Български легенди: Тайните на Белоградчишките скали

Белоградчишките скали - непоклатимите древни пазители

Белоградчишките скали са разположени в Северозападна България, около град Белоградчик и съседните села. Тази система от скални групи, обявена за природна забележителност през 1949 година, се простира на две области – Видин и Монтана, като дължината им е около 30 километра.

Те стоят там от стотици милиони години като непоклатими древни пазители, слушайки всяка дума и следейки всяка стъпка. Затова не е чудно, че в червените им гънки и в тайните им процепи се пазят множество приказни истории и зловещи тайни.

Легенда за камъните на греховната любов

Най-популярната легенда е свързана с невъзможната любов на Витиня и Лука.

Някога, в древността, на двата най-високи скални върха над долината се издигали два манастира – мъжки и девически. Те били построени там не само за да бъдат по-близо до Бога, но и да са по-далече от светските изкушения.

В девическата обител живеела послушница, на име Вита, която калугерките наричали сестра Витиня. Красотата й била толкова неземна, че дори широкото монашеско расо не успявало да я скрие напълно. Очите й били сини и дълбоки като планински езера, а снагата й – фина като фиданка. Приела монашеския живот по волята на родителите си, които се страхували от възможните последствия, до които можела да доведе нейната хубост, тъй като живеели в размирни времена.

Дни и нощи Витиня тъгувала, а единствената й утеха била тайната й среща с погледа на един монах от отсрещния метох. Той се казвал Лука (с предишно име Антон) и преди да стане послушник, бил овчар, който свирел ненадминато на кавал. Когато ветровете утихвали, Витиня чувала неговата мелодия, която нежно се носела по въздуха и разпалвала любовта в сърцето й.

Всяка нощ, под ефирната светлина на звездите, Витиня и Лука си шепнели нежни думи и красиви обещания през пропастта. Не след дълго започнали да се срещат тайно в сенките на скалите, нарушавайки най-строгите обети. Любовта им била огнена, греховна според манастирските закони, но чиста в техните сърца.

Но тяхната тайна била от онези, които не могат дълго да останат скрити. Един ден зад дебелите манастирски стени се чул детски плач. Игуменките и монахините били ужасени и разгневени, а Витиня била разобличена и изправена пред суровия съд на събранието. Решението било безмилостно – трябвало да бъде прокълната и изгонена от обителта. Била обречена да се скита немила-недрага по света със своята рожба, зачената в грях.

В момента, в който Витиня напускала манастира с детето си на ръце, прегърбена от мъка и срам, откъм хълма на бял кон се задал Лука. Той бил разбрал за случилото се и препускал безумно с коня си по стръмните скали, за да спаси любимата си.

Но никой не можел да избяга от Божия гняв. Изведнъж черни облаци покрили небето и се развихрила страшна буря. Земята се разтресла и огромни скали затрупали двата манастира, превръщайки ги в руини, а всичко живо било превърнато в камък, за да остане вечен паметник на греховната, но силна любов.

Така Витиня се превърнала в скалата на Мадоната, приведена с дете на ръце, завинаги самотна и прокудена. Лука, нейният любим, останал вкаменен като Конника, който язди към нея, но така и не успява да я достигне. Двама от монасите, които бягали в ужас, се превърнали в Монахът и Монахинята – вечни стражи и съдници. Самият манастир се превърнал в скала, наречена Метохът.

И до днес, когато човек погледне Белоградчишките скали, може да види Мадоната, прегърнала детето си, Конника, вкаменен в порив да спаси любимата си и монасите около тях – безмълвните каменни свидетели на една забранена любов, превърната в каменно предупреждение.

Легенда за Ученичката, Дервиша и Мечката

В подножието на червените скали живеела мома на име Латинка – дъщеря на местен златар, известна с ослепителната си красота и благия си нрав. Тя била млада ученичка, чието сърце било отдадено на снажния момък Милотин, който споделял чувствата й. Любовта им била чиста и искрена.

Из този край бродел един дервиш, на име Абдията. Той бил грозен на вид, но с още по-грозни мисли. В мига щом зърнал Латинка, той обезумял от похот и я поискал за себе си. Наблюдавал с луда ревност как тя се срещала с Милотин и вътрешно в себе си осъзнавал, че по честен път няма как да я спечели.

