.“

Пепелта се е пускала в течаща вода, за да отнесе болката.

Ритуал за покой на немирни души

На много места се е вярвало, че по време на пълнолуние душите, които не са намерили покой, се вдигат от гроба. За тях се е палел огън извън двора и се е хвърляла щипка сол в пламъците, с думите:

„Да намерите пътя си, да не се въртите сред живите.“

След това човекът не трябвало да се обръща назад, защото „който гледа след душите, може да тръгне с тях.“

Смъртта е неизбежна част от живота, която според много от вярванията не е краят, а етап. В съзнанието на старите българи тя е преход към друг свят. Те са вярвали, че човешката душа продължава да живее под някаква форма, затова винаги са се отнасяли с уважение към нея. Затова и във времето, когато вратите на отвъдното се отваряли, хората казвали:

„Мъртвите идват не да плашат, а да питат дали ги помним.“

Пълнолунието – между старите вярвания и новия свят

В продължение на векове българинът е гледал на Луната като на жив свидетел на всеки важен миг от живота – раждане и смърт, любов и раздяла, благословия и проклятие. В нейната светлина се криели надежда, страх и мъдрост, предавани чрез тих, но искрен шепот в тъмнината. Пълнолунието е било ден от календара, който напомнял на човек, че е време да се освободи, да благодари, да се изцели или да замълчи.

Днес живеем в свят, изпълнен с шум и светлина, в който все по-рядко вдигаме очи към небето. А е достатъчно веднъж в месеца да излезем на лунната светлина, да погледнем нагоре, да спрем, да замълчим и да си спомним, че тя е част от един по-древен свят, частица от който все още живее в нас. С всеки растеж и смаляване тя все така търси очите на онези, които искат да се върнат към корените си. 

Тя не очаква от нас да практикуваме отдавна забравени ритуали. Просто е там, за да ни напомни, че всичко в живота – любовта, радостта, болката и смъртта – е част от един и същ кръг, който се затваря, за да се отвори отново.

Може да ти е интересно: Български магии: Магия за любов - тайни и ритуали.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

Разгледай нашата селекция от книги на магическа тематика в Store.bg. С всяка направена покупка подкрепяш проекта „Старите корени“, за което благодарим.