Тъй като бил изключително хитър и коварен, дервишът бързо измислил план. Той наклеветил младия Милотин пред турските власти, обвинявайки го в бунтарски сплетни, заради което те го заключили в тъмницата на крепостта. След това Абдията изпратил лъжлива вест на Латинка, че Милотин я чака за тайна среща при скалите, за да избягат заедно.

Сърцето на Латинка подскочило от радост. Без да подозира за измамата, тя хукнала по пътеката към скалите. Когато стигнала на уговореното място, вместо любимия си, тя срещнала Абдията, който я чакал със зловеща усмивка и пламтящ поглед. Осъзнавайки, че е попаднала в капан, тя хукнала да бяга между скалите.

Дервишът я преследвал като звяр, а тя тичала без да спира, молейки се на своя Бог: „По-скоро камък да стана, отколкото да попадна в ръцете на този злодей!“

Но преследването не било единствената й участ. Внезапно, от една голяма усойна дупка в скалата, пред нея излязла огромна мечка-стръвница, която бродела по тези склонове.

Латинка се озовала в капан – пред нея мечка-човекоядец, зад нея бесният дервиш, а отстрани – стръмни скали и бездънни пропасти.

В този миг на отчаяние, ученичката коленичила и изрекла последната си, най-пламенна молитва, която отекнала в небето и била чута от Бог.

Разнесъл се оглушителен гръм, който разтърсил скалите. Земята се разлюляла и за един миг всичко на земята се вкаменило. Латинка застинала в молеща се поза, превръщайки се в скалата, наречена Ученичката – вечен символ на невинността и отчаяната молитва за спасение. Дервишът се вкаменил точно в момента на своя злокобен порив, оставайки завинаги застинал в преследване. Дори Мечката, която била неволен участник в тази история, се превърнала във вечен такъв.

И до днес, когато човек погледне към тези скали, вижда Ученичката, издигната нависоко, като напомняне, че запазването на невинността и чистотата понякога изисква жертва.

Легенда за Изкушението на Каменния Рай

След като били прокудени от Едем, Адам и Ева дълго се скитали по земята. Така достигнали до тези усойни, но величествени места, обградени от причудливи скални форми. Тук, далеч от пределите на Рая, те се надявали да намерят спокойствие и да заживеят в покаяние. Поколения наред, хората по тези земи били праведни и смирени.

Ала дяволските номера нямали край. Сатаната, който веднъж вече бил погубил щастието им, не можел да понесе тук да царува мир. Той решил да пропълзи в техния нов, макар и каменен рай.

Дяволът се преобразил и се появил пред Адам. Предложил да му помогне с работата по нивите, за да се прехранват по-лесно. Адам, който бил изтощен от трудностите на земния живот, се подвел по изкушението и двамата сключили сделка. Така, договаряйки се със силите на мрака, той пропилял шанса си за опрощение.

Дяволът успял да подведе и Ева. Съблазнил я с нови изкушения, разпалвайки в нея горделивост и алчност, които тя доскоро вярвала, че е оставила в Рая. Така, поддавайки се на неговата хитрост, тя отново извършила грях.

Когато Бог видял, че дори сред тези праведни скали, Адам и Ева отново станали жертва на сатаната, той решил да сложи край както на мъките им, така и на грешките им.

В следващия миг се разнесъл силен глас от небесата: „Щом не успяхте да запазите душите си чисти, останете завинаги вкаменени, за да служите за вечно назидание на идните поколения!“

В този миг, Адам и Ева се превърнали в две каменни фигури, стоящи една до друга. Скалата на Адам е силна и мъжествена, но пречупена от скръб и съжаление. Скалата на Ева, която стои до него, остава символ на вечната грешница, но и на вечната майка.

И до днес двете фигури на Адам и Ева стоят вкаменени сред Белоградчишките скали, като мълчалив укор към човешката слабост и вечно напомняне, че изкушения дебнат навсякъде – дори и в най-самотните и красиви кътчета на земята.

Легенда за Овчаря и Белоградчишкото чудовище

В минали времена, когато светът бил по-млад, а земята край Белоградчик още дишала топлия въздух на Сътворението, хората живеели в дълбоко благоговение и страх пред могъщите скални исполини. Те шепнели, че в червените им недра се крият духове, сили и енергия, по-древни и могъщи от човешкия род.

Един ден, младият овчар Стоян, извел стадото си високо над урвите. Тревата там била най-сочна, а въздухът – най-чист. Слънцето греело меко, а червените камъни стърчали протегнати към небето като застинали великани. Тъкмо когато овчарят се навел да напълни стомната си от един извор, земята се разтресла.

От цепнатината между две скали излязло чудовище – огромна змеица. Люспите й били черни като нощ и твърди като желязо. Очите й горели като въглени, а всяко нейно движение се чувало като тътен. Дъхът й бил горещ като пек по време на тежка жътва. Тя изсъскала и се хвърлила към овчаря, за да го погълне.

Стоян, смел по природа, но безсилен пред това зловещо създание, паднал на колене досами извора, вдигнал ръце към внезапно притъмнялото небе и извикал с цялата мощ на обзелото го отчаяние:

„Господи, не ме оставяй! Ако такава е волята Ти – вкамени ме, но не позволявай на това зло да ходи по земята!“

В същия миг, в който змеицата се готвела да нанесе смъртоносния си удар, ослепителна светкавица разцепила небето от край до край. Земята се разтворила, а мощен вихър повалил стадото. Когато бурята стихнала, на мястото на овчарят и чудовището се издигали две скали – едната висока и стройна, сякаш човек, който още коленичи в молитва, а другата извита, набръчкана и зловеща, напомняща грамадна глава на змей.

Оттогава хората наричат тези форми Скалата на Овчаря и Чудовището. Казват, че в тихите залезни вечери, когато планинския вятър се спуска от отсрещния хълм, понякога се чува далечен звук – като от овчарска свирка, отекващ в камъка.

Легенда за Хайдушкото съкровище на Чушо войвода

Край Белоградчишките скали, където камъните носят пазено знание за любов и проклятие, за чудовища и монаси, за духове и злато, една история се откроява с особена сила – легендата за хайдутина Чушо Войвода и неговото съкровище. Според преданията, то стои и до днес под каменните великани.

През онези времена, когато турците безчинствали по земите ни, из белоградчишките гори бродел храбрият Чушо войвода. Казват, че бил висок и широкоплещест, с дълбоки очи, в които горял пламъкът на Свободата.

Имал дружина, с която нападали османски кервани. Вземали златото на бея и го раздавали на бедните. Част от него Чушо войвода укривал в скалите.

Мнозина се кълнели, че са виждали с очите си как в безлунните нощи войводата изчезвал между червените скали с тежки кожени торби. Други шепнели, че той знае тайни пътеки, които се отваряли само пред праведни хора.

Но един ден, в зората на пролетта, Чушо войвода бил предаден. В засада, край самата крепост, той бил обкръжен от заптиета. Преди да падне посечен, той извикал към бойните си другари:

„Не се бойте, момчета! Златото не ще ги спаси, нито ще го видят очите им!

Който тръгне за него с алчност – ще се вкамени в скалата, дето го пази!“

През същата нощ силна буря разтърсила планината. Светкавици прорязвали небето, а гръмотевиците отеквали като далечни топове. На сутринта тялото му го нямало, а между камъните се виждала нова фигура – скала, наподобяваща коленичил човек с торба на гърба.

Оттогава Скалата на войводата стои там, за да ни напомня, че щом досега не сме открили съкровището, значи има още какво да променим у себе си.

Легенда за Римското злато под „Кулата“

В миналото Белоградчишките скали приютявали римските легиони. Когато Римската империя отслабнала и войните по северните граници зачестили, управителят на местната крепост наредил да укрият златния фонд на гарнизона – заплатите на войниците и даровете за боговете. Съкровището било събрано в тежки бронзови сандъци и спуснато в подземен проход под най-високата скала, където стояла наблюдателната кула.

Само трима души знаели мястото – управителят, жрецът и ковачът. Последният запечатал отвора с желязна врата.

Когато вражеските племена наближили, трима бежанци поискали убежище в кулата. Управителят им отказал и те го проклели.

Скоро след това буря и земетресение разрушили кулата. Римляните изчезнали, а с годините мястото се покрило с камъни и мъх.

Казват, че оттогава, по време на пълнолуние, там, където е била кулата, пламва синкав огън, който показва пътя към златото. Мнозина са го виждали и са тръгвали натам, но никой не се е връщал с богатство. Едни се губели, а други се връщали след дни и нямали спомен какво се е случило.

Старите хора вярват, че златото е станало част от камъка и за да го открие, човек трябва да носи пламъка в сърцето си.

Легенда за Прокълнатото съкровище

Между каменните исполини на Белоградчишките скали има места, където дори птиците не пеят. Там вятърът шепне на древен език, а сенките имат човешки лица. В едно такова място, край скалата Мечката, се е родила историята за Прокълнатото съкровище – една от най-мрачните легенди, предавани от уста на уста.

По турско време, в местната крепост в Белоградчишкия край, живял един бей – богат и жесток. Той събирал данъци с желязна ръка, грабел от бедните и трупал злато, което пазел в голям меден казан. Но както често става с робите на алчността – страхът бил негов постоянен спътник.

Когато чул, че се готви въстание в селата, беят натоварил казана със съкровището и заедно с няколко верни слуги потеглил към планината, за да го скрие.

Навлезли в урвите край Белоградчик, където камъкът е червен като кръв. Там, под скалата, наречена днес Мечката, той заровил златото и произнесъл клетва:

„Никой да не го види, докато не се роди човек по-богат от мен!

А който посегне – да бъде разкъсан от кучешки зъби и вечен мрак!“

След тези думи бейът убил слугите си, за да не издадат тайната, и изчезнал в планината. Повече никой не го видял.

Оттогава хората казват, че нощем, щом месецът се издигне над скалите, черен пес с огнени очи обикаля около Мечката. Много иманяри са се опитвали да копаят там. Някои изчезвали без следа, а други се завръщали бледи и безмълвни, с побелели коси. Старците шепнат, че ако посред нощ чуеш кучешки лай и вятърът замре, проклятието се е пробудило.

Златото на бея не е намерено и до днес, а всеки, който мине край Мечката, усеща тежестта на древна тайна, пазена от скалите.

Белоградчишките скали в наши дни

Днес интересът към тези красиви природни творения не стихва, а районът с право се е превърнал в популярна туристическа дестинация. Макар и да не разполага с изобилие от големи хотели, районът на Белоградчик е известен с многобройните си уютни къщи за гости.

Тук ще бъдете посрещнати от изключително гостоприемни домакини, които не само ще се погрижат за вашия комфорт, но и с удоволствие ще ви разкажат някоя местна история или легенда за скалите.

Тук човек може да предизвика изследователя в себе си, поемайки по някоя от безбройните пътеки в местността. Този приказен град от кули, замъци, животни, лица и фигури, които сякаш оживяват по залез, е бил извайван в продължение на векове и то без длето – само с търпението на природата.

Белоградчишката крепост „Калето“ от хилядолетия е свидетел на човешката вяра в древната сила на скалите като пазители. В близост има места, които дават различен поглед към нея и позволяват на човек да „усети“ това място.

Търсачите на силни усещания имат възможност да се насладят на гледка от птичи поглед, политайки с балон над тази удивителна местност. А ако височината все още не ви се струва достатъчна, може да посетите астрономическата обсерватория, която ще ви накара да се почувствате по-близо до звездите – вечните свидетели на историите от миналото.

Не пропускайте и красивата пещера „Венеца“ край село Орешец (считана за една от най-красивите в България). Тя е само една от многобройните пещери в района, които ще ви потопят в подземния свят на камъните и ще ви приближат още повече до легендите, които разказахме.

Днес Белоградчишките скали са място за снимки, вдъхновение и мечти. Тяхната тайна е, че съкровищата от тамошните легенди може да не са златни, но са пред очите ни – в красотата, която не умира и в спомена, който ще пазим за цял живот.

Може да ти е интересно: Български легенди: Легенди от Родопите – Дяволското гърло.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

Потопи се в легендите на Белоградчишките скали и резервирай настаняване в Booking.com. Ние го направихме и останахме изключително доволни, затова го препоръчваме.
Разгледай тематичните книги на Store.bg за още идеи и вдъхновение.
Използването на тези линкове няма да оскъпи преживяването ти, но ще помогне за развитието на Старите корени